Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth III, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2001)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 Г. ЧАСТ 3. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Снежана ЙОРДАНОВА []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 500. Цена: 30.00 лв. ISBN: 954-422-021-6.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

7

Нужно бе известно време, за да се настанят пратениците отвън. Някои трябваше да си сменят дихателните капсули, други поискаха да хапнат, трети решиха да се разходят и поогледат отвътре купата. Бяха любопитни, но приятелски настроени. Един дори бе стигнал до там да се пазари с един китаец от селото, защото искаше да купи кучето му. Никога преди не беше виждал куче и му хареса, особено след като го залая. Не разбираше защо китаецът, който не говореше психлоски, му отказва. Пет хиляди кредита бяха много пари. С тях на Сплендорф, неговата планета, човек можеше да си купи къща с ферма.

Но сега всички бяха насядали по столовете, в това число и лорд Шлейм, който доста бе поскитал наоколо, неизменно с опряна на скиптъра брадичка.

Беше нощ. Платформата се осветяваше с миньорски прожектори. Пратениците бяха насядали по пейки и столове, наредени в полукръг извън опасния район на големия метален квадрат. Някои продължаваха да говорят помежду си, но не от скука.

Джони седеше по средата на платформата и някои се зачудиха дали няма да се изпрати някъде. От прожекторите копчетата му грееха, а съществото на главата му оживяваше. Това бе интересно дори за един отегчен лорд.

— Скъпи лордове — обърна се към тях Джони, — искам още веднъж да се извиня за това, че ви задържаме тук. Но за да решим въпроса с Шлейм, боя се, че ще трябва да направим демонстрация. Това е демонстрация на прекомерен апетит. Позволявате ли?

Всички с изключение на лордовете на воюващите и Шлейм се засмяха. Демонстрация на апетит. Дали не беше някакво състезание по надяждане? Бяха ги виждали преди. Но да, при всички положения, продължавай.

Джони удари два пъти жезъла в ръката си. От сенките изскочиха двама механици с богато украсена миньорска количка.

Върху нея седеше дракон като този на шлема на Джони. Беше дълъг пет стъпки. Имаше крила. И врат. И главата му беше свирепа, със зяпнала зъбата уста, святкащи червени очи и рога. Цялото му туловище от главата до опашката бе покрито с шипове. Златолюспест дракон с огненочервена уста.

Механиците сякаш искаха да го свалят от количката, но Джони им махна предупредително, сякаш драконът щеше да ги ухапе.

Шлейм се изхили. Макар че бе изцяло погълнат да слуша и наблюдава и почти не обръщаше внимание на това какво прави и говори Джони, Шлейм не се сдържа и се обади:

— Това не е жив звяр! Направен е от глина и е боядисан! Тук наоколо има още много такива — и той посочи към недовършените постройки, край които лежаха непоставени дракони. — Това е само празен образ!

Театър, боже мой! Нима този глупак си мислеше, че лордовете са деца!

Но лордовете го погледнаха неодобрително заради това, че се е намесил. Пратеникът зад него дори се наведе напред и каза:

— Тихо!

Шлейм се обърна да го огледа. Беше внушително същество, чиято генетична линия вероятно идваше от дървета. Кожата му наподобяваше кора и косата му приличаше на листак. Ръцете му бяха около една стъпка в диаметър. Шлейм реши специално да го наблюдава, когато направи своя ход. Оставаше още съвсем малко време.

— Простете на лорд Шлейм — каза Джони. — Той изживя известен стрес и не вижда много добре.

Сега бе ред на лордовете да се изхилят.

— Звярът върху количката — продължи Джони — се нарича дракон. Ако погледнете към пулта за управление ей там, ще видите майка му.

Лордовете обърнаха очи към по-големия дракон, увит около пулта. Засмяха се. Майка му!

Сър Робърт седеше до вратата на контролното помещение. Зад него бе Сгормълонг, който размахваше някакви сводки и спореше със сър Робърт на нисък глас. Но сър Робърт отрицателно клатеше глава. Накрая каза на висок глас:

— Остави момчето на мира! — И Стормълонг се прибра вътре.

Тази случка не остана незабелязана за Лорд Шлейм. Някой бе докладвал за приближаването на флотилията. Може би ще му се наложи да действа по-бързо от планираното. Изостри ухо към небето. При пристигането си трябваше да изстрелят нещо в атмосферата, което той да чуе. Това бяха инструкциите му.

— А сега благоволете да забележите — каза Джони, — че драконът в количката е различен от този върху моя шлем. — И той посочи към челото си. — Този малкият е нахранен.

Да, малкият дракон наистина имаше в устата си малко топче. Малко, кръгло, бяло топче.

— А този върху количката е гладен! — каза Джони. — Можете да отбележите тези факти за колекциите от флора и фауна в света. Това е Имперски Дракон! Храни се с луни и планети!

