Винс Флин
Власт (47)

46.

В конферентната зала в Центъра за борба с тероризма в Ленгли цареше оживление. Всъщност това беше зала в залата. Беше построена малко над нивото на пода и стените й бяха от стъкло. От всички страни беше защитена с електромагнитно поле, което правеше подслушването невъзможно. Айрини Кенеди беше застанала на централното място край масата, до нея седеше генерал Кембъл. Чакаха да се появят останалите, които щяха да вземат участие в срещата.

Директор Роуч и специален агент Скип Макмахън от ФБР влязоха заедно със Стансфийлд. Директорът на ЦРУ ги заведе до мястото, където седеше Кенеди.

— Айрини, току-що казах на Браян и Скип за Железния.

Щом затвори телефона след разговора с президента, Стансфийлд беше наредил да запечатат контролната зала. Никой не трябваше да казва, че са осъществили отново връзка с президента. Единствените, които излязоха от залата, бяха Стансфийлд, Кембъл, Флъд и Кенеди. ФБР щяха да бъдат информирани за последните събития от самия президент.

Кенеди се беше приготвила да понесе обвиненията на Скип Макмахън.

— Казах на Скип и Браян — продължи директорът, — че ти държеше да ги осведомим какво сме сторили. Аз поемам вината за това, господа, и имам основателни причини да ви държа в неведение.

— Какви например? — попита заядливо Макмахън.

Стансфийлд потупа младия мъж по рамото.

— Затова те харесвам, Скип. Винаги искаш да знаеш всичко.

— Да, така е. Хайде сега да чуем какво е станало.

— Опасявам се, че това ще трябва да го отложим. Сега имам нещо за вас, която ще ви се стори много по-интересно. Сега ще ви помоля да заемете местата си. — Стансфийлд посочи два стола от едната страна на Кенеди. Макмахън и Роуч седнаха. — Да започваме — добави директорът и седна до генерал Флъд.

Стансфийлд, Флъд и президентът се бяха съгласили, че засега само малък кръг хора трябва да знаят за създалата се ситуация. Само присъстващите щяха за узнаят, че животът на президента е в опасност. Същата информация щеше да бъде предоставена и на командирите на Екипа за борба с тероризма, на отряд „Делта“ и на „Тюлен — Група 6“.

Един от хората на Кенеди затвори звукоизолираната врата, а Айрини спусна тъмните щори на стъклата.

— Господа — заговори тя, — това, което двамата с генерал Кембъл ще ви кажем, не трябва да излиза от тази зала. Няма да го споменавате пред хората от екипите си, пред шефовете или пред жените си.

— Обещавам на всеки от вас, че ако разбера, че сте споделили с някого за този разговор, аз лично ще се постарая да проваля кариерите ви — добави Кембъл.

Айрини изгаси лампите и включи петте монитора.

— Както всички знаете, президентът е бил евакуиран в бункера си. Малко след това загубихме връзка с него, защото Азис беше поставил заглушаващо устройство край вратата на бункера. Вчера вечерта двама от нашите хора успяха да проникнат в Белия дом. Единият не е професионалист, но познава разположението на помещенията в Белия дом. Вторият е един от най-добрите ни хора, известен като Железния. Картината, която виждате, получаваме благодарение на камерите, които той монтира в сградата. — Кенеди посочи един от екраните. — За тези, които още не са се досетили, това е картина от вратата към бункера на президента. Този дебел мъж, който виждате от време на време, се казва Мустафа Ясин и е иракчанин, специалист по отваряне на метални врати и сейфове. Трите предмета, които са захванати за вратата, са бормашини. Не знаем още колко време ще им е необходимо, за да отворят вратата. — Кенеди вдигна дистанционното и от тавана се спусна бял екран. На него се виждаше чертеж на Белия дом. Тя направи знак на Кембъл да продължи.

— Заложниците са в стаята за отдих за журналисти на приземния етаж — заговори генералът. — От разузнаването получихме информация, че има и още една, по-малка група заложници, които са затворени в Кабинета на Рузвелт. Железния смята, че тази група се състои предимно от агенти от Тайните служби или от военните, които работят в Белия дом. Двамата с доктор Кенеди сме съгласни с него.

Сид Слейтър, командир на Екипа за борба с тероризма на ФБР, вдигна ръка.

— Да, Сид? — погледна го генералът.

— Имаме ли картина от стаята със заложниците?

— Засега не. Нямаме много време, затова ще продължа по дневния ред. Ще дадем начало на операцията в осем и половина.

— Чакайте малко — намеси се директор Уорч. — Да не би да имаме разрешение да влезем?

