Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (72)

ЕПИЛОГ

След няколко месеца Джони чу, че правителството в Единбург щяло да наложи данъци, за да построят отново града. Знаеше, че в зората на Шотландия данъчната система е била неизвестна — кралят е плащал за всичко необходимо. Освен това се съмняваше, че Шотландия има необходимите средства, за да го направи. Освен това инстинктивно усещаше, че данъците като средство да се издържа правителство са глупаво нещо. Защо то не измисли начин само да си печели средства? Защо ще трябва да ограбва хората?

И така Джони говори с Данълдин и го накара да предложи на вожда на клан Фергус идеята да построят отново Единбург със средствата от „дарения“. За да създадат илюзията, че шотландският народ плаща, той и Данълдин поставиха малки червени кутийки, в които шотландците да пускат дребни монети.

Но в действителност парите плати Джони — уведоми своята шатоврианска компания Билдстронг. Те и без това бяха завършили всички строителни работи по банките в Люксембург и Цюрих

Шатоврианците, естествено, най-напред изпратиха в Единбург проучвателски екип да видят какви са изискванията и предпочитанията на шотландците и след това направиха каквото те си знаят.

Решиха, че в Единбург се развиват три основни дейности — управлението на планетата, обучаване на извънземни и шотландско занаятчийство. Много им беше трудно да примирят три толкова различни посоки в архитектурата, която според тях имаше две основни функции — да отговаря на местния колорит и да бъде функционална.

Екипът им откри, че самият град на времето е имал прякор „Олд Рики“, защото миришел отвратително. Освен това откриха, че в продължение на хиляда и сто години там не е живял ни един шотландец. Това напълно им развръзваше ръцете. Решиха да запазят само Касъл Рок. Възстановиха няколко водно-електрически централи в шотландските планини и после извикаха асоциираната им компания „Отчаяна Отбрана“ да построят своите съоръжения по отбраната. След това направиха канализация и филтриращи заводи. И чак тогава потриха ръце и се захванаха за работа.

Направиха северната част на града индустриална зона — за занаятчийство и бизнес. Построиха сградите в духа на каменните къщи, каквито шотландците строяха високо в планините. С широк замах проектираха голям брой специализирани училища — на външен вид като именията на шотландските барони, замъци с извисяващи се кули, сякаш взети направо от книжките с приказки. Но отвътре бяха идеално адаптирани към нуждите за живот на извънземни. Между училищата имаше огромни паркове.

Самият Касъл Рок запазиха за правителството. Беше до такава степен разрушен, че за да го възстановят, трябваше почти изцяло да разчитат на стари гравюри. За шатоврианците не бе никакъв проблем да оформят и издялат камъка, но трябваше да знаят как е изглеждал замъкът преди хиляда години, което бе по-трудно. Отнякъде — неизвестно откъде — бяха разбрали, че на това място е бил замъкът на някакъв шотландски крал Дънкън, убит от накакъв Макбет. Споменаха, че намерили в Британския Музей пиеса, от която научили.

Издигнаха отново Касъл Рок, поправиха вътрешните помещения, покриха го целия със син италиански мрамор, укрепиха го отвсякъде и написаха „Замъкът на Дънкън“ в ослепително бяло. В един древен град, наречен Реймс, си бяха харесали някаква катедрала, която пасвала според тях по стил на замъка и я нарисуваха в червено.

Шотландците останаха удивени от резултатите на проекта, „финансиран“ от тях.

На Джони също му хареса. Но възникна един проблем. Понеже шатоврианците бяха пренаселени и винаги наемаха повече от нужното работници за други планети, още повече, че сега работеха за „самия шеф“, се бяха събрали страшно голям екип. Освен това, политиката им бе никога никой да не уволняват. И така екипът строители бе набъбнал и наброяваше почти колкото цялото население на Земята. Затова Джони ги изпрати да възстановят всички градове, които посетителите бяха сринали.

Това също изправи шатоврианците пред проблем. За какво бяха градовете? От хиляда и сто години никой не е живял в тях. Затова проучвателните им екипи трябваше да определят за какво биха могли да се използват, имайки пред вид близостта им до реки или морета, залежите им, културите, които вирееха на този климат, с кого евентуално биха търгували някой ден и колко хора ще трябва да устроят с жилища в зависимост от тази индустрия. Беше много сложно и много трудно.

