Майкъл Крайтън
Конго (55)

1. Диаманти

Сутринта тънък слой черни сажди бяха покрили лагера, а в далечината Мукенко изригваше гъсти валма черен пушек. Ейми задърпа Елиът за ръкава.

Тръгва сега, сигнализира тя настойчиво.

— Не, Ейми — отвърна той.

Никой от експедицията не беше с настроение да си тръгва, включително и Елиът. След като стана, той се улови, че мисли за допълнителните данни, от които не нуждаеше преди да си тръгне от Зиндж. Елиът вече не беше доволен от скелета на тези същества; също като при хората, уникалността им се простираше далеч отвъд подробностите от физическата структура до поведението им. Искаше да заснеме с видеокамерата сивите маймуни, и да направи още записи на словесните им общувания. Рос бе решена повече от всякога да открие диамантите, а Мънро напълно споделяше чувствата й.

Тръгва сега.

— Защо тръгваме сега? — запита я той.

Лоша земя. Тръгва сега.

Елиът не беше запознат с вулканичната активност, но гледката не го впечатли особено. Мукенко беше просто по-активен в сравнение с предишните дни; вулканът бе изригвал пушек и газ още при пристигането им във Вирунга.

— Има ли някаква опасност? — запита той Мънро.

Мънро вдигна рамене.

— Кахега мисли, че има, но той по всяка вероятност търси повод да си тръгне за вкъщи.

Ейми дотича при Мънро с вдигнати ръце, и започна да пляска земята пред него. Той схвана жеста й като желание за игра; засмя се и започна да я чеше. тя започна да му сигнализира.

— Какво казва тя? — запита той. — Какви ги говориш, ти малко дяволче?

Ейми изгрухтя от наслаждение, и продължи да сигнализира.

— Казва да си тръгваме веднага — преведе Елиът.

Мънро спря да я чеше.

— Така ли? — запита той рязко. — Какво точно каза?

Сериозното изражение на Мънро изненада силно Елиът, макар и Ейми да възприе интереса му към речта й като нещо съвсем обикновено. Тя отново сигнализира, този път по-бавно, заради Мънро с очи впити в лицето му.

— Твърди, че земята е лоша.

— Хмм — произнесе Мънро. — Интересно. — Той погледна Ейми и после часовника си.

Космат нос слуша Ейми отива вкъщи веднага, сигнализира Ейми.

— Казва да я послушаш и да се прибираме у дома — каза Елиът.

Мънро повдигна рамене.

— Кажи й, че разбирам.

Елиът преведе. Ейми изглеждаше много нещастна и спря да сигнализира.

— Къде е Рос? — запита Мънро.

— Тук е — обади се Рос.

— Хайде да тръгваме — каза Мънро и те поеха към Зиндж. Сега ги очакваше поредната изненада — Ейми сигнализира, че и тя идва с тях и забърза да ги настигне.

Това беше последният им ден в града и всички участници в конгоанската експедиция описват една и съща реакция: градът, който до този момент беше обвит с такава тайнственост, сега по някакъв начин бе загубил романтичното си було. Тази сутрин те видяха града такъв, какъвто си беше в действителност: струпване от ронещи се древни сгради сред една вряла и воняща негостоприемна джунгла.

Всички с изключение на Мънро го намериха еднообразен. Мънро беше разтревожен.

Елиът беше отегчен; говореше за вербализациите и защо му трябваха записите на магнитофон, и дали беше възможно да се съхрани мозъка на някоя от застреляните маймуни, за да го отнесат в Щатите. Изглеждаше така, сякаш се водеше някакъв академичен дебат за произхода на езика; хората обикновено считаха, че езикът се е развил от животинските крясъци, но сега вече знаеха, че животинските лаеве и крясъци се контролираха от мозъчната кора, и че истинският език произхождаше от друга част на мозъка наречена мазолестото поле на Брока… Мънро изобщо не ги слушаше. Беше съсредоточил цялото си внимание върху далечния грохот на Мукенко.

