Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (27)

7

Сър Робърт не бе стоял и три минути в залата за конференции, когато разбра, че това е най-трудният дуел в живота му.

Не беше във форма. След завръщането им тук почти не бе спал и сега осъзна, че това е било огромна грешка. Макар че прякорът му бе Лисицата, въобще не се чувстваше хитър и съобръзителен. Името си бе спечелил във физическа схватка, не в зала за преговори. Ако ставаше дума за разположение на войски и тактика, може би щеше да се справи. Щеше да постави засада на този толнеп, да го надупчи със стрели и да го разкъса на парчета с брадвичка.

Но той сега си седеше спокойно в елегантните дрехи, смъртно опасен, започнал да притиска сър Робърт до стената.

Сър Робърт бе със съкрушен дух. Половината от противовъздушната отбрана на Единбург бе пометена от мощна толнепска атака. Русия изобщо не отговаряше. Не знаеше какво става със собствената му жена. Положението бе отчайващо. На всяка цена трябваше да постигнат примирие!

При все това толнепът спокойно си крачеше насам натам, играеше си със скиптъра, ласкаеше пратениците, сякаш разполагаше с цялото време на света.

Казваше се лорд Шлейм. Ту се смееше насечено, ту злобно съскаше. Владееше изкуството да спори така, както фехтовачът владее сабята си.

— И така, мои достойни колеги — каза толнепът, — наистина нямам ни най-малка представа защо бе свикана тази среща. Вашето време, вашият физически комфорт, дори достойнството на вашите всемогъщи персони, представляващи най-силните господари на вселената, не трябваше да бъдат наранявани и обиждани от някаква си пасмина варвари, ангажирани в дребен местен конфликт. Това е изцяло локална дрязга, незначително скарване. Няма нищо общо с каквито и да било договори и споразумения и тази нищожна банда разбойници и бунтовници, които са се нарекли правителство, добре са знаели, че вашето присъствие тук не е необходимо. Предлагам просто да разпуснем това събрание и да оставим всичко в ръцете на военните командири.

Могъществата отегчено се размърдаха. А те наистина бяха могъщества. Дихателните маски на някои бяха обсипани със скъпоценни камъни. Диплите на скъпите им одежди проблясваха на светлината. Част от тях дори носеха корони като символ на соверенната власт, която представляваха. Двайсет и девет арбитри на съдбата на шестнайсет вселени, напълно съзнаващи силата си. Знаеха, че стига да пожелаят, могат да изпратят тази незначителна планета в небитието само с едно помръдване на пръстите или ноктите си. Не обръщаха много внимание на лорд Шлейм, а си шушукаха един друг за клюки и скандали, станали в периода от последната им среща. Бяха доказателство, физически, за това какво става, когато различни генетични линии, произлезли от различни корени, се развият до етапа на разумни същества.

Встрани от тях седеше малкият сив човек. Беше пристигнал още един като него, но с по-хубав сив костюм. Те безмълвно наблюдаваха сър Робърт. Беше съвсем ясно, че нямат намерение да се намесват или да помагат оттук нататък.

Сър Робърт презираше дворяните. Винаги ги бе смятал за слаби, корумпирани и опасни. Но си даваше сметка, че отношението му не трябва да проличи.

— Ще продължим ли срещата? — каза той.

Пратениците се радвижиха, чуваха се най-различни отговори. Да, да свършваме с формалностите. Все има някаква причина за това да сме тук. Да свършваме и да си ходим — чака ме тържество за рождения ден на домашния ми гущер (забележката бе последвана от смях).

Всички вече бяха представили пълномощията си, признати от групата. Всички, с изключение на сър Робърт.

Лорд Шлейм бе седнал отпред така, че да може да се обръща към тях като техен лидер.

— В действителност не сме видели пълномощията на този… този… войник?, който свика срещата — каза той. — Предлагам да го отстраним като председателстващ и аз да заема мястото му.