Да се установи местния колорит на архитектурата бе доста лесно в Азия, сравнително лесно в Европа и невъзможно в Америка. Последният континент е бил модерен до полуда, което шатоврианците не можеха да търпят. Така че, трябваше да вземат като модел най-интересните сгради от тези, които намериха на място, да ги размножат и да построят много паркове. Компанията майка на Шатовария се бе задръстила с монорелси от някаква друга поръчка, тъй че решиха да направят от тях въздушни артерии за връзка вътре в градовете, за да не развалят парковете с пътища.

Трябваше да наемат една ховинска компания да почисти от радиацията около Денвър. Направиха го с летящи магнитни метли. След това шатоврианците построиха наново целия район, включително и селото на Джони.

Понеже нямаше населения, като свършеха някой град, запечатваха херметически вратите и прозорците на жилищата и оставяха екип по поддръжката.

Е, мислеше си Джони, като гледаше как израстват толкова много градове, може би някой ден ще има кой да живее в тях.

Кер пое миньорското училище в Единбург и всички останали психлоси се преместиха там като преподаватели или ръководители на упражнения. Невероятно количество извънземни прииждаха в училището, за да се научат как да обработват залежите на собствените си планети и отново да завъртят търговията с метал. Кер записваше на пиктограф всички лекции, за да не се изгуби технологията. Използваше Корнуол и Виктория за практика на обучаващите се и това го правеше доста зает. Постоянно се караха с Чърк, която завеждаше библиотеките. Кер си бе създал навика да носи дихателна маска, на която е нарисуван облика на расата, която в момента обучава. Така се създава приятелски дух, казваше той.

Имаше страшно много бивши психлоски планети, чието население е било превърнато в роби или прогонено в планините. Координаторите бяха отворили колеж за Координатори в Единбург и учеха бившите потиснати народи как да се организират и да просперират. Училището винаги бе препълнено. За това до известна степен помагаше и фактът, че банката винаги бе по-благосклонна към нации, които имаха координатори, обучавани в Единбург.

Новото правителство на Земята издигна като свой крал вождът на клан Фергус, вероятно не без известното влияние на брата на господин Цунг. Това правеше Данълдин коронован принц, но доколкото Джони виждаше, нито той, нито вождът, приемаха титлите си насериозно. Правителството много рядко приемаше закони и в повечето случаи оставяше нещата в ръцете на племенните вождове и се намесваше само в случаи на спорове между тях. Беше много популярно.

Полковник Иван, получил титлата „Полковник на храбрата демократическа народна Червена армия“, управляваше Русия. Хората от селото на Джони му помагаха, а по-късно някои от по-младите се завърнаха в Америка, за да започнат отначало.

Вождът Чонг-уон се съюзи с вожда на Северен Китай и се заеха да построят наново Китай. Нуждите от пари се задоволяваха от експорта на коприна и ръчно изработени изделия. Основаха и училище за готвачи, което доби голяма популярност, защото силачите, които се пръснаха още по-масово из всички вселени заради „банките по квартали“, се кълняха, че това е най-хубавата храна, която са опитвали, особено що се отнася до рибните ястия. С охота финансираха всеки, който искаше да отвори китайски ресторант, стига да изпрати на обучение готвач в Китай. Обикновено във всеки един момент в Китай имаше повече извънземни ученици, отколкото китайци. Не само трябваше да се научат да готвят, но и да отглеждат растенията, които се използваха в ястията.

Джони често се чудеше как извънземните, които ядяха съвсем различна храна, можеха да ядат китайски ястия, които Джони никога не вкусваше. Но влиянието на банката и апетита на силачите правеха чудеса.

Банката разпростани нови издания на пари в десетичната система. Това отново разстрои Криси, защото Джони още по-малко си приличаше. Няколко дни говореше само за все по-голямата му прилика със силачите и все по-малката с него самия. Но Джони не й призна, че сам той деликатно бе насочил нещата натам. Вече можеше да се разхожда по улиците, без никой да го сочи. Още едно-две издания и никой няма да го познава.

