Винс Флин
Власт (23)

22.

Обръщението на вицепрезидента към нацията беше продължило не повече от пет минути. Беше направено в единайсет часа вечерта — един час по-късно от обикновено. Краят на речта се състоеше от стандартното заклеймяване на тероризма, уверения, че президентът Хейс е в безопасност, и, разбира се, молитва.

За пръв път от началото на мандата обръщението се предаваше от резиденцията на вицепрезидента.

Първоначалният рейтинг беше много висок.

Далас Кинг стоеше в кабинета на Бакстър и слушаше доклада за резултатите от рейтинговото проучване.

Погледна нервно сребърния си часовник. Време бе да тръгва. Закъсняваше за среща, която, както предполагаше, трябваше да съчетае полезното с приятното. Никак не му се искаше да оставя Бакстър сам, но беше неизбежно. Той се отдръпна от библиотеката, на която се беше подпрял, и се насочи към другия край на кабинета. Доближи се до един стол и взе спортното си сако от облегалката.

Вицепрезидентът отпусна ръце.

— Къде отиваш?

— Имам малко работа. — Кинг намигна на началника си и небрежно прехвърли сакото през лявото си рамо. Бакстър кимна, а Далас тръгна към вратата. — Ще се видим утре сутринта. Ако изникне нещо, ми звънни на мобилния.

Кинг излезе, кимна на агента, който стоеше на пост пред вратата, и с бодри крачки тръгна към колата си. Спортното БМВ беше паркирано до един от джиповете на Тайните служби. Кинг хвърли сакото си на седалката до шофьора и седна зад волана. Запали двигателя и се насочи към портала.

Огромното имение около резиденцията на вицепрезидента, поне два пъти по-голямо от Белия дом, беше обсадено от медиите. Улицата пред портала беше задръстена от камионите на телевизиите, безцеремонно паркирани върху бордюра. Кинг натисна газта. На четири пресечки на север включи на по-ниска предавка и направи остър завой надясно. Без да спазва ограниченията, стигна до квартал „Адамс-Морган“.

Закъсняваше. Жената, с която имаше среща, нямаше да е доволна. Кинг намали и зави по Осемнайсета улица. Навлизаше в един от най-хубавите райони на квартала. Две пресечки по-надолу отби на паркинга пред бара на Стоун. Грабна сакото си и слезе от колата. Приближи се към един младеж до входа и му подаде десетдоларова банкнота.

— Дръж я под око — каза властно.

Във фоайето стоеше млада азиатка в дълга червена рокля с огромна цепка отстрани. Жената поднесе страната си за целувка.

Не знаеше с какво се занимава Кинг, а и не я интересуваше. Знаеше само, че е млад, привлекателен и че посещава бистрото поне веднъж в седмицата, всеки път с различна жена. Красивата азиатка се питаше кога най-сетне този мъж ще я покани на среща.

Докато Кинг я целуваше, жената провря ръка под сакото му. Нежното докосване го възбуди. Вдъхна парфюма й и се усмихна:

— Ким, ти си прекрасна! Както винаги.

— Благодаря. — Тя отдръпна ръка от кръста му.

Кинг очакваше да го попита какво става в Белия дом. Момичето не каза нищо.

Той й намигна и тръгна към задната част на ресторанта.

Беше претъпкано. Кризата със заложниците беше дала на хората тема за разговор. За собствениците на барове и ресторанти във Вашингтон такива инциденти бяха като голямо спортно събитие. Някои от присъстващите разпознаха шефа на екипа на вицепрезидента и зашушукаха.

Кинг се оглеждаше. Скоро я видя. Шийла Дън седеше на една от масите, отворила пред себе си преносим компютър, и говореше по мобилния си телефон.

— Той е тук — изрече тихо, щом го забеляза. — Ще ти се обадя по-късно. — Трийсет и четири годишната репортерка остави телефона на масата, но чашата с вино продължи да държи в ръка. — Далас, къде беше, по дяволите?

— Съжалявам. — Кинг се наведе да целуне русата жена.

— Остават ми петнайсет минути да предам статията и редакторът ми ще ми откъсне главата, ако не спазя срока.

Кинг седна в сепарето. Един от сервитьорите се приближи към него. Шийла Дън вдигна почти празната си чаша.

— Още две от същото — каза. После се обърна към Кинг: — Закъсня с един час. През това време доста пъти ми мина през ума, че не си заслужава да се занимавам с теб.

— Извини ме — заговори Кинг, — но не знам дали ти е известно, че в Белия дом имаме доста проблеми в момента.

— Не ми говори глупости, Далас! Много добре знам какво става там, но и аз имам срокове, така че, когато кажеш, че ще бъдеш тук в точно определено време, бъди! Не очаквай от мен да се държа като някоя от онези, които въртиш на малкия си пръст! — Пое дълбоко въздух и скръсти ръце.

