Винс Флин
Власт (5)

4.

Бандар Абас, Иран

От покрива Уикър продължаваше да оглежда улицата през оптическия мерник, като си тананикаше песен на Боб Марли. Изведнъж вратата на апартамента под жилището на Харут се отвори и на прага застана мъж по бельо с автомат „Калашников“ в ръце.

— Дан — прошепна Уикър в микрофона, — имате си компания. От апартамента на долния етаж излезе човек.

Мъжът се приближи към часовия, опрян на стената, и го докосна по рамото. Мъртвецът се строполи на земята.

Уикър не мисли много. От момента, в който мъжът беше излязъл на улицата, кръстчето на оптическия мерник не се беше отделило от главата му. Тюленът натисна спусъка.

Тежкият куршум улучи арабина в главата. Тялото му потрепна, показалецът му несъзнателно натисна спусъка и автоматът произведе няколко изстрела.

— Опасността е отстранена — докладва Уикър.

Харис стоеше в основата на стълбата за покрива, когато чу изстрелите. Последваха няколко секунди тишина, след което отвсякъде заизскачаха въоръжени мъже.

— Джордан, Тони, свършвате ли? — попита, щом гласът на Уикър замлъкна в слушалката му.

— Тръгваме след вас — отвърна Тони.

— Ривърс, виждат ли се на хоризонта нашите птички? — викна Харис.

Ривърс беше пропълзял до ръба на покрива, за да огледа улицата. Вдигна очи към небето.

— Няма ги, Дан — каза.

— Прожекторът включен ли е? — попита отново Харис. Малко съоръжение щеше да изпрати в небето инфрачервен лъч, който можеше да бъде забелязан единствено през очила за нощно виждане.

— Прожекторът е включен — докладва Уикър.

Харис погледна часовника си и се обърна към двамата мъже, които минираха стълбите:

— Това беше. Всички на покрива. Да тръгваме!

Двамата специалисти по взривовете свързаха последната граната и забързаха към стълбата в ъгъла на стаята. Харис ги последва. Залегнаха на прашния покрив. Докато се взираше на североизток, откъдето трябваше да долетят хеликоптерите, в слушалката си чу гласа на Уикър.

— Има движение по улицата — каза снайперистът.

Харис забеляза тримата мъже, които излязоха от къщата отсреща. Бяха въоръжени. Уикър се прицели.

— Крийте се, ще се справя — рече в микрофона.

Когато първият се приближи към труповете на улицата, Уикър се прицели в главата му и натисна спусъка. После премести оръжието си няколко милиметра вляво и се прицели във втория, втренчил очи в падналия си другар. Отново натисна спусъка. Третият терорист опитваше да се изтегли към вратата, като размахваше ръце и викаше, но не избегна смъртоносния куршум.

Тюлените вече бяха заели стратегически позиции на покрива. Харис запълзя към ръба. Двама воини оглеждаха задния двор, а други двама — улицата отпред. Рап се беше надвесил над изпадналия в безсъзнание Харут.

— Момчета, стреляйте по всичко, което се движи! — прошепна Харис.

Помощник-пилотът на „Пейв Лоу“ забеляза инфрачервения лъч, когато се намираха на около километър от брега. Според инструкциите първо трябваше да отидат при лъча, който беше по на север. Пилотът изпрати съобщение и до „Пейв Хоук“, който летеше отзад.

Двата хеликоптера се разделиха. По-големият намали скоростта и се насочи вдясно, по-малкият и по-бърз „Пейв Хоук“ с пълна скорост пое на юг.

В мига, когато Харис чу шума от приближаващите се хеликоптери, въздухът се изпълни с мирис на барут. От покрива на къщата от другата страна на улицата срещу тях откриха огън. Изстреляха поне по половин пълнител, куршумите свистяха над главите им. Няколко удариха ръба на покрива и на всички страни се разлетяха парченца глина.

— Браво Шест — заговори Харис в микрофона, — под обстрел сме! Повтарям! Под обстрел сме! Мястото на срещата е застрашено.

— Разбрано, Уиски Пет — дойде отговорът от хеликоптерите. — Откъде идва вражеският огън?

— На запад от нас. От другата страна на улицата.

— Разбрано, Уиски Пет. Знаем точното ви местоположение и ще бъдем над вас след двайсет секунди.

Отсреща изстреляха още по един откос. След секунди към двата автомата се присъединиха още няколко.

— Новобранец — викна Харис в микрофона, — можеш ли да очистиш района?

— Невъзможно, командир. Нямам видимост.

Харис се превъртя по гръб.

— Ривърс! — извика. — Ще им привлека вниманието, а ти ги очисти!

Вдигна автомата през ръба на покрива, натисна спусъка и изстреля един откос към къщата отсреща. Секунда по-късно Ривърс забеляза проблясъка от автомата на втория етаж и с три точни изстрела улучи терориста в гърдите. После мигновено се наведе, за да избегне потока куршуми.

— Мисля, че току-що бръкнахме с голи ръце в кошера на осите — обади се Уикър. По улицата пробягаха сенки и той се зае с тях.

„Пейв Лоу“ намали скоростта. Приближаваше целта. Ревът беше оглушителен. Картечарят откри огън. Машината увисна на метър от инфрачервения лъч. В същия миг откъм юг се появи „Пейв Хоук“ и прелетя над главите им, картечниците му не спираха да сипят огън към улицата.

Рап нарами Харут и се качи на рампата на транспортния хеликоптер. Харис го последва, сграбчил прожектора с инфрачервения лъч. Броеше хората си, като ги удряше по гърба, докато се качваха в хеликоптера. Когато всички се качиха на борда, той даде знак на пилота. Секунда по-късно хеликоптерът вече се издигаше.

До последно Уикър продължаваше да търси цели по улицата и по покривите. В мига, в който хеликоптерът се приближи към него, той грабна оборудването и скочи на рампата.

Двайсет секунди по-късно двата хеликоптера отново летяха един зад друг над залива.

Вашингтон, полунощ

Луксозната стая се намираше в югозападното крило на десетия етаж. Беше една от най-хубавите на хотел „Вашингтон“. Сива светлина влизаше през прозорците и се отразяваше в белия таван и стените. Единственият обитател на стаята стоеше пред огледалото и разтриваше с пръсти слепоочията и челюстта си. Беше красив мъж. След пластичните операции грубите черти на лицето му бяха по-изискани. Вече месец гледаше новото си лице и все още не можеше да свикне с него. Извади цигарата от устата си и се обърна настрани, за да разгледа в огледалото профила си. На места кожата беше още много тънка и чувствителна, но белегът беше зараснал. Страните му бяха хлътнали заради операцията, но и защото беше отслабнал с десетина килограма. Той се радваше на постигнатите резултати. Не беше идеалното, но бе достатъчно.

Изпускайки облак дим, мъжът се извърна и отправи поглед към града. Тъмната му кожа и коса изпъкваха на фона на бялата, шита по поръчка риза.

Вляво се виждаше паметникът на Вашингтон. Под него куполът на мемориала на Джеферсън блестеше сред дърветата. На запад бе мемориалът на Линкълн, а зад него — сградата на Министерството на финансите.

Мъжът дръпна от цигарата и бавно отпусна ръка до тялото си. Зловеща усмивка изкриви лицето му. Рафик Азис мразеше всичко, което виждаше в момента. Америка бе осквернила земята му! Неговият роден Бейрут бе превърнат в ад на земята! Време беше за нова революция. За джихад.