А. Ф. Александров
Числа и съдби (56) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

МАРКС, ЕНГЕЛС И ЛЕНИН — БРЪНКИ ОТ ЕДНА ВЕРИГА

Съвсем доскоро тези три имена бяха на устата на всеки съветски човек, споменаваха се като основатели на великата социалистическа държава СССР, цитираха ги всички хора на науката, тъй като без това не можеше да се разчита на „правилност“ в мисленето, пак за тях се разказваха анекдоти като тих протест против партийната диктатура, която бе изпълнила със свои информатори и доносници цялата държава.

Нека се опитаме да разберем истинската връзка между тези хора, ако съществува такава. Изучаването на техните трудове не може да даде еднозначен отговор как са се превърнали в единно цяло, сляло се в понятието марксизъм-ленинизъм. Нека разгледаме рождените дати на всеки един от тях и да се опитаме да намерим по-дълбока връзка.

1. Карл Маркс е роден на 5 май 1818 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

5 5 1818 28 10 18 9

Основа на неговите знания и открития: 18 и 9 — стремеж (1) да се открие истината (8) в историята (9). Той проявява завидна упоритост (1) и търпение (8), натрупва огромни знания, които засягат историята на човешката цивилизация (9), и това му позволява да създаде собствена теория за смяната на формациите.

Цел на живота му: 28 и 10 — той иска да разбере процеса на развитие (2) на живота и обществото като цяло (8), интересува се от истинските (8) причини за смяната на властта (1 и 0 — власт, преминаваща в упадък). Маркс се опитва да създаде теория на революциите (10), които не стават от само себе си, а са закономерности, почиващи върху проявата на истинската енергия на развитие на света и обществото (2 и 8).

2. Фридрих Енгелс е роден на 28 ноември 1820 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

28 111820 23 5 19 10

Основа на неговата научна дейност: 19 и 10 — целенасочено (1) изучаване на вече готови знания (9), създадени от Маркс (10). Той също се интересува от революциите, но теорията за смяната на формациите вече е създадена, така че на Енгелс му остава само да я разбере и обоснове.

Цел на живота на Енгелс: 23 и 5 — използвайки енергията (2) и знанията (3), които е натрупал, да извърши анализ (5) и обосновка на теорията за смяната на човешките формации, създадена от Маркс. Дадената симбиоза не може да бъде наречена плагиатство от страна на Енгелс, защото той търси собствена обосновка и доказателство за теорията на Маркс, като същевременно изцяло запазва нейната същност.

3. Владимир Ленин е роден на 10 април 1870 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

10 4 1870 213 19 10

Основа на научната дейност: 19 и 10 — цифри, аналогични на онези, които виждаме в изчислението на допълнителните цифри при Енгелс, следователно Ленин също използва трудовете на Маркс като основополагащи в изграждането на собствената си теория за революцията.

Цел на живота: 21 и 3 — въз основа на трудовете на Енгелс (2 — втори, следващ след Маркс) и Маркс (1 — основоположник на теорията за смяната на формациите) Ленин е трябвало да създаде единна теория (3) за преходния период от една формация към друга, за да може въз основа на новите, създадени от него знания да изработи закони, реформи, които да помогнат на всяка една страна да преодолее кризата на преходния период и да смени формацията. Ленин е допуснал сериозна грешка в разбирането на ролята си в историческия процес: той е проявил енергия (2) и силна воля, лидерство (1) за извършването на военен (3) преврат в Русия. По-късно, след завземането на властта от болшевиките, е осъзнал без надеждността на прехода на Русия към новата формация, тъй като е предприел опит да създаде условия за довеждането на капитализма до необходимия етап на готовност за преход, но вече в условията на извършения преврат — това е била политиката на НЕП, когато е била дадена свобода на частното предприемачество. Но вече е било късно, защото е била на лице новата управляваща сила в страната: болшевишката партия, създадена от Ленин, но вече раздирана от партийните лидери, напиращи към властта.

Извод: анализът на рождените дати на Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Владимир Ленин ни позволява да си направим извода, че в природата съществува симбиоза, която обединява умствените усилия на различни хора, разработващи единна теория, като използват постигнатото от техните предшественици. Естествено е в науката неизбежно да се из ползват трудовете и научните открития на учените от миналото, но в случая се налага да говорим за допълването на едно учение с друго. Срив настъпва в последната брънка, когато Ленин се оттегля от своето предназначение, като променя целите.