Повечето от жените, с които се срещаше Далас Кинг, бяха прекрасни, но им липсваше нещо. Шийла Дън беше различна. Не беше първа красавица, но мозъкът й работеше. Пък и беше омъжена. Нещо, което преди години Кинг възприемаше като пречка, но сега предпочиташе. Тук ставаше въпрос само за секс. Не беше необходимо да прахосва пари и да играе безкрайни игрички.

Бяха се запознали още в деня, когато Далас беше пристигнал във Вашингтон. Тя беше една от репортерките на „Вашингтон Поуст“, която се занимаваше с политиката. Като шеф на екипа на Бакстър Далас Кинг се беше превърнал в ценен източник на информация.

Той се пресегна през масата и я хвана за ръката.

— Какво е положението със съпруга ти?

— Гадно.

— Кога за последен път сте си лягали? — попита той, като погали ръката й.

— Далас, това не те засяга! — отвърна рязко Шийла.

— Добре… Не си длъжна да ми отговаряш. Но си прекалено красива жена, за да бъдеш самотна.

— Далас, нека да сменим темата.

Знаеше, че Кинг я желае, и мислеше, че сега е най-подходящият момент. Все пак историята си я биваше! Ако да си легне с Кинг, означаваше, че ще получи информация, беше готова да го направи.

Сервитьорът донесе питиетата им. Далас отпи глътка от сухото мерло.

— Няма да повярваш какви неща се случват там! — каза.

— Например?

— Онази тъпа кучка Тътуайлър е причината Шварц и секретарката му да са мъртви. Нейна беше идеята да изпратят на оня откачен само част от парите. — Кинг млъкна. Отпи още една глътка и си спомни за предупреждението на мъжа от ЦРУ, че Азис ще реагира точно така. — Опитах се да я спра, но тя не ме послуша. Знаеш каква е. Вчера в Пентагона тя се зае да ръководи срещата. Проклетата жена завижда страшно много на мъжете. Не може да приеме идеята, че военните знаят по-добре от нея какво да правят в такива ситуации. — Кинг отново замълча. — Трябваше да я отстранят. Тя изпадна в истерия и я закараха в „Бетесда“.

— Шегуваш се! — промълви Шийла.

— Не — поклати глава Кинг. — Де да беше така!

— Добре, след като Тътуайлър е отстранена, какво смятат да правят ФБР? — Кинг вдигна рамене и махна на сервитьора. — Хайде, Далас, кажи ми нещо! Не искам да ми издаваш държавни тайни! Какво ще правят оттук нататък ФБР?

Далас я погледна над чашата си.

— Планират да вкарат в играта всичките сили, с които разполагат. Събират информация и се опитват да намерят някакъв начин да излязат от създалото се положение. Шърман им каза, че докато не измислят как да измъкнат останалите заложници, няма да предприемаме нищо.

— А президентът? Всички ония глупости, които наговори Бакстър в обръщението, истина ли са?

— Президентът е добре — кимна Далас. — Точно както каза Шърман. От Пентагона потвърдиха, че може да издържи поне една седмица в бункера. — Кинг се наведе към нея: — Ухаеш невероятно!

— Благодаря. — Тя се засмя и отново се вгледа в екрана на лаптопа. — Какво друго става? Знаеш ли какво ще поискат терористите утре?

— Не. Ще разберем едва сутринта — избърбори разсеяно Кинг. Ризата й беше разкопчана. Нежната извивка на шията й го привличаше неудържимо. — Искам да съм с теб!

Шийла хвана брадичката му.

— Това, което ми каза за Тътуайлър, е страхотно, но имам чувството, че криеш нещо. Ще трябва още да се постараеш.

Кинг се замисли какво друго може да й каже. Всъщност й беше казал всичко — стояха и чакаха да дойде най-подходящият момент за атака. С изключение на… един мъж. Кинг се облегна назад. Не можеше да говори за това, но имаше нещо друго…

— Има и още нещо — рече той.

— Какво? — наведе се към него жената.

— Никой не трябва да разбира, че си получила тази информация от мен.

— Далас, никога не цитирам източниците си без тяхно съгласие!

— Искам да кажа, че става въпрос за нещо много сериозно, разбираш ли?

— Имаш думата ми. Името ти няма да се споменава.

Шефът на екипа на вицепрезидента се огледа страхливо.

— ЦРУ са знаели за нападението, преди да бъде осъществено.

— Какво? — възкликна Шийла. — И не са направили нищо?

— Не — поклати глава Кинг. — Разбрали са малко преди терористите да нападнат. Заради това Хейс е успял да се спаси в бункера. ЦРУ съобщили на Тайните служби.

— Значи ЦРУ са спасили президента?

— Предполагам, че можеш да го напишеш и така — вдигна рамене Кинг.

Тя се засмя.

— Много добре! — Пръстите й пробягаха по клавиатурата. Кинг я гледаше като обезумял. После тя затвори лаптопа, прибра го в калъфа и взе чантата си. — Трябва да занеса материала, преди да са дали броя в печатницата. — Изправи се. Беше облечена в тясна синя пола, която подчертаваше слабата й фигура. Наведе се към него: — Не сме свършили. — Докосна устните му с изящния си показалец, после рязко му обърна гръб и излезе.