Банката в Сноч никога не върна златото им. Когато построиха новия банков комплекс, поставиха златото зад бронирано стъкло във фоайето. Имаше надписи на няколко езика:

„Това злато е било изкопано лично от Джони Гудбой Тайлър и неколцина шотландци. Той ни го повери, защото ни има ДОВЕРИЕ. Вие също можете да ни се доверите. Ако днес си открите нова сметка, можете да го докоснете през отвора.“

Когато на Джони му потрябва малко злато, за да направи миниатюрен модел на новата кола с телепортационен двигател, която щеше да се произвежда в „Отчаяна Отбрана“ в Шатовария по случай церемонията за новото производство, Дуайт трябваше да иде в Андите с няколко члена на стария екип и да отвори мина за злато.

След извършването на маркетинг какво биха желали да купуват хората, настройването на военните заводи към мирно производство тръгна много бързо. Много малко от изобретенията на Междугалактическата компания започнаха да се произвеждат веднага. На хората им трябваха тигани, тенджери и други такива, които лесно се произвеждаха и носеха голяма печалба.

Първоначалните пратеници бяха станали много богати и влиятелни и поддържаха политиката на Джони за социален мир и демокрация. Джони рядко посещаваше конференциите им, но те често му изпращаха писма, за да поискат мнението му по някой въпрос. Както често си казваха, забраната на война се е оказал най-печелившият бизнес.

Ховинската Комерсиална Разузнавателна Служба разпространи таен доклад за двайсет и осемте платформи, без да знае, че докладът им е подхвърлен от Галактическата банка. Избраха тъкмо тях, защото техните разузнавателни служби бяха най-инфилтрирани във всички галактики. Докладът се разпространи мигновено.

В него се казваше, че платформите са се увеличили от двайсет и осем на петдесет и три, заради увеличаването на броя на нациите. Разположени са на седемнайсетата вселена.

Докладът подтикваше към нова кампания срещу войната. Но той създаде и астрографска бъркотия, тъй като поставяше под въпрос считаната за вярна информация, че тъй като четири на квадрат е шестнайсет, вселените не могат да бъдат повече.

Имаше мигновен отклик.

Няколко научни експедиции бяха изпратени да търсят, не толкова платформите, колкото седемнайсетата вселена.

Демократичния Кралски Институт на Шатовария наистина откри нова вселена, но понеже тя все още бе в процес на формиране и нямаше следи от разумен живот, решиха, че това трябва да е осемнайсета вселена.

Седемнайсетата вселена, на която са платформите, и до днес не е открита. Джони понякога си казваше, че това не е трудно за разбиране. Вселената бе в главата му. Изобщо не бе построил такива платформи.

Макадам беше споменал на Джони, че много от бившите резервни планети на Междугалактическата Минна не се търсят на пазара, макар че са обитаеми, а не са населени. Тъй че Джони тайно уведоми с помощта на куриери на банката бившите пратеници за отделни групи планети. Те веднага сключиха сделки с компанията и изкараха планетите на пазара за недвижими имоти с реклами от рода на: „Насладете се на спокойствието и тишината на живота в предградията!“ Така те и приятелите им станаха още по-богати. Кълняха се до гроб в Джони. Мирът бе най-печелившето откритие.

През този период най-неприятната новина за Джони бе донесена от неговите счедоводители. Бяха нараснали на двеста силачи, за да могат да следят доходите му. Казаха му, че единствената му губеща компания е земният клон на Билдстронг. Всички останали печелеха добре. Джони каза, че ще говори с генералния директор, както и стори. Откри, че плащат на още двеста хиляди шатовриански работници.

Директорът обясни, че сега вече не само поправят изгорелите градове, но са се отделили на клонове и строят наново всички градове на Земята. Имали двеста годишна строителна програма, която не искаха да прекъсват. Джони му каза, а също и на шестте заместник-директори, че строят градове, в които никой не живее и няма да живее през следващите няколко века. Така че, най-добре да помислят как да започнат да печелят. Казаха, че ще помислят, но в отговор той настоя да продължат по програмата. Не, нямат намерение да населяват Земята с шатоврианци. Знаят, че така човешката раса ще бъде погълната. Просто винаги става така — като започнат да строят, набират голяма инерция. Джони си помисли, че тъй или иначе, това няма голямо значение и забрави.

