Майкъл Крайтън
Конго (46)

2. Храмът

Най-логичното място да започнат търсенето на отговора беше храмът с огромната и заплашителна статуя на горилата. Следобедът се върнаха и откриха зад нея поредица от дребни помещения с кубична форма. Рос предположи, че това са били килиите на монасите, служещи на култа към горилите.

Тя предложи едно изчерпателно обяснение.

— Горилите от околната джунгла са тероризирали хората на Зиндж, които са правели жертви, за да ги умилостивят. Монасите са представлявали отделна класа, отделена от обществото. Виж тук, пред входа към коридора с килиите има едно малко помещение. Тук е стоял страж, поставен да държи хората настрани от монасите. Това е било цяла система от вярвания.

Елиът не беше убеден, нито Мънро.

— Дори и религията преследва практически цели — заяви Мънро. — Предназначението й е да носи полза на хората.

— Хората обожествяват онова, от което се страхуват, с надеждата да го поставят под контрол — каза Рос.

— Но как биха могли да контролират горилите? — запита Мънро. — Какво биха могли да направят?

Когато най-накрая намериха отговора на въпроса си, той се оказа малко стряскащ, още повече че стигнаха до него отзад напред.

Минаха покрай килиите и стигнаха до една поредица от дълги коридори, декорирани с барелефи. Посредством инфрачервената си компютърна система успяха да видят релефите, които представляваха сцени подредени в един внимателен порядък също като в учебник с картинки.

Първата сцена показваше серия клетки с горили. Близо до клетките стоеше чернокож мъж с прът в ръка.

Втората изобразяваше африканец с две горили с въжета около вратовете; мъжът държеше свободните краища на въжетата.

На третата се виждаше африканец да обучава горилите в някакъв двор. Горилите бяха завързани за вертикални стълбове, всеки един с пръстен на върха.

Последната картина демонстрираше как горилите атакуват редица от сламени чучела висящи от висок каменен парапет. Сега вече знаеха предназначението на всичко онова, което бяха открили в двора на спортната зала, и затвора.

— Господи — възкликна Елиът, — те са ги обучавали.

Мънро кимна.

— Обучавали са ги за пазачи на диамантените мини. Животински елит, безмилостен и честен до смърт. Идеята никак не е била лоша, като си помисли човек.

Рос огледа още веднъж сградата, в която се намираха; това не беше храм, а училище. Веднага обаче й хрумна едно възражение: тези картини бяха поне петстотин години стари, а учителите им отдавна изгнили в земята. А горилите си бяха все така тук.

— Кой ги обучава сега?

— Те самите — отвърна Елиът. — Те се обучават едни други.

— Но възможно ли е това?

— Абсолютно възможно. Взаимното обучение е нещо често наблюдавано сред приматите.

Това беше тема на много продължителен спор между учените. Уошу обаче, първият примат в историята обучена на езика на знаците, обучи малкото си на еймслан. Езиково обучените примати свободно обучават другите животни, сред които са затворени; по същия начин обучаваха и хората, сигнализирайки бавно и непрекъснато докато тъпите необразовани човешки същества вдянат.

Следователно беше възможно приматите да си предават един на друг наученото без човешка намеса в продължение на много поколения.

— Искаш да кажеш, че хората от този град ги няма вече много столетия, но горилите, които са обучавали, са все още тук? — възкликна Рос.

— Точно така изглежда — отвърна Елиът.

— И са използвали каменни оръдия? Като тези каменни гребла?

— Да — каза той.

Идеята за каменните инструменти не беше толкова пресилена колкото изглеждаше на пръв поглед. Шимпанзетата бяха способни на изключително прецизно използване на самоделни инструменти, най-впечатляващият пример от които беше „въдицата за термити“. Шимпанзета чупеха клон, който после внимателно огъваха според нуждите си, и после прекарваха часове до някое гнездо на термити, опитвайки се да боднат с въдицата някоя сочна личинка.

Учените наблюдатели наричаха тази им дейност „използване на примитивни инструменти“, до момента, в който самите те не се пробваха. Тогава стана ясно, че изработката на задоволителен прът и ловът на термити съвсем не е нещо примитивно; най-малкото се оказа, че е извън възможностите на хората, опитали се да го повторят. Човеците термитоловци се отказаха, вече изпълнени с респект към шимпанзетата; вече имаха очи и за нови неща: те забелязаха, че по-младите шимпанзета прекарваха дните наблюдавайки по-старшите си събратя да правят пръти и да ги пъхат в мравуняка. Младите шимпанзета буквално се учеха как да го правят, а процесът на обучение протичаше с години.

