Майкъл Крайтън
Конго (2)

ПРОЛОГ: НАХОДИЩЕТО ОТ КОСТИ

Зора изгрява над конгоанската тропическа гора.

Бледото слънце прогони утринния студ и стаилата се гъста мъгла, откривайки един гигантски безмълвен свят. Огромни дървета със стволове четиридесет фута в диаметър се извисяваха на двеста фута над земята, където разперваха гъстите си корони, блокиращи небето и откъдето непрестанно се стичаше вода. Завеси от сив мъх и лиани висяха преплетени от дърветата; паразитиращи орхидеи стърчаха от дънерите. Големи папрати с човешки ръст блестяха от влага, задържайки ниската приземна мъгла. Тук и там пъстрееха разноцветни петна: червените цветове на акантемата, представляващи смъртоносна отрова, и синята лоза дисиндра ???, която се отриваше само рано сутрин. Основното впечатление обаче беше от един огромен, сиво-сив свят — чуждо място, враждебно към човека.

Ян Крюгер остави настрана пушката си и протегна вкочанените си мускули. На екватора се разсъмва бързо; само след минути беше вече светло, макар и мъглата да не бе помръднала. Той хвърли поглед към лагера на експедицията, който охраняваше; осем ярко-оранжеви найлонови палатки, синята палатка-столова, касите с оборудване, заметнати с брезент в напразен опит да ги запазят сухи. Видя и другия страж, Мисулу, седнал на един камък; Мисулу му махна сънливо. Радиостанцията беше наблизо: сребърна параболична антена, черният сандък на предавателя, змиевидните коаксиални кабели излизащи от портативната видеокамера монтирана върху сгъваем триножник. Американците използваха това оборудване, за да предават ежедневни доклади по спътника до офиса си в Хюстън.

Крюгер беше бвана мукубва, нает да преведе експедицията в Конго. Той и преди беше превеждал експедиции: нефтени компании, картографски екипи, дървопреработвателски и минни групи, и геоложки експедиции като тези. Компаниите, които изпращаха групи в джунглата, имаха нужда от някого, който да познава местните обичаи и диалекти достатъчно добре, за да се оправя с носачите и да организира пътуването. Крюгер беше повече от подходящ за тази работа; владееше кисвахили и банту, и беше кръстосал Конго надлъж и нашир, макар кракът му никога да не бе стъпвал във Вирунга.

Той не можеше да се начуди за какво им е на американски геолози да ходят чак до района на Вирунга в Заир, в североизточния ъгъл на конгоанската тропическа гора. Заир беше най-богатата страна на минерали страна в черна Африка, най-големият производител в света на кобалт и промишлени диаманти, седмият най-голям производител на мед. Освен всичко това имаше огромни залежи от злато, цинк, волфрам и уран. Но по-голямата част от минералите беше открита в Шаба и Касаи, не във Вирунга.

Крюгер обаче беше достатъчно благоразумен да си държи езика зад зъбите и да не проявява излишно любопитство защо им е на американците Вирунга, защото така или иначе много скоро щеше да получи отговор на премълчания си въпрос. Още щом експедицията подмина езерото езерото Киву и навлезе в тропическата гора, геолозите започнаха да прочесват реките и коритата им. Изследват ли рудоносни находища, това означава, че търсят или злато, или диаманти. Оказа се диаманти.

Но не какви да е. Геолозите търсеха нещо, което наричаха диаманти Тип IIб. Всеки новооткрит образец биваше незабавно подлаган на тест с електричество. Разговорите на тази тема бяха извън кръга на познанията на Крюгер: диелектронни дупки, йони в кристалната решетка, съпротивляемост. Това обаче, което все пак проумя, беше, че ги интересуват най-вече електрическите свойства на диамантите. Находките им определено бяха безполезни като скъпоценни камъни. Крюгер внимателно беше огледал няколко от тях, и всички се оказаха с прекалено много примеси.

В продължение на десет дни експедицията беше вървяла по следите на рудоносните залежи. Това беше стандартна процедура: намериш ли злато или диаманти в коритото на река, тръгваш нагоре по течението към предполагаемия източник на минералите. Експедицията се бе издигнала по-високо върху северните склонове на вулканичната верига Вирунга. Всичко вървеше по реда си докато един ден по обяд носачите категорично отказаха да продължат по-нататък.

Те твърдяха, че тази част от Вирунга се нарича канямагуфа, което означава „находището от кости“. Носачите заявиха, че всеки човек, достатъчно глупав да продължи, ще свърши с натрошени кости, особено череп. Те непрекъснато докосваха скулите си и повтаряха, че ще им счупят черепите.

Носачите бяха банту-говорящи членове на племето аравани от най-близкия голям град, Кисангани. Подобно на повечето обитаващи града местни жители, те споделяха всевъзможни суеверия за конгоанската джунгла. Крюгер повика водача на групата.

— Какви племена има тук? — запита го той, сочейки джунглата пред тях.

— Няма племена — отвърна водачът.

— Няма никакви племена ли? Дори и бамбути? — възкликна той, споменавайки най-близката до тях група пигмеи.

— Тук хора не идват — каза водачът. — Това канямагуфа.

— Тогава кой троши черепите?

— Дава — изрече със зловещ глас водачът, използвайки бантустанския термин за магическите сили. — Тук силен дава. Хора стоят надалеч.

Крюгер въздъхна. Също както и на повечето бели хора, и на него му беше дошло до гуша от слуховете за дава. Дава беше навсякъде, в растения и в скали, в урагани и врагове от всякакъв род. Но вярата в дава беше разпространена в по-голямата част от Африка и особено силно в Конго.

