Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Дракони на есенния здрач (20)

Глава 18
Битка при лифта.
Лекарството за кашлица на Бупу.

От две големи дупки на пода изригна горещ дим и обви всичко. В средата се изправяше гигантско зъбно колело, по което минаваше дебела верига. Единият й край се губеше в първата дупка, а над другата висеше казан, около който стояха четирима драконяни. Двама държаха камшици, а на поясите им бяха привързани криви мечове. Танис ги зърна само за миг, след което димът ги скри. Чу се плющене на камшик и приглушен говор.

— Ей, скапано джудже, какво висиш там! Скачай в казана, докато не съм ти строшил мръсните кокали! Ще… пф!

Драконянинът не успя да се доизкаже, защото гущерските му очи изхвръкнаха от орбитите при вида на излезлия от мъглата Карамон. Съществото понечи да изпищи, но воинът го сграбчи за гърлото и го хвърли към стената. Тялото се блъсна с тъп звук и джуджетата се скупчиха около него.

В същия момент Стърм развъртя меча си и отсече главата на друг драконянин, който така и не разбра какво го беше сполетяло. Главата му се изтърколи на пода и се превърна в камък. Но драконяните бяха интелигентни и съобразителни за разлика от таласъмите, които, без да мислят нападаха всичко, което се движеше. Двамата, които останаха при колелото, нямаха никакво намерение да се сражават с петима добре въоръжени воини. Единият бързо скочи в казана и изкрещя нещо, а другият се втурна към колелото и освободи механизма. Казанът започна да потъва в дупката.

— Спрете го! — извика Танис. — Отива да извика подкрепления!

— Грешиш! — изкрещя Таселхоф, който надничаше през ръба. — Те вече се качват с другия казан и са повече от петнайсет, уверявам те!

Карамон се хвърли към драконянина, който задвижваше механизма, но твърде късно. Съществото пусна колелото и бързо скочи в казана. Воинът реши, че няма да им позволи да се измъкнат, и го последва. Джуджетата акламираха шумно постъпката му, дори някои се надвесиха през ръба, за да виждат по-добре.

— Идиот! — изруга Стърм и разблъска джуджетата, за да види какво става.

Карамон и драконяните бяха станали на кълбо. От тежестта казанът започна да се спуска още по-бързо.

— Ще го направят на кайма. Отивам! — извика Стърм на Танис, сграбчи веригата и се спусна надолу.

— Сега изгубихме и двамата! — простена полуелфът. — Флинт, ела! Ривъруайнд, ти остани тук с Райстлин и Златна Луна. Виж дали не можеш да върнеш това проклето колело! Тас, не! Ти не!

Твърде късно. Кендерът изпищя ентусиазирано и се спусна по веригата. Танис и Флинт го последваха. Полуелфът започна да се спуска внимателно, точно над главата на Таселхоф, но Флинт не можа да се хване както трябва и се приземи право на дъното на казана.

Драконяните бяха притиснали воина до стената. Той успя да отблъсне единия и извади камата си, за да посрещне втория, но съществото изби оръжието му и се хвърли да издере очите му. Воинът хвана ръцете му и ги изви далеч от лицето си. Двете същества се вкопчиха едно в друго.

Другият драконянин се свести и посегна към меча си, но движението му бе възпряно от увисналия на веригата Стърм, който го ритна в лицето с тежкия си ботуш. Драконянинът политна назад. Рицарят се спусна към него и замахна с плоската страна на меча, но съществото успя да го отбие с голи ръце.

— Махни се от мен! — изрева в този момент Флинт от дъното на казана. Шлемът му се беше свлякъл над очите, а огромният крак на Карамон бе стъпил на гърдите му. В пристъп на необуздана ярост джуджето повдигна шлема си и понечи да стане, но от движението му воинът изгуби равновесие и залитна към драконянина. Съществото отстъпи и той заби нос във веригата. Драконянинът замахна с меча си, но Карамон се наведе и острието издрънча върху веригата. Флинт се хвърли към него, заби глава в корема му и двамата се строполиха на земята. Казанът се разлюля.

— Стой там! — изръмжа Танис на Таселхоф и скочи в мелето.

