Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (50)

7

Съдбоносният момент на срещата на банкерите дойде.

Бяха изминали пет дни.

Джони бе сам в малката стая, подготвена за срещата и чакаше да пристигнат останалите.

Ни най-малко не се съмняваше, че им предстои битка, каквато досега никога не бяха водили. Най-голямата.

Тъй като Джони си беше Джони, не можеше да стои със скръстени ръце, докато Макадам и барон фон Рот се подготвяха.

Бяха страшно заети. През всичките пет денонощия жуженето от телепортационната площадка не бе замлъкнало. Зад брезентите се бяха появили и изчезнали много неща.

Не говореха помежду си, да не би някой да дочуе нещо и единствените думи, които си разменяха, бяха: „Няма работещи мотори.“, „Няма приближаващи самолети.“, „Изстрелвай!“. Ако някой се приближеше до брезентите или до закритите с пердета коридори към бункера, особено ако бяха пратеници на двамата малки сиви хора, часовоите веднага ги отпращаха любезно, но твърдо. Единственият отговор, който Джони получаваше от Макадам, беше „После, после!“. Дори Ангъс не казваше нищо.

Бяха го предупредили, че преговорите навярно ще траят няколко дни. Господин Цунг му каза, че банковите и финансовите преговори са много специално нещо. Добави една фраза, която се запечата в съзнанието на Джони: „Властта на парите и златото над душите на хората е безкрайна.“

Следващият ден, след пристигането на Макадам, завари Джони в небето. Беше чул, че край останките на стария град Солсбъри има университет на около сто седемдесет и пет мили на югоизток от Кариба. Опита да накара сър Робърт да го придружи, но старият шотландец не искаше да се откъсне от радиото в щаба. Затова Джони взе със себе си двама китайски войника, за да го пазят от лъвове и слонове, докато изучава района.

Университетът се бе превърнал в развалина, но библиотеката се бе запазила, тъй като покривът и стените бяха издържали. Джони си направи подслон сред развалините и започна да рови из картичките от каталога. Намери каквото търсеше. Някога библиотеката трябва да е била много богата и добре уредена. Имаше голямо количество икономическа литература, може би защото новооснованата държава е трябвало да води жестока икономическа борба. Книгите бяха на английски и покриваха почти цялата история на икономиката и банкерството.

Господин Цунг бе абсолютно прав! Това бе високо специализирана материя. И ако някой сбърка, като например някакъв щур Кенис, когото всички критикуваха, нещата наистина се оплескваха. Това, което Джони разбра, е че държавата е за хората. И преди подозираше, че трябва да е така. Отделните индивиди работеха, произвеждаха разни неща и ги разменяха за други. Това ставаше най-лесно посредством парите. Но самите пари можеха да бъдат манипулирани. Чинкосите бяха чудесни и търпеливи учители и Джони знаеше как да учи. С мозък като неговия схващаше нещата с удивителна бързина.

Джони прекара четири от петте дни заровен до уши в прашни книги, докато двамата китайци го пазеха от черни мамби и африкански бизони.

Като седеше в стаята сега и чакаше да пристигнат другите, усещаше доволство от това, че макар да не е експерт, ще разбира за какво е цялата тази битка.

Влезе сър Робърт, намръщен и мърморещ и седна до Джони. Макар че двамата малки сиви хора бяха обявили, че преговорите ще се водят между тях и сър Робърт, военният вожд на Шотландия добре знаеше, че този двубой не може да бъде спечелен с брадви и мечове и доколкото той разбираше, всичко бе в ръцете на експертите. Той се притесняваше най-много за Единбург. Бяха успели да подадат с помощта на тесни маркучи вода и храна в различните скривалища, но опитите им да прокопаят тунели все още не даваха резултати заради срутването на скали и камъни. Дни наред вкарваха вътре подпори от здрави тръби, но единствената им надежда бе, че този път няма да бъдат отнесени.

Влязоха Драйс Глотън и лорд Вораз. В средата на стаята бе поставена маса за четирима и те заеха двете места от едната й страна. Бяха облечени в спретнати и чисти сиви костюми. Ръцете им бяха пълни с документи. Носеха и дипломатически куфарчета, които поставиха на масата. Удивително приличаха на гладни акули.

Нито Джони, нито сър Робърт показаха, че забелязват присъствието им.

— Не изглеждате много доволни тази сутрин — каза лорд Вораз.

— Ние сме мъже на меча — каза сър Робърт на английски.

Това принуди двамата малки сиви хора да прибягнат до услугите на вокодерите си.

— Като идвах насам забелязах — каза Драйс Глотън — около петдесет войника в бели туники и червени панталони край оръдията.

— Това е почетна стража — каза сър Робърт.

— Бяха въоръжени с най-различни оръжия — каза Драйс. — Имаше един огромен мъж, който повече приличаше на наемник, отколкото на офицер от почетната стража.

— Не бих повторил пред полковник Иван думите ти — каза сър Робърт.