Крюгер беше принуден да пропилее остатъка от деня в досадни пазарлъци. Накрая удвои възнаграждението им и им обеща да ги снабди с огнестрелни оръжия когато се завърнат в Кисангани, и тогава склониха да продължат. За Крюгер целият случай си беше чиста проба идиотски местен заговор. Озовеше ли се експедицията дълбоко в джунглата, ставайки зависима от тях, носачите обикновено имаха навика да използват местните суеверия, за да увеличат надниците си. Бюджетът му беше подготвен и за такъв развой на нещата и след като удовлетвори исканията им, проблемът просто се изпари от съзнанието му.

Дори и когато попаднаха в няколко района буквално наводнени с раздробени кости, предизвикали истински ужас сред носачите му, Крюгер не се разтревожи. След като ги огледа добре, той откри, че костите не бяха човешки, а по-скоро напомняха деликатната структура на маймуните колобус, красивите рунтави черно-бели създания обитаващи короните на дърветата. Костите действително бяха много, но Крюгер нямаше никаква представа защо трябва да са натрошени, но той бе прекарал много години в Африка и бе видял достатъчно необясними неща.

Нито пък беше впечатлен от обраслите каменни парчета, предполагащи съществуването някога на древен град в района. И тези руини не бяха нещо непознато за него. В Зимбабве, в Броукън Хил, в Маниливи имаше останки от градове и храмове, все още незърнати от око на учен от двадесетия век.

Първата нощ разби лагера близо до руините.

Носачите бяха обзети от паника; бъбреха безспир, че силите на злото щели да ги връхлетят през нощта. Страхът им прихвана и американските геолози; за да ги успокои, Крюгер постави двама души на пост същата нощ; това бяха самият той и най-интелигентният и стабилен носач, Мисулу. За Крюгер това беше повече от глупаво и излишно, но беше единствената възможна политика.

А нощта бе преминала точно така, както и беше очаквал: мирно и кротко. Около полунощ в околните храсталаци се беше раздал някакъв шум и звуци, наподобяващи кихане, които според него принадлежаха на някой леопард. Едрите котки често имаха проблеми с дихателните пътища, особено в джунглата. Иначе други тревоги през нощта нямаше, а сега вече денят бе настъпил.

Мек звук на зумер привлече вниманието му. Мисулу също го чу, и погледна въпросително към Крюгер. Върху предавателната апаратура заблика алена светлинка. Крюгер се изправи и пресече лагера. Той знаеше как да се оправя с апаратурата; американците бяха настойчиви и го научиха в случай на „аварийна процедура“. Той се приведе на черната кутия на предавателя с правоъгълния си зелен светодиоден екран.

Натисна необходимите бутон, и на екрана излезе надписа TX HX, което означаваше, че има съобщение от Хюстън. Набра кода за отговор, и на екрана се появи съобщението CAMLOK. Това означаваше, че Хюстън иска да предава сигнала от видеокамерата. Той огледа камерата върху триножника и видя, че червеният индикатор върху корпуса мигаше. Натисна бутона за връзка и на екрана се появи съобщението SATLOK, което означаваше, че е синхронизирана връзката със спътника. Сега трябваше да изчака шест минути, времето, необходимо да се стабилизира отразеният от спътника сигнал.

Може би щеше да е по-добре, ако разбудеше Дрискол, старшия геолог, помисли си той. Дрискол винаги се нуждаеше от няколко минути, преди да започне предаването. Крюгер намираше за крайно забавен начина, по който американците винаги слагаха чиста риза и си сресваха косата преди да пристъпят пред камерата. Също като телевизионните репортьори.

Горе над главата му маймуните колобус изпищяха и бясно зараздрусваха клоните. Крюгер вдигна поглед, чудейки се какво ли са се разбеснели толкова. Но за маймуните колобус си беше съвсем в реда на нещата да започват деня със свада.

Нещо го удари леко в гърдите. Отпървом си помисли, че е някакво насекомо, но като огледа ризата си, видя червено петно и едно сочно парче ален плод да се изтъркулва по гърдите му, тупвайки на земята. Дяволските маймуни го замеряха с малини. Приведе се да го вдигне. И тогава проумя, че това изобщо не беше парче от плод. В ръката си държеше човешко око, смачкано и хлъзгаво, бялорозово с бяло оптично нервно влакно, все още прикрепено към долния край.

Той мигновено извъртя пушката си и изви глава към скалата, на която седеше Мисулу. Нямаше го.

Крюгер се втурна през лагера. Колобусите изведнъж онемяха над главата му. Чуваше как ботушите му шляпат в калта докато тичаше покрай палатките на спящите мъже. И тогава отново дочу звука от кихане. Беше странен, мек звук, проникващ през кълбящата се утринна мъгла. Крюгер се зачуди дали не беше сгрешил, дали наистина това беше леопард.

И в този момент видя Мисулу. Той лежеше по гръб, в локва кръв. Черепът му беше строшен отстрани, лицевите му кости раздробени, лицето странно свито и удължено, устата зяпнала в непристойна прозявка, а останалото око широко отворено и изпъкнало. Другото око просто бе изхвръкнало от силата на удара.

Крюгер усети как сърцето малко остана да изскочи от гърдите му докато приклякваше да огледа тялото. Зачуди се какво ли е могло да причини такава рана. И тогава отново дочу мекия кихащ звук, и този път вече бе абсолютно сигурен, че това не е леопард. И тогава маймуните колобус все така внезапно, както бяха спрели, възобновиха крясъците си и Крюгер подскочи и изпищя.