Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth III, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2001)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 Г. ЧАСТ 3. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Снежана ЙОРДАНОВА []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 500. Цена: 30.00 лв. ISBN: 954-422-021-6.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

4

Забавиха се малко, докато механиците сменят енергийните капсули на атмосферния прожектор.

Пратениците отново заеха местата си, защото Джони се готвеше да говори.

— Скъпи лордове, високо ценя благосклонното ви разрешение да приключим с толнепския въпрос. Истински съм впечатлен от търпението ви. Уверявам ви, че съвсем скоро ще можем да преминем към въпросите, които са в истинската компетенция на такова събрание.

Много добре му идваше влиянието на чинкоските дискове, пълни с любезности от този род. Лордовете, с изключение на воюващите, бяха определено на негова страна.

Джони стоеше изправен под светлината на прожектора. Копчетата му блестяха. Обърна глава към лорд Шлейм и драконът му сякаш помръдна.

— Толнепе — каза Джони с презрение, — имам няколко снимки, направени докато делегатите на конференцията представяха своите пълномощия. Смятам, че някои неща се нуждаят от обяснение.

Шлейм спокойно се бе облегнал на стола. Нямаше и следа от предишната му нервност.

— Продължавай, дяволе — каза той с почти приятен глас.

Джони внимателно го погледна. Откъде това внезапно спокойствие? Дали бе демонстрация на невероятен дипломатически самоконтрол? В крайна сметка, Шлейм бе хитър и добре обучен дипломат.

Джони сръчно докосна нужните бутони и на мястото на светлината от прожектора се появи нова триизмерна снимка. Беше забележителна. Пратениците повдигнаха глави и занадничаха един през друг. В празното пространство пред тях изникна в три измерения цялата система, където планетата Толнеп обикаляше в деветия пръстен. Огромното слънце — двойна звезда с малък спътник, кръжащ по голямата орбита, хвърляше двойни сенки върху голямата система от планети и луни. В психлоската книга с координати името на системата бе посочено като Батафор („Сириус“ в древните книги на хората за съзвездията).

— Това Батафор ли е? — попита Джони лорд Шлейм.

Толнепът се изсмя.

— След като вие сте правили снимката, трябва да знаете. Защо питаш мен?

Джони посочи с жезъла си ховина, който седеше на втората редица.

— Може би кралският пратеник на ховините ще ни помогне. Това системата Батафор ли е?

От известно време насам ховинът съжаляваше, че участва във всичко това. Нацията му бе отдавнашен враг на толнепите и в минали времена бе пострадала много от нападенията им за набавяне на роби. Започна да подозира, че може би ще им изплатят известни обезщетения. Този „дух на Земята“ явно се бе погрижил да изключи другите воюващи, а той самият бе видял възможност да избегне критика, ако тук всичко се провали. А нещата определено отиваха натам. Най-добре да спечели малко точки в своя полза. Не виждаше никаква заплаха.

Той стана и се приближи. Джони му подаде жезъла си с включен лъч на върха.

Ховинът прокара лъча по системата.

— Аз разпознавам и свиделствам, че това е системата Батафор. Това е старото психлоско име. В нашия край наричаме двойната звезда „Туино“, което на ховински език означава „майка и дете“.

Той докосна с жезъла планетния пръстен най-близо до слънцето.

— Това е Джубо, необитавана заради изключителната горещина и гравитационни пулсации.

Бързо посочи втория, третия, четвъртия и петия пръстен.

— Тези също имат имена, но не са важни. Не са населявани, защото непрестанно са подложени на земетръси и волканична дейност.

Посочи шестия пръстен — планетата, която бе почти изцяло скрита от двойното слънце.

— Това е Тортут, минна планета на психлосите. На времето е имала свое население, но са били унищожени.

Ховинът въпросително погледна към хокнера.

— Скъпи лорде, имаш ли нещо против да продължа?

Хокнерът повдигна рамене и напрегнато се засмя.

— Тъй като вече каза достатъчно, скъпи лорде, можеш и да споменеш какво е собственост на Хокнер!

— Много добре — продължи ховинът. — Седмата планета се нарича Холобан, част от Хокнерската Конфедерация. Осмата планета е Балор, една от нашите ховински планети.

Той насочи лъча надолу и погледна към лорд Шлейм. Но той просто повдигна рамене и каза:

— От теб ще стане превъзходен лектор по астрономия, лорде на ховините. Пропусна част от фауната и флората, но няма значение, продължавай.

Ховинът насочи показалката към деветия пръстен.

