Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (41)

4

Чонг-уон им сипа още чай.

— Не трябва да оставаш с впечатлението, че сме хора на силата — каза Драйс и отпи голяма глътка от купичката.

Само на безграничната власт, помисли си Джони.

— Расата ни се нарича „силачи“ — продължи Драйс. — Ние сме местните жители на трите единствени населени планети в системата Гредидс. Планетите са покрити предимно с вода — девет водни части на две части земя. И единствената ни индустрия е банкерството.

Усмихна се и отпи още чай.

— Ние сме идеалните банкери. Ядем всичко, пием всичко, можем да дишаме почти всички атмосфери, живеем при почти всякаква гравитация. Според племенните ни обичаи боготворим честността и спазването на задълженията.

Джони помисли, че това сигурно е вярно, но те не му казват всичко, особено що се отнася до намеренията им. „Честността“ не изключва скриването на част от истината. Усмихна се учтиво и продължи да слуша, тъй като можеше да изкочи нещо наистина важно.

— На всяка планета имаме около пет билиона население — продължи Драйс. — И всички са доста заети. Макар че повечето са отдадени на банкерството, имаме и инженери, други специалисти и особено математици. Преди почти пет хиляди години развихме космическото корабоплаване. Това е точната цифра, нали Ваше Височество?

Лорд Вораз не бе много ентусиазиран, но с професионална любезност каза:

— Четиристотин деветдесет и седем хиляди и четиристотин трийсет и две години ще се навършат на този празник на звездите, който ще се чества за сто и трети път в тази вселена.

— Благодаря ти — каза Драйс, доволен, че е привлякъл отново участието на Негово Височество в разговора. — А преди триста и две хиляди години…

— Триста и две хиляди и три — поправи го лорд Вораз.

— Благодаря… Се натъкнахме на психлосите! Не, не се притеснявай. Дори не се стигна до война. По онова време психлосите не бяха такива лоши, каквито станаха около сто хиляди години по-късно. Тогава още не бяха започнали да убиват така, само за удоволствие. Но сигурен съм, че няма нужда точно на теб да разказвам какви са психлосите.

— Не наистина! — каза Джони.

Нещата отиваха натам, че май щеше да научи нещо лошо. Усещаше го въпреки усмивките им.

— Така — каза Драйс. — Докъде бях стигнал? Както и да е — между другото това сигурно ще ти се стори забавно, — не се заинтересуваха от нас, тъй като нямахме особено ценни метали. Тъй като бяха преобладаващо водни, планетите ни със сигурност щяха да ги поставят пред сериозни проблеми, ако трябваше да копаят руда.

Ние имахме нужда от метали, а психлосите имаха нужда от компютърни технологии, с каквито ние разполагахме, тъй че ние им станахме пазар. Това бе съвсем нова и непозната практика в опита на психлосите. Имаше много да учат за финанси и подобни неща. И така, ние ги научихме.

Вътрешното им положение никак не бе добро. Множат се като… как се казваше една риба от вашата планета… херинги! Винаги са се страхували да основават истински психлоски колонни, защото се боят да не въстанат срещу родната планета. Имаха голяма безработица, тълпи бездомни. Бяха в много тежка депресия. В икономиката им пареше хаос.

Затова им помогнахме да си създадат пазари за металите. С изградената им система за телепортиране това никак не бе трудно. Започнаха да просперират и дори откриха други начини за копаене на руда. Ние се грижехме за икономическата им стабилност.

След това съвсем изведнъж се случи нещо ужасно от психлоска гледна точка. Бяха направо ужасени. Това бе преди двеста хиляди години.

— Двеста и девет хиляди, четиристотин шейсет и две — поправи го лорд Вораз.

— Благодаря. Друга раса открадна или сама откри телепортацията.

— Бокснардите от Вселена Шест — каза лорд Вораз.

— Не е много ясно какво се случи тогава — продължи Драйс. — Не винаги имаме достъп до военната документация, а специално в тази никога не сме имали възможност да надзърнем. Но мисля, че бокснардите са се опитали да използват телепортацията за военни цели. Психлосите пристигнаха първи и унищожиха всичките седем планети на бокснардите, без да оставят ни едно живо същество. Това им отне няколко години.

— Три години и шестнайсет дни.

— Избиха дори хора и раси, които бяха съюзници, или имаха някакви връзки с бокснардите. След това не открихме никаква следа от тях.

Тази война, освен това, като че ли промени психлосите. За почти половин век бяха прекъснали всички контакти с други раси. Това бяха лоши години и за самите нас. Икономиката ни бе обвързана здраво с тях. Освен това явно е имало някакви масови избивания сред самите тях, тъй като след това статистиките показаха, че населението им е намаляло с шест единадесети.

Трябваше им още един век, за да се заемат отново с работа. Но вече изобщо не бяха същите.

Аха, помисли си Джони, вече знам кога са започнали да поставят онези капсули в главите на бебетата! И защо. За да защитят технологията на телепортирането и математиката си.