Тас се подчини неохотно и увисна с една ръка на веригата, хванал в другата камък, с който се надяваше да уцели някой враг по главата.

Казанът продължи да се спуска и да се люлее под тежестта на биещите се, а другият, пълен с ругаещи драконяни, се издигаше.

Ривъруайнд, застанал до джуджетата на ръба на дупката, не виждаше почти нищо в гъстата мъгла. Но чуваше ругатните и шума от схватката в казана. Тогава от мъглата изплува другият казан — с драконяните, раззинали устни, от които се подаваха дълги червени езици. Само след няколко минути той, Златна Луна, Райстлин и петнайсетте джуджета щяха да се озоват срещу двайсет разярени драконяни!

Варваринът се извърна, блъсна се в някакво джудже и се втурна към механизма. Трябваше да го спре по някакъв начин. Огромното колело се въртеше бавно и веригата скърцаше. Тъкмо обмисляше дали ще успее да го застопори с голи ръце, когато пред него се изправи фигура в червено. Райстлин отиде до колелото и прецени скоростта, след което пъхна магическия си жезъл между зъбците и пода. Той се огъна, но дървото устоя! Механизмът спря.

— Ривъруайнд! — извика Златна Луна.

Той изтича към ръба, следван от Райстлин. Скупчените около дупката джуджета се забавляваха и наслаждаваха на на-вярно най-интересната случка в живота си. Само Бупу се отдръпна и тръгна след Райстлин, като все гледаше да се хване за робата му.

— Карк-умат — пое си шумно дъх Ривъруайнд, след като погледна кълбата дим под краката си.

Карамон тъкмо изхвърляше от казана единия драконянин, който падна с писък в мъглата. Лицето на воина беше издрано и рамото му кървеше. Стърм, Танис и Флинт се биеха с другия, който изглеждаше решен да ги убие с цената на всичко. Накрая Танис разбра, че ударите не помагат и го промуши с камата. Съществото се свлече и се вкамени, пленявайки оръжието му.

Казанът отново се разлюля и всички залитнаха.

— Вижте! Имаме си компания! — извика Таселхоф и пусна веригата.

Танис вдигна глава и видя увисналия само на метър от тях втори казан, пълен с въоръжени до зъби драконяни, които се подготвяха за абордаж. Двама вече се бяха покачили на ръба му и се канеха да прелетят в мъглата. Карамон се пресегна и замахна с всичка сила към единия, но не го улучи.

Воинът изгуби равновесие и падна, разклащайки опасно казана. Озова се с лице към бездната и твърдата земя отдолу. Стърм го сграбчи за яката и го издърпа обратно. Казанът се разлюля още по-силно, Танис се свлече на пода и откри, че драконянинът вече се е превърнал в прах и камата му е свободна.

— Идват! — изкрещя Флинт и помогна на полуелфа да се изправи.

Единият от драконяните се хвърли към техния казан и увисна, вкопчен в ръба. Съоръжението отново се разлюля.

— Стой там! — Танис избута Карамон до отсрещната стена, опитвайки се да уравновеси казана. Стърм удари съществото по пръстите, за да го накара да се пусне. Тогава скочи втори драконянин, но за разлика от първия прецени разстоянието по-добре и се приземи точно до рицаря.

— Не мърдай оттам! — изкрещя Танис на Карамон, който инстинктивно понечи да се включи в схватката.

Огромният воин се върна на мястото си и възстанови равновесието на казана. Драконянинът, който се беше вкопчил в ръба, отпусна позеленелите си пръсти, разтвори криле и потъна надолу в мъглата. Танис се обърна да посрещне другия нашественик, но събори Флинт на земята. Полуелфът залитна. Казанът се залюля и той успя да съзре далеч долу руините на град Ксак Тсарот. Отдръпна се замаян и видя как промъкналият се зад гърба на драконянина Таселхоф го удря по главата с камък. На пода на казана Флинт сграбчи изтърваната кама на Карамон и я заби в крака на съществото. Драконянинът изпищя. Танис се огледа отчаяно, тъй като разбираше, че всеки момент ще долетят още драконяни. Но щом зърна надничащите в дупката Ривъруайнд и Златна Луна, в очите му проблесна лъч надежда.