Мънро си имаше собствен опит с вулканите; той беше в Конго през 1968 година, когато избухна Мбути, друг вулкан от Вирунга. Когато предният ден чу резките експлозии, той веднага ги разпозна като бронтидите, все още необяснените явления, съпровождащи наближаващите земетресения. Мънро бе приел, че Мукенко скоро ще изригне, и след като предната нощ видя танцуващия лазерен лъч, той вече знаеше, че по горните склонове на вулкана вече се усещаше надигащата се вулканична активност.

Мънро добре знаеше, че вулканите са непредсказуеми; свидетел на това беше фактът, че развалините на древния град в подножието на един действащ вулкан бяха останали недокоснати в продължение на повече от петстотин години. По планинските склонове можеха да се забележат пресни лавови полета; същото се виждаше и по южните склонове на юг, но самият град бе запазен. Само по себе си това не беше кой знае колко забележително; конфигурацията на Мукенко беше такава, че повечето изригвания се получаваха върху полегатите южни склонове. Но това не означаваше, че в момента опасността беше малка. Непредсказуемостта на вулканичните изригвания означаваше, че всеки момент животът им можеше да се окаже в опасност. Опасността идваше не толкова от лавата, скоростта на която при изчитане рядко надхвърляше походката на спокойно крачещ мъж; щяха да минат часове преди лавата да достигне лагера им. Истинската опасност при вулканичните изригвания идваше от пепелта и газа.

Точно както при пожарите, когато повечето хора в действителност загиваха от натравяне от пушеците, при вулканите повечето смъртни случаи се дължаха на задушаването от пепелта и въглеродния двуокис. Вулканичните газове са по-тежки от въздуха; изгубеният град Зиндж, който се намираше в долина, можеше само за минути да бъде покрит с тежка и отровна атмосфера, породена от мощно изригване на Мукенко.

Въпросът беше с каква скорост Мукенко се движеше към основната си еруптивна фаза. Това беше причината, поради която Мънро така живо се интересуваше от реакциите на Ейми: беше добре известно, че приматите можеха да предсказват геологически събития като земетресения и изригвания на вулкани. Мънро беше силно изненадан, че Елиът, който бъбреше несвързано като маймуна за очакващите го перспективи успееше ли да отнесе замразен горилски мозък в Щатите, не знаеше нищо за това. Още по-изненадан беше от Рос, която със своите обширни знания по геология не бе успяла да разпознае сутрешното падане на пепелта като началото на мощно вулканично изригване.

Рос знаеше, че вулканът набира сили за мощна ерупция. Същата сутрин тя бе направила обичайния опит за връзка с Хюстън; за нейна изненада, предавателните кодове веднага сработиха. След регистрацията на сигналите на скрамблера тя започна да набира обновените данни за експедицията; екранът обаче остана празен и изведе съобщение:

СТАНЦЯ ХЮСТН ЕКСТР СЪБЩН ИЗЧСТ ПАМТТА.

Това беше авариен сигнал за извънредни ситуации; до този момент не й се беше случвало да му става свидетел по време на експедиция. Тя изчисти паметта и натисна бутона за връзка. Няколко секунди сбитото на пакет съобщение се забави, после екранът светна.

КОМПТР ОБОЗНЧЛ СИГНТРА НА МЩНО ИЗРИГВНЕ НА МУКЕНКО НАШ СЪВЕТ НЕЗБВН НАПСНЕТ МСТОТО ЕКСПЕДЦИЯТА СЕ ИЗЛГА НА ОПСНСТ ПОВТРМ ВСЧКИ НЕЗБВНО НАПУСКТЕ МСТОТО

Рос хвърли поглед към лагера. Кахега приготвяше закуската; Ейми клечеше до огъня и ядеше печен банан (беше си извоювавала при Кахега положението на специален гост); Мънро и Елиът си пиеха кафето. Ако се изключеше тънкия слой черна пепел, това си беше съвсем нормално утро в лагера. Тя се върна към екрана.

МЩНО ИЗРИГВАНЕ НА МУКЕНКО НАШ СЪВЕТ НЕЗБВН НАПСНЕТ МСТОТО

Рос хвърли поглед към димящия конус на Мукенко. Да върви по дяволите, реши тя. Трябваха й диамантите; беше изминала прекалено дълъг път, за да се откаже пред самия финал.

Екранът примига настойчиво:

МЛЯ ДАЙТЕ ОТГВОР

Рос изключи предавателя.

