А. Ф. Александров
Числа и съдби (59) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

КОЙ ГОСПОДСТВА В ЗВЕЗДНИЯ МАРАТОН: РУСИЯ ИЛИ АМЕРИКА?

Да се обърнем към една от най-вълнуващите въображението теми — космоса, Вселената, астрономията. Ние имаме щастието да живеем в началото на космическата ера на човечеството, когато първите изкуствени спътници и кораби проникнаха в просторите на Слънчевата система, стигнаха до други планети, позволиха на човечеството да види други светове и дори да стъпи там, както го направиха американските астронавти, извършили многобройни полети до най-близкия спътник на Земята — Луната.

Да се опитаме да анализираме резултатите, които са получили учените, но които така и не са стигнали до цялото човечество, тъй като „космическата надпревара“ завладя двете водещи в космическия отрасъл страни — Русия (бившия СССР) и САЩ. Тяхната надпревара в усвояването на космоса стана наистина вълнуващ криминален роман. Всяка от страните направи всичко възможно, за да изпревари съперника си и същевременно да скрие постиженията си.

Напълно е възможно в тази надпревара ние не винаги да сме научавали истината за извършваните полети, някои от тях да са завършвали неуспешно, но за това светът научаваше доста по-късно или изобщо не научаваше. С края на Студената война между двете космически държави се появиха оскъдни сведения за неуспехите, споходили научните лаборатории, които са подготвяли полети до Луната, Венера и Марс: изчезнаха двата руски спътника „Фобос“, американският марсоход спря да излъчва предаванията си, японската сонда промени орбитата си още по пътя към загадъчната планета.

Сякаш точно когато нивото на космическата техника се повиши и апаратите станаха по-сигурни, най-неочаквано последваха неуспехи — необясними и загадъчни. Напълно е възможно да съществува неизвестна сила, която по някакви причини не допуска човечеството до червената планета. На времето съветският астрофизик И. С. Шкловски изказа предположение, че по-големият от двата спътника на Марс — Фобос, трябва отвътре да е кух, защото само така може да се обяснят неговата орбита и скорост на движение. Според друга хипотеза двата спътника — Фобос и Деймос — не са природни спътници на Марс, а са се появили в орбитите си след някаква космическа катастрофа, например след загиването на планетата Фаетон, за която споменава древногръцкият мит за сина на Хелиос и Нимфата Климена (според друга версия — Еос и Кефала) и която се е намирала между Марс и Юпитер (за това ще бъде разказано подробно в книгата „Белите богове от космоса“).

В тази книга няма да издигаме хипотеза за Марс или другите планети от Слънчевата система, но ще се постараем да видим в допълнителните цифри това, което остава загадка, тайна или неизвестност дори за самите автори на космическите изследвания, които не винаги са можели да знаят причините за гибелта на летателните апарати, които са потегляли към далечните планети. Специално внимание ще обърнем на изследванията на Луната, Венера, Марс. Ще разгледаме сведенията за необичайни комети, които ни дават възможност да предполагаме, че нашата Слънчева система е посещавана от автоматични сонди или пилотирани кораби от „съседи по Галактика“. Ще се опитаме да проверим достоверността на информацията за катастрофите с летателни апарати на пришълци от други планети, за които има сведения в секретните отчети на специалните служби на САЩ.

 

Етапи в усвояването на космоса.

Да разгледаме основните дати на усвояване на космическото пространство, които ни позволяват да разберем в бъде ще целите и задачите на организаторите на различните космически проекти. За младите хора, които особено ревностно пропагандират успехите на Съединените щати в усвояването на космоса, ще бъде интересно да научат истината за това как са били правени първите стъпки в космонавтиката. За да не предизвикаме отрицателни емоции, ще говорим за полетите на руските, а не на съветските летателни апарати, тъй като трябва да развиваме гордост за своята родина, а не стремеж да отбягваме предишните й заслуги.

И накрая: преди да започнем изчисляването на интересуващите ни дати, нека отбележим, че ще бъдат записани само първите стъпки в усвояването на космоса, а колкото до повторенията, те са твърде малко, за да им обръщаме внимание. Което значи, че ако говорим за първия полет на човек в космоса или за кацането на Луната, ще споменаваме само първия космонавт и първата станция, като оставяме настрана повторенията. Този начин на изложение ще ни даде представа за конкретния принос на Русия и Америка в усвояването на космоса: САЩ наблегнаха на полетите на астронавтите до Луната, а през този отрязък от време Русия изпрати няколко космически апарата до Венера и Марс. Докато американските астронавти се „разхождаха“ по Луната, руският „Луноход-1“ донесе снимки от повърхността на земната спътничка и проби от лунна пръст, без да прави големи материални разходи. Да започнем описание на първите стъпки в усвояването на космическото пространство.