Сър Робърт им пусна записа от диска. Беше на галски — език, който те не знаеха. Може би нямаше да признаят пълномощията му, ако сър Робърт не бе погледнал умолително към малкия сив човек и един от по-безпристрастните пратеници не го бе попитал дали той ги е признал. Малкият сив човек кимна. Отегчени, останалите също признаха пълномощията на сър Робърт.

Той въздъхна с облекчение, защото точно преди да влезе в залата бе получил съобщение, че вождът на клан Фергус е бил ранен при отблъскване на атака и не се знаеше дали може да получи потвърждение от Единбург.

— Боя се — каза лорд Шлейм, — че трябва да повдигна още един критичен въпрос. Как можем да бъдем сигурни, че тази малка планета може да си позволи дори незначителната сума, необходима за свикването на тази среща? Вашите превъзходителства сигурно не желаят да останат невъзнаградени и принудени да поемат разноските на свой гръб. Дали са гаранция за дипломатическите такси, но как да бъдем сигурни дали наистина ще ги платят? Лист хартия като свидетелство, че някой ни е длъжник, не пълни джоба.

Пратениците се засмяха на шегата, макар че беше съвсем елементарна.

— Можем да платим — каза сър Робърт.

— С огризки от мръсните чинии? — каза лорд Шлейм.

Последва още по-силен смях.

— С галактически кредити! — остро каза сър Робърт.

— Взети, без съмнение — каза лорд Шлейм, — от джобовете на нашите екипажи. Добре, както и да е. Вашите могъщи превъзходителства имат пълното право да обявят, че срещата може да продължи. Но аз лично смятам, че за представителите на такива всесилни соверени е дълг да участват в тази среща единствено с цел да определят условията на предаване и капитулация на определени люде, които…

— Замълчи! — изръмжа сър Робърт. Достатъчно го бе слушал. — Не сме тук, за да обсъждаме нашето предаване! Освен това има и други ангажирани планети и още не сме чули тяхното мнение!

— А, — каза лорд Шлейм, като спокойно въртеше скиптъра си, — но моята планета има най-много кораби тук — двойно повече от всички останали кораби, взети заедно. А и старшият офицер на тази „обединена полицейска сила“ случайно е толнеп. Четвърт адмирал Сноулетер…

— Е мъртъв! — изрева сър Робърт. — Неговият кораб „Плен“ е забит ей тук в езерото. Твоят адмирал и целият му екипаж вече са мърша.

— О, така ли? — каза лорд Шлейм. — Беше ми изскочило от ума. Случват се такива инциденти. Космическото пътуване е рисковано занимание. Сигурно им е свършило горивото. Но това ни най-малко не променя положението. Значи, в такъв случай капитан Рогодетер Сноул е старшият офицер. Току-що го повишиха. Старшият командир и най-голямото количество кораби си остават толнепски, което ми дава право да оглавя преговорите за предаването на вашия народ и планета, нападнали ни без никаква причина.

— Ние не сме изгубили войната! — яростно каза сър Робърт.

Лорд Шлейм повдигна рамене. Погледна пратениците, сякаш ги молеше да имат търпение с този варварин и провлечено каза:

— Разрешава ли ми събранието да уточня някои положения?

Да, разбира се, промърмориха те, искането е основателно.

Лорд Шлейм наведе глава над кръглата топка на върха на скиптъра си и сър Робърт бе шокиран от откритието, че това е замаскирано радио и толнепът през цялото време е имал връзка със своите военни кораби.

— А, — каза той и вдигна глава. Оголи отровните си зъби в усмивка и фиксира покритите си със стъкло очи върху сър Робърт. — Осемнайсет ваши главни градове са в пламъци!

Значи за това са подпалвали изоставени градове. За да създадат впечатление, че побеждават. Само за да всеят ужас и да спечелят точки при обсъждането на изхода от войната.

Сър Робърт понечи да каже, че това са изоставени градове, в които не е стъпвал човешки крак повече от хилядолетие, но лорд Шлейм продължи да настъпва.

— Всемогъщото събрание има нужда от доказателства. Моля, поставете на анализ тази следа!

Измъкна от основата на радиото малка нишка — копие на следа като тези, които получаваха от разузнавателните самолети.

— Няма да го направя! — категорично заяви сър Робърт.

