А. Ф. Александров
Числа и съдби (54) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

КРИМИНАЛИСТИКА

Последните пет дни на един начинаещ гений. Тайната на смъртта

Тази история не е измислена, а съвсем реално станали събития, в които вземат участие не измислени хора, а наши съвременници. За сигурност на онези, които още са живи, ще махнем имената и мястото на действие, но рождените дати на Майката и Сина ще останат реални, за да не нарушим хода на анализа на събитията.

В един провинциален руски град живеят Майка и Син. Тя е образована и много талантлива жена, която се занимава с наука. Синът е младеж, който обича математиката и радиофизиката. Непълно, но щастливо семейство. Идва ден, когато синът заминава за столицата и става студент в един престижен технически вуз, учи се прекрасно и се занимава с любимата си наука още като студент. В последния курс пише научна работа, която се публикува в сборника на Академията на науките. Предричат му много добра научна кариера и евентуална гениалност. Изпреварвайки събитията, ще кажем, че това предположение е напълно реално, тъй като за него говорят цифрите на психоматрицата му.

Рождена дата: 16 май 1955

Изчисление на допълнителните цифри:

16 5 1955 32 5 30 3

Психоматрица:

и 0.

Наборът от 333 и 5555 ни дава право да говорим за гениална надареност и склонност към точните науки. Единственото, което му пречи в научните търсения, е липсата на воля, което го кара да се обърне за подкрепа към научния си ръководител (11). Същият този характер се нуждае от одобрение и похвала за намереното решение, още повече, че запасът от собствена енергия при него е малък (2). Липсата на късмет и защита от страна на Природата и света (7 няма) готви за бъдещия гений неприятна изненада в лицето на силния и завистлив научен ръководител, който е готов на какво ли не, за да постигне величие и успех.

Съобщението, което пристига от столицата, разтърсва и буквално парализира Майката: нейният Син е намерен мъртъв. Смъртта е настъпила между 9 и 12 април 1978 година, причината е неизвестна, най-вероятно става дума за самоубийство. По-нататък тази версия не се променя, следователите се спират на нея, защото няма никакви улики и потвърждения за убийство, а е минало доста време, за да се предполага, че смъртта е била насилствена. Най-вероятно е той да се е обесил, но е бил намерен на пода, а не на въжето.

Минават много години. При случайна среща с Майката на загиналия младеж става известна преразказаната по-горе история. Естествено, появява се възможност за изясняване на истинската причина и евентуалната дата на смъртта. В допълнение към вече казаното ще прибавим, че според думите на Майката на 9 април вечерта Синът й се е срещнал с научния си ръководител, защото той последен е видял загиналия. Нека прибавим към възможните дни на смъртта на Сина и 8 април, защото в този ден са могли да се случат събития, които да са определили трагичния изход, и да запишем всички дати във вид на таблица с допълнителни цифри.

Първото, което прави впечатление в дадената таблица, е пълното съвпадение на всички допълнителни цифри в рождената дата на Сина с набора от допълнителни цифри за последната от петте разглеждани дати — 12 април 1978 година. Това може да означава, че всички поставени от самата Природа или Вселена пред този младеж цели и задачи са изпълнени, тъй като напълно са използвани неговите заложби (30 3) и са постигнати окончателните резултати (32 5). Възниква естественото противоречие с реалността, тъй като, имайки 5555 и 333, той би трябвало да тласне науката напред, като направи значителни открития, но освен единствената статия в академичното списание, която няма революционно значение, не познаваме други трудове. Ако успеем да си изясним даденото противоречие, ще можем окончателно да разберем всичко, станало през последните пет дни от събитието.

8 април 1978 година — събитията от този ден се проследяват по всички цифри доста добре и ясно: младежът е насочил енергия (2 в трето число — 21) и воля (1) за постигане на знания (3 — четвърто число). В резултат на изследванията той открива истината (8) за строежа на света (7) в онзи клон от знанията, с които се занимава. Той формулира и обобщава намерените резултати (9 — опит и резултат), но не му достига воля (1) да признае това за истина и откритие. Вече споменахме за неговата липса на воля и стремеж към подкрепа отвън. Младежът търси някого (4), който според него има правото да прави правилна и истинска равносметка (8) — това е неговият научен ръководител. Няма съмнение, че същата вечер те са се срещали, защото резултатът от деня — 37 и 10 показват знания (3) за света (7), които могат да бъдат наречени революционни (10 — символ на революцията). С мисълта за откритието си младежът заспива.