Шегата им хареса. Управниците винаги изяждаха планети и звезди. Имперска диета! Схващаш ли? Страхотна шега. Пратениците се засмяха. Разбраха, че наблюдават алегория. Умно.

Джони пак махна предупредително на механиците и успокоително погали дракона по главата. След това изведнъж пъхна ръце под врата и корема му, както ловеше с изненада диви зверове и направи няколко крачки назад с дракона. Доста тежък беше!

Механиците взеха количката и изчезнаха. Шлейм внимателно ги следеше, доколкото можеше да вижда под сенките. А, само се скриха и наблюдаваха. Добре, няма проблеми, като включи парализиращия лъч.

Джони бе оставил дракона в средата на платформата. И направи нещо изключително интересно. Наведе се над главата на дракона и му прошепна нещо в ухото.

— Много добре — каза на глас след това. — Знам, че си гладен. ТЪЙ ЧЕ, ИДИ ДА ИЗЯДЕШ АЗАРТ!

Без да забележи никой, Джони се пресегна към дракона откъм тази страна, която пратениците не виждаха и след като чу тихия глас на Ангъс „Сега!“, дръпна ръчката на часовниковия механизъм на бомбата в кутийка. Беше оставена в празния търбух на дракона и предврително нагласена за 5 минути. С нокъта на палеца на другата ръка проби капачето на една пушечна бомба, каквото използваха в мините, за да проследяват въздушни течения долу в шахтите.

Бял дим започна да излиза на талази от устата на дракона. Изглеждаше свирепо!

Джони слезе от платформата. Ангъс натисна бутона за изстрелване. Джони насочи жезъл към дракона.

— Върви. И не се връщай, преди да си изял Азарт! Хайде!

Жиците зажужаха.

Драконът, заедно с целия дим, потрепери и изчезна.

Обратният удар бе много слаб.

Джони погледна часовника си. Имаше още три и половина минути.

Върна се на платформата. Имаше един много, много студен участък там, където пространството бе съвпаднало с леденото пространство на Азарт.

— А сега, скъпи лордове, има ли някой от вас пиктофон, на който се доверява? — попита Джони. — Не искам да използвам нашите, тъй като може да не им повярвате. Искам да взема на заем пиктофон, който може да бъде запечатан и никой да не може да подправи нишо.

Двамата механици се втурнаха и оставиха върху платформата жирокаса от един разузнавателен самолет. Джони помоли лорда от Фаулджопан да постави пиктофона в жирокасата. Лордът погледна пулта да се увери, че никой не натиска бутоните, погледна и към стълбовете да види дали не жужат жиците и се приближи до средата на платформата. Остави пиктофона в плота на жирокасата и както го бе помолил Джони, я заключи. Слезе от платформата.

Джони погледна към часовника си. Бяха минали седем миути. Драконът бе свален точно на повърхността на Азарт. Бомбата би трябвало да е експлодирала преди две минути. Със следващата телепортация трябваше да изстрелят пиктофона над луната, малко встрани.

— Сега! — каза Ангъс.

Жиците зажужаха.

Пиктофонът и касата потрепнаха и изчезнаха.

Нямаше обратен удар.

Цифрите на часовника на Джони бързо се сменяха. Трийсет и девет секунди.

Жуженето промени тон. Въздухът на платформата потрепна.

Появиха се пиктофонът и жирокасата.

Жуженето спря.

Имаше лек обратен удар.

Двамата механици дотичаха с количката, върху която седеше прожектора, тъй че да застане между пратениците.

— А сега ако позволиш, скъпи лорде — каза Джони на пратеника на Фаулджопан, — искам да те помоля да вземеш пиктофона, да го разпечаташ и да го отнесеш до прожектора. И моля те, за да сме абсолютно уверени, че това е твоят диск, запиши накрая няколко думи. След това провери дали в апарата няма друг диск или следа и постави твоя вътре. Ако обичаш.

Лордът на Фаулджопан направи всичко според указанията. Само каза:

— Пиктофонът е ледено студен.

Джони стаи дъх. Знаеше доста добре какви поражения е посяла бомбата. Но не можеше да бъде абсолютно уверен. Моментът бе критичен.

Натисна дистанционното управление. Прожекторите угаснаха. Картината от пиктофона се появи.

В тъмното пред тях стоеше триизмерно изображение на Азарт. Виждаха се петте елипси, по които се разпознаваше.

Тъй като бяха свикнали на бомби и експлозии, пратениците почти с безразличие очакваха да видят някаква висока кула прах и отломки. Повечето от тях дори не вярваха, че и това ще стане. Джони се бе държал толкова спокойно, толкова любезно. В никакъв случай не бе войнствено настроен.

