Винс Флин
Власт (36)

35.

Влязоха в тесния асансьор. Адамс затвори вратата и натисна един бутон. Рап се беше облегнал на стената. Беше ядосан. Взимаше нещата много навътре.

Прогони от съзнанието си Анна Райли и вдигна очи към Адамс. Възрастният мъж го гледаше някак странно.

— Какво? — попита Раи, сякаш искаше предварително да се защити.

— Не мислиш ли, че беше много строг с нея? — попита Милт.

— Тя не е от значение — сопна се Рап. — Имаме по-важна работа.

— Ще ме осветлиш ли за секретната информация? — попита Адамс.

— Да. Предполагат, че Азис е взел със себе си някакъв човек, който отваря каси и метални врати.

На лицето на възрастния човек се изписа изненада.

— Лоша работа — промълви той.

— Лоша — поклати глава Рап. — Ние трябва да разберем дали Хейс е в безопасност, или не.

Адамс се замисли. Измъкна един чертеж и го опря на стената.

— Бункерът е ето тук — посочи с пръст.

— Има само един вход, нали? — попита командосът.

— Не съвсем — отвърна Милт. — Подръж го от тази страна за момент.

Рап притисна листа с длан, а Адамс го заразглежда.

— Има още един път към мазето на трето ниво — продължи след малко. — Това е преддверието към бункера. Не съм много наясно защо са построили това помещение тук, но обикновено става така, когато реконструираш стари сгради. — Адамс посочи друга точка на чертежа. — Това е котелното, откъдето влязохме, а това е помещението, през което се минава, за да се влезе в бункера. — Адамс прокара пръст по правия коридор, после продължи наляво и посочи една врата. — Това е единият от двата начина да се проникне в преддверието. Метална врата, дебела десетина сантиметра. От другата страна на тази стена отново в преддверието има още една метална врата. Вероятно през нея е минал президентът, за да влезе в бункера.

— Защо ми го казваш? — попита Рап.

— Защото до тази врата се стига по един тунел, който минава под цялото Западно крило, до което от другата страна се стига по дълга редица стълби направо от Овалния кабинет. — Адамс извади друг чертеж и го отвори. — Този тунел навремето е бил бункер, докато не са решили да построят новия. Тунелът продължава до малка площадка. От нея може да тръгнеш надолу към преддверието на бункера или нагоре към една от тайните врати.

— Къде е тази тайна врата? — попита Рап.

Адамс отново вдигна предишния лист.

— Точно тук. Малко по-надолу по коридора от мястото, където сме сега.

— Идеално.

— Не съвсем — поклати глава Адамс. — Вратите, които водят към преддверието на бункера, се запечатват херметически с гумени уплътнения. Ако слезем от тази страна и стигнем до вратата, няма да можем да видим или да чуем каквото и да е, без да я отворим. Съмнявам се, че би искал да постъпиш така.

— Не искам. — Рап се замисли за възможностите. — Вероятно си прав. Това означава, че те първо ще трябва да проникнат през една от тези външни врати към преддверието, за да стигнат до вратата на бункера.

— Да. От тази страна те могат да влязат само от едната врата. Ако са минали през тунела, е трябвало да проникнат през една врата повече.

— Звучи ми логично. — Рап отново се вгледа в чертежа. — Значи трябва да слезем по стълбите, по които дойдохме вчера, и да се надяваме, че часовият не е там, така ли?

— Опасявам се, че да.

— Добре. Прибирай тия неща и да тръгваме.

След като подреди чертежите, Адамс ги сгъна и ги прибра под защитната си жилетка. След това извади монитора за камерите и го закачи отпред на гърдите си, така че да може да го вижда. Рап го наблюдаваше внимателно, докато по-възрастният мъж прокарваше черния кабел под вратата, за да види дали от другата страна има някой.

— Изглежда чисто — рече Рап, след като Милт завъртя камерата във всички посоки. После отстъпи и вдигна пистолета.

Адамс издърпа камерата и прибра монитора.

Рап натисна дръжката на тайната врата и провря глава в коридора. Огледа се. Адамс го следваше. Спря за миг, за да затвори вратата зад себе си. След секунди Рап вече беше при вратата, която водеше към стълбището за долния и горния етаж. Тръгнаха надолу един след друг. И двамата бяха нащрек.