След известно време на Стормълонг му омръзна да демонстрира новите атмосферни превозни средства с телепортационни двигатели, които „Отчаяна Отбрана“ продаваше из всички галактики и да обучава пилоти, затова убеди Джони да поправи един стар орбитален миньорски самолет на компанията и да иде на луната. Джони го вразуми поне да вземе атмосферни екипи и още трима пилоти, луди като него, да стегнат четири самолета и да го направят както трябва.

Стормълонг изтъкна като повод това, че иска да види няма ли да открият още от онзи тежък метал. В момента около луната отново имаше много метеорити. За два месеца успяха да подготвят пътешествието, да го направят и да се върнат.

Наистина бяха намерили метеорити със следи от тежки метали и докараха около двеста тона руда. Но Стормълонг носеше и други стряскащи новини.

— Горе има отпечатъци от стъпки — каза той на Джони. — И следи от гуми!

Понеже това имаше нещо общо със света на ловуването, Джони се заинтригува. Възможно бе да има нашественици. Но хората от „Отчаяна Отбрана“ категорично отрекоха такава възможност. Нищо не можело да проникне през тяхната отбрана! След това се зачудиха дали пък посетителите не са ходили там.

Джони нямаше намерение да прекарва седмици наред в орбитален самолет, затова нае за почивните дни космическата яхта на Драйс Глотън и отидоха със Стормълонг да огледат.

Наистина! Отпечатъци от стъпки и следи от гуми!

Острото око на Джони веднага забеляза някаква хартийка, която лежеше долу, покрита почти изцяло в прах. На нея пишеше: „Дъвка без захар SPEARMINT, 15 броя, «Спасители на живота» ООД, Ню Йорк“. Стормълонг помисли, че трябва да е останало от някакъв спасителен екип. Само че нямаше никакъв катастрофирал кораб. Драйс предположи, че това може би е някакъв изолационен материал.

Джони не искаше следите им да се смесват със заварените. Засне ги с пиктограф и след това ги проследи. Отведоха го до нещо, което много слабо напомняше на знаме. Макар че му бе трудно да ходи заради слабото притегляне, разходи се наоколо и откри още един флаг, също почти изцяло унищожен. Не откриха нищо друго. Но Джони им показа как тази част от хартийката, която е била открита, е много по-избледняла от закритата. Значи е стояла там стотици години. Следователното следите и знамената също са много стари. Сметнаха, че това не може да представлява опасност за тях и се прибраха на Земята.

Истинското откритие направиха по пътя обратно. Джони се възхищаваше на комуникационните системи на Драйс и той гордо му показа първите снимки, които бе направил на планетата при пристигането си. Джони забеляза, че облачното покритие сега изглежда много по-плътно.

Направи още сравнения. Бяха се насочили с огромна скорост към Европа, но все още виждаха Северна Африка и Мала Азия. Северна Африка беше зелена, а по средата на Мала Азия имаше ново море!

Макар че кацнаха доста късно в неделя вечер и Джони закъсняваше за вечеря, той веднага отиде при дежурния офицер по отбраната от „Отчаяна Отбрана“ и го попита известно ли му е, че планетата се е променила. Да, беше му известно. Изпрати го при генералния директор на Билдстронг.

— Нали ни заповяда да работим с печалба — оправда се директорът. — Затова наехме още шатоврианци и съставихме здравна програма. Решихме, че компанията може да се грижи и за здравето на хората.

Джони поиска да му обяснят какво по дяволите са направили.

В пустинята Сахара имало някаква площ под морското ниво, затова те пуснали вода от Средиземно море, за да създадат изкуствено море. По този начин ще предизвикат валежи. Освен това там засадили с машини осемдесет и четири квадрилиона дървета. Засадили и в Мала Азия, където няма да имат нужда от толкова вода. Дърветата били от добри сортове. Бавно растяли, но били вкусни и питателни. Засадили още четиринайсет квадрилиона в средния запад на американския континент. Какво, Джони не е виждал тази част от планетата? Ами там и преди е имало дървета — в огромния централен равен масив. Могат да го докажат с вкаменелостни, намерени при разкопки. Както и да е, съжалявал, ако с това е променил климата. Обикновено така ставало. Но и въздухът се прочиства, разбираш ли?

