Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мич Рап (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Executive Power, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2008)

Издание:

ИК „Ера“, София, 2003

Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА 11

Кенеди нямаше предвид точно такова изпълнение от страна на Рап, но то определено оказа силно въздействие върху президента. И като допълнителна премия — тя не беше виждала досега Валъри Джоунс толкова смутена. Енергичната началничка на кабинета на президента млъкна като онемяла, отчаяна, в очакване някой да й се притече на помощ и да я защити от Рап. Тя поглеждаше ту към президента, ту към Флъд, ту към Кенеди, но напразно. След като отникъде не дойде подкрепа, тя се вторачи през прозореца и нервно затропа с крак. Кенеди се запита дали Джоунс наистина сериозно е очаквала генерал Флъд или пък самата тя да я подкрепят.

След още няколко минути напрегната тишина Джоунс не издържа.

Обърна се към президента и пророни:

— Предупреждавах ви, че да го назначавате на подобен пост, не е добра идея.

— Невинаги съм съгласен с мнението на Мич, Валъри, но го ценя високо.

— Робърт, той не си дава сметка за глобалните проблеми. Не разбира отрицателните последици от скандала, който ще се разрази!

Хейс наклони глава и отвърна:

— Имам чувството, че Мич би обвинил теб, че не си даваш сметка за глобалните проблеми.

Джоунс въздъхна на пресекулки:

— Няма да споря за глобалните проблеми с наемен убиец. — После се обърна към Кенеди: — Не се обиждай, Айрини, но на мен ми се плаща да намалявам рисковете за президента. Не е необходимо да си доктор по политология, за да се досетиш какво ще стане, когато тази история се разчуе. Журналистите ще ни изядат живи, след което комисиите на Конгреса и Сената ще свикат слушания. — Тя вдигна показалец към Хейс: — И тогава, бъдете напълно сигурен, няма да бъдете преизбран!

— Съгласна съм с Валъри — каза за всеобща изненада Кенеди.

— Ето дори неговата шефка е съгласна с мен — самодоволно отбеляза Джоунс.

— Но с едно изключение — добави Кенеди. — Никога няма да можем да запазим в тайна подобно нещо. Медиите вече знаят, че нещо се е случило. До края на деня ще разполагат с доста подробна информация и на сутринта сигурно вече ще пишат за свиканите слушания.

— Но с това можем да се справим — намеси се Джоунс. — Вече накарах хората ни да изготвят съобщение за пресата. Военнослужещите са загинали в съвместно учение с филипинската армия. — Джоунс погледна към генерал Флъд. — Подобни неща се случват непрекъснато, нали?

Преди генералът да е имал възможност да отговори, се обади президентът:

— Филипинският посланик вече се обади два пъти тази сутрин и уверявам те, беседата не беше никак приятелска.

Джоунс махна с ръка.

— Те се нуждаят от помощта ни, за да диша икономиката им. Необходимо е само да им подхвърлим малко пари, и ще ни играят по свирката.

Кенеди поклати глава.

— Прекалено много хора знаят за това, сър. Няма как да се скрие.

Президентът се облегна назад и потупа замислено с пръст по горната си устна. Преди да каже каквото и да било, Джоунс отново се вклини в разговора:

— Дайте ми само една седмица. Една седмица — и ще направя така, че медиите ще се занимаят с нещо друго, обещавам.

Хейс погледна председателя на Обединеното командване.

— Генерале, доста сте тих тази сутрин. Нямате ли какво да добавите?

Генерал Флъд беше мъж с внушителна фигура, а униформата правеше външността му още по-страховита. Над метър и осемдесет висок и към сто и петдесет килограма тежък, той приличаше повече на бивш състезател по американски футбол, отколкото на военен, който все още скача с парашут един-два пъти в годината. По изражението на лицето му беше видно, че в момента предпазливо търси подходящите думи.

Най-накрая каза:

— Сър, абсолютно не съм съгласен с госпожа Джоунс.

— Уточнете се, ако обичате.

— Ние обявихме, че водим война срещу тероризма. Имаме доказателства, че поне един филипински генерал приема подкупи от известна терористична организация, взела за заложници американско семейство. Имаме доказателства, че служителка от Държавния департамент, на който изрично е било наредено да не разгласява за спасителната операция, на своя глава е решила да наруши федерален закон и да обсъди информацията с колега от едно от посолствата ни. Имаме налице американски посланик, който своеволно е уведомил държавния глава на чужда държава, че американските специални сили ще проведат тайна операция на територията на тази държава. Всеки логично мислещ човек би стигнал до извода, че тези действия са довели до гибелта на двамата тюлени. Вие сам казахте, господин президент, че сме във война. Работата е сериозна и според мен посланикът и помощник-секретарят са предатели и действията им не бива да остават ненаказани.

