Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Дракони на есенния здрач (10)

Глава 8
В търсене на истината.
Неочаквани отговори.

— Аз мога да ви помогна. — Гласът на Златна Луна прозвуча ясно като сребърна камбана. Носеше жезъла спокойно, само за миг зърна изуменото лице на Стърм. Знаеше, че постъпката й е рискована, но изпитваше неприязън към тези странни свещеници. Те очевидно знаеха нещо за жезъла и тя на всяка Дена искаше да разбере какво е то.

— Сега ние притежаваме синия кристален жезъл. — Девойката застана срещу водача на групата с гордо вдигната глава. — Но не сме го откраднали. Той ни бе даден. Ривъруайнд пристъпи от едната й страна, а Стърм — от другата. Карамон излезе от храстите и застана зад нея с ръка на меча и подканваща усмивка.

Това е вашата версия — отвърна свещеникът с нисък глас и впери неспокойните си тъмни очи в жезъла, след което посегна да го вземе. Златна Луна побърза да го притисне към себе си.

— Този жезъл е бил изнесен от много зло място. Ще направя каквото е по силите ми, за да помогна на вашия умиращ брат, но няма да го предам нито на вас, нито на който и да е друг, докато не се уверя в правото му да го притежава.

Свещеникът се поколеба и хвърли поглед към другарите си. Танис видя, че посягат нервно към широките платнени пояси, с които бяха препасани робите им. Необичайно широки пояси, отбеляза на ум, със странни подутини. Беше сигурен, че това отдолу не са молитвеници. Изруга и се зачуди защо Карамон и Стърм не им обръщат внимание — воинът изглеждаше напълно отпуснат, а рицарят се почесваше, сякаш присъстваше на приятелска сбирка. Танис вдигна предпазливо арбалета си и постави стрела в тетивата.

Водачът на групата сведе глава и скри ръце в широките си ръкави.

— Ще бъдем благодарни за всяка помощ, която можете да окажете на нашия нещастен събрат. И се надяваме вие и вашите спътници да ни съпроводите до Хейвън. Обещавам да ви докажем, че жезълът е станал ваша собственост погрешка.

— Ще отидем, където пожелаем, братко — изръмжа Карамон.

Глупак! — помисли си Танис и понечи да му изкрещи някакво предупреждение, но все пак реши да остане в храстите, в случай че се сбъднеха нарастващите му страхове.

Златна Луна и водачът отидоха при колата. Ривъруайнд плътно я следваше, а Карамон и Стърм застанаха малко встрани и загледаха с любопитство. Когато стигнаха задната част, свещеникът я побутна с увитата си ръка. Тя се отдръпна от него, пристъпи напред и надникна вътре. Всичко премина пред очите на Танис за един миг. Избухна синя светлина и се чу вик. Златна Луна изпищя и отскочи назад, а Ривъруайнд застана пред нея. Свещеникът поднесе до устните си някакъв рог и го наду.

— Карамон! Стърм! — изкрещя Танис и вдигна арбалета. — Това е кап… — Върху главата му се стовари нещо тежко и го повали на земята. Чифт силни ръце го стиснаха за гърлото и натикаха лицето му в калта и мокрите листа. Хватката се затегна. Танис отчаяно се опитваме да си поеме въздух, но носът и устата му бяха пълни с кал. Пред очите му избухнаха искри и той трескаво сграбчи ръцете, които се опитваха да прекършат гръкляна му. Но хватката беше много здрава и той почувства, че започва да губи съзнание. Напрегна мускули за последен отчаян отпор, когато чу приглушен крясък и хрущене на кости. Ръцете пуснаха гърлото му и тежестта се свлече от него.

Полуелфът се изправи и трескаво си пое въздух. Избърса лицето си от калта и видя Флинт, който стоеше до него, вдигнал тежка цепеница в ръце. Но джуджето не гледаше него, а тялото в краката си.

Танис проследи изцъкления му поглед и също прикова ужасени очи в тялото. То не беше човешко! От гърба му стърчаха кожени криле. Плътта му бе като на гущер, а пръстите на огромните ръце и крака завършваха с криви нокти. Въпреки това съществото бе ходило изправено като човек и беше облечено в сложна броня, в която имаше отвори за крилете. Но видът на лицето го накара да потръпне — не бе виждал подобно нещо нито в Крин, нито в най-ужасните си кошмари. Беше почти човешко, но изглеждаше така, сякаш някой го е преобразил насилствено в гущерско!

— В името на всички богове. — прошепна изумено Райстлин и се приближи до Танис. — Какво е това?

Той не успя да отговори, защото с периферното си зрение видя нов син отблясък и чу вика на Златна Луна.