— Да — отвърна генерал Флъд от другия край на залата.

Роуч погледна часовника си. Минаваше пет следобед.

— Бакстър ви е дал разрешение? — настоя скептично той.

— Не, аз дадох разрешение! — прозвуча от високоговорителите. Роуч веднага позна гласа.

Половината от присъстващите зяпнаха. Президентът се изкашля.

— Господа, зная, че не разполагате с много време, но вярвам, че ще успеете. Сега ви моля да дадем възможност на генерал Кембъл да ни представи останалата част от плана. Генерале, продължете.

— Господа, предстоящата операция ще извършим съвместно. Екипът за борба с тероризма ще се заеме със заложниците и Западното крило. Сид, ще ви трябва подкрепа. Отряд „Делта“ ще се заеме с крилото с личните помещения. Били, твоите момчета трябва да са при хеликоптерите и да са готови за действие. Преди да стигна до същината на плана, искам да предупредя всички, че часът на началото на операцията може да бъде променен и да се наложи да нападнем по-рано. Ако получим информация, че терористите са готови да проникнат в бункера, ще действаме незабавно.

Кембъл огледа командирите на отряди един по един.

— В тази папка — продължи след малко — е планът на командир Харис. Това е един от най-добрите планове, който съм чел някога. Трябва да призная, командир Харис, че сте си свършили идеално работата. Мисията е подготвена предварително — усмихна се Кембъл. — Ако Харис не беше извършил необходимата подготовка, аз нямаше да се съглася на този ход. Ето за какво става въпрос. Преди осем години са провели следната тренировъчна операция: командир Харис и трима от най-добрите му хора скочили с парашути и се приземили на покрива на Белия дом, без да бъдат забелязани от Тайните служби. Резултатите са потвърдени от Тайните служби. Сигурно ще ме попитате защо одобрявам подобна рискована мисия. Ще ви кажа защо. Железния докладва, че в крилото с личните помещения на президента са поставени множество взривни устройства. От разузнаването научихме, че Азис е донесъл достатъчно експлозиви, за да изравни Белия дом със земята. Единственият ни шанс е да вкараме малка група в сградата, която да обезвреди бомбите. Това се опитахме да направим рано тази сутрин, когато убиха двама от хората на командир Харис. — Кембъл замълча за момент. — Сега ще ви кажа как ще процедираме, докато дойде моментът за нападение. Командир Харис и трима от неговите хора ще скочат от самолет на Специалните части. От разузнаването смятат, че камерите, които гледат към двора, все още работят, затова четиримата ще трябва да се приземят на покрива. Двама от най-добрите снайперисти на „Тюлен — Група 6“ са заели позиция на покрива на Старата поща. Малко преди парашутистите да се приземят, снайперистите ще застрелят часовия на покрива на Белия дом. След това екипът на командир Харис ще се срещне с Железния, който ще ги преведе през тунел под Западното крило до мазето на крилото с личните помещения. — Кембъл отново замълча. — Във времето от този момент до началото на операцията Железния ще се опита да събере колкото може повече информация за положението в Западното крило. Най-важната му цел ще бъде да осигури видео и аудиовръзка със заложниците. Втората му задача ще бъде да разбере къде са разположени пазачите на заложниците. След като се е погрижил за тези две важни неща, той заедно с екипа на командир Харис ще се заеме да обезвредят часовите. Ако не успеят, имаме и резервен план. След трийсет минути във въздуха над града ще излети самолет със заглушителни устройства. Смятаме, че Азис може да взриви бомбите дистанционно. Когато дойде заповедта за нападение, от самолета ще заглушат целия район около Белия дом. Ще могат да работят само устройствата, които ние използваме. Чудехме се дали да заглушим връзките им в началото на нападението, но решихме да не го правим. Това може да ги принуди да детонират бомбите ръчно.

Настъпи тишина. Слейтър и Грей се спогледаха. И двамата знаеха, че от въпроси в момента нямаше никаква полза. Нямаха достатъчно време да премислят плана и да го преговорят. Настъпваше момент, за който се бяха подготвяли по време на стотиците тренировъчни операции. Генералът огледа присъстващите.

— Всичко може да се обърка в тази операция — заговори след малко. — Изберете най-добрите си хора… Тук ще става въпрос само за инстинкти и реакции. Нямаме време предварително да упражняваме операцията.

 

 

Рап и Адамс влязоха в малкия асансьор и се насочиха към ниските нива на Белия дом. Бяха прибрали багажа си от предишното място, където се криеха. Тайната стая им беше свършила добра работа, но сега трябваше да бъдат по-близо до това, което ставаше в преддверието на бункера. След като вече беше изключил заглушаващото устройство, Рап можеше ясно да говори с контролната зала в Ленгли. Вече не беше необходимо да провира малката камера под вратите, защото от залата можеха да му казват какво предават малките устройства за наблюдение.