— Съгласна съм, че трябва да бъдат назидани — бързо се намеси Джоунс. — Предлагам да ги изпратим на най-неблагодарните постове в чужбина, за които се сетим. И не само да им намалим заплатите, но да ги накараме и да платят обезщетение на семействата на двамата убити войници. Предлагам…

— Тюлени — поправи я генералът и продължи: — Аз лично съм съгласен с Мич. Ако зависеше от мен, щях да изпратя тия двамата на разстрел, но си давам сметка, че в днешно време това не може да стане. Мисля обаче, че те трябва да прекарат известно време в затвора и да бъдат публично заклеймени.

— Генерале, не че не съм съгласна с вас, но пак повтарям — не съзнавате как подобен скандал може да се отрази на администрацията!

— С цялото ми уважение, госпожо Джоунс, но аз също съм загрижен за страната си.

— Това е евтина самореклама! — подскочи Джоунс.

— И ако съм се изразил неразбираемо за вас, позволете ми да поясня. — Генералът се наведе застрашително над Джоунс: — Операцията беше мащабна. Много военни и служители от разузнаването знаеха за нея. В подготовката й участваха много хора. Мога да ви гарантирам, че ако се опитате да потулите инцидента, все ще се намери някой във военна униформа или някой от Ленгли, който да се разприказва пред репортерите. Верижната реакция ще бъде толкова мощна, че светкавично ще причини точно това, което се опитвате да избегнете. При положение, че Мич не огласи историята пръв.

— Погрижете се за вашите хора, генерале, с Рап ще се заема аз — парира Джоунс.

— Ще наредите на Мич какво да прави? — избухна в смях Флъд. — Бих дал цяло състояние, за да видя това!

Джоунс отвори уста, ала президентът вдигна ръка.

— Взех решение. — Говореше на всички, но гледаше Джоунс. — Ще действаме, както Мич предлага. Ако се опитаме да потулим историята, ще ни излезе през носа. Искам Министерството на правосъдието да изготви заповеди за арест на помощник-секретаря Петри и на посланик Кокс.

— Робърт… — Джоунс поклати глава, но президентът я сряза: — Валъри, отмени вечерните ми планове за днес и уведоми ръководството на Конгреса, че искам да се срещна с тях.

Джоунс прехапа устни. Този път беше загубила. Засега. Все пак успя да запази самообладание и с престорено любезен тон попита:

— Какво по-точно да им кажа?

— Кажи им, че трябва да им съобщя нещо, отнасящо се до националната сигурност.

— Веднага отивам. — Преди да излезе, тя се обърна към Кенеди: — Ще ме държите ли в течение за решенията, които взимате съвместно с Министерството на правосъдието и ФБР?

На Кенеди й се стори, че това е повече настояване, отколкото въпрос, но само кимна. Джоунс и без това бе сразена. Нямаше смисъл от излишни търкания.

Когато началничката на кабинета се оттегли, президентът се обърна към Кенеди и Флъд:

— Съжалявам за това. За Валъри на първо място винаги стои политиката. Такава си е.

Флъд поклати едрата си глава и изръмжа:

— Не е необходимо да ми се извинявате, сър. На вас подобни хора са ви нужни, за да ви предпазват от политически дрязги.

— Вярно е — съгласи се президентът. — Но това не означава непременно, че трябва да сме абсолютно безскрупулни и да загърбваме морала. Валъри е склонна да контролира всичко. Тя не може да разбере, че американският народ много добре вижда кога политиците постъпват честно и кога не.

Хейс прехвърли няколко документа, докато обмисляше как да постъпи.

— Искам да взема правилно решение, да избегна провал. И искам да го сторя много бързо. Нямам желание някой репортер да раздуе историята преди нас. Тогава, боя се, Валъри ще се окаже права, а мен ще ме разпънат на кръст в Капитолия.

— Мога ли да се намеся, сър? — попита Кенеди. Президентът кимна. — Може да не ви се наложи да чакате до довечера. Ние с генерала сме готови да уведомим членовете на сенатските и конгресните комисии още по обяд. Довечера, когато се срещнете с тях, ще им разкажете цялата история. Но искам да ви предупредя, че е най-добре да не намесваме генерал Моро.

— Защо? — попита объркан президентът.

Кенеди се поколеба, преди да отговори:

— Мич измисли как да се оправим с генерала. Най-добре ще е да го върнете, за да ни обясни той по-подробно.

Президентът се втренчи изненадано в директора на ЦРУ. Тъй като дипломацията не фигурираше сред уменията на Мич Рап, Хейс се почуди какво ли е намислил специалистът по антитероризъм. Двама военноморски тюлени бяха мъртви, едно американско семейство продължаваше да бъде заложник, а собственото му президентско управление беше заплашено от невероятен скандал. Точно в момента идеята за отмъщение му се стори много привлекателна.