Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (43)

6

Стормълонг, заспал след дългото изтощение върху масата в контролния щаб, бе рязко изтръгнат от съня. Бе направлявал битките дни наред. Сториха му се безкрайност. Сега с разтревожено изражение видя Джони.

— Събуди се! — настойчиво повтаряше Джони.

Разтърси и будисткия комуникатор, Тини, докато покаже някакви признаци на живот.

— Какво става? — стреснато попита Стормълонг. — Пак ли атакуват?

— По-лошо! — каза Джони. — Малките сиви хора!… Тини, събуди се, моля те!

Жената също бе работила дни наред без капка сън и сега спеше почти безчувствено.

Джони любезно бе отпратил гостите и излезе да се разходи из нощния лагер. Направи пълна обиколка на купата. Макадам! Трябва да се докопа до Макадам от Земната Планетарна банка в Люксембург, и то веднага. Никаква среща с правителството няма да урежда. Ще им устрои среща с някой, който разбира от банкерство!

Тини започна да се пробужда.

— Макадам! — каза Джони. — Свържи се по радиото с Макадам.

— Какво става? — поиска да разбере Стормълонг. Обикновено Джони винаги успяваше да запази спокойствие и хладнокръвие. — Мога ли да направя нещо?

Джони му хвърли два диска, на които бе записана цялата вечер.

— Направи ми копия от тях. Това е вечеря.

Стормълонг нищо не схвана, но отиде до устройството за презапис на дискове и ги пусна.

Тини се опитваше да събуди Люксембург, сънено напявайки кодовете за връзка на пали.

— Ако се опитваш да се свържеш с Люксембург, няма никой — каза Стормълонг. Сети се, че Джони няма много информация за това какво става напоследък.

— Русия — каза Стормълонг. — Хората от Сингапур са отишли там и изобщо не са могли да се доберат до базата. Всичко било в пламъци.

Джони не можа да разбере. Как е възможно да гори подземна база?

— Ти си бил там. Не знам защо, но при входовете са имали някакво черно вещество, възпламенимо. Знаеш ли какво е?

Въглища! В руската база трупаха въглища за зимата.

— Това са въглища — каза Джони. — Черна скала, която може да гори.

— Ами не знам кой е построил тази база, но я е построил близо до, или върху мина от такива скали и явно от стрелбата са се запалили. Сингапурската група изобщо не е могла да се приближи до базата. Бяха малко и не бяха взели никакви миньорски помпи, пък и да имаха, наоколо няма вода. Спешно поискаха помощ. Трябваше да угасят огъня, за да се доближат до базата. Люксембург бе единствената защитена позиция, която не бе нападната и там имаха летящи танкери. Преди около два часа ги напълниха и отлетяха за Русия. Оттогава не е пристигала никаква информация. Не знаем какво става. А в Люксембург не останаха никакви защитници.

— Но Земната Ппанетарна банка има радио! — каза Джони.

— Да, но по това време едва ли при него ще има някой. Те не участват в защитната мрежа.

— Тогава трябва да замина — каза Джони. — Какви самолети са останали?

— А, не! — каза Стормълонг. — Имам директна заповед от сър Робърт да останеш тук!

— Но Макадам не може да пристигне тук, след като в Люксембург няма ни един пилот. Нали никой не е останал?

— Ни един.

Джони бе отчаян.

— Ами ако отделим един пилот от Единбург и го пратим в Люксембург?

— Невъзможно. Пристигнали са в Единбург. Там е ад. Цялата мрежа от тунели под скалите се е срутила. Няма как да се влезе вътре, за да се види има ли живи в скривалището. Имат атмосферни маркучи и въздушни помпи, с които да вкарат въздух долу за оцелелите. В момента карат багери от Корнуол. Но пилотите им трябват, защото няма машинни оператори. Не мисля, че мога да накарам даже един да…

— Тук имаш ли самолет?

— Естествено, че имам. Имам пет. Но ти никъде няма да ходиш!

Жената се извърна от микрофона.

— Няма никой. Не отговарят нито от мината, нито от банката. В края на краищата, там е два през нощта.

— Тръгвам — каза Джони.

— Няма да тръгнеш! — извика Стормълонг.

— Тогава ще идеш ти! — извика Джони.

Стормълонг запремига с очи. В крайна сметка, бе дремнал два часа, за които и едно коте не би се наспало.

— Ще трябва да се оправяш с всичко тук сам — каза Стормълонг. — Хем да си на този микрофон, хем във въздуха, ако се наложи да отбраняваш зоната.

— Ще взема Тини и ще поддържам връзка по мрежата от самолета, ако трябва да се бия — каза Джони. — Но такава битка няма да се наложи да водим. Битката ще е с двамата малки сиви хора! Ще издържиш ли буден до Люксембург?

Стормълонг повдигна рамене, после кимна.

— Добре. Вземи копията на дисковете, които направи, иди в Люксембург и намери Макадам. Кажи му, че е жизнено важно веднага да прегледа записите. И че трябва да намери някакъв начин да се оправи с дълга. Кажи му това.

— Дълг ли? — каза Стормълонт.

— Да, дълг. И ако не го платим или се отървем по някакъв начин от него, губим цялата война! Дори да я спечелим!