Майкъл Крайтън
Конго (39)

4. Съдбоносен

Той не можеше да повярва на очите си.

Отпървом си помисли, че тя просто го наказваше, като бягаше от него, за стрелата с лекарството при реката. Той обясни на Мънро и Рос, че тя е способна на такива неща, и следващия половин час го прекараха бродейки из джунглата и викайки името й. Никой не се отзова; гората остана безмълвна. Половината час стана цял, после два.

Елиът беше на ръба на паниката.

Когато тя не се появи, трябваше да се разгледа друга възможност.

— Може би е избягала с последната група горили — предположи Мънро.

— Невъзможно — отсече Елиът.

— Тя е вече на седем години — повдигна рамене Мънро. — Горила е.

— Невъзможно е — упорстваше Елиът.

Но той разбираше добре какво има предвид Мънро. Хората, отглеждащи горили, в един момент се изправяха очи в очи с факта, че вече не можеха да ги задържат до себе си. При достигане на зрелост животните наедряваха твърде много, ставаха прекалено мощни, прекалено бързо забравяха всичко научено; гените си казваха тежката дума. Не можеха повече да ги държат в пелени и да се преструват, че люшкат човекоподобни създания. Гените им притежаваха закодирани неизбежните разлики, които в крайна сметка ставаха невъзможни за пренебрегване.

— Общностите на горилите не са затворени общества — напомни му Мънро. — Те приемат и непознати, особено женски особи.

— Тя не би го направила — упорстваше Елиът. — Не би могла да го направи.

Ейми беше отраснала още от най-ранна възраст сред човешки същества. Тя познаваше много повече света на западната цивилизация, отколкото джунглата. Ако Елиът по разсеяност подминеше любимото й заведение, тя бързо го потупваше по рамото и му посочваше грешката. Какво знаеше тя за джунглата? Този свят й беше точно толкова чужд, колкото и на Елиът. А и не само това…

— По-добре да разбием лагера — каза Рос, хвърляйки поглед на часовника си. — Тя ще се върне… ако пожелае, разбира се. В края на краищата, не ние я изоставихме. Тя ни напусна.

Те си носеха и бутилка шампанско Дом Периньон, но никой не беше в настроение да празнува. Елиът чувстваше угризения, загдето беше загубил Ейми; останалите бяха ужасени от видяното в по-ранния лагер; нощта падаше бързо, а имаше още толкова за довършване по системата на ТСЗР известна като ЗССНОС, или Защитна Система Срещу Натрапници от Околния Свят.

Екзотичната технология на ЗССНОС се базираше на факта, че защитата на лагерния периметър е най-важното нещо още от зората на експедициите в Конго. Преди повече от столетие, Станли забелязва, че „никой лагер не може да се счита за напълно завършен, докато не бъде защитен с ограда от храсти или дървета“. В последващите години нямаше достатъчно основание да се променя основната природа на тази инструкция. Защитните технологии обаче се променяха, и системата ЗССНОС съдържаше всички най-последни изобретения в тази област.

Кахега и хората му напомпаха сребристите палатки от Милар, като ги подредиха близо една до друга. Рос ръководеше разполагането на тръбните инфрачервени нощни прожектори върху телескопичните триножници. Те бяха разместени по периферията на лагера.

След това беше монтирана оградата на периметъра. Представляваше лека металоидна мрежа, напомняща повече тъкан, отколкото тел. Закачена на пръти, тя опасваше изцяло лагера, и я свързаха към трансформатора под напрежение 10 000 волта. За да намалят изтощаването на акумулаторите, токът се включваше четири пъти в секунда, като създаваше пулсиращ, променлив шум.

Вечерята на 20 юни се състоеше от рехидратиран креолски сос от стриди. Стридите не поемаха добре обратно влагата, и оставаха дребни парченца с картонен вкус, но никой не се оплака от този провал на технологията на двадесети век; всички се вглеждаха в усилващия се мрак на джунглата.

Мънро разположи постовете. Щяха да носят четиричасови смени; Мънро обяви, че той, Кахега и Елиът ще поемат първата.

С очилата за нощно виждане стражите изглеждаха като мистериозни скакалци втренчени в джунглата. Нощните очила усилваха околната светлина и я налагаха върху преди това съществуващите изображения, придавайки им призрачно зелен оттенък. Елиът намери очилата за прекалено тежки, а и трудно можеше да привикне към електронно обработеното изображение на околния свят. Свали ги за няколко минути, и остана удивен от мастиленочерната джунгла. Побърза да ги нахлузи отново.

Нощта мина спокойно, без инциденти.