— Железния до контролната зала — заговори той в микрофона си, когато асансьорът спря. — Върнахме се в мазето. Кажете ми какво е положението в коридора.

— В коридора няма никой. Край — отвърна монотонен мъжки глас.

Рап даде сигнал на Адамс да отвори вратата. Пръв навън излезе Мич, Адамс го последва. Тръгнаха бързо по коридора.

Възрастният мъж извади шперца и отвори вратата към Китайската стая. Влязоха вътре. Анна Райли ги погледна с облекчение.

— Как мина?

— Добре — отвърна Рап и остави тежката раница на пода. — С изключение на това, че Милт трябваше да отиде до тоалетната.

— Пак ли? — попита Райли.

— Само изчакайте и ще видите — прошепна намусено Адамс. — Иска ми се да ви видя как ще се справяте с всички тия шпионски глупости, като станете на моята възраст.

— Ако имам късмета да я доживея — засмя се Рап.

Думите му натъжиха Райли. Той говореше сериозно.

— Защо не искате да дойда с вас? — попита тя.

— Защото може да стане много опасно, Анна. Освен това ще ми бъде достатъчно трудно да държа Милт под око.

— Обещавам, че няма да ти се пречкам. Освен това може и да съм от полза.

Рап поклати глава.

— Няма да стане, Анна. И нямам време да споря. Наредиха ми да разбера какво е положението в Западното крило и трябва да го направя бързо, защото ситуацията с президента се влошава. Вероятно ще се наложи да щурмуваме сградата съвсем скоро.

Райли кимна примирено.

— Добре, а аз какво да правя, докато ви няма?

— Ако събитията се развият така, както си мисля, вероятно ще имам нужда от помощта ти по-късно. Засега стой тук и бъди все така красива.

— Благодаря — усмихна се тя насила.

— Е, няма да ти е много трудно — усмихна се и Рап. После се обърна към Адамс: — Милт, ела. — Сложи на главата му малка камера с диаметър два сантиметра. Беше свързана посредством кабел с миниатюрен предавател. Мич закачи предавателя на кръста на Адамс. После оправи микрофона пред устата си и каза: — Железния вика контролната зала. Би трябвало да получавате сигнал от камерите на главите ни. Потвърдете.

— Контролна зала до Железния. Получаваме картина.

След като оправи камерата и на своята глава, Рап извади една от малките ранички и я закачи на кръста на Адамс.

— Вътре има десет устройства за наблюдение — каза той. — Ще решим къде да ги поставим на място. Готов ли си?

Адамс кимна.

— Добре. — Рап погледна Райли. — Тук ще си в безопасност.

— Какво да правя, ако някой влезе?

Рап се замисли. Можеше двамата с Адамс да не се върнат. Той посегна към кобура и извади беретата.

— Нали каза, че баща ти те е научил да стреляш?

— Да.

Рап провери дали предпазителят е спуснат и подаде пистолета на Райли. После показа едно малко петно на стената отсреща.

— Виждаш ли онова петно? Искам сега да свалиш предпазителя и да го уцелиш. — Вярваше, че може да научи много за човек от това, как държи пистолета.

Райли хвана оръжието с две ръце. Насочи цевта надолу и с палеца на лявата си ръка свали предпазителя. Вдигна бавно оръжието и се прицели. После плавно натисна спусъка.

Чу се леко изпукване, а секунда по-късно — и шумът от ударилия се в бетонната стена куршум. Беше попаднал на десетина сантиметра от целта.

Тя отново спусна предпазителя.

— Заглушителят го прави по-тежък — каза Анна.

— Да, но така е съвсем тих.

— Да.

— Изстрелът ти не беше никак лош. Предлагам ти да седнеш ето там. — Рап посочи към вратата, която водеше към коридора. — Ако някой влезе през тази врата, ако е облечен в зелена униформа и носи автомат „Калашников“, първо стреляй, после питай.

Райли облиза устни и кимна.

Рап се отправи към вратата, която водеше към тунела.

— Каквото и да става, Анна, не тръгвай да ни търсиш. Ако не се върнем до един час, значи нещо се е объркало. Най-добре е да седиш тук и да чакаш някой да дойде да те вземе. После се обърна към Адамс, който вече беше отворил вратата: — Да вървим.

Адамс изчезна в мрачния тунел, Рап го последва. Преди да затвори след себе си, той се обърна и се усмихна на Райли.