Джони попита откъде ще дойде печалбата при толкова големи разходи и наемане на толкова нови служители. Генералният директор му показа последния баланс. Имаха положително салдо. Експортираха дървета като храна за Шатовария. Джони веднага му прости, увеличи заплатата му и се прибра у дома, където го чакаха за закъснялата вечеря.

По това време се случи още един инцидент, достоен за отбелязване.

Джони посети панаир в Цюрих, но си бе сложил дихателна маска за извънземни, за да не го спират по улиците и да се тълпят. Ненадейно срещна Пиер Соланс. Бившият пилот бе облечен в просешки дрехи и разказваше на множество зяпачи как лично с очите си видял Джони Гудбой Тайлър да ходи по облаците. И не само това. Джони измъкнал от облака един демон и изпял с него дует. Като свърши с разказа, мина с една паничка да събере подаяния от публиката. Явно се прехранваше по този начин. Като стигна до Джони, Джони свали маската и Пиер едва не припадна.

За Джони се носеха такива преувеличения и лъжи, че нямаше нужда от още една. Затова той насила качи Пиер в един самолет, заведе го в Африка и го накара сам да се качи от Виктория в самолет и да иде до онзи връх с психлоските трупове. Трябваше да се приземи, да се увери с очите си какво има на върха и да се върне в мината през бурята. Пиер успя, без да катастрофира и Джони го взе обратно в Люксембург. Пиер му благодари. Отново бе назначен на старата си работа, където местеше от хангара самолети и стана добър пилот.

Странен инцидент се случи и в Единбург. По някакво чудо саркофагът на Бити Маклиъд се бе запазил въпреки бомбардировките. Три греди от катедралата паднали така, че образували заслон над него. Шатоврианците го бяха поставили в криптата на новата катедрала редом с ковчезите на герои от войната, в това число и намерените останки от Гленканън.

Като стана на шестнайсет, Пати поиска да бъде заведена в криптата и да се венчае за Бити. Нищо не успя да я разубеди. Застана до саркофага в бяла сватбена рокля и с медалиона от Бити, където бе написано: „На бъдещата ми съпруга“. Свещеникът, който не можеше да открие нищо противозаконно в това, изпълни церемонията. След това Пати облече дрехи на вдовица и се нарече мисиз Пати Маклиъд.

Продължи медицинското си образование и основа Междугалактическа Здравна Организация Маклиъд. Джони я спонсорираше и тя бързо се разрасна във всички галактики.

Случиха се още две събития — на Криси и Джони им се роди момче, Тими Брейв Тайлър, съвършено копие на Джони, както всички се кълняха. След две години им се роди момиче, Миси, образ и подобие на Криси.

Когато Тими стана на шест, Джони се ядоса, че момчето не получава подходящо възпитание. Имаше рекорден брой чичовци — „чичо“ полковник Иван, „чичо“ сър Робърт, „чичо“ Данълдин. Всеки шотландец, който бе работил с Джони на мината или по-късно му бе служил, също беше „чичо“. Ужасно глезеха детето. Носеха му разни неща от целия свят. Но дали ги интересуваше какво образование получава Тими?

Не! Наистина, той говореше няколко езика, които най-много се използваха — руски, китайски, шатовриански, психлоски и английски. Можеше да смята наум, когато поиска. И можеше да кара миниатюрна телепортационна количка, която Ангъс и Том Смили бяха направили за него. Но Джони се плашеше, че синът му ще израсне, без да знае какви са истински важните неща в живота.

Джони бе решил. Нещата вървяха чудесно и без неговата намеса. Тъй че, той събра някои неща от първа необходимост, качи Криси, Тими и Миси, заедно с четири коня в един товарен самолет и отлетя за южно Колорадо. Изключи радиото и предавателя на самолета и го скри в един листак. Направи лагер.

През цялата следваща година, дъжд, слънце, Джони работи върху Тими. Миси беше чудесна. Помагаше на майка си и още тогава научи как се сушат кожи, как се готви и други неща за домакинството. Джони обръщаше внимание главно на Тими.