Работата почваше да намирисва на култура; чирачеството на младия печатар Бен Франклин не беше много по-различно от чирачеството на младото шимпанзе, ловец на термити. И двамата бяха получили уменията си в течение на години чрез наблюдението на по-старшите и опитните; и двамата бяха допускали грешки по пътя към окончателното майсторство.

Изработката обаче на каменни инструменти предполагаше един качествен скок отвъд прътите и термитите. Привилегированото положение на каменните инструменти като специалната провинция на човечеството можеше да си остане свещена, ако не бяха усилията на един самотен учен богоборец. През 1971 година британският изследовател Р. В. С. Райт решава да обучи една маймуна да дяла каменни инструменти. Неговият ученик е петгодишен орангутан на име Абанг в Бристълската зоологическа градина. Райт прави подарък на Абанг една кутия съдържаща храна, обвита с въже; той показва на Абанг как да пререже въжето с парче кремък, за да се добере до храната. Само след час Абанг вече става майстор на прерязването на въжета с кремък.

След това Райт демонстрира на Абанг как да си изработи каменен нож чрез удрянето на камък в парче кремък. Това вече е доста по-труден урок; след един период от няколко седмици на Абанг вече са му необходими общо три часа да схване как да държи кремъка между пръстите на краката си, за да издяла остър камък, да пререже въжето и да се добере до храната.

Поуката от експеримента е не толкова че, маймуните използват каменни инструменти, а че възможността да дялат каменни инструменти е в буквалния смисъл на думата фасулска работа за тях. Експериментът на Райт е още една причина да считаме, че човешките същества не са толкова уникални, за каквито са се считали до този момент.

— Но защо Ейми твърди, че това не са горили?

— Защото не са — отвърна Елиът. — Тези животни не приличат на горили и нямат тяхното поведение. Те са различни и във физическо, и в бихейвиористично отношение.

Той сподели с тях подозрението си, че тези животни са били не само обучавани, но и отглеждани — а може би и кръстосвани с шимпанзета, или колкото и странно да звучи, с хора.

На тях им прозвуча като шега. Фактите обаче бяха обезпокояващи. През 1960 година първите изследвания на кръвните протеини доказаха родството между човека и маймуната. В биохимическо отношение най-близкият родственик на човека беше шимпанзето, много по-близко, отколкото горилата. През 1964 година на един болен човек бяха присадени успешно бъбреци на шимпанзе; възможни бяха също така и кръвопреливания.

Но степента на сходство и близост беше изяснена напълно една през 1975 година, когато биохимиците сравниха ДНК на шимпанзетата и хората. Беше открито, че разликата между ДНК на шимпанзетата и хората е само 1 процент във веригите. И почти никой не искаше да признае още едно следствие: че модерните средства за хибридизация на ДНК и ембрионно трансплантиране позволяваха кръстоски между маймуните, и правеха възможни кръстоските между човек и маймуна.

Разбира се, обитателите на Зиндж от четиринадесети век не са разполагали със средства да кръстосват вериги на ДНК. Елиът обаче посочи, че те системно са подценявали уменията на хората от Зиндж, които преди цели петстотин години са успели да проведат сложни процедури на обучение, които западните учени бяха успели да повторят едва преди десет години.

В резултат изникваше един страшен проблем, а именно животните, които жителите на Зиндж бяха обучавали.

— Нямаме право да си затваряме очите пред този проблем — заяви той. — Когато Ейми беше подложена на теста IQ разработен за хора, тя набра деветдесет и две. На практика това я прави не по-глупава от което и да е човешко същество, а в много отношения тя е по-умна, по-схватлива и по-чувствителна. Може да ни манипулира най-малкото така умело, както и ние нея.

Тези сиви горили притежават същия разум, макар и обучението им да е било съвсем едностранчиво, както това на доберман-пинчерите, чието предназначение е да бъдат животни-пазачи, атакуващи убийци, обучени да бъдат безмилостни и хитри. Маймуните обаче са далеч по-изобретателни и умни от кучетата. И те няма да спрат атаките си дотогава, докато не ни избият, както са постъпили с всеки, дръзнал да стъпи в свещения град.