— Разбирате ли добре, че ако убиете пратениците и нас, ще бъдете обявени за нация извън закона? — попита Драйс Глотън. — Знаят къде се намирате. Веднага ще изпратят десетина флотилии, които за нула време ще ви смажат.

— По-добре да се бием с флотилии, отколкото да ни нарежат на парчета с някакви си листове хартия — каза сър Робърт, като посочи купчината документи. — Няма какво да се страхувате от руснаците, ако казвате истината и се държите прилично. Това ще е битка на ум и хитрост, но все пак е битка, при това на живот и смърт.

Лорд Вораз се обърна към Джони:

— Защо ни гледаш толкова враждебно, сър лорд Джони? Мога да те уверя, че към теб се отнасяме с най-приятелски чувства. Много ти се възхищаваме. Трябва да ни вярваш.

Изглеждаше и най-вероятно беше искрен.

— Но банкерството си е банкерство — каза Джони. — И бизнесът си е бизнес, нали така?

— Разбира се! — каза лорд Вораз. — Но понякога в него се намесват лични съображения, както е в твоя случай. Последните няколко дни упорито се опитвах да те открия. Жалко, че не можахме да поговорим преди тази среща. Ние сме твои лични приятели.

— В какъв смисъл? — с хладен тон попита Джони. От такъв тон би се свила дори мечка или слон, но не и лорд Вораз.

— Осъзнаваш ли, че планетата е за продан, заедно с цялото население и техника? Не прочете ли брошурата? Единственото, което можеш да постигнеш, е да освободиш от продажба себе си и най-близките ти хора.

— Колко великодушно — каза Джони със студен сарказъм.

— Тъй като нямахме възможност да поговорим преди, а другите очевидно закъсняват — каза лорд Вораз, — мога да ги го кажа сега. Изготвили сме оферта. Ще създадем технически отдел на Галактическата банка и ще те направим негов директор. Ще построим фабрика в Сноч — това е столицата на системата, — ще ти дадем всичко необходим и ще сключиш доживотен договор. Ако сумата, която ти предложих, ти се струва малка, можем да я обсъдим. Няма да ти липсват пари.

— А парите са всичко — хапливо каза Джони.

Тонът му шокира и двамата банкери.

— Наистина е така! — извика лорд Вораз. — Всичко си има цена! Всичко може да бъде купено.

— Неща като порядъчност и лоялност не могат — каза Джони.

— Млади човече — строго каза лорд Вораз, — ти си талантлив и имаш още много превъзходни качества, уверен съм в това, но във възпитанието ти липсва нещо основно!

— На твое място не бих посмял да му говоря така — обади се сър Робърт.

— О, съжалявам — каза лорд Вораз. — В усилието си да помогна, явно се поувлякох.

— Така е по-добре — каза сър Робърт и свали ръка от меча си.

— Виждате ли — продължи лорд Вораз, — по принцип учените се наемат от компаниите. Каквото разработи ученият, принадлежи на компанията. Ако се опита сам да изобретява и развива различни неща, това може да се окаже пагубно за него. По този въпрос са единодушни банки, компании, правителства. Ученият трябва тихо и спокойно да работи, да си получава заплатата и да предава всички патенти от откритията на компанията. Такива са споразуменията. А ако се опита да направи нещо нередно, ще прекара целия си живот по съдилища. Такива са споразуменията.

— Значи обувките, които прави един обущар, му принадлежат — каза Джони, — но откритията на учения принадлежат на компанията. Разбирам. Много ясно.

Лорд Вораз не обърна внимание на сарказама. Или не го усети.

— Толкова се радвам, че разбираш всичко. Парите са всичко, а неща като талант и други подобни се продават. И това е сърцевината на банкерството, основното в бизнеса. Първият и основен принцип.

— Мислех, че основният принцип е печалбата — каза Джони.

— О, това също, това също — каза лорд Вораз. — Честната печалба. Но повярвай ми, сърцето и душата на…

— Толкова се радвам да науча, че банкерството и бизнесът имат сърце и душа — прекъсна го Джони. — Досега не бях забелязал.

— О, драги мой — каза лорд Вораз, — не бъди саркастичен.

— Всичко, което погубва честни и почтени хора, не може да има сърце и душа. И в това число влизат банкерството, бизнесът и всякакви правителства. Техните грижи трябва да са насочени единствено към хората. Оправдани са само ако служат на обикновените хора!

Лорд Вораз внимателно се вгледа в Джони. Помисли за малко. Имаше нещо в думите му… Отказа се. Все пак беше банкер.

— Наистина си особен млад човек — заключим той. — Може би когато станеш по-възрастен и разбереш как стоят нещата…

Сър Робърт пак започна да става напрегнат, но в това време влязоха Макадам и барон фон Ррт.

— Кой е особеният млад човек? — попита барон фон Рот. — Джони? Наистина е особен. И слава богу! Виждам, че вие двамата сте подранили. — Погледна към Драйс и лорд Вораз. — Не съм виждал такова нетърпение да се прибере данъка от човешка плът! Започваме ли?