 

Раздел 1. Усвояване на околоземното пространство

1. Първият изкуствен спътник на Земята (Русия) — 4 октомври 1957 г.

2. Първият космонавт — Ю. А. Гагарин (Русия) – 12 април 1961 г.

3. Груповият полет на „Восток-3“ и „Восток-4“ (Русия) – 11 и 12 август 1962 г.

4. Първата жена космонавт — В. В. Терешкова (Русия) — 16 юни 1963 г.

5. Излизане в открития космос — А.Леонов (Русия) — 18 март 1965 г.

6. Ръчното скачване между „Джемини-8“ и „Аджена“ (САЩ) — 16 март 1966 г.

7. Автоматичното скачване между „Съюз-4“ и „Съюз-5“ (Русия) — 14 и 15 януари 1969 г.

8. Първата орбитална станция „Салют“ (Русия) — 19 април 1971 г.

9. Пилотираният полет на совалката „Колумбия“ (САЩ) – 12 април 1981 г.

10. Автоматичното кацане на совалката „Буран“ (Русия) – 15 ноември 1988 г.

Резултатите по усвояването на околоземното пространство се установяват лесно: от десетте най-значителни стъпки в усвояването на близкия космос 8 са на Русия и само 2 — на САЩ.

 

Раздел 2. Изследване на Луната

1. Обиколка на Луната. „Луна-1“ (Русия) — 2 януари 1959 г.

2. Стигане до повърхността на Луната. „Луна-2“ (Русия) — 14 април 1959 г.

3. Кацане на Луната. „Луна-9“ (Русия) — 3 февруари 1966 г.

4. Изкуствен спътник на Луната. „Луна-10“ (Русия) — 31 март 1966 г.

5. Обиколка на Луната с астронавтите. „Аполо-8“ (САЩ) — 24 декември 1968 г.

6. Излизане в лунна орбита с космонавти (САЩ) — 21 май 1969 г.

7. Кацане на астронавти на Луната. „Аполо-11“ (САЩ) — 20 юли 1969 г.

8. Обиколка на Луната и връщане на Земята. „Сонда-7“ (Русия) — 8 август 1969 г.

9. Обиколка на Луната откъм Северното полукълбо. „Сонда-8“ (Русия) — 20 октомври 1970 г.

10. Спускане на „Луноход-1“ върху повърхността на Луна та. „Луна-17“ (Русия) — 10 ноември 1970 г.

От десетте етапа по усвояване на спътничката на Земята 7 принадлежат на Русия и 3 — на САЩ.

Несъмнено е първенството на американските астронавти в пилотираните полети до Луната и кацането на нейната повърхност, но не бива да забравяме, че цената на подобни лунни разходки е толкова висока, че възниква съмнение в необходимостта да се извършват такива пътешествия до въпросната планета. Чуждестранните изследователи на космоса изказаха съмнения дали такива експедиции са необходими. Руските станции и луноходи извършваха аналогични изследвания без риск за космонавтите, които можеха лесно да загинат от случайни метеори на повърхността на Луната, а по себестойност руските апарати са доста по-евтини и ефикасни. Трябва да помним, че основната цел на НАСА (Американската агенция по астронавтика) беше не толкова изучаването на Луната, колкото доказването на превъзходството на САЩ над Русия в космическите изследвания.

 

Раздел 3. Изследванията на Венера

1. Обиколка на Венера. „Венера-1“ (Русия) — 19 и 20 май 1961 г.

2. Стигане до повърхността на Венера. „Венера-3“ (Русия) — 1 март 1966 г.

3. Изследване атмосферата и спускане върху Венера (Русия) — 18 октомври 1967 г.

4. Изследване атмосферата на Венера. „Венера 5 и 6“ (Русия) — 16 и 17 май 1969 г.

5. Кацане на Венера. „Венера-10“ (Русия) – 17 август 1970 г.

В изследванията на Венера всички водещи позиции принадлежат на Русия.

 

Раздел 4. Изследвания на Марс

1. Обиколка на Марс. „Марс-1“ (Русия) — 19 юни 1963 г.

2. Извеждане на изкуствен спътник на Марс „Маринър-9“ (САЩ) — 13 ноември 1971 г.

(Руската междупланетна сонда „Марс-2“ стартира към Марс на 19 май 1971 година, а американският „Маринър-9“ се насочи към червената планета на 30 май 1971 година. Руският спътник излезе на стационарна орбита около Марс на 27 ноември, а американският спътник — на 13 ноември 1971 година. Оспорването на лидерството е трудно, тъй като единият спътник стар тира по-рано, а другият по-рано излезе в орбита. Решаването на спорния момент е лесно, трябва само да се анализират допълнителните цифри на всяка дата на излизане в орбита:

„Марс-2“, 27 ноември 1971 г., допълнителни цифри: 29 11 и 25 7;

„Маринър-9“, 13 ноември 1971 г., допълнителни цифри: 24 6 и 22 4.