Отначало на момчето му дойде малко нагоре, защото Джони бе нетърпелив да навакса за пропуснатото време. Но след няколко месеца започна да напредва. Момчето се научи да проследява следи, да разпознава животни и да разбира намеренията им. Научи се да язди и опитомява диви коне и вече не му трябваше седло. Справяше се много добре и това го радваше. Джони го научи да хвърля ножове и веднъж момчето едва не уби един койот. Джони малко се успокои за бъдещето на сина и имаше намерение да го повиши, като го научи да лови вълци и пуми. Но още на първия ден чу самолет в следобедното небе. Не беше разузнавач, а самолет. Насочваше се към кълбото пушек, което издаваше лагера им.

Джони веднага се върна с момчето. Имаше неприятно предчувствие.

Бяха Данълдин и сър Робърт.

Тими се спусна към тях с огромна радост и развълнувани викове.

— Чичо Данълдин! Чичо Робърт!

Джони накара Криси да им приготви вечеря. Явно не бързаха да им кажат защо идват. Падна мрак и всички се наредиха край огъня. Запяха шотландски песни. След това Тими им показа, че не е забравил танца на шотландските планинци, на който Тор го бе научил.

Най-накрая, когато Криси и децата си бяха легнали, Данълдин каза напълно излишните думи:

— Предполагам, че се чудиш защо сме дошли.

— Какви са лошите новини? — попита Джони.

— Новините не са лоши — каза сър Робърт. — Обединили сме шестнайсет вселени, сякаш с лепило сме ги залепили. Защо трябва да се е случило нещо лошо?

— Измина цяла година — каза Данълдин.

— Дошли сте за нещо — подозрително каза Джони.

— Ами като си помисля, така е — каза Данълдин. — Преди две години ти обиколи всички племена на Земята. Има предложение да направиш обиколка на по-големите цивилизации на галактиките. Много правителства искат да ти засвидетелстват почести и да те наградят с медали, защото галактиките процъфтяват.

Джони се ядоса.

— Казах ви, че си вземам една година почивка! Не разбирате ли, че имам отговорност към семейството си? Какъв баща ще съм, ако позволя синът ми да израстне като един образован дивак?

Данълдин се засмя.

— Знаехме, че ще кажеш така, затова вместо теб изпратихме Тор.

Джони замълча. След малко каза:

— Щом сте решили този въпрос, защо сте дошли?

Сър Робърт каза:

— Годината изтече, Джони. Не ти ли е хрумвало, че липсваш на приятелите си?

И така, Джони се прибра у дома и докато Тими се учеше да говори на петнайсет езика и да овладее пет различни математики, да кара кола като Кер и да пилотира всичко, произведено от компанията, на коя да е планета, включително и новата яхта на Драйс Глотън, краят на обучението му така и не се виждаше. Може би защото Джони Гудбой Тайлър се бе провалил в живота единствено там.

Доктор Макдермот, историкът, живя още много дълго.

Написа книгата „Джони Гудбой Тайлър такъв, какъвто го познавах или похитителят на Психло, гордостта на шотландската нация“. Книгата не бе добра като тази, защото бе предназначена за полуграмотни хора. Но имаше триизмерни илюстрации, които се движеха. От тази книга бяха продадени двеста и петдесет билиона копия, и то само от първото издание.

Доктор Макдермот спечели много повече, отколкото се нуждаеше в скромния живот, който водеше и основа Музей на Тайлър. Това е първата сграда с позлатен купол, която се вижда зад Междугалактическата Здравна Организация Маклиъд на излизане от терминала в Денвър.

Джони изчезна известно време след като се бе върнал в Америка. Семейството и приятелите му бяха много загрижени. Но знаеха, че Джони не обича поклонничеството. Не обичаше да го разпознават по улиците. Беше споменал, че си е свършил работата и вече няма нужда от него. Заедно с него бяха изчезнали и една торбичка, нож и други дребни неща. Шлемът с дракона и туниката с пъстроцветни копчета си седяха, окачени на една закачалка.

Но хората навсякъде из галактиките не знаят, че Джони е изчезнал. Който и да попиташ на някоя цивилизована планета къде е Джони, ще ти отговори, че е ей там, зад онзи хълм и бди да не се завърнат лордовете от Психло. Опитайте. Ще видите. Даже ще ви го посочат.