Къде е причината, която е попречила на Ленин да изпълни поставената пред него задача? Можем да я открием, ако си спомним известната фраза на Владимир Улянов, изречена в деня, когато е бил убит брат му Александър: „Ние ще поемем по друг път.“ Точно тогава се е извършила смяна на целта, като същевременно денят не е бил случаен, тъй като е бил в съзвучие и свързан с рождените дати на двамата братя. Нека анализираме всички събития.

Както виждаме от цифрите на Александър Улянов, той е трябвало да използва енергията си (22), за да развие тялото (4) или да я насочи към хората или конкретен човек. Точно тази насоченост го отвежда сред реакционно настроените хора, които са се стремили да убият царя като представител на висшата власт в Русия. Александър доста лесно поема по този път, тъй като първите цифри, отговарящи за настоящето (66), показват склонност към насилие и терор. Целта се определя от цифрата 10, тоест той е имал влечение към революцията, към властта, която е почивала върху неговата енергия (2), и увереност, че той е носител на справедливостта (8), даваща му право да съди другите и дори да решава дали те да живеят или не.

Денят на екзекуцията точно определя причината за нея: покушението (2 — енергия на нападащите) срещу царя (1 — единовластието на монарха) чрез използване на оръжие (3 — техническо устройство). Резултат от покушението: една бомба не може да промени целия свят (7), успехът не е на страната на нападателите, тъй като царят (1) отсъства (0) в необходимото им време. За Александър Улянов обаче екзекуцията е истинска равносметка на живота му, тъй като той фактически си поставя целта да свали самодържавието, като убие царя. По какъв начин реализира плана си, щом самият той в крайна сметка е екзекутиран, а царят е жив и невредим? Всичко се изяснява, когато сравним допълнителните цифри в датата на екзекуцията на Александър и допълнителните цифри в рождената дата на Владимир Улянов.

Забележете, че цифрите, определящи причината за екзекуцията (3-о и 4-о число: 21 и 3), заемат първа и втора позиция в изчислението на рождената дата на Ленин. Което говори, че от момента на екзекутирането на Александър целта на Ленин става: енергията (2) на силата (1) на оръжието (3) — точно в деня на екзекуцията на брат му той си поставя за цел да из върши военен преврат в Русия, който да му позволи да си разчисти сметките с императорското семейство. Защото резултатът от екзекуцията — 10 — властта на царя над съдбата на неговия брат — много силно е повлияла върху младия Владимир Улянов, който приема за основа на стремежите си други характеристики, способни да зададат 3-о и 4-о число. Ако преди екзекутирането на брат му тези цифри са означавали воля (1) в трупането на опит и знания (9) за обосноваването на революционните преминавания от една формация към друга, след екзекуцията на Александър те вече трябва да се тълкуват различно: силата (1) на отмъщението (9), насочена към убийство на царя (1 — цар, 0 — смърт). Само така можем да си обясним зверското убийство на цялото императорско семейство. Заповедта е дадена от Ленин, защото едва след това той е можел да смята, че сметките са разчистени, понеже с такава цел е оглавил военния преврат.

Странни съвпадения: целта в живота на Александър (28 и 10) и резултатът от Февруарското въстание, прераснало в буржоазна революция в Русия (28 и 10); причините за отказване то на Николай II от престола (19 и 10) и причините, тласнали Ленин към организирането на своя партия (19 10). Можем със сигурност да кажем, че с победата на буржоазно-демократичната революция в Русия Ленин напълно е реализирал своето отмъщение, тъй като мечтите на брат му за революция са се реализирали, царят е бил свален, но не е бил убит, което именно не е давало възможност на Ленин да спре на вече постигнатото. В бъдеще остава 25 октомври 1917 година, белязан със следващия набор от допълнителни цифри: 26 8 и 22 4. Третото и четвъртото число (22 и 4) съвпадат с основата на всички действия на Александър Улянов, а целта на въстанието е енергията (2), носеща смърт и разрушение (6) като справедливо (8) възмездие за гибелта на по-големия брат.

Правейки равносметка за казаното относно В. И. Ленин, можем да приемем, че той е завършил започнатото от Маркс и Енгелс, като е станал един от активните дейци на Февруарската буржоазно-демократична революция в Русия. Но е до пуснал една много груба и непоправима грешка, като е продължил борбата за собствената си власт, когато е организирал военния преврат на 25 октомври 1917 година. Това не е било продължение на революцията, а преследване на лични цели от страна на вожда — отмъщение за смъртта на брат му. Целите на революционното преустройство са се изместили на заден план, като напред е излязло отмъщението на всички, които по някакъв начин са имали отношение към екзекуцията на Александър. Властта е заслепила Ленин и го е превърнала в истински деспот и тиранин за хиляди хора, които не са имали вина, че брат му е бил екзекутиран.