Метаданни
Данни
- Серия
- Мич Рап (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Executive Power, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петър Нинов, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dave (2008)
Издание:
ИК „Ера“, София, 2003
Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо
История
- — Добавяне
ГЛАВА 57
Още преди седем в сряда сутринта Дейвид влезе в малкия гараж зад къщата, която беше наел. Вътре беше паркиран бял миниван „Форд“ с извадени седалки и без задни стъкла. Дейвид беше провел всичките си сухи тренировки без минивана. Макар и да беше уверен, че бомбата няма да избухне, ако не бъде активирана, той взе предохранителни мерки. Когато завъртя ключа на запалването, за частица от секундата си помисли, че така може внезапно и преждевременно да сложи край на всичките си планове.
Подобно притеснение беше глупаво. Беше научил наизуст всички наръчници и ръководства. За тези, които търсеха, имаше достатъчно материали за експлозивите. Освен това неговият народ се беше превърнал в експерт по бомбите през последните две десетилетия. По-трудната част беше да се сдобие с необходимото количество експлозиви и да ги вкара в Съединените щати.
Скоропостижно загиналият генерал Хамза беше достатъчно любезен да му осигури произведен в Ирак семтекс. После, като използва услугите на няколко експортни компании, той прекара с кораб голям контейнер от Йордания в Индонезия и накрая до пристанището на Лос Анжелис.
Оттам контейнерът стигна до Ричмънд, Вирджиния, където го закараха до един склад. Там престоя два месеца, докато Дейвид се увери, че не го следят. Дванайсет двайсеткилограмови пакета с подобния на пластилин семтекс сега бяха подредени в задната част на минивана, покрити с брезент. Пакетите бяха овързани с жици и детонатори, които щяха да взривят почти едновременно общо двеста и двайсетте килограма експлозив.
Дейвид даде бавно назад, за да излезе на улицата, и се насочи на юг. Тъй като във Вашингтон работеха предимно държавни чиновници, по това време повечето жители на квартала още си бяха по домовете и движението не беше натоварено. Зави по една пряка и излезе на Джорджия Авеню. Малко по-късно мина покрай университета „Хауърд“ и после зави по Седма улица. Намираше се на около километър от Белия дом. Спря на един червен светофар, след което зави надясно по Роуд Айлънд и продължи в дясната лента, избягвайки, доколкото бе възможно, дупките на пътя. В момента беше по-изнервен и от вечерта, в която уби Али. Имаше нещо странно в този град. Всичките тези камери и различни служби на реда. Всяка от тях представляваше риск да го заловят. На Дейвид направо не му се вярваше, че в град с толкова много ченгета броят на убийствата може да е толкова висок. Но това в крайна сметка беше Америка. Стараеше се да не храни прекален оптимизъм за шансовете си за успех. Много внимателно беше заличил дирите си и следеше постоянно сайта на ФБР в очакване всеки момент да се появи фотографията му. Но досега не се беше появила. Нямаха никаква представа кой е той. И ако се вярваше на вестниците, целият свят, дори американците, смяташе, че израелците са виновни за убийството на посланик Али. Всичко вървеше според плана. Сега само трябваше да направи последното усилие. Акт на жестоко и брутално насилие, който щеше да принуди Израел да отстъпи.
Зави по пряката, намираща се на по-малко от половин километър от Белия дом, и намали, защото една кола рязко излезе пред него. Продължи на север още две пресечки в търсене на подходящо място за паркиране. До голяма степен заслугата за този смел ход принадлежеше на Омар. Той беше убедил Дейвид, че най-добрият начин да се накара Израел да седне на масата, е да бъде предизвикан гневът на американците. Пролей кръв на тяхна земя и само гледай как побесняват и губят всякакво търпение по отношение на Израел.
Сега повече отвсякога Дейвид вярваше, че начинанието му ще успее. Френският посланик в ООН трябваше да представи пред Съвета за сигурност проекторезолюция за създаване на палестинска държава в 11 часа тази сутрин. Засега всички бяха съгласни с изключение на Съединените щати. Като постоянен член на Съвета за сигурност американците имаха право на вето. След като Дейвид приключи със задачата си тази сутрин, гласуването сигурно ще бъде отложено, но шансовете за одобрение на резолюцията неимоверно ще нараснат.
Палестинецът внимателно паркира вана успоредно на улицата и пусна в таксовия апарат достатъчно монети, че да стигнат до късно следобед. После за последно огледа колата и провери дали не е забравил нещо. Номерата бяха подменени, таксовият апарат беше пълен, а бомбата не се виждаше от предното стъкло. Обърна се небрежно, доколкото му позволяваше обзелата го нервност, и се отдалечи от колата. Щеше да активира бомбата, щом се прибереше в къщата. Когато се увери, че мишената му е тръгнала по своя маршрут.