Винс Флин
Власт (45)

44.

Райли нямаше часовник и беше забравила да попита колко е часът, когато я бяха спуснали в шахтата. Чувстваше се схваната и реши, че е прекарала вътре поне трийсет минути, ако не и час. Досега не беше забелязала никакво движение в помещението от другата страна. Тъй като бездействаше, няколко пъти се хвана, че започва да се унася. Монотонното бръмчене на бормашините я приспиваше още повече.

Това, че не виждаше терориста, започна да я изнервя. Зачуди се дали в помещението има някой и дали сега не е най-подходящият момент да даде сигнала. Ако се наложеше отново да слезе в шахтата, щеше да поиска часовник и по-точни инструкции.

Времето течеше, а Райли се чувстваше все по-схваната и уморена. Вече започваше да губи търпение, когато чу шум, по-различен от шума на бормашините. Приближи се до отвора, за да види по-добре какво става вътре, и долови някакво движение. Имаше някой. След няколко секунди дебелият мъж застана на прага и се протегна.

Приближи до бормашините, за да провери колко са напреднали. Когато приключи с измерването, хвърли метъра на пода, прозя се и тръгна към видимата за Райли част на помещението.

Когато се приближи към нея, тя протегна ръка и сграбчи връзката до тялото си. В момента, в който мъжът зави зад ъгъла, я дръпна два пъти рязко.

Рап и Адамс бяха нащрек. Адамс стоеше до вентилационната шахта с въже в ръката, а Рап — на прага на отворената врата, стиснал пистолет. След първите десет минути обаче командосът реши, че има и по-добър начин да си запълват времето и каза на Адамс да извади чертежите на сградата.

Започнаха да обсъждат разположението на Западното крило. Откъде минаваше тунелът и какво трябваше да има от другата страна на вратата. Бяха говорили за това и преди, но Рап искаше да бъде сигурен. Знаеше, че ако изпълни тази задача, следващото, което ще трябва да направи, е да се промъкне в Западното крило и да провери как са заложниците.

От това, което им беше казала Райли, знаеха, че заложниците са в стаята са отдих на журналистите. Рап искаше да разбере дали има оцелели агенти от Тайните служби и ако има, къде ги държат. Внезапно Адамс подскочи.

— Това беше — прошепна трескаво. — Две дръпвания.

Рап хукна към вратата.

— Ако даде другия сигнал, тичай след мене, за да ме предупредиш — нареди през рамо.

Командосът изчезна в тунела. По навик държеше пистолета насочен пред себе си. Когато стигна до последното стъпало, той се огледа и хукна наляво. Скоро се озова пред другата метална врата. Спря и прехвърли пистолета в лявата ръка.

Дишаше тежко. Остана неподвижен и се заслуша дали Адамс го вика. Не чу нищо. Намери контролното табло и набра първите осем цифри от шифъра. После отново се заслуша. Отново нищо. След секунда беше натиснал и последната цифра. Отдръпна се назад. Вратата изсвистя, чу се металическо щракване. Нямаше време за губене.

Открехна вратата и насочи пистолета си към помещението от другата страна. Първото, което долови, беше звукът от бормашините, а после и странната миризма. Той погледна към отворената врата към коридора. След това продължи да отваря вратата, докато тя не се удари в нещо метално. Шумът от удара стресна Рап, но за щастие не беше по-силен от бормашините. Командосът влезе в помещението.

Беше празно. Той се приближи до отворената врата и надникна в коридора. И там не се виждаше нищо. После се обърна и се опита да погледне в отвора на вентилационната шахта. Райли не се виждаше. Сега трябваше да намери устройството, което ядосваше доста хора от началото на кризата.

Веднага го откри. Беше поставено почти до блестящата стоманена врата на бункера. Черната кутия не беше по-голяма от радиокасетофон. Рап прескочи две кутии с инструменти и коленичи край устройството. Азис се беше сдобил с него от арсенала на Тайните служби. Рап го дръпна към себе си, за да може да стигне до жиците и антената в задната част. От жилетката си извади малки клещи. Отдели жицата, която беше свързана с антената. След това оправи микрофона си.

— Милт, чуваш ли ме? — попита тихо и изчака няколко секунди. След като не можа да се свърже с Адамс, Рап отново обърна устройството, за да го огледа по-добре. В задната част забеляза няколко различни групи жици. Не беше достатъчно да го изключи. Трябваше да го повреди. Да го повреди, но всички да мислят, че работи.

Промуши клещите през малка пролука. Сега вече можеше да среже жиците. Той стисна клещите. Проблеснаха искри и Рап се озова седнал на задника си.

Дясната му ръка беше изтръпнала.

— По дяволите! — изруга едва чуто. Опита да раздвижи ръката си и да се изправи. В слушалката си чу гласа на Милт Адамс, но освен него чуваше и друг, непознат глас.

Айрини Кенеди говореше по телефона. От другата страна генерал Кембъл й обясняваше плана на командир Харис да изпратят малка група за обезвреждане на бомбите. В началото Кенеди не хареса плана. После генералът й обясни, че Харис и тримата, които беше избрал, бяха участвали в тренировъчната операция на Тайните служби преди осем години и бяха успели да проникнат в сградата. Въпреки това тя все още не беше особено въодушевена от идеята, но фактът, че вече го бяха правили веднъж, говореше достатъчно.

Докато тя слушаше обясненията на генерала, всички в контролната зала се разприказваха. Когато вдигна поглед, Айрини замалко не изпусна телефона. На един от мониторите в средата се виждаше голяма метална врата, която не можеше да е друга, освен вратата към бункера на президента.

Кембъл няколко пъти извика името й в слушалката. След третия път тя се сети, че говори по телефона.

— Успял е — беше единственото, което можа да каже.

— Кой? — попита Кембъл.

— Мич! Имаме картина от преддверието към бункера. — Кенеди замълча, защото един от хората й свали слушалките от ушите си и й ги подаде. После добави: — Най-добре веднага идвай тук. Току-що се свързахме с Мич по неговата радиостанция. Мисля, че е успял да изключи заглушаващото устройство. Побързай. Аз трябва да съобщя на Томас. — Без да чака генералът да й отговори, тя затвори и набра номера на шефа си. След второто иззвъняване Стансфийлд се обади. — Томас, Мичъл е успял да изключи заглушителя. Вече го чуваме съвсем ясно, освен това имаме картина от още две камери.

— Веднага идвам — отвърна спокойно Стансфийлд.

Кенеди започна да вика Мич в микрофона, като не спираше да търси в папката пред себе си номерата, които й беше дал директор Трейси. Най-сетне ги откри.