А. Ф. Александров
Числа и съдби (7) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Числа и судьбы — ключ к пониманию прошлого, настоящего и будущего, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008)
Корекция
ira999 (2008)

Издание:

А. Ф. Александров. Числа и съдби: Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето

Руска. Първо издание

Издателство „Гарант-21“

 

Превод от руски: Татяна Кузманова Балова, 2006

Редактор: Лилия Анастасова

Предпечатна подготовка: Тодор Манов

Дизайн на корицата: „ЕЛЗЕВИР“, 2006

Формат 84/108/32. Печатни коли 24

ISBN 10 954–754–078–5

ISBN 13 978–954–754–078–1

 

ИД „Рипол классик“, 2006

История

  1. — Добавяне

СКАЛА НА КАЧЕСТВЕНАТА ОЦЕНКА НА КВАДРАТЧЕТАТА И ЛИНИИТЕ

За да можем качествено да оценим всеки от тези параметри, трябва да знаем как да различаваме количествените характеристики една от друга. За целта нека използваме скалата за оценка на цифровите квадратчета и линии.

Скала за качествена оценка на цифрите и линиите.

1. Цифри НЯМА — означава, че качеството, зададено от цифровото квадратче или линия, не се проявява, защото липсва.

2. ЕДНА цифра — слабо качество, но същевременно човек, без да го съзнава, се стреми да покаже, че го притежава и то при него е много силно.

3. ДВЕ цифри — качеството е нормално развито и достатъчно активно при проявяване.

4. ТРИ цифри — качеството има вълнообразен характер, то ту рязко отслабва, ту ненадейно нараства до много висока стойност. Подобно състояние се нарича „екстра“ и то възниква по необходимост.

5. ЧЕТИРИ цифри — много добре развито качество, което е силно, но не е пределно.

6. ПЕТ цифри — максимална сила на качеството, много често тя може да потиска другите характеристики, което да пречи на съответния човек.

7. ШЕСТ И ПОВЕЧЕ цифри — прекомерно развити, претоварване на качеството, когато то рязко отслабва и може да се прояви с пълна сила само при определени условия. Обикновено се разчита като качество, което би се получило, ако от изходното число извадим 5 (пет). На пример: 6 цифри — примерно като 1; 7 цифри — примерно като 2.

За удобство и онагледяване да се опитаме да намерим геометричните интерпретации на всички изложени по-горе количествени цифрови характеристики.

Цифри няма. Това означава, че имаме плоскост, където не се откроява нито една точка, или за по-просто ще кажем, че дадената плоскост е „празна“ (фиг.1).

chisla_i_sudbi-fig1.pngФиг. 1

 

Същевременно не можем да приемем, че нямаме нищо, защото самата плоскост съществува, но интересуващото ни качество е толкова отдалечено, че не го откриваме в близко то пространство, следователно не можем да го използваме, защото то е енергетично недостижимо. Колкото и да е странно, в случая можем да твърдим, че даденото качество липсва или че е безкрайно отдалечено — което е едно и също, защото не го откриваме върху дадената плоскост. Ако характеристиката е зададена с празно квадратче или линия, това значи, че за активизирането на качеството ще е необходима прекалено много енергия и точно затова човек не използва дадената характеристика. Външно това се изразява като пълна липса на споменатото качество. Ако трябва да използваме езика на геометрията, случаят може да се запише по следния начин: посочената характеристика не е определена в своята размерност — сит (размерността) не е определена.

Една цифра. Върху плоскостта е определена една-единствена точка А (фиг. 2).

chisla_i_sudbi-fig2.pngФиг. 2

 

Фактът, че точката А е единствена, я прави уникална или открояваща се върху плоскостта и точно това характеризира качествата, зададени от едната цифра, като слаби, но стремящи се към открояване и показване, сякаш единствената точка е много слаба, но е една-единствена върху плоскостта. Геометрично това отговаря на нулева размерност dim = 0 (точката върху плоскостта). Интересно е, че нулевата размерност още по-ясно показва слабостта на качеството, зададено от една цифра.