Анализът на вторите числа, които отговарят за крайния резултат на даденото „съревнование“, показва, че лидер може да бъде „Марс-2“, тъй като окончателно то му число 11 — лидер сред лидерите, а второто число в излизането на околомарсова орбита на „Маринър-9“ — числото 6 — означава неуспех или авария, което поставя под съмнение лидерството на американ ската станция при излизането в орбита на изкуствения спътник на Марс.

3. Кацане на Марс. „Марс-3“ (Русия) — 2 декември 1971 г.

Във всички позиции лидерството принадлежи на Русия, дори да допуснем, че пръв в околомарсова орбита е излязъл американският спътник.

 

Раздел 5. Полет отвъд Слънчевата система

1. Старт на спътника „Пайнър-10“ (САЩ) — 3 март 1972 г.

2. Извършване на „примка“ около Юпитер — 4 декември 1973 г.

Единственият космически кораб, напуснал Слънчевата система, е на САЩ, но е трудно да говорим за резултатите от полета, тъй като най-ценни са сведенията, получени за далечните планети (Юпитер, Сатурн и други). Не можем да направи равносметка, защото връзката със сондата е изгубена заради голямата отдалеченост от Земята.

Нека направим обща таблица на изчислението на допълнителните цифри по всички посочени дати.

 

Събитие	Дата	Първо число	Второ число	Трето число	Четвърто число
Изкуствен спътник на Земята (Русия)	4.10.1957 г.	27	9	19	10
Първи космонавт — Ю. Гагарин (Русия)	12.4.1961 г.	24	6	22	4
Групов полет на спътници (Русия)	12.8.1962 г.	29	11	27	9
Жена космонавт — В. Терешкова (Русия)	16.6.1963 г.	32	5	30	3
Излизане в космоса А. Леонов (Русия)	18.3.1965 г.	33	6	31	4
Ръчно скачване (САЩ)	16.3.1966 г.	32	5	30	3
Автоматично скачване (Русия)	15.1.1969 г.	32	5	30	3
Орбитална станция „Салют“ (Русия)	19.4.1971 г.	32	5	30	3
Пилотирана совалка „Колумбия“ (САЩ)	12.4.1981 г.	26	8	24	6
Автопилот на „Буран“(Русия)	15.11.1988 г.	34	7	32	5
Обиколка на Луната (Русия)	2.1.1959 г.	27	9	23	5
Стигане до повърхността на Луната (Русия).	14.9.1959 г	38	11	36	9
Изпращане на сонда до Луната (Русия)	3.2.1966 г.	27	9	21	3
Изкуствен спътник на Луната (Русия)	31.3.1966 г.	29	11	23	5
Обиколка на Луната от астронавти (САЩ)	24.12.1968 г.	33	6	29	11
Излизане в лунна орбита с астронавти (САЩ)	21.5.1969 г.	33	6	29	11
Стъпване на астронавти на Луната (САЩ)	20.7.1969 г.	35	8	31	4
Обиколка на Луната и връщане на спътника (Русия)	8.8.1969 г.	41	5	25	7
Обиколка на Луната откъм Северното полукълбо (Русия)	20.10.1970 г.	20	2	16	7
Спускане на „Луноход-1“ върху повърхността на Луната (Русия)	10.11.1970 г.	20	2	18	9
Обиколка на Венера (Русия)	19.5.1961 г.	32	5	30	3
	20.5.1961 г.	24	5	20	2
Стигане до повърхността на Венера (Русия)	1.3.1966 г.	26	8	24	6
Преминаване през атмосферата на Венера (Русия)	18.10.1967 г.	33	6	31	4
Изследване атмосферата на Венера (Русия)	16.5.1969 г. 17.5.1969 г.	37 38	10 11	35 36	8 9
Кацане на „Венера-10“ върху повърхността на Венера (Русия)	17.8.1970 г.	33	6	31	4
„Венера-8“ (Русия)	22.7.1972 г.	30	3	26	8
Обиколка на Марс (Русия)	19.6.1963 г.	35	8	33	6
Спътник на Марс (САЩ)	13.11.1971 г.	24	6	22	4
Спътник на Марс (Русия)	27.11.1971 г.	29	11	25	7
Кацане на Марс (Русия)	2.12.1971 г.	23	5	19	10
Старт на междузвездна сонда (САЩ)	3.3.1972 г.	25	7	19	10
Напускане на сондата от Слънчевата система	4.12.1973 г.	27	9	19	10

 

(С удивителна са отбелязани евентуалните неуспешни изстрелвания на спътниците. Предположението почива върху наличието на цифрата 6 в изчисленията. Тя може да означава авария, неуспех или унищожаване на спътника).