— Бяха изгорили всичките си книги — каза Драйс. — Изгубиха всички естетически изкуства, които развиваха. От речниците им личи, че езикът, който бяха трупали хилядолетия наред преди това, започна да става много по-ограничен. Изпаднаха думи като „състрадание“, „жалост“, дори изглежда изчезна думата „разумност“.

Макар че сега ги наричаме „психлоси“, името се появи точно в онзи период. Преди се бяха наричали с името на краля, който в момента управлява имперския трон.

Както и да е, за да не те отегчавам, тъй като виждам, че някои неща са ти известни, следващите векове бяха много, много лоши за всички, особено за психлосите. Изградиха си репутацията на най-жестоките, най-садистични потисници във всички вселени.

Но имаха много вътрешни неприятности. Населението им бомбастично растеше. Икономиката им бе в хаос. Девет единадесети от населението бяха безработни. Кралското семейство до смърт се страхуваше от революция и в интерес на истината, избиха четири принца, ако не се лъжа.

— Седем — каза лорд Вораз. — И две кралици.

— Благодаря — каза Драйс и продължи. — И в това състояние на пълна депресия дойдоха в Гредидс буквално да молят на колене силачите за помощ. Искаха пари на заем, за да наемат войници и купят оръжие. Но нашият парламент, тялото, което отпуска кредити, както и всички останали раси в шестнайсетте вселени, не искаха да имат нищо общо с тях. Нещата отиваха към открита война. Но един от членовете на парламента…

— Лорд Финистър — намеси се лорд Вораз.

— Благодаря. Има благоразумието да ги насочи към нас. Още тогава бяхме голяма банка. Тогавашният директор…

— Лорд Лунгър.

— Благодаря. Ги накара да седнат на масата на преговорите и нещата стигнаха до подписи. Банката се грижи за всичките им икономически връзки с други раси, обслужва всички трансфери на суми до Психло, отговаря за всички мирни конференции. В замяна нямаха право да посягат на ни един силачи, трябваше да гарантират неприкосновеността над всички планети на силачите и на системата Гредидс и да построят телепортационни системи за нуждите на банката по всички вселени.

Лорд Вораз се обади:

— Опитаха се да нарушат тези споразумения само два пъти, но така ги подредихме, че веднага се поправиха.

— И така — каза Драйс Глотън, — вече знаеш историята на Галактическата банка. Наричаме я „галактическа“, макар че „пангалактическа“ ще е по-правилно, тъй като се простира на шестнайсет вселени. Но името „галактическа“ привлича клиентите, защото мислят за собствената си галактика. Звучи някак по-съседски, не мислиш ли?

Джони не мислеше нищо друго освен това, че си имат работа с раса, хиляди пъти по-могъща от психлосите. Със стройна галактическа организация, която по своите канали може да дава заповеди на чудовища, които да ги изпълняват. Беше напрегнат. Имаше нещо тревожно.

— Тогава, може би искате да говорите с тукашното правителство по въпроса за телепортационни услуги.

Драйс и лорд Вораз се спогледаха, после погледнаха Джони.

— Не с правителството — каза лорд Вораз. — Съмнявам се, че то има собственост върху нещо изобщо. Телепортацията е съвсем друга тема и сега целта ни не е да уговорим бъдещи разговори относно нея. Както виждаш, може и с космическо корабоплаване. Вярно, става бавно и отнема много време, но все пак го има като вариант.

Джони чувстваше, че това не е всичко, но не искаше да настоява. Очевидно не оттук идваше опасността — защото опасност имаше. Надушваше я! Продължи да си седи спокойно.

— Може би става въпрос за изплащане на таксите по тази конференция. Има вероятност да се окажат много по-големи, отколкото очаквахме.

— О, небеса, не! — И той се захвана за работа със своя пръстен. Пръстите му летяха, нишката се превърна в лента хартия и като я погледна, той каза: — Съвсем незначителна сума. Таксите за различните пратеници е различна, тъй като правителствата са с различен по брой състав и дори заплатите им са различни. Но всичко общо прави само 85000 кредита. Разбира се, ако се забавят, ще станат повече. Но не чувствително. Банковата такса е стандартна — само 25000 кредита. Разбира се, тук стои и въпроса за моята яхта…

— Банката — намеси се лорд Вораз — изплаща разходите, когато личната космическа яхта се използва за служебни цели. Мисля, че можеш спокойно да поискаш изплащане на разходите от всички месеци, докато търсеше…

Драйс рязко го прекъсна.

— Разходите ще бъдат засечени само от планетата Батафор на Балор — там е офисът на Галактическата банка за този сектор — поясни той заради Джони. — Това е планета на ховините. В действителност те не са чак толкова лоши. Всеки поотделно е доста честен. Това са около 60000 кредита. Тъй че, всичко стават 170000 кредита.

Толкова имат, помисли Джони.

Драйс колебливо каза:

— Не сме напълно убедени, че ще получите тази сметка. Как да кажа, това зависи от изхода на конференцията.

Ето оттук идваше опасността. Джони бе улучил.