— Издърпайте ни! — изкрещя, но в същия момент нещо го удари по главата и той изгуби съзнание.

Райстлин не чу вика му, защото вече се беше заловил на работа.

— Елате, приятели мои — каза меко той и омагьосаните джуджета побързаха да се скупчат около него. — Онези шефове долу искат да ме наранят.

Джуджетата се намръщиха и размахаха юмруци в посока на драконяните.

— Но вие можете да ми помогнете, като ги спрете.

Те го изгледаха невярващо. Наистина, бяха му приятели, но чак пък толкова…

— Всичко, което трябва да сторите — обясни търпеливо Райстлин — е да скочите върху веригата. — Той посочи онази, на която бе закрепен казанът с драконяните.

Лицата на джуджетата грейнаха. Това не беше толкова страшно. Всъщност случваше се непрекъснато, когато пропуснеха да се качат в казана.

— Хайде! — махна с ръка Райстлин.

Всички джуджета, с изключение на Бупу, наскачаха върху веригата с диви крясъци.

Магьосникът изтича към колелото, измъкна магическия си жезъл от зъбите му. То се завъртя под тежестта на джуджетата, отнасяйки драконяните надолу в мъглата. Онези, които тъкмо се канеха да скочат в другия казан, залитнаха и паднаха. Крилете им омекотиха падането, но гневните им крясъци продължиха дълго, примесени с радостната глъч на джуджетата.

Ривъруайнд се наведе и издърпа казана с приятелите си, когато се показа от ръба.

— Добре ли сте? — попита притеснено Златна Луна и помогна на Карамон да излезе.

— Танис е ранен.

— Нищо ми няма — възпротиви се уморено полуелфът и опипа огромната цицина на главата си.

— Няма да можем да слезем оттук! — обади се Стърм, който тъкмо излизаше от казана. — А не можем и да останем. Скоро ще намерят начин да се качат и ще ни нападнат. Трябва да се върнем назад.

— Не! Не си отивай! — Бупу се вкопчи в Райстлин. — Аз знам откъде минава за Голям Бълп! — Тя го задърпа за ръкава и посочи в северна посока. — Добър път! Таен път! Няма шефове — изрече тихо и погали ръката му. — Аз няма дам теб на шефове. Ти хубав.

— Май нямаме избор — каза Танис и направи болезнена гримаса, когато Златна Луна го докосна с жезъла си. Целебната вълна се разля в тялото му и болката утихна. — Ти сам каза, че живеят тук от години.

Флинт изръмжа и поклати глава, но Бупу се запъти по северния коридор, без да му обръща никакво внимание.

— Стойте! Слушайте! — обади се Таселхоф. Всички чуха шума от чаткащи по пода нокти.

— Драконяни! — извика Стърм. — Да се махаме оттук! Предлагам да се върнем обратно на запад.

— Знаех си — изръмжа страховито Флинт. — Това скапано джудже иска да ни натика право в- лапите на тия влечуги!

— Чакайте! — намеси се Златна Луна и хвана Танис за ръката. — Погледни я!

Той се обърна и видя как Бупу извади от торбата на рамото си нещо безформено, пристъпи към стената, размаха предмета пред каменната плоча и измърмори няколко думи. Стената се разклати и след секунди пред тях се показа тъмен проход.

Спътниците се спогледаха тревожно.

— Нямаме избор — каза Танис. Трополенето на драконянските крака се чуваше все по-ясно откъм коридора. — Райстлин, светлина!

Магьосникът изрече някакви слова и кристалът на жезъла грейна. Той, Бупу и Танис навлязоха в прохода. Останалите ги последваха и тайната врата се затвори след тях. Озоваха се в неголямо помещение с гравюри по стените, които бяха така покрити с плесен, че почти не се виждаха. Групата остана неподвижна и изчака драконяните да отминат.

— Сигурно са чули врявата и сега ще претърсят всичко наоколо — прошепна Стърм.

— Знам как слиза долу — успокои го Бупу. — Не притеснявай.

— Как отвори вратата, малката? — полюбопитства Райстлин и коленичи до нея.

