Майкъл Крайтън
Конго (47)

3. Да гледаш иззад решетките

През 1975 година математикът С. Л. Беренски проучва литературата върху животинския език и стига до един тревожен извод. „Няма и съмнение“ обявява той, „че приматите надвишават значително човека по разум“.

Според него „Очебийният въпрос, който всеки посетител на зоологическата градина си задава, кой се намира зад решетките? Кой е свободен, и кой в плен? И от двете страни на решетките могат да се забележат примати от всякакъв род да си правят взаимно физиономии. Прекалено просто е да заявим, че човекът е по-висше същество, защото е създал зоологическата градина. Ние приписваме ужаса, който изпитваме при заграждането ни с решетки — форма на наказание присъща сред нашия, човешкия род — на другите примати, озовали се в същото положение, като считаме, че те изпитват същите чувства.“

Беренски оприличава приматите на чуждестранни посланици. „В продължение на столетия маймуните съумяват да се погаждат с човека, в качеството на посланици на собствените си видове. В последните години те дори се научиха да общуват с човека посредством езика на знаците. Това е обаче е обаче едностранна размяна на дипломатически персонал; никой човек до този момент не е направил опит да живее в едно маймунско общество, да овладее техния език и обичаи, да се храни с тяхната храна, да живее така, както и те. Маймуните се научиха да разговарят с нас, но ние така и не се научихме да разговаряме с тях. Кой тогава трябва да бъде считан за по-висш интелект?“

Беренски добавя и едно пророчество. „Идва времето“ пише той, „когато обстоятелствата ще принудят някои човешки същества да общуват с обществото на приматите според техните условия. Едва тогава човек ще осъзнае самодоволния си егоизъм проявяван спрямо другите животни.“

Експедицията на ТСЗР, изолирана дълбоко сред тропическата гора на Конго, се беше сблъскала точно с такъв проблем. Изправени срещу един нов вид горилоподобно животни, те по някакъв начин трябваше да се спогодят с тях според техните условия.

Вечерта Елиът предаде записите от дишането на съществата в Хюстън, откъдето на свой ред ги предадоха в Сан Франсиско. Размяната на репликите след излъчената информация беше кратък.

ПЛЧНА ИНФМЦ. ТРБВА ПМЩ? написа Сиймънс.

ВАЖН — НУЖДМ СЕ СРЧНО ОТ ПРЕВОД написа в отговор Елиът. КГА ЩЕ ГО ИММЕ?

КМПТРЕН АНЛЗ ТРУДН — ПРОБЛМТЕ НАДВШАВАТ ПО СЛЖНСТ ПРЕВОД КЕЗ / ЯЕЗ.

— Какво означава това? — запита Рос.

— Той казва, че проблемите свързани с превода надвишават по трудност проблема с превода на китайския или японския език на знаците.

Рос до този момент не беше предполагала, че съществуват китайски или японски езици на знаците, но Елиът обясни, че езици на знаците съществуват за почти всички основни езици, и всеки се подчинява на свои правила. Например БЕЗ, британският език на знаците няма абсолютно никаква прилика с АЕЗ, американския език на знаците, въпреки че писменият и говоримият английски език и в двете страни на практика на се различаваха един от друг.

Различните езици на знаците притежаваха и различна граматика и синтаксис, като дори се подчиняваха на различни традиции на знаците. Китайският използваше протегнатия среден пръст за обозначаването на няколко знака, такива като СЛЕД ДВЕ СЕДМИЦИ и БРАТ, макар и този жест да беше оскърбителен и неприемлив в американския му еквивалент.

— Но нали това е говорим език? — запита удивена Рос.

— Да, така е — отвърна Елиът, — но проблемът е много по-сложен. Вероятността да го преведем скоро е доста малка.

До залез слънце получиха още две допълнителни късчета информация. Рос използва ресурсите в Хюстън, за да направи една компютърна симулация на вероятния развой от следващите три дни и една стандартна девиация от два дни, за да открият диамантените мини. Това означаваше, че те трябваше да са подготвени да прекарат още пет дни в града. Храната не беше проблем; най-сериозно беше положението с боеприпасите; Мънро предложи да използват вместо огнестрелно оръжие сълзотворен газ.

Очакваха сивите горили да предприемат смяна на тактиката и така и стана. Горилите атакуваха веднага след залез слънце. Битката през нощта на 23 юни се огласяше единствено от кихащите експлозии на контейнерите със сълзлив газ и съскането на излитащия газ. Стратегията беше силно ефективна; атаката на горилите бяха отблъсната и те не се върнаха повече през нощта.

Мънро остана много доволен. Той обяви, че разполагат със запаси от сълзотворен газ, достатъчни да издържат обсадата на горилите за цяла седмица, а може и повече. За момента като че ли проблемите им бяха решени.