Отначало, когато надникна в колата, тя се зачуди каква е тази ужасна болест, която може да превърне кожата на човек в люспи. Понечи да докосне нещастния свещеник с жезъла си, но в същия момент той се хвърли върху нея и посегна да й го отнеме с хищните си пръсти. Златна Луна инстинктивно се дръпна назад, но свещеникът реагира бързо и впи нокти в жезъла. Избухна ослепителна синя светлина. Съществото изпищя и падна в колата, разтърсвайки обгорената си ръка. Ривъруайнд и извади меча си и тръгна да защитава Дъщерята на Главатаря.

Но неочаквано се спря, изтърва оръжието и задъхан отстъпи назад, без да направи никакъв опит да се защити. Груби ноктести ръце сграбчиха Златна Луна изотзад. Отвратителна люспеста ръка затисна устата й. Тя се опита да се изтръгне и тогава видя Ривъруайнд. Той се взираше ужасен в съществото в колата, лицето му беше мъртвешки бледо, а дишането му — накъсано и повърхностно като на човек, който се събужда от кошмарен сън и открива, че той е действителност.

Но девойката не загуби самообладание, ритна съществото в коляното, костта му изпращя и хватката отслабна. Златна Луна се отскубна и го халоса с жезъла. Загледа изумено тялото, повалено от удар, на който би завидял дори Карамон, и премести погледа си към жезъла, който проблясваше в синьо. Но нямаше време да се чуди — останалите вече я обкръжаваха. Тя описа широк полукръг с жезъла и това ги възпря. Но за колко време?

— Ривъруайнд!

Викът й извади варварина от унеса му. Той се извърна и я видя да се отдалечава към гората, задържайки с жезъла закачулените свещеници на разстояние от себе си. Сграбчи един от тях и го повали на земята. Друг обаче се нахвърли отгоре му, а трети се втурна към Златна Луна. Избухна ослепителен син блясък. Миг преди Танис да изкрещи, Стърм бе усетил, че свещениците са им подготвили капан, и беше успял да извади меча си. През процепите на колата бе видял ноктите, вкопчили се в жезъла, и се беше втурнал на помощ на Ривъруайнд. Но се оказа напълно неподготвен за реакцията на варварина при вида на съществото — той отстъпи назад, без да направи и най-малък опит да се защити. Просто стоеше и го гледаше.

Стърм прониза съществото в гърба. То изпищя и се обърна, изтръгвайки меча от ръцете му. Агонизирайки, обви ръце около него и го повали на земята. Рицарят разбра, че то умира, и поведе отчаяна борба да се освободи от гадните му люспести ръце. Писъците секнаха и тялото замря. Стърм го преобърна и направи опит да извади меча си. Оръжието не помръдна! Изгледа го невярващо и го задърпа с всичка сила, като накрая дори стъпи върху тялото за по-добра опора. Мечът дори не се разклати. Той започна ожесточено да налага съществото с юмруци, но бързо се отдръпна и го загледа с омраза и почуда. Беше се вкаменило!

— Карамон! — изкрещя Стърм, но в същия момент отгоре му се хвърли, размахвайки брадва, друг странен свещеник. Рицарят се сниши, но усети пронизваща болка в главата и рухналата кръв го заслепи. Той залитна и отгоре му се стовари огромна тежест.

Карамон, който беше останал пред колата, тъкмо се бе отправил на помощ на Златна Луна, когато чу вика му, но в същия момент към него приближиха други две същества. Той замахна с късия си меч, за да ги задържи на разстояние, и извади камата от пояса си с лявата ръка. Единият от свещениците се хвърли към него. Карамон замахна и острието потъна в плътта. Разнесе се смрад и върху робата се появи зеленикаво петно. Раната разяри още повече съществото. То продължи да настъпва с проточени от змийската му уста лиги. Воинът за миг изпита невероятна паника. Беше се бил с троли и таласъми, но тези ужасяващи свещеници го плашеха до смърт. Почувства се сам и изоставен, но в този момент чу до себе си окуражаващ шепот.

— Тук съм, братле. — Спокойният глас на Райстлин прочисти съзнанието му.

— Тъкмо навреме — пое си дъх Карамон и замахна с меча си. — Що за гнусни свещеници са тия?

— Не ги пронизвай! — предупреди го магьосникът. — Ще се вкаменят. И не са свещеници, а нещо като хора-змии. Затова са облечени така.

Макар да бяха различни колкото денят и нощта, близнаците се биеха умело в екип. Карамон пусна камата и меча на земята и напрегна мускулестите си ръце. Щом видяха това, същества се нахвърлиха отгоре му. Парчетата плат се бяха размотали и се вееха гротескно от ръцете и краката им. Воинът потръпна от отвращение при гледката на люспестите тела и кривите нокти.