— Магия — отвърна плахо тя и протегна ръка. В мърлявата й длан лежеше мъртъв плъх, оголил зъби във вечна гримаса. Райстлин повдигна вежди, но Таселхоф докосна ръката му.

— Не е магия, Райст — прошепна той. — На пода просто има тайна ключалка. Видях я, когато се обърна към вратата и започна магическите си шашмалогии. Това нещо се задвижва, когато ключалката се настъпи. — Кендерът се разхили. — Сигурно я е намерила случайно, докато е разнасяла тази гадост. Бупу го изгледа невинно.

— Магия! — заяви и погали нежно плъха, след което го прибра в торбата си. — Хайде, идвате.

Тя ги поведе на север през полуразрушени и обрасли с плесен помещения. Накрая спря в някаква стая, пълна с парчета от камъни. Таванът се бе свлякъл почти напълно и подът беше осеян с изпочупената облицовка. Джуджето се обърна и посочи нещо в североизточния ъгъл на помещението.

— Слизате!

Танис и Райстлин отидоха да видят за какво става въпрос. Откриха широка тръба, около метър и половина, чийто край стърчеше над осеяния с боклуци под. Магьосникът пъхна жезъла си вътре и надникна.

— Хайде, тръгвате! — Бупу настойчиво задърпа ръкава му. — Шефове не могат намери.

— Сигурно е права — каза Танис. — Няма как да се пъхнат вътре заради крилете си.

— Тук изобщо не можеш да извадиш меч — намръщи се Стърм. — Не ми харесва…

Изведнъж всички се умълчаха. Скърцането на колелото се чу съвсем ясно. Спогледаха се.

— Аз съм пръв! — ухили се Таселхоф, пъхна глава в тръбата и запълзя навътре.

— Сигурен ли си, че ще мога да мина? — Карамон изгледа отвора със съмнение.

— Не бой се — успокои го Танис. — Така е плесенясало, че ще се провреш като намазано с лой прасе.

Шегата не намали недоверието па воина. Той продължи да гледа мрачно отвора, дори и когато Райстлин, воден от Бупу, прибра полите па робата си и влезе вътре, осветявайки прохода с жезъла си. Последва го Флинт, а след него и Златна Луна, която сбърчи гнусливо нос, когато ръцете й затънаха в дебелата плесен. Ривъруайнд се пъхна след тях.

— Това е лудост! Надявам се, че ти е ясно! — измърмори отвратен Стърм.

Танис не му отговори и потупа Карамон по гърба.

— Ти си — каза той и се заслуша в скърцането на колелото, което се въртеше все по-бързо.

Воинът изръмжа, коленичи на четири крака и пропълзя в отвора, но дръжката на меча му се закачи в ръба и той се върна, за да го оправи. Пое отново, но този път заседна задникът му. Танис постави крака си върху въпросната част и го бутна с всичка сила.

— Наведи се!

Карамон се плъзна като мокър парцал по тръбата. Мечът му чегърташе по стените й със звук, от който зъбите на Танис изтръпнаха. После се хвана за ръба на тръбата и се обърна с краката напред. Преди да продължи, вдигна глава към Стърм, който беше останал последен.

— Приключихме със здравия разум в момента, в който избягахме през кухнята на „Последен дом“.

— Прав си — съгласи се с въздишка рицарят.

 

Таселхоф, очарован от поредното приключение, видя в края на тръбата някакви тъмни фигури.

— Райстлин! — прошепна той. — Нещо се качва нагоре към нас.

— Към нас ли? — попита магьосникът, но се задави и се разкашля. Опита се да насочи жезъла към края на тръбата, за да види какво става.

Бупу погледна натам и подуши въздуха.

— Гълп-пулфери! — измърмори тя, махна с ръка и им викна: — Връщай се! Връщай се!

— Ние нагоре. Да качим на лифта. Големи шефове побеснели! — извика един.

— Ние надолу. Видим Голям Бълп! — изрече важно Бупу. Джуджетата се оттеглиха с ругатни.

Райстлин не помръдна. Той беше обгърнал гърдите си с ръце, а спазматичната му кашлица раздираше тишината в тясната тръба. Бупу го изгледа разтревожено, пъхна ръка в торбата си, порови малко и извади някакъв предмет. Вдигна го на светлината и въздъхна.