Ако се опираме само на статистиката на нашите изчисления, в 15 от 30 примера в допълнителните цифри се появява цифрата 6, която обикновено показва наличието на повреди, недостатъци в работата или катастрофиране на летателния апарат. Когато става дума за полети на космонавти, можем да говорим за последващо заболяване на хората, излезли в космоса при даде на експедиция: това се отнася най-вече за Ю. Гагарин и А. Леонов, чиито окончателни (втори) числа са равни на 6.

За по-пълно разкриване на евентуалните неуспехи нека се обърнем към изчислението на допълнителните цифри в датите на трагичните полети, завършили с гибел на космонавтите или астронавтите.

1. Гибелта на В. М. Комаров. „Съюз-1“. Загива при кацането (не сработват спирачните двигатели) на 23 април 1967 година. Допълнителни цифри:

23 41967 32 5 28 10

Предстартовата подготовка на кораба „Съюз-1“: 28 — изразходвана е енергия (2) и всички дейности са изпълнени без забележки (8 — липса на лъжа или брак в работата).

Стартът на кораба „Съюз-1“: — става дума за първия космически кораб от новата серия „Съюз“, следователно първата цифра 1 показва самия кораб „Съюз-1“. Тогава цифрата 0 може да означава само неговата гибел, както в известната поговорка „Първата палачинка винаги е на топка.“ Ако съдим по последната цифра на годината, а тя е 7, всички са разчитали на успех, следователно окончателната доработка на кораба не е завършила. Аварията в системата за включване на спирачните двигатели става още когато корабът излиза в орбита и всички са се убедили в „успешното“ приключване на полета. Шестицата след седмицата означава авария, която е довела до загиването на космонавта.

Равносметка на полета: 32 и 5 — апаратът (3) се е ударил (2) в земята (5). Точно така загива космонавтът В. М. Комаров.

Извод: опасни стават цифрите 6, които влизат в самата дата на старта на космическия кораб, тоест в датата, месеца или годината.

Следвайки дадения извод, можем да говорим, че в хода на полета на космическите апарати, изстреляни през шейсетте години, е имало проблеми, които или са били отстранявани, или са довели до срив в програмата на полетите.

2. Гибелта на тримата астронавти при старта на ракетата „Аполо-1“ (САЩ) — 27 януари 1967 година. Допълнителни цифри:

27 1 1967 3362911

Както следва от изчислението, краен резултат от старта става неуспехът 6. Изходът от старта на кораба се вижда по точно от цифрите на деня на старта, тъй като точно те показват събитията, предшествали гибелта на астронавтите:

2 7, но ги четем в обратен ред — 72, тъй като анализът се извършва от края на датата — на кораба възниква пожар (7 — огън, и то вътре в корпуса, тъй като външният огън се означава с цифрата 4), който води до взрив (2) или до блокиране на изхода (2 — изход или път) за екипажа. Знаем, че точно след този нещастен случай е разработена по-съвършена система за евакуация на екипажа в случай на пожар.

Извод: особено сериозно трябва да се отнасяме към датата на старта на космическия кораб, която има второ допълнително число 6. Това означава неуспешен завършек на целия експеримент. Отрицателният резултат може да бъде отстранен от самата Природа, която допуска подобен експеримент и размества цифрите 6 и 7 по известния преход на 6 в 7. Примерът за подобен преход е известен.

3. Среща на американските астронавти с Порфирий Иванов, когато са се намирали в лунна орбита. Тогава възникват трудности със скачването на лунния кораб и орбиталния блок. Тя е успешна едва след шестия опит — на 5 февруари 1971 година.

Допълнителни цифри:

5 2 1971 25 7 15 6

Причини за аварията: 15 и 6 — стремеж или желание, воля (1) на Земята или планетата (5) да унищожи, убие (6) астронавтите.

В дневника на Порфирий Иванов е записано: „Природата беше против присъствието на хора на Луната и тя реши да ги спре.“

Резултат от полета: 25 7 — диалогът, разговорът или преговорите (2) със Земята или планетата (5) са дали положителен резултат (7), успехът съпровожда астронавтите, но едва след като в илюминатора се показва лицето на беловласия старец, впоследствие оказал се П. Иванов, един от астронавтите — Е. Мичъл го познава, когато го вижда на корицата на списание „Огоньок“. Самият Порфирий Корнеевич разказва, как трябвало да скланя Природата да пусне хората на Земята, точно затова е правилно да казваме, че цифрата 5 в дадения случай означава Луната, проявила своя нрав.

Както добре виждаме от изчислението (четвърто число е 6, а второ — 7), извършва се преход на 6 в 7, който се дължи на усилията на П. К. Иванов.