Когато стигнаха до площадката между второ и трето ниво, Рап спря. Малката камера, която беше поставил над вратата, почти не се виждаше.

Слезе по последните четири стъпала и отново спря. Не отделяше поглед от малката пролука под вратата, която водеше към мазето. Наведе се и погледна отдолу. Нищо не се виждаше.

Командосът направи знак на Адамс да дойде. Възрастният мъж бързо слезе по стълбите, като държеше монитора в ръце. След това прокара черния кабел под вратата.

Когато Адамс премести камерата наляво, на монитора се показаха чифт обувки. Рап хвана ръката на Адамс и я издърпа назад. След като изчакаха няколко секунди, двамата мъже тръгнаха обратно към скривалището си.

 

 

В началото беше ядосана, но постепенно гневът й изчезна. „Отвратително“, каза си. За какъв се мислеше този задник? Как си позволяваше да я съди? Та той не я познаваше! Беше от онези арогантни мъже, които си мислят, че всичко им е позволено. Кой беше той, по дяволите? Но през цялото време един глас в главата й повтаряше: „Той е човекът, който си рискува живота, за да те спаси.“

След като размисли, Анна реши, че всъщност не се е държала много добре.

 

 

Асансьорът спря на втория етаж и без да чака, Адамс включи монитора, за да провери картината от поставените камери. Междувременно Рап се опитваше да реши какво да предприемат, преди да се обадят отново в Ленгли. Когато се върнеха обратно в тайната стая, той щеше да накара Адамс отново да провери чертежите и да предложи други възможности. От друга страна, в стаята седеше Райли. А тя и бездруго знаеше прекалено много!

Адамс провери всички камери и съобщи, че по коридора няма никой.

— Когато стигнем в тайната стая, вие двамата с Анна ще излезете навън, докато аз говоря с Ленгли — каза Рап.

По лицето на Адамс се изписа протест.

— Какво има?

— Мисля, че прекаляваш. — Рап се намръщи. Милт веднага додаде: — Малко… Искам да кажа, че не е необходима цялата тази секретност…

— Тя е репортерка. Точка. Хайде да вървим — твърдо каза Мич.

Адамс прибра монитора. Пръв излезе Рап, а Адамс го последва, като затвори вратата след себе си. Прекосиха коридора и спалнята и отново се озоваха в дрешника пред тайната врата.

— Остани тук — каза Рап. — Гледай монитора, за да си сигурен, че не идва никой. Ще оставя вратата отворена. При първия знак за някакви неприятности влезте вътре.

Без да чака отговор, отвори вратата. Райли седеше в ъгъла, където я бяха оставили.

— Бързо се върнахте.

Рап протегна ръка й помогна да се изправи. Сетне я избута в дрешника и затвори вратата.

— Железния вика контролната зала. Край — каза по радиостанцията.

Женски глас помоли да изчака. Десетина секунди по-късно се обади Томас Стансфийлд.

— Какво открихте?

— Нищо, сър. Пред вратата стои часови. Не можахме да стигнем до бункера.

— Къде е часовият?

— В мазето на трето ниво. Застанал е при вратата към котелното и бункера. — Настъпи кратко мълчание и Рап си представи как помощниците разпъват чертежи.

— Имаш ли представа защо са го оставили там? — попита отново директорът.

— Не мога да кажа със сигурност, сър. Вероятно за да са сигурни, че никой друг няма да се опита да влезе през шахтата. Или за да пази този Ясин.

Рап чу въздишка в слушалката.

— Съгласен съм. Можете ли да намерите начин да го накарате да се махне оттам?

— Може би. — Рап се замисли. — Дайте ми още десет минути.

И остави слушалката. Какво щяха да правят с репортерката? Той отвори вратата. Адамс и Райли си говореха шепнешком. Рап повика Адамс с ръка.

— Ти ще трябва да останеш тук — каза на Райли.

— Тя има да ти казва нещо — придърпа момичето Адамс.

Рап срещна изумрудения поглед на Райли. Предишното й високомерно и егоистично отношение се беше изпарило. След няколко секунди Рап се отдръпна и им направи път да влязат.