9 април 1978 година — стремежът (2) да разкаже за истината (0) насочва Сина (2) към неговия научен ръководител, който трябва да съобщи за истината (8) в постигането на разбирането за света (7). Защото подобни срещи са били традиционни (9), това е задължително изискване (1) от страна на научния ръководител (4), който по този начин е натрупвал необходимия материал, но не за да подпомага своя подопечен, който за пореден път му е донесъл знания (3) и нещо правдиво (8). Резултатът от срещата между ученика и учителя е недвусмислен — 11 — възниква спор, защото високомерието на опитния учен не може да допусне лидерството на неопитния хлапак.

10 април 1978 година — сега вече има двама души (2), които знаят истината (8) за революционното откритие (10). Истината се крие в това, че става дума за връх в успеха, но само за опитния (9) и силен (1) човек (4), който иска да притежава истината (0) сам (1). Поражда се ново знание (3) — убийството на ученика (0 и 3 — смъртта и нейното техническо осъществяване). За младия учен наборът от цифри 30 3 означава пълно разкриване на природните му заложби, защото той създава знание (3), което е истина (0) в точните науки (3).

11 април 1978 година — енергията (2) на завистта (9) и високомерието (11) дава тласък към извършване на набелязания план. Човекът е убеден, че в това се крие справедливостта (8): светът (7) трябва да се управлява от опитните (9) и силните (1) хора (4), готови на всякакво противопоставяне (11). Точно на този ден, късно вечерта е извършено нападението: 3 1 — техническото (3) насилие (1) над човека (4). Ако съдим по цифрите, нападението е извършено към полунощ, тъй като смъртта настъпва чак на следващия ден, който с всичките си допълнителни цифри показва смърт.

12 април 1978 година — на този ден намират убития младеж. Всички допълнителни цифри — 32 5 и 30 3, показват пълен край на житейския път на младия учен.

Естествено това изследване на събитията не може да служи като основание за възобновяване на разследването, минали са 11 години, делото окончателно е приключено. Майката чака, моли се да я споходи смъртта, но тя е дълголетница и това не й обещава скорошно избавление от мъката, която се е стоварила върху нея. Допълнителните цифри в рождената дата на Майката позволяват още веднъж да потвърдим изложената версия, че убийството е станало не на 12, а на 11 април, тъй като има съвпадение на цифри.

Изчисление на допълнителните цифри: 29 декември 1929 година:

29 12 1929 35 8 314

За сравнение: 12 април 1978 година:

12 4 1978 31429 11

12 април приключва с убийството, което е отбелязано с цифрите 31 и 4, но точно тези цифри определят основата на живота на Майката (трето и четвърто число). Ако преди раждането на детето цифрите 31 и 4 са определяли знанията (3) и волята (1), насочени към хората (4), след раждането на Сина — знанията (3) и волята (1), насочени към Сина (4), то след смъртта на Сина това е ежедневна скръб по убития син. Защото тя винаги е знаела, че той е бил убит, и дори е приела, че поръчител на убийството е бил научният му ръководител. Можем да й вярваме, тъй като тя е силен екстрасенс (222 и 4), който има знак на ясновидец (999). Тази жена знае всичко и никога не греши в предвижданията си, защото нейните водещи цифри говорят за другото знание на възрастната и уморена жена: тя знае (3), че на тази земя (5) я чака само страдание (8) — и това е единствената истина, която е оставила за себе си за дълги години.

„Посещението при Минотавъра“: реалният вариант на открадването на цигулките „Страдивариус“

Спомняме си руския многосериен криминален филм „Посещението при Минотавъра“ за съдбата на уникалния музикален инструмент — цигулката „Страдивариус“, открадната с намерението да бъде изнесена в чужбина.

Колкото и да звучи парадоксално, на 24 май 1996 година от Музея „М. И. Глинка“ дръзко бяха откраднати два уникални инструмента на този майстор. Без да се задълбочаваме в подробности от престъплението, ще се опитаме да разгледаме датите, свързани с грабежа и станали известни в хода на следствието, за да разберем очевидната истина, че никое събитие не минава безследно, че те са отразени в датите и допълнителните им цифри. Нека си спомним твърденията на прочутите литературни специалисти детективи и мислители като Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, лейтенант Коломбо (героя от едноименния сериал, толкова допаднал на руснаците) и много други, които казват, че няма идеални престъпления. Винаги се намират свидетели или улики, които позволяват да се изгради логическа верига от съждения, които водят до престъпника. Те са прави: всяко събитие е белязано от конкретна дата, а понякога и от съпътстващи, спомагателни за водещия следствието дати, които могат да дадат на мислещия и логично разсъждаващ следовател или детектив необходимата информация за размисъл, и ако не могат явно да посочат престъпника, поне обясняват мотивите на престъплението и крайната цел.

