А. Ф. Александров
Числа и съдби (60) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

„БРАТЯТА ПО РАЗУМ“ „КРИЯТ“ МАРС ОТ ЖИТЕЛИТЕ НА ЗЕМЯТА

Както знаете, на 4 януари 1999 година САЩ изстрелват автоматична сонда към Марс с цел търсене на вода (според китайските учения водата отговаря на цифрата 6).

Допълнителни цифри:

4 1 1999 33 6 25 7

Второто число е 6 затова има опасност от неуспешно изстрелване на спътника. Ако все пак той стигне до повърхността на Марс, несъмнено вода ще се намери, тъй като така го показва пак същата цифра 6.

В случай на неуспех на експедицията, можем да предположим, че станцията ще изчезне безследно, както вече стана с „Фобос“ и други пратеници до червената планета. Много е възможно пряко техническо (3) унищожаване (6) на земната техника (3), точно така можем да тълкуваме цифрите 33 6.

Извод: Резултат от изстрелването на американската сонда на 4 януари 1999 година може да е следното.

1. Изчезване на спътника в момента, когато стигне до Марс или дори след като кацне на планетата. Най-вероятно тогава той ще бъде унищожен от „чужда“, неизвестна техника на друга цивилизация. Ще отбележим, че аварията трябва да стане точно близо до планетата или на самата нея след кацането, но не и по време на полета на апарата.

2. На Марс ще бъде намерена вода.

3. Първият вариант е вероятен, тъй като преди това изстрелване всички програми за усвояване на Марс са били неуспешни.

4. В полза на успешното завършване на програмата могат да свидетелстват трето и четвърто число 25 и 7, които могат да се тълкуват като:

енергията (2) на планетата (5 — най-вероятно се има предвид Марс) не е агресивна и спомага за изпълнение на поставената пред сондата задача — да намери вода, което е отразено в първо и второ число; техниката или сондата (3) получава знание (3) за вода (6). Да се върнем към 1988 година, когато от Русия към спътника на Марс Фобос са изпратени два летателни апарати, наречени на крайната цел на полета: „Фобос-1“ и „Фобос-2“. След като разгледах всички специализирани и научнопопулярни издания от 1988–1991 година и не открих в тях нито една сериозна статия за експедицията на „Фобос“ към Марс, се запитах: „Какво стана с апаратите и научната програма, в името на която са били създавани тези сложни уреди?“ Едно от обясненията звучи така: „10 дни преди да се приближи до Фобос, «Фобос-1» спря да работи“ (сп. „Космические исследования“). Има още две кратки справки: на 28 февруари 1989 година се извършва първият сеанс на изследване на спътника на Марс от „Фобос-1“, който завършва с неуспех, тъй като процесорът дава погрешна команда на спектрометъра и снимката не е направена, защото обектът на изследване не е улучен. На 25 март 1989 година се провежда вторият (и последен) сеанс, който е успешен, снимани са две трасета върху повърхността на Фобос. След известно време „Фобос-1“ престава да съществува. Апаратът „Фобос-2“, насочен не към спътника на Марс, а към самата планета, продължава да работи, но от него вече никой не се интересува, тъй като програмата е окончателно провалена.

Нека се опитаме да си обясним неуспешния експеримент, като разгледаме датите на старта на космическите апарати и датите на двата сеанса на „Фобос-1“.

Старт на „Фобос-1“: 7 юли 1988 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

7 7 1988 40 4 26 8

Причини за изследване на Фобос с апаратите: 26 и 8 — нееднозначно (2) разбиране на причините за миналите неуспехи (6) в изследването на Марс и неговите спътници. Стремежът да научат истината (8) тласка хората към изразходване на сили (2) и средства (6), за да се установят истинските причини (8).

Цел на полета на „Фобос-1“: 40 и 4 — да се провери теорията на академик И. Шкловски за евентуалната празнота вътре във Фобос (4 — тяло на спътника и 0 — празнота), която той изказва през 60-те години на миналия век. За целта се планира кацане на Фобос (4).

Старт на „Фобос-2“: 12 юли 1988 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

12 7 1988 36 9 34 7

Причина за изстрелването на втория спътник: 34 и 7 — интерес (3) на хората (4) към света (7).

Цел на апарата „Фобос-2“: 36 и 9 — техническа (3) поддръжка и застраховане на първия апарат в случай на неуспех (6), събиране на обикновена информация (9) за Марс и запис на цялата информация за полета от двата апарата (9).

Първи, неуспешен сеанс на изследванията с апарата „Фобос-1“: 28 февруари 1988 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

28 2 1988 39 12 35 8

Причина за неуспеха на този сеанс: 35 и 8 — техниката (3) на земните жители (5) се е контролирала от живи организми (8).

Резултат от сеанса на изследванията: 39 и 12 — бордовият компютър (3) получава повреда в блока на паметта (9), която е напълно целенасочена (1) с използване на енергийна намеса (2).

Втори, успешен сеанс на изследванията чрез апаратурата „Фобс-1“: 25 март 1989 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

25 3 1989 37 10 33 6

Причина за „успеха“ на втория сеанс: 33 и 6 — „чужда“ техника (3) „поправя“ бордовия компютър, като му изпраща лъжлива информация (6).

Резултат от втория сеанс: 37 и 10 — техниката (3) сработва точно и успешно (7) — това е, което знаят изследователите на Земята, а крайният резултат — 10 — е едничката цел (1) на хората да се изпрати „празна“ информация или никаква (0).

Интересно и интригуващо звучи признанието на специалистите по космически изследвания, че няма защо да се вярва на резултатите от „успешния“ сеанс, тъй като качеството им не позволява да се правят изводи. На снимките от Фобос, направени от американските орбитални станции, ясно се вижда, че спътникът на Марс има кратер с диаметър 10 км, докато максималните размери на самия спътник са 15 км. Странно е как при такъв силен удар Фобос не се е разцепил. Съмнение предизвиква метеоритната природа на това кратероподобно образувание, още повече, че от ръба на кратера настрани има бразди с дълбочина 20 и ширина 100 м, които се точат на по няколко километра и са почти успоредни. Можем да предполагаме по-скоро, че въпросният кратер е изкуствена площадка за кацане, която може да се използва и за старт на сонди от недрата на Фобос по дължината на насочващите канали, нарочно изградени на спътника. Не е тайна, че много от военните обекти на Земята се маскират с блокове от каменни плочи като естествени откоси или хълмове, но основата им е метал на или железобетонна конструкция.