Събранието изглеждаше леко шокирано. Започна да се промъква мисълта, че тази планета може би наистина губи.

— Възпрепятстването на доказателство — изсмя се лорд Шлейм — е престъпление, наказвано от този орган на властта с глоба. Предлагам да промените становището си. Разбира се, ако нямате съвременна техника…

Сър Робърт изпрати следата за анализ. Изчакаха и след малко донесоха куп снимки.

Бяха зрелищни цветни снимки от въздуха иа двайсет и пет потопени в пламъци градове. Огънят се издигаше на хиляди стъпки във въздуха и ако се прекараше пръст по десния ръб, за да се задейства звука, се чуваше пращене на пламъци, сгромолясване на сгради, прерязали сякаш с един замах от бушуващия пъкъл. Всяка снимка бе направена от такава височина, че най-добре да се види стихията на пламъците и унищожителния им ефект.

Лорд Шлейм ги раздаде на присъстващите. Снимките оживяха изпод любопитни лапи и ръце, обсипани в бижута.

— Предлагаме — каза лорд Шлейм — много либерални условия. Сигурен съм, че в нашия Дом на Плячката ще ме порицаят, че съм бил толкова либерален. Но съм воден от своята жалост и разбира се, думата ми тук има силата на закон за правителството. Условията ми са цялото население на планетата да бъде продадено в робство като обезщетение за щетите, нанесени ни от Земя в резултат на с нищо непровокираната от наша страна война. Дори мога да гарантирам, че ще бъдат третирани добре и повече от петдесет процента ще оцелеят при транспортирането. Другите участници във войната — ховините, джамбичуите, болбодите, дрокините и кириите — ще си разделят остатъка от планетата, за да посрещнат разходите си по тази война, в която е трябвало да защитават мирните си кораби след с нищо непровокираното нападение над тях. Кралят ви ще бъде заточен на Толнеп и дори ще му бъде предоставена просторна кула. Добри, справедливи условия. Твърде либерални, но ме тласка чувството ми на състрадание.

Останалите пратеници повдигнаха рамене. Струваше им се, че са били повикани тук само за да станат свидетели на някакво си подписване на капитулация след нищожна война.

Сър Робърт трескаво мислеше как да се измъкне от този капан. В началото на срещата му се стори, че на няколко пъти чу да се споменава за устройството за телепортиране. Но не можеше да каже със сигурност. На нищо сигурно не можеше да разчита в този момент. Беше уморен. Неговият крал бе ранен. Жена му може би бе мъртва. Всичко, което му идваше на ум, бе да скочи срещу това ужасно същество и да премери сили с отровните му зъби. Но знаеше, че такава постъпка пред очите на всички пратеници ще стопи и последните им слаби шансове за успех.

Като видя колебанието му, лорд Шлейм каза с остро, злобно съскане:

— Вие, земните, трябва да разберете, че тези могъщи лордове могат да подпишат споразумение за вашата капитулация! Вярвам, че другите участници в обединената сила са съгласни с моите условия.

Представителите на ховините, джамбичуите, болбодите, дрокините и кириите до един кимнаха и казаха, един след друг, че са съгласни с тези либерални условия. Останалата част от събранието само наблюдаваше. Някакъв местен диспут. Но бяха готови да подкрепят толнепите, ако това щеше да сложи край на това излишно губене на времето им.

— Аз дойдох тук — каза сър Робърт, — за да обсъждам вашата капитулация. Но преди да продължим с това, трябва да повикам моят изцяло упълномощен колега.

Даде сигнал в посоката, където знаеше, че се намира миникамерата и седна. Беше уморен.

Цялото това протакане го ядеше отвътре. Не разбираха ли тези позлатени и напудрени лордове, че докато се мотат в празни приказки, на бойното поле умират достойни хора! Но не, за тях това не бе спешно. Дори не ги интересуваше какво става.

Разбираше, че се е провалил. Надяваше се да не е провалил и шансовете на Джони.

Разбити надежди. Всичко сега бе в ръцете на Джони. Но какво би могло да направи горкото момче?