— Готов ли си?

— Аст тасарк симиралан кринави — изрече тихо магьосникът и хвърли шепа пясък във въздуха. Съществата забавиха дивия си устрем и обориха глави в магическа дрямка… но внезапно премигнаха, окопитиха се и продължиха устрема си.

— Не се поддават на магия! — промърмори удивен Райстлин.

Но краткото забавяне беше достатъчно за Карамон. Хванаха змийските им вратове и ги изви един около друг. Телата се строполиха на земята като безжизнени статуи. Той се обърна и видя, че на помощ на събратята си се притичват още двама с проблясващи криви мечове.

— Стой зад мен — заповяда Райстлин с дрезгав шепот.

Карамон се наведе и взе меча и камата. Изправи се зад брат си, разтревожен за неговата безопасност, но знаеше, че той няма да може да извърши заклинание, ако е застанал на пътя му.

Райстлин впери поглед в съществата, които, разпознали магията, забавиха ход и се спогледаха неохотно. Едното се хвърли на земята и пропълзя под колата, а другото извади меча си и нападна магьосника, като се надяваше да го промуши, преди да е успял да изрече заклинанието, или поне да наруши съсредоточаването. Райстлин обаче беше глух и сляп за онова, което ставаше около него и бавно вдигна ръце. Събра палците си, разпери пръсти като ветрило и проговори:

— Каир тангус миопиар. — Магията разтърси крехкото му тяло и съществото избухна в пламъци.

Танис се съвзе от шока и когато чу вика на рицаря, побърза да излезе от храстите на пътя. Замахна с плоската страна на меча си и удари съществото, нападнал Стърм. Свещеникът се свлече с писък и полуелфът успя да завлече ранения рицар в укритието на храстите.

— Мечът ми — заекна зашеметеният Стърм. По лицето му се стичаше кръв и той несъзнателно понечи да я избърше.

— Ще го вземем — обеща му Танис и се зачуди как ще стане.

Огледа се бързо и видя, че от гората прииждат още от гнусните същества. Устата му пресъхна. Трябва да се махаме, помисли той и потисна надигащата се в гърдите му паника. Насили се да се успокои и да си поеме дълбоко въздух. След това се обърна към Флинт и Таселхоф, които бяха притичали до него:

— Стойте тук и пазете Стърм. Аз отивам да извикам останалите.

Връщаме се в гората. — И без да дочака отговор, се втурна към пътя, но там го пресрещнаха магическите пламъци на Райстлин. Танис бързо залегна на земята. Колата се подпали и сламата, върху която беше лежало съществото, се разгоря.

— Да стоим и да пазим Стърм. Пфу! — измърмори Флинт и хване здраво бойната си брадва.

Съществата, които прииждаха от гората, още не ги бяха забелязали. Вниманието им беше приковано в двете групички сражаващи се воини. Но Флинт знаеше, че е само въпрос на време. Стъпи твърдо на крака и заповяда грубо на Тас:

— Направи нещо за Стърм. Бъди полезен поне веднъж в живота си.

— Опитвам се — отвърна също толкова грубо Таселхоф, — но не мога да спра кръвта. — Той избърса лицето на рицаря с някаква условно чиста кърпа. — Ето, виж сам.

Стърм направи опит да стане, но болката прониза главата му и той отново се строполи.

— Мечът ми — изстена той.

Таселхоф извърна глава и видя стърчащия от гърба на каменното същество двуостър меч.

— Това е фантастично — изписка с широко отворени очи. — Флинт! Виж меча на Стърм…

— Знам, идиот такъв! — изрева джуджето и в същия момент видя, че към тях се насочва едно от съществата с изваден меч.

— Отивам да го донеса — изписка радостно кендерът. — Ей сегичка се връщам.

— Не… — изкрещя Флинт, като разбра, че Тас не вижда връхлитащия свещеник. Съществото замахна към врата на джуджето. То вдигна брадвата си, но в същия момент Таселхоф, който не откъсваше поглед от меча на Стърм, се изправи, хупакът му подкоси краката на Флинт и той се строполи с изненадан писък върху Стърм. Мечът на свещеника разсече празното пространство.

Таселхоф чу вика на джуджето и погледна назад, след което застина при вида на необичайната гледка — свещеникът нападаше Флинт, а той, незнайно защо, вместо да се отбранява, лежеше по гръб и риташе с крака във въздуха.

— Какви ги вършиш, Флинт? — извика Тас и без да се замисли, удари съществото с хупака си право в гърдите, а след това и по главата. То се строполи в безсъзнание. — Ето! Вече и вместо тебе ли трябва да се бия! — Кендерът му обърна гръб и се запъти към меча на Стърм.