Още от самото начало ще построим таблица с датите, свързани с грабежа.

Да анализираме самото престъпление, свързано с открадването на цигулките: мотивите или основата, която е позволила на хората да предприемат престъплението, са знанието (3), че те предприемат (2) повторение (другото значение на цифрата 2) на престъпление, което са видели по телевизията и във връзка с това са познавали добре хода или плана на действия в момента на престъплението (5 — план). Анализът на целите или крайният резултат от престъплението ни кара да предполагаме, че престъпниците и тук са възнамерявали да повторят целите и задачите на крадците от филма: знаели са (3) как да получат пари (6) за цигулките, защото добре си го спомнят (9) от филма. Няма съмнение, че са търсили, а най-вероятно вече са имали купувачи за бъдещата стока, и то чужд гражданин: цифрата 9 показва точно повторение на сюжета на филма. За съжаление престъпниците не са били запознати с цифровия анализ, иначе щяха да знаят, че цифрите, определящи крайния резултат от тяхната кражба (36 9), имат друг прочит: знанието (3), че съдбата на всеки престъпник (6) е предопределена, че го чака неизбежно връщане към миналото (9), когато е имал проблеми или не е имал нищо. Това са знаели и нашите прадеди, които са предупреждавали всичките си потомци в пословиците и поговорките: „Нищо не остава скрито-покрито“ и „Каквото посееш, това ще пожънеш“.

Кражбата на повече от 200 книги от Историческата библиотека е извършена от същите престъпници, тъй като това показват допълнителните цифри от изчислението на датата на престъплението: 39 12 и 35 8. Първото (39) и третото число (35) напълно включват подчертаните в таблицата цифри на датата на открадване на цигулките. Новите цифри — 12 (крайна цел) и 8 (нов мотив на престъплението) показват следното: престъпниците са сигурни (3 — точно знание), че техният план (5) по открадване на цигулките ще се реализира, защото веднъж вече е бил правилен (8 — истина). Нещо повече, техният купувач се е съгласил за втората „стока“, която е възнамерявал да получи заедно с първата, което е белязано от второто число (12), където 1 е първата „стока“, а 2 — втората.

Денят, когато е намерен организаторът на двете кражби, показва пълен завършек на следствието: първият престъпник вече е бил хванат, но той е бил само помагач (датата на залавянето му не е посочена в документалния филм за кражбата на цигулките). Второто и четвъртото число, които изпълняват функцията на основни, водещи, определящи числа във всяко изчисление, показват, че всичко се е върнало в изходно положение: 9 и 5, както е било в деня на извършване на престъплението. За това, че заловеният е лидер в дадената група (1 — лидер) и че той е подготвил плана (5 — план), показват третото (41: 4 — човек, 1 — лидер) и първото число (45: 4 — човек, 5 — изготвил плана).

В заключение можем да предположим, че купувачът не е успял да влезе в тясна връзка с хванатите престъпници, когато и той е бил въвлечен в предопределеността (9) по реализирания план (5) за открадване на цигулките „Страдивариус“ от музея и на редките, уникални книги от библиотеката. Можем да смятаме, че е имал късмет. Добре би било за неизбежността на наказанието или за предопределеността при извършването на престъпления да си помислят всички, които се занимават с подобни неща или възнамеряват да се посветят на това занимание (имам предвид младите, устремили се към света на „джентълмените с късмет“! Колко таланти и гении се затриват само заради жаждата за пари, власт и поне малко авторитет сред себеподобните. Тяхното най-голямо и страшно нещастие е липсата на планове (5), които имат бъде ще (9). Много по-лесно е човек да скрои план за престъпление (5), но за неговото реализиране ще има разплата във вид на неизбежна предопределеност или мъст от страна на света (9), затова не бива да си мислим, че някой може да го избегне. Наказанието — залавяне, арест и затвор, е най-малката от евентуалните последици (можем да кажем, че е най-добрият изход за човек, който е извършил престъпление). Най-тежките последици са болестите, неуспехите и смъртта, които ще засегнат не само самите виновници, но и техните близки и роднини, които също ще бъдат въвлечени в съдбовното влияние на Висшите сили и съдбата.