— Не ми трябва това — измърмори разочаровано. Таселхоф видя проблясващия с бледосиньо сияние предмет и побърза да се приближи.

— Какво е това? — попита той, макар да знаеше отговора. Райстлин също се взираше в предмета с големите си блестящи очи. Бупу сви рамене.

— Хубав камък — каза тя с безразличие и продължи да рови в торбата.

— Изумруд! — възкликна Райстлин. Бупу вдигна глава.

— Харесва ти? — попита тя.

— Много! — въздъхна магьосникът.

— Ето ти. — Джуджето тикна скъпоценния камък в ръцете му. След това възкликна доволно, защото бе намерила онова, което търсеше.

Таселхоф се отдръпна погнусен. Беше мъртъв, ужасно мъртъв гущер, вързан за сгърчената опашка с парче оръфана кожена връв. Бупу го подаде на Райстлин.

— Сложи това на врат, лекува кашлица. Магьосникът беше виждал и много по-отвратителни неща, но й благодари любезно и отказа предложеното лекарство, като спомена, че кашлицата му вече е преминала. Тя го зяпна невярващо, но той наистина изглеждаше по-добре — спазъмът беше отминал. Бупу сви рамене и пусна гущера обратно в торбата.

Райстлин огледа изумруда с опитно око, пусна го в един от тайните си джобове и хвърли предупредителен поглед към Таселхоф. Кендерът въздъхна, обърна се и продължи надолу по тръбата.

Стигнаха до едно разклонение и Тас погледна Бупу въпросително. Тя се поколеба и посочи на юг. Кендерът навлезе предпазливо.

— Това е стома… — понечи да каже, но плесента беше твърде дебела и скоростта, с която се спусна, заглуши думите му.

Гръмките клетви на Карамон потвърдиха предположението му, че и останалите са се натъкнали на същия проблем. Изведнъж видя пред себе си светлина. Тунелът свършваше, но в какво?

Той си представи как изскача в нищото на двеста метра от земята и няма за какво да се хване. Тръбата свърши и Тас изхвърча от нея с писък.

Райстлин също изскочи и едва не се стовари върху Бупу. Огледа се и в първия момент реши, че е попаднал насред някакъв пожар. В помещението се носеха кълба бял дим. Той отново се разкашля.

— Какво…? — Флинт се показа от тръбата и падна на колене. — Отрова? — попита той и се приближи до Райстлин.

Магьосникът само поклати глава, тъй като не можеше да говори. Бупу го хвана и го задърпа към вратата.

Златна Луна се приземи по корем и едва успя да си поеме въздух. Ривъруайнд се изтърси веднага след нея и замалко да падне отгоре й. Щитът на Карамон излетя с дрънчене. Бронята и дългият меч бяха забавили падането му и той изпълзя от тръбата целият издраскан и покрит с плесен. Докато Танис излезе, всички вече кашляха.

— Какво става, в името на Бездната? — попита той и веднага се разкашля. — Да се махаме оттук. Къде е онова джудже?

Бупу, застанала до вратата заедно с Райстлин, махаше на останалите. Те се изнизаха от помещението и с облекчение вдишаха чистия въздух. Намираха се насред някаква осеяна с развалини улица. Танис се молеше да не се натъкнат на някоя драконянска армия.

— Къде е Тас? — попита разтревожено той.

— Ето ме — кашляйки, се обади кендерът.

Танис се обърна. Таселхоф или това, което трябваше да е Таселхоф, стоеше пред него покрит от глава до пети с бяло лепкаво вещество. Виждаха се само двете му очи, които бързо премигваха.

— Какво става? — попита полуелфът. Досега не беше виждал кендера в такова окаяно състояние.

Таселхоф не отговори, а посочи зад себе си. Танис изтича обезпокоен до полуразрушената врата и надникна вътре.

Белият дим се беше разнесъл и в помещението се виждаше ясно. В ъгъла, точно срещу отвора на тръбата, имаше няколко чувала, два от които се бяха разкъсали и подът наоколо беше застлан с бял прах.

Танис прикри усмивката си и промърмори:

— Брашно.