Две цифри. Върху плоскостта са зададени две точки А и В, които неизбежно задават правата АВ или ВА в зависимост от началната точка (фиг.З).

chisla_i_sudbi-fig3.pngФиг. 3

 

 

Особеностите на правата се изразяват в това, че тя еднозначно определя посоката на движение, което говори за определеност и конкретност на пътя. За качествата, характеризиращи се с две цифри, това ще означава естествена норма: появява се необходимост от проявяване на едно или друго качество и човек го прави свободно. От геометрична гледна точка имаме едноизмерно пространство dim=1, което още веднъж подчертава еднозначността във възможността за използване на качеството.

Три цифри. Както знаем, три точки образуват конкретна плоскост, но в нашия случая по-важното е, че те определят една площ S, която е ограничена от периметъра на триъгълника АВС (фиг. 4).

chisla_i_sudbi-fig4.pngФиг. 4

 

 

Особеното в случая е, че от всеки връх на триъгълника можем да наблюдаваме две равнозначни посоки към другите два върха, което създава затруднение при избора на последователност в движението към един от върховете на фигурата. Точно същите затруднения в проявата на конкретното качество изпитва и човек, когато даденото качество е зададено от три цифри. Той сякаш изчаква външно „нападение“ или промяна, която еднозначно да определи избора на движението. Можем да кажем, че човек проявява качеството си само когато не му остава избор и трябва да действа. Нека отбележим, че силата на проява на качеството рязко нараства, защото имаме значително засилване на качеството, отразено чрез площта S на триъгълника АВС. Щом човек изразходва качеството (целия му запас), той отново ще чака екстремална ситуация, когато отново може да „изригне запасите от качеството“. Интересното е, че за целта ще трябва да натрупа сили за подобна ненадейна и силна проява на въпросното качество. От геометрична гледна точка ние разглеждаме едно двуизмерно пространство dim=2, което характеризира плоскостите и площите на фигурите.

Четири цифри. В дадения случай се налага да излезем извън границите на плоскостта, понеже само тогава ще можем качествено да променим ситуацията, а не да задаваме нова плоска фигура (фиг. 5а, б).

chisla_i_sudbi-fig5a.gifФиг. 5а chisla_i_sudbi-fig5b.pngФиг. 5б

 

Както добре виждате от фиг. 5, в случай „б“ има плоска фигура, която ни връща към предишния случай, когато качеството се задава от плоскостта или dim=2. В случай „а“ положението рязко се променя, понеже се появява нова размерност dim=3 (триизмерно пространство). От точка А (върха на пирамидата) виждаме целия триъгълник на основата BCD, което до известна степен прави ситуацията подобна на случая с двете точки върху плоскостта, които определят права та АВ. Точно затова случаят с четирите цифри е също толкова стабилен при проявяването на качеството си, както и при двете цифри. Разликата е само, че силата на самото качество рязко нараства до обема на пирамидата V.

Пет цифри. Тъй като в предишния случай вече засегнахме максималната за човека размерност dim=3 (триизмерното пространство), в случая с петте точки ще ни е много трудно да намерим качествено ново решение, но ще се помъчим да го направим. Както знаем, в геометрията съществува теорема, според която всеки 5 (пет) произволно взети върху дадена плоскост точки определят една-единствена крива от втори ред (1 — окръжност, 2 — елипса, 3 — парабола, 4 — хипербола и няма да разглеждаме всички случаи на трансформиране на кривата). Ще отбележим, че наличието тъкмо на пет точки ни позволява да използваме дадената теорема (фиг. 6).

chisla_i_sudbi-fig6.pngФиг. 6

 

 

За да илюстрирате тази теорема, можете да вземете произволни пет точки върху дадена плоскост и като помислите малко, доста лесно ще можете да определите коя от посочените криви преминава през взетите от вас точки — за да не по паднете в случай на трансформирана крива от втори ред, не слагайте три и повече точки върху една права, защото в такъв случай линията ще трябва да се трансформира в точка, в две пресечни, успоредни или съвпадащи прави (една права).