В първия момент не забелязаха нищо странно. След това с напредването на картината от пиктофона се показа дупка. Дупка, появила се в горната дясна част на Азарт. Просто дупка. Не, имаше и малко черно по краищата й.

Шлейм, наострил слух към небето, почувства лека тревога. Какво в името на петдесет дявола става тук? Но се успокои. Бомбите правеха бум! Нямаше бомби, които просто правеха дупка и нищо повече. Картината свърши и се чу гласът на лорда на Фаулджопан: „Това е гласът ми“.

— Театър! — извика Шлейм. — Занимавате се с глупости!

— Скъпи лордове — каза Джони. — Носи ли още някой пиктофон, който мога да използвам за малко?

Да, лордът на Дом имаше. Отиде да го донесе и повториха същата процедура.

Ангъс коригира времето, прати пиктофона под нов ъгъл и го върна.

Лордът на Дом, малко уплашен, тъй като си представяше какво би могло да се случи с хиляда и двестата свята на неговата република, бе с леко треперещ глас, когато се записа.

Джони натисна бутоните.

В тъмнината пред тях се показа Азарт.

Около една стотна част от луната се бе превърнала в дупка, обградена от гъсти черни облаци. И точно преди края на картината, долу в ляво изглеждаше така, сякаш в кората се бе отворила врата, която не бе част от разрастващата се дупка.

Спотаени възгласи на ужас се разнесоха сред присъстващите. Но Джони нямаше намерение да изпусне положението от контрол.

— Виждате, скъпи лордове, драконът наистина е бил гладен — леко се засмя. — Но освен това той е и много послушен дракон. Казах му да изяде луната и той изяде Азарт. Наистина с него нямам никакви проблеми.

Ако ги бе залял с ледена вода, ефектът нямаше да е толкова смразяващ. Очите им се впиха в него с растящ ужас.

Шлейм наруши тишината. Беше се сетил, че разполага с нещо, което ще гарантира успеха му. В кошницата си имаше резервно оръжие, както и пиктофон. Преди малко бе попипал в ботуша си и откри, че оръжието му е изчезнало. По дяволите този валет. Ховинските роби не ставаха за нищо.

— Да ти кажа ли какво правиш в момента? — обади се той. Пращаш този пиктофон до някакъв модел, който предварително си оставил някъде в планините. И имаш хора, които го обработват както ти е угодно. Ти си измамник!

Шлейм наистина си вярваше. Но трябваше да е напълно убеден, преди да започне да действа решително.

— В кошницата ми също има пиктофон.

— Донеси го — каза Джони.

Шлейм се втурна към апартамента си. Набързо прерови кошницата си. А, вътре имаше не само резервно оръжие, ами и резервен скиптър с парализиращ лъч, скрити на дъното. Можеше да остави единия под стола си, а другият да вземе със себе си, когато тръгне да изключва захранването. Ха-ха! Три гранати! След като включи парализиращия лъч, ще хвърли една в контролното помещение, а двете ще използва, ако някой изскочи от другите врати. Чудесно! В крайна сметка, на ховина роб му се размина измъчването. Добро момче.

Шлейм занесе цялата кошница до мястото си и я постави на земята. Внимателно я отвори, за да не могат да видят какво има вътре и извади пиктофона. Беше различен тип и модел, но работеше с дискове.

— Дяволе — каза Шлейм. — Сега ще бъде сложен край на измамата ти. Няма как да знаеш, понеже не си жител на свястна планета, че на обратната страна на Азарт има огромен диамант с фар. Направен е от хипервълнов материал, за да служи като навигационно съоръжение и идентификационен белег. Практически никой не знае за него, освен флотските офицери. Стандартните ви пиктофони не могат да го уловят. А и нямате такъв, който улавя и хипер спектъра, и видимата светлина. Този пиктофон ще улови диаманта и фара. Вашият — не. Тъй че, естествено, на фалшивите ви модели нямате нищо подобно. На път съм да те изоблича като измамника на всички времена!

Звучеше самоуверено. Но преди да унищожи онова устройство, искаше да знае със сигурност дали това бе макет някъде в планината или наистина беше Азарт. Ако беше Азарт… дали може да разчита да разбере от мъченията тайната на телепортирането? Какво оръжие само!

Отиде до платформата, остави своята камера в жирокасата, запечата я и слезе от платформата.

Ангъс бе чул всичко. Промени координатите така, че камерата да обхване както обратната страна на Азарт, така и дупката.

Телепортира я и я върна обратно и когато обратният удар замря, лорд Шлейм се втурна към нея и провери дали нещо не е пипано. Всичко бе както го бе оставил.

Върна се при прожекционния апарат. Провери много щателно дали не е сложен друг диск. Записа върху своя „Това е лорд Шлейм“ и го вкара в машината.

Като че ли долови далечно бръмчене на мотори във въздуха.