С напредването на утрото те усетиха земята няколко пъти рязко да се разтърсва; рушащите се здания изригнаха облаци прах. Грохотът от Мукенко започна да зачестява. Рос не обръщаше внимание.

— Това просто означава, че в страната се въдят слонове — каза тя.

Това беше парафраза на стара геоложка шега: „Който търси слонове, отива в страна, където се въдят.“ Страна със слонове означаваше място, където имаше вероятност да открият минералите, които търсят.

— А който иска диаманти, не трябва да се бои от вулканите — допълни тя, повдигайки рамене.

Връзката на диамантите с вулканите беше известна повече от столетие, но механизмът й още не беше разбран напълно. Повечето теории постулираха, че диамантите, които представляваха кристали на чистия въглерод, се образуват сред огромните температури и налягания на горната мантия на Земята хиляда мили под повърхността й. На такава дълбочина диамантите оставаха недосегаеми, освен във вулканичните области, където реките от разтопена магма ги изнасяха до повърхността.

Това обаче не означаваше, че човек трябва непременно да се затича към първия действащ вулкан с кошница в ръка. По-голямата част от диамантените мини се намираха в местата на угаснали вулкани, във вкаменените конуси наречени кимбърлитови тръби, наречени така по името на геологическите формации в Кимбърли, Южна Африка. Вирунга, която се намираше близо геологически нестабилната Долина на разлома, демонстрираше непрекъсната вулканична активност в продължение на повече от петдесет милиона години. Сега те търсеха същите изстинали вулкани, които по-раншните обитатели на Зиндж бяха успели да открият.

Малко преди обед те ги намериха, по средата на пътя до възвишенията на изток от града; представляваха серия изкопани тунели врязани в планинските склонове на Мукенко.

Елиът беше разочарован.

— Не знам какво очаквах в онзи момент — разказваше по-късно той, — но това просто се оказа кафяво обагрен тунел в земята; от стените му тук-там стърчаха скали. Не можех да разбера какво толкова им се вълнуваше Рос.

Тези парчета кафяви скали представляваха диамантите; след като бъдеха почистени, те придобиваха прозрачността на мръсно стъкло.

— Помислиха, че съм превъртяла — каза по-късно Рос, — защото почнах да скачам като малко момиченце. Защото просто не знаеха какво се намира пред очите им.

В една обикновена кимбърлитова тръба диамантите са разпръснати в скалната матрица. На всеки сто тона обработена скална маса диамантените мини извличаха средно само по тридесет и два карата, или една пета част от унцията. Ако погледнете надолу в шахтата на някоя диамантена мина, няма да видите никакви диаманти. Мините на Зиндж обаче изобилстваха със стърчащи камъни. С помощта на мачетето си Мънро откърти шестстотин карата. А Рос видя шест или седем камъка стърчащи от една стена, всеки един от тях не по-малък от онези откъртени от Мънро.

— С просто око се виждаха четири-пет хиляди карата — каза по-късно тя. — Без никакво копаене, без отделяне, без никакви усилия. Просто си седиш и им се любуваш. Това беше мина по-богата и от мината Премиер в Южна Африка. Направо беше невероятно.

Елиът формулира на глас въпроса, който вече се въртеше в главата на Рос.

— След като тази мина е толкова приказно богата, защо са я изоставили?

— Горилите са излезли извън контрол — обади се Мънро. — Писнало им е да ги експлоатират и са направили революция.

И той се разсмя с цяло гърло докато къртеше диаманти от скалата.

Рос размисли над идеята му, както бе прехвърлила през ума си и по-ранното предположение на Елиът, че градът е бил връхлетян от чума. По нейно мнение обяснението беше доста по-прозаично.

— Мисля, — каза тя, — че според техните представи мините са се изчерпали.

Действително, погледнати като скъпоценни камъни, тези кристали бяха с много лошо качество — сини, изпъстрени с примеси.

Хората от Зиндж едва ли биха могли да предполагат, че петстотин години по-късно тези същите безполезни камъни ще бъдат далеч по-желани от всички останали минерални ресурси на планетата.

— Какво ги прави тия сини диаманти толкова ценни?

— Те ще променят света — заяви Рос. — Ще сложат край на ерата на ядреното оръжие.