За да нямате съмнения в напълно новата промяна на качествата при преминаване към пет цифри, нека се опитаме да разберем как са се появили самите криви, за които става дума. За да ги получим, трябва да излезем в триизмерното пространство и да разгледаме пресичането на конична повърхност (която има две собствени размерности) с плоскост, която също е двуизмерна. От казаното можем да си направим извода, че за получаването на криви от втори ред трябва да разглеждаме модел с четири измерения. При пренасяне върху общо триизмерно пространство те дават пресичане във вид на крива от втори ред. Интересното е, че някога, когато се занимавах с диференциална геометрия, ми се налагаше да изследвам взаимното разположение на две обичайни за нас плоскости, но в четириизмерно пространство. Оказа се, че в пресичането на тези плоскости се образуват всички разновидности на криви те от втори ред, така че нашата интерпретация чрез пресичане то на конична повърхност с плоскост е модел на четириизмерно пространство, където се разглеждат две плоскости. Нека ви дим фиг. 7.

chisla_i_sudbi-fig7.gifФиг. 7

 

Коничната повърхност има размерност dim=2 и плоскост dim=2. Виждаме, че при въртене на правата АВ около оста АС получаваме конична повърхност, разположена в триизмерно пространство. В случай 6 (а-г) виждаме пресичания на коничната повърхност с плоскостта, която има различно положение спрямо конусите и този случай отговаря на пет цифри. От фигурите става ясно, че за да получим крива от втори ред, трябва да използваме сложни построения, а това изисква максимални усилия и всичките ни сили трябва да се концентрират върху проявяването на дадената характеристика, а точно затова останалите параметри се потискат.

Шест и повече цифри. Това е случаят с претоварване на качеството. За да го интерпретираме, трябва да помним, че петте цифри трябва да бъдат „отхвърлени“, за да може да се проумее спецификата на самото качество. Даденият случай може да се сравни с айсберг, който на повърхността има не значителна височина, докато основната му маса е скрита под водата (фиг.8).

6=5+1 7=5+2 8=5+3 9=5+4 10=5+5

chisla_i_sudbi-fig8.pngФиг. 8

 

 

Както виждате, невидими остават петте цифри, които представляват максимума, проявяващ се само в изключително редки случаи, когато човек е бил провокиран да използва цялото качество, а не само видимата му част. Можем да кажем, че хората, притежаващи подобни претоварени цифрови квадратчета или линии, не могат реално да оценят положението относно това качество. Те живеят в илюзорен или свой собствен свят, без да имат възможност реално да оценяват събитията относно дадения параметър, който в психоматрицата им е белязан с претоварване. Особено важно е да се научим да контактуваме с такива хора, най-вече с онези от тях, при които са претоварени не линиите, а цифровите квадратчета, тъй като линията може да изгуби своята значимост заради активността на отделните цифри, а претовареното квадратче няма как да бъде „изключено“. Запомнете, че максималната активизация на претоварването силно травмира подобен човек, защото му се налага да наруши собствения си невидим за всички свят. Не можем да предскажем как ще се промени след подобно самоунищожение, но едно е ясно — че ще имате насреща си напълно нов и непознат човек, и ще бъде ужасно, ако новите промени не са положителни, а увредят личността му към по-лошо. Най-важното е да се научите да се отнасяте с уважение към него и да не се опитвате да разрушите неговия свят.

Ще разгледаме използването на скалата със съответните примери. А ако искате по-подробно да се запознаете с теоретичната част на нумерологичните методи, ще трябва да прочетете първата книга.