А. Ф. Александров
Числа и съдби (14) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

ТУНГУСКИЯТ ФЕНОМЕН — ИЗВЪНЗЕМЕН ПРАТЕНИК, СБЛЪСКАЛ СЕ СЪС ЗЕМЯТА

Нека разгледаме още един пример, който също засяга разбирането на значението на цифрата 4. Да отворим Голямата Съветска енциклопедия: „Тунгуският метеорит — метеорит, паднал на 30 юни 1908 година в басейна на р. Подкаменна Тунгуска. Преди падането на метеорита в продължение на няколко секунди е бил наблюдаван ярък метеор (болид), който се е движел по небето от югоизток на северозапад. По пътя на болида, който се е виждал от огромна територия в Източен Сибир, в радиус до 800 км е останала мощна прашна следа, запазила се в продължение на няколко часа. Над мястото на падане на метеорита са се наблюдавали пламък и димен облак. В момента на падането се е раздал мощен взрив, който е бил чут на разстояние над 1000 километра. В много от селищата се е усетило сътресение на почвата и постройките. Много хора и различни животни са били съборени от въздушната вълна. Въздушната взривна вълна е била регистрирана на барограмите, получени в много от сибирските метеорологични станции, в Петербург и редица метеорологични станции в Англия.

След падането на метеорита в Европа и Западен Сибир са се наблюдавали необичайно светли нощи, виждали са се сребристи облаци. Изсветляването на нощите, наблюдавано чак до август, се обяснява с разпръскването в земната атмосфера на огромно количество вещество от метеорита по време на движението му с космическа скорост.“

И още един малък откъс от ГСЕ: „За пръв път мястото на падане на метеорита е било изследвано от съветския учен Л. А. Кулик през 1927 година. Той открил радиално потъване на гората около мястото на падане в радиус до 15–30 км. В централната част на тази област са забелязани следи от изгаряне; на мястото на падането (взрива) се е образувала (?) заблатена местност с диаметър до 5–10 км.“

Тайната на Тунгуския метеорит все още не е разкрита. Най-известна става кометната хипотеза на Тунгуския феномен. Според тази версия Земята се е сблъскала с комета, която се е взривила от въздушната ударна вълна на определена височина. След взрива остатъците от кометно вещество са се стопили и са образували заблатената местност. Към тази версия се придържат повечето изследователи на проблема, тъй като нито едно търсене на самото тяло на метеорита не дава резултати, не са намерени никакви останки от небесния пратеник. Наред с кометната хипотеза са издигнати още няколко интересни предположения: сблъскване на Земята със слънчева гранула, изхвърлена от мощен протуберанс; падане на едър и радиоактивен метеорит, който е бил изхвърлен от взривната вълна в кратера на угаснал вулкан, намиращ се до епицентъра на взрива; след падането на небесното тяло кратерът се е разрушил и е погребал останките от метеорита (съществува една полулегенда за „дяволската“ поляна, която е била кратерът на този вулкан и която убива всеки човек или животно, дошло на нея); изказва се хипотеза за катастрофирала междузвездна космическа сонда, изпратена да изследва Слънчевата система или конкретно Земята, но претърпяла авария, в резултат на което се е самоунищожила на доста близко разстояние от повърхността на земята.

Нека се опитаме да сравним изчислението на допълнителните цифри на датата на падане на „метеорита“ с различни те версии. За хипотезите на кометния и метеоритния произход на взрива в изчислението или самата дата трябва да има поне една цифра 4, защото точно тя отговаря за маса или небесно тяло. Да направим изчислението:

30 6 1908 27 9 213.

Както виждаме от направените изчисления в дадения на бор от цифри няма нито една четворка, което напълно от хвърля и изключва кометната и метеоритната версия за взрива. Да анализираме цифрите, с които разполагаме.

Третото и четвъртото число отговарят на въпроса: „Какво е имало преди взрива?“ 21 и 3 — била е изразходвана енергия (2), проявена воля или постигната цел (1), в резултат на която е било създадено техническо устройство (3), предназначено за събиране на научни данни (3).

Полетът на апарата преди взрива: 8091603-(8 и 0) показват липса на екипаж в летателния апарат, тъй като 8 е живот, а 0 — липса. Следователно това може да е била безпилотна междузвездна сонда-изследовател. Събирането на информация за Слънчевата система или Земята (9) трябва да е било цел на полета до нашата планета (1). Станала е повреда (6) в някои системи, което е довело до пълна загуба (0) на сондата (3), тя е станала опасна за Земята и е сработила системата за самоунищожаване, която напълно се определя от крайните цифри.

Причина за взрива: първо и второ число 27 9 — бил е включен източник на енергия (2), най-вероятно — аварийната система, която е произвела взрива (7 е огън) на летателния апарат, тъй като точно такава команда е била заложена в паметта (9) на управляващото устройство на сондата.

Всички ефекти, описани от очевидците, много добре се вписват в хипотезата за космическата сонда, но не са съвсем свързани с други, особено с кометната версия за взрива, за щото ако това е било комета, би трябвало да я забележат астрономическите обсерватории. Според описанията на очевидците светенето на болида е продължило само няколко секунди. Не можем да допуснем, че кометата не е имала опашка, тъй като се е движела откъм Слънцето, което значи, че би трябвало да е била „опашата“ комета, нещо, което никой не е наблюдавал.

Блатата, образували се в резултат на взрива, са били предизвикани не от топене на остатъчната маса на кометата, а от стопяването на вечната замръзналост от високата температура на самия взрив, за което свидетелстват изгорелите, овъглени дървета в центъра на взрива. Пожарът обаче не е бил обширен, което говори за малкия обем на взривилия се обект. Светенето на облаците може да е било предизвикано от изхвърляне на радиоактивни останки на голяма височина, което да го е провокирало. Напълно е възможно светенето да е било резултат от изхвърляне на голямо количество заредени йони, които да са формирали отражателя на фотонен двигател, чиято дължина е била поне 10–15 км при огромен диаметър на йонното огледало. Така че анализът на датата на Тунгуския взрив показва, че това може да е било катастрофа на безпилотна междузвездна сонда, насочена към Слънчевата система за събиране на информация за планетите. В резултат на повреди е сработила аварийната система за самоунищожаване на станцията, която именно е предизвикала взрива, унищожил напълно космическия пратеник. Като се има предвид, че на мястото на взрива не са намерени никакви останки от изкуствен обект, както и каквито и да било останки, можем да предположим, че начинът за самоунищожаване на сондата е бил пълната му анихилация със съществуващ авариен запас от антивещество (2 в първото число), което е превърнало цялата сонда в концентрат от огън (7) и не е оставило никакви следи след себе си, но е създал силен взрив, който е предизвикал всички явления, наблюдавани по цялата планета.