Винс Флин
Власт (44)

43.

Рап посочи втората врата.

— Зад тази врата има подсилена метална врата, която води към тунел. През този тунел са измъкнали президента, когато терористите са нападнали. Минава под Розовата градина и стига до Западното крило.

Райли слушаше внимателно.

— Отначало се върви по стълби, след това тунелът прави завой наляво, после има още стълби, след които идва втора метална врата. Тази врата води към преддверието на бункера. Онова помещение, което си видяла от вентилационния отвор на шахтата.

— И?

— Трябва да осъществим връзка с президента. Азис използва някакво заглушително устройство, за да осуети комуникацията с бункера.

— Откъде знаеш?

— В началото имахме връзка с президента чрез Тайните служби, но това беше за кратко време. Когато двамата с Милт влизахме през вентилационната шахта, колкото повече напредвахме, толкова по-лоша ставаше връзката. На втория етаж вече можем да се свързваме с външния свят. Сигурни сме, че заглушителното устройство е поставено максимално близо до бункера.

— Защо трябва да рискуваме да се покажем само за да говорим с президента? — попита Райли.

Рап не искаше да я лъже, но в същото време не можеше да й каже какво се е сетил. Причината да постъпват така беше, че вицепрезидентът не одобрява нападението.

— Анна, сега не мога да ти кажа. По-късно ще ти обясня. Просто ми повярвай, че има основателна причина, поради която трябва да възстановим връзката с президента.

Райли се запита какво крие от нея Мич.

— Това ще е едно от нещата, които ще ми разкажеш заедно с целия си живот, когато излезем на вечеря — рече ехидно.

Рап се засмя.

— Да, разбира се. Записвам го на първо място в списъка.

„Как хубаво се смее!“, каза си Анна. Беше забелязала, че използва смеха като защита. Погледна го, сякаш четеше мислите му.

— Значи сега от мен се иска да сляза обратно долу и да чакам, докато онзи отиде до тоалетната, и когато отиде, да дръпна въжето два пъти, така ли? — заговори бавно. — Тогава вие двамата ще идете там и ще направите това, което правите, за институцията, за която го правите.

— Общо взето, това е планът — отвърна Рап.

— Какво ще стане, ако на онзи долу не му се ходи до тоалетна? — попита Райли.

— Ще отиде — заяви Рап. — Според мен е там от три дни и постоянно се налива с кафе. — Имаш ли въпроси?

— Какво ще стане, ако ви дам сигнал, а след две секунди той се върне обратно? — попита репортерката.

— Добър въпрос! Ако това се случи, дръпни въжето четири пъти. — Тя кимна. Той отново попита: — Други въпроси?

— Да — отвърна тя. — Какво да правя, ако на мен ми се приходи до тоалетна?

— Ще стискаш. — Рап извади от раницата си едно от малките устройства за наблюдение. — Докато си долу, искам да инсталираш това. Поставя се ето така. — Показа. — Тази малка издатина в края е камера. Погрижи се да гледа точно към вратата на бункера.

Райли взе устройството и кимна.

— Когато кажете, тръгвам, момчета.

— Милт? — Рап погледна партньора си.

— И аз съм готов.

— Добре. — Рап се приближи до втората врата. — Нека първо отворим тази врата и после ще спуснем Анна.

Адамс се приближи към сивата врата и извади шперца. Отвори я, зад нея се появи металната врата. Милт се доближи на няколко сантиметра от контролното табло. Изведнъж спря и се отдръпна.

— По-добре го направи ти — обърна се към Рап. — Ще бъдеш сам, когато отвориш втората врата.

Рап се съгласи и се приближи към контролното табло. Не очакваше да има някакви проблеми, но сега не беше времето да бъде самонадеян. Бутна вратата и пред него се откриха малка площадка и стъпала. Подът и долната част на стените бяха покрити с кафяв мокет.

Рап се обърна към Адамс и Райли.

— Изглежда наред — прошепна. — Хайде да спуснем Анна в шахтата и да се надяваме, че онзи ще отиде до тоалетната.

Минута по-късно Анна вече пълзеше в шахтата, а Рап придържаше въжето. Когато стигна до вертикалната шахта, той внимателно започна да я спуска надолу. Оттам репортерката бавно започна да напредва, докато стигна до отвора. Надникна през него. Не се виждаше никой. Дебелия мъж, когото беше видяла предишния път, сега го нямаше. Трите бормашини работеха. Зачуди се дали сега не е най-подходящият момент да даде сигнала. После реши да изчака още минута. Виждаше само малка част от помещението, не можеше да е сигурна, че е празно.

Почисти от праха малък участък. Там щеше да постави устройството за наблюдение. Обърна камерата така, че да гледа точно към вратата на бункера. Сетне се изтегна по корем и се опита да се намести удобно.

Уикър беше довел със себе си екип от осем тюлени. Работеха, без да спират. Както обикновено, Новобранеца беше предвидил какво ще му трябва и се беше обадил в една дъскорезница в Мериленд, за да подготвят материалите за платформата предварително. Когато командир Харис му беше разрешил да стартира мисията, веднага се беше свързал с хората от дъскорезницата. „Тюлен 6“, на които беше възложена задачата да преследват терористите в чужбина, ако успееха да избягат, беше в пълна готовност в база „Андрюс“ и всички се надяваха, че скоро ще ги извикат. Уикър се беше свързал с началника им и му беше обяснил какво му трябва. Няколко минути по-късно момчетата вече бяха намерили камион и отиваха към дъскорезницата, за да приберат материалите. Фактът, че все още не разполагаха с разрешително за камиона, не беше от значение в момента.

Малко след два часа следобед те вече бяха в центъра и облечени в дънки и тениски, разтоварваха камиона. Трябваше да построят две платформи. Щяха да стрелят двама снайперисти с куршуми петдесети калибър. Ако и двамата лежаха на една платформа, щяха да си пречат.

Двете платформи всъщност представляваха две дървени кутии. Горната част беше сглобена от греди, които се придържаха една за друга от перпендикулярно поставени летви отдолу. Уикър донесе пластмасов куфар и го сложи на платформата. Вътре имаше петдесеткалиброва пушка „Барет“. Беше дълга метър и петдесет и четири сантиметра и тежеше близо четиринайсет килограма. Поразяваше цел на разстояние повече от километър и половина.

Уикър не беше висок. Всъщност беше с петнайсетина сантиметра по-висок от пушката. Той извади оръжието от куфара, разтвори двете подпори и го постави на платформата. Погледна през оптическия мерник. Веднага видя терориста, който седеше в бронираната стъклена кабинка на покрива на Белия дом. От това разстояние тази пушка щеше да свърши идеална работа. Но за да бъдат съвсем сигурни в резултата, бяха донесли две.

Уикър внимателно наблюдаваше закачуления терорист на покрива на осемстотин и двайсет метра от него. Отпусна се с цялата си тежест на платформата. Тя не помръдваше. Беше сглобена много добре. Снайперистът махна пушката от платформата и остави тюлените да си довършат работата. Погледна към залязващото слънце. Времето се разваляше. Това беше добре дошло. Той взе мобилния си телефон, набра номер и зачака човекът от другата страна да вдигне.