А. Ф. Александров
Числа и съдби (15) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

ЗНАЧЕНИЕ НА ЦИФРАТА 5

Значенията на цифрата 5 се определят чрез закономерности и цикли, на които се подчинява всичко живо на планетата Земя, тъй като според китайските учения дадената цифра отговаря за първоелемента „Земя“. За да разберем какво е съответствието между планетата и тази цифра, трябва да разгледаме природните закономерности, присъщи за земята: четирите сезона и почвата, даваща възможност за отглежда не на растения — точно тези пет фактора са залегнали в осно вата на съответствието между цифрата 5 и Земята. Когато говорим за сезони и почва (земя), ние неизбежно се сблъсква ме с анализа или логическата оценка на тези обекти от света. Хората са положили много усилия, за да открият всевъзможни белези, даващи им възможност да предвиждат, да предсказват или интуитивно, логически да обосновават природни те закономерности, които са определяли времето за сеитба, прибиране на реколтата или запасяването с плодове. Относно почвата хората също са проявили активна логика и интуиция в анализирането на свойствата на различните почви (трябва да отбележим, че през онези далечни времена не е имало химически анализ на почвата).

Като имаме предвид това, можем да определим характеристиките, за които отговаря цифрата 5: логика, интуиция, планиране, оцеляване, закономерен резултат, земя (като почва или планета), център (ситуации или мироздание относно земята).

От практиката на обучение по цифрова психоанализа можем да си направим извода, че най-разпространеният недостатък при трактовката на тази цифра е приемането само на две от характеристиките й — логика и интуиция — за основни, докато останалите качества незаслужено се отхвърлят. Това засяга особено планирането, оцеляването и централното положение, а точно тези характеристики определят цялата важност на трактуване на цифрата 5.

Всички ние живеем на планетата в условия, когато трябва да изразходваме доста сили, за да оцелеем в човешкото общество: жилище, работа, храна, дрехи и много други неща, определяни от нашите потребности. За да оцелеем (5) в тези условия, трябва да си изградим план (5) за действие, който ще определи житейската ни позиция или стратегия: местоживеене (страна, град или село), професия, социално положение, ниво на доходи, цел в живота и т.н. За да приемем подобен план, естествено, се нуждаем от логика, интуиция, резултатите и изводите от които почиват върху личностните ни особености. Съществуването на подобен план обаче още не означава, че той ще бъде реализиран, тъй като трябва да направим така, че планът ни за действие да заеме централно, водещо положение спрямо другите планове и задачи, които възникват всеки ден. Доста често се налага да констатираме факта, че не сме разкрили всичките си възможности само защото не сме поставили собствения си план за развитие в центъра на всички останали планове.

Много често някои талантливи, надарени със силна логика, ясновидство и енергия хора така и не успяват да се раз крият. Причината е достатъчно проста: те заменят централната цел — собственото си усъвършенстване — с ежедневни, дребни цели: печелене на пари, осигуряване на стабилност и реализиране на собствените си навици. Сигурен съм, че като прочетат тези редове, мнозина от читателите ми ще възкликнат с възмущение: „Идеалист, галеник на съдбата, безгрижен мързеливец, написал тия думи!“ Смея да ви уверя, че нито един от тези епитети не отговаря на действителността.

За да съм по-убедителен, предлагам да разгледаме един пример. Да допуснем, че някой притежава много силни характеристики, които биха могли да му позволят да стане прочут учен, музикант, писател, художник, артист и др. Но вместо да положи усилия и да развие в себе си който и да било от дадените таланти, той всеки ден припечелва (дори като студент) и активно търси връзки и познанства, които му дават шанс да си намери подходяща работа и да прави пари. Да допуснем, че е получил желаната работа и сега има добри доходи, но същевременно не развива себе си и способностите си. Това обстоятелство неизбежно ще доведе до наказание за този човек от страна на природата, която е заложила в него определен набор от силни качества, за да може той не просто да се изхранва. Тя е трябвало да получи изследовател на различни закономерности от мирозданието, а не го е получила.

Започва цяла верига от действия на природата, които човек възприема като неуспехи, които го преследват: открадват му колата, обират му жилището и гаража; той или някой негов близък се разболява; приятелите го предават; семейството му се разпада, фирмата му фалира; колата му катастрофира; курсът на долара се качва и т.н. При разговор с една жена, работеща в много сериозна и престижна фирма на много висока заплата, чух тя да се оплаква: „Целият ми живот е само работа, не виждам нито децата, нито мъжа си, от три години не съм излизала в отпуска и съм толкова уморена.“ Естествено, тя заслужава съжаление и трябва да й се помогне. За да успея някак да я убедя, че парите, които печели, не могат да й донесат щастие и удовлетворение, задавам съответния въпрос: „За какво са ви толкова много пари?“ Отговорът е: „Трябва да купя на мъжа си нова кола.“ Разбирам, че вече е спечелила пари, за да му купи първата, като е забравила за отпуската, почивката и собственото си здраве. Скоро мъжът й удря колата така, че тя вече не става за нищо. Добре поне, че той е оживял. Сега тя възнамерява да компенсира загубите, защото мъжът й много искал да има кола, а тя много го обичала. След чутото отново я питам: „Не мислите ли, че цели три години сте работили напразно, защото всичките ви пари са били вложени в кола, която вече е на гробището за автомобили? Със същия успех бихте могли да спечелите тези пари, да излезете на терасата, и да ги хвърлите на вятъра, защото и бездруго ще са пропилени?“ Тя не отговори, каза само, че е много уморена. Наистина ми домъчня за нея, защото всичките й усилия се превръщат в нищо и в загуби, а основната причина е липсата на основна цел в живота й. Не мисля, че преди да се омъжи, тя е мечтаела да печели, за да купува на мъжа си коли, които той да чупи.

Когато започвам да говоря с хората, че всеки от тях трябва да се стреми да развива себе си, собствените си способности и талант и да се постарае да стане гений, който да попълни знанията на света и да направи живота на останалите по-добър, получавам един и същи отговор: „Днес животът е такъв, че трябва да му търсим колая“ или „Животът ни кара да работим, а не да мислим за себе си“. Излиза така, че отделно от хората съществува някакъв „живот“, някаква „зла участ“ или „трудности“, които ни карат да страдаме, да се отказваме от целите си и да се занимаваме с неща, с които не искаме да се занимаваме. Няма смисъл така да усложняваме търсенето на „враг“, който ни пречи, прави ни нещастни и ни кара да страдаме. Трябва да застанем пред огледалото и честно да си признаем, че цял живот търсим лесния начин: когато е трябвало да учим, не ни се е учело; не сме кандидатствали за университета или не сме усвоили някое ново знание; не сме търсили единствения и любим човек, а сме приели „първия възможен вариант“, който е станал наш спътник в живота и от когото ни призлява; имаме началник, който ни унижава, а ние не смеем да му отговорим, защото сме обикновени хора и служители, които винаги могат да бъдат заменени и никой да не го забележи.

Най-опасният ни враг сме самите ние, когато ни мързи, когато подценяваме способностите, талантите и възможностите си, само и само да изживеем още някой ден без грижи и без полагане на усилия за собственото си развитие. Единствено, когато планът (5) за собственото ни развитие бъде поставен в центъра (5) на всички планове, пред нас ще се по яви реална надежда за щастие, успех, любов, любима работа и безсмъртие в паметта на бъдещите поколения. Само тогава ще заживеем по-добре, когато всеки стане гений и развие таланта в себе си, и разкаже на всички за късчето от света, което е овладял и проумял. Остава само да се преборим с мързела си.