— Да се биеш!? Вместо мен!? — Джуджето се задави от ярост и скочи на крака. Шлемът се бе свлякъл върху очите и му пречеше да вижда, Флинт го отметна назад точно в момента, когато върху него връхлетя друг свещеник и отново го събори на земята.

Танис откри Златна Луна и Ривъруайнд, застанали гръб до гръб, като тя отблъскваше съществата с жезъла. Три от тях лежаха мъртви в краката й, вкаменени и обгорени от синия огън на жезъла. Мечът на Ривъруайнд стърчеше забит в корема на друго вкаменено същество. Варваринът беше свалил късия си лък, единственото останало му оръжие, и изчакваше. В момента свещениците бяха отстъпили и обсъждаха стратегията си с приглушени нечленоразделни звуци. Танис усети, че ще нападнат всеки миг, и се притече на помощ, удряйки първия попаднал му с плоското на меча си, след което се извърна и посрещна следващия.

— Елате! — изкрещя им той. — Насам!

Неколцина от свещениците се обърнаха по посока на това неочаквано нападение, другите се поколебаха. Ривъруайнд стреля и повали един от тях, след което сграбчи Златна Луна за ръката и хукнаха след Танис, прескачайки мъртвите каменни тела. Полуелфът ги остави да го задминат и продължи да нанася удари с плоската част на меча си.

— Ето, вземи камата! — изкрещя на Ривъруайнд.

Той я грабна, удари едно същество под челюстта и прекърши врата му. Жезълът отново проблесна и поредният „свещеник“ се строполи на земята. Тримата се затичаха към гората.

От горящата кола се носеше такъв пушек, че Танис едва различаваше пътя. Потръпна, защото видя, че на километър от тях и от двете им страни се спускат фигури с черни криле, които отрязваха пътя им и в двете посоки. Ако не се скриеха незабавно в гората, много скоро щяха да се окажат в капан. Насочи се към мястото, където беше оставил Стърм. Двамата варвари вече стояха до рицаря заедно с Флинт. Но къде бяха останалите? Той се опита да види нещо през гъстия дим, докато очите му се насълзиха.

— Помогни на Стърм — каза на Златна Луна и се обърна към джуджето, което безуспешно се опитваше да измъкне брадвата си от едно убито същество. — Къде са Карамон и Райстлин? А Тас? Казах му да стои тук…

— Тъпият кендер едва не ме уби! — избухна Флинт. — Дано да са го отнесли! Дано да го дадат за храна на кучетата Дано…

— В името на всички богове! — изруга изтощено Танис, закрачи през дима към мястото, където за последен път беше съзрял Карамон и Райстлин, и се натъкна на кендера, който влачеше меча на Стърм. Оръжието бе голямо почти колкото него и той не можеше да го вдигне.

— Как го извади? — попита учудено Танис и се закашля от валмата дим, които се носеха около тях. Тас се ухили.

— Съществото се превърна в прах — изрече щастливо. — О, Танис, беше прекрасно! Отидох при него и започнах да дърпам меча. Той не искаше да излиза, аз продължих да дърпам и…

— Не сега! Връщай се при другите! — Танис сграбчи кендера и го засили напред. — Къде са близнаците?

В същия момент гласът на воина избумтя сред пушеците.

— Ето ни. — Задъханият Карамон беше прегърнал брат си, който кашляше неудържимо. — Всички ли убихме? — попита радостно.

— Не — отвърна горчиво Танис. — Всъщност налага се да бягаме на юг през гората. — Той подхвана Райстлин от другата страна и тримата забързаха към останалите, които ги чакаха край пътя, кашлящи, но благодарни, че димът им осигурява така необходимото прикритие.

Стърм се беше изправил на крака, все още блед, но главата вече не го болеше, а раната бе спряла да кърви.

— Жезълът ли го излекува? — обърна се Танис към Златна Луна.

— Не съвсем. Само колкото да може да ходи.

— Възможностите му… са ограничени — едвам изрече Райстлин.

— Добре… Отправяме се на юг, към гората. Карамон поклати глава.

— Там е Черната гора…

— Знам, предпочиташ да се биеш с живи хора — прекъсна го Танис. — Но ми кажи какво мислиш по този въпрос.

Воинът не отговори.

Тези същества прииждат и от двете посоки. Едва ли ще на още едно нападение. Но няма да навлизаме в Черна гора, освен ако не се наложи. Наблизо има една тайна пътека, която извежда до връх Окото на богомолеца. Оттам ще огледаме пътя на север, а и всички останали посоки.

— Можем да се върнем при пещерата. Лодката още е там — предложи Ривъруайнд.

— Не! — изпищя Флинт. И без да каже дума повече, се втурна към гората и изчезна в южна посока с всичката сила, която притежаваха късите му крачета.