— А това, мога да свидетелствам, е Толнеп. — Пристъпи още по-близо. — Да, тези точки около него са петте луни, макар че едната не се вижда от този ъгъл. Толнеп е забележителна планета заради луните си, тъй като в тази система почти няма планети с повече от една луна. Заради състава им, отразителната способност на луните е доста особена. Двойното слънце излъчва нормалния светлинен спектър, но при отразяването му от луните светлината се измества в горната зона на спектъра. Толнепската цивилизация предпочита да работи на лунна светлина и да спи по време на директната слънчева светлина. Говори се, че не са туземци…

— О, пощади ни, пощади ни — каза лорд Шлейм. — След малко сигурно ще ни кажеш, че толнепите се люпят от яйца! Внимавай, ховине!

Някои от безпристрастните пратеници се засмяха. Шлейм пак печелеше благоразположението им.

— Десетата планета — продължи ховинът — е психлоска миньорска планета, Тунг. Някога е имала население, но то постепенно е било премахнато от толнепите преди идването на психлосите. Единайстата…

— Много ти благодаря, лорде на ховините — каза Джони. — Много ни помогна.

Ховинът понечи да се върне на мястото си, но Джони го спря. Натисна друг бутон.

Във въздуха като с магия се появи ясен изглед от града. Сякаш се намираха в открито пространство над него.

— Това е Крид — каза ховинът. — Толнепската столица. Много лесно се познава — виждате ли как улиците лъкатушат и се преплитат? — Върна се и пак взе показалката. — Това е Домът на Плячката, законодателния им център. Виждате ли как отделните му части се извиват и пак се връщат. Това е типично за толнепската архитектура. Това е Грат, известният им обществен парк и тържище за роби. Този скален хълм с дупките в него е…

— Благодаря ти — прекъсна го Джони. — А ето и това, за което ще ни бъдеш най-полезен.

Натисна един бутон и снимката се смени. Снижи се надолу към парка и пратениците имаха усещането, че падат свободно надолу. Паркът оставаше неподвижен, но всичко около него се клатеше надолу-нагоре, сякаш беше гигантски пумпал. Камерата застана стабилно. Сега показваше само парка.

Виждаха се дългите блокове на тържището за роби, удобните места и ложи за купувачите. Но най-забележително бе огромният циферблат на часовник, поставен на края на хълма.

— Часовникът — каза Джони.

— А, да, часовникът — ховинът въздъхна и хвърли поглед към лорд Шлейм, но той спокойно седеше и се усмихваше изпод очилата си, галейки с пръсти скиптъра си. — Говори се, че часовникът е построен от кости на роби. Зъбните колела са изработени от огромно количество кости. През стъклата се вижда как се въртят. Говори се, че за построяването на онази граница са убити петдесет и осем хиляди жени роби…

— Имах пред вид какво показва часовникът — намеси се Джони. — Написано е на толнепски и предполагам, че можете да го прочетете.

— А, — възкликна ховинът, доволен, че Джони го прекъсна. Боеше се да не би лорд Шлейм да се нахвърли срещу него. — Часът и датата. Наистина познавам толнепската бройна система. Снимката е направена преди около два часа. — Погледна часовника си. — Ако трябва да бъда точен, преди един час и петдесет и една минути. Направили сте я днес, с телепортационното устройство? — Вгледа се с учудване. — Няма друг начин.

— Покорно благодаря — каза Джони.

Взе показалката от ховинския лорд, който тръгна към мястото си. Погледна толнепа някак уплашено.

Джони натисна друг бутон. Появи се толнепската планета заедно с петте си луни. Снимката бе забележително детайлна.

— Лорд Шлейм, това планетата Толнеп и луните й ли са?

Шлейм се засмя.

— Няма смисъл да отричам, нали така? Да, дяволе, няма нужда човек да е професор по астрономия като нашия приятел ховина, за да разпознае Толнеп и петте й луни — отново се засмя безгрижно.

— Много добре — каза Джони. — Тогава, като жител на Толнеп и без съмнение привързан към луните й, би ли ми казал коя ти харесва най-много.

Това внезапно отклонение постави Шлейм нащрек. Досега не следеше с особено внимание спектакъла. Флотилията щеше да се позабави още малко, но бе възможно да изпратят някой от корабите напред. Погледна часовника си. Попипа дъното на скиптъра. Усилено мислеше как да изкара пратениците навън, тъй че с едно завъртане на скиптъра да парализира и тях, и стражата.

— Ами боя се — каза Шлейм, — че у дома ме занимават доста по-сериозни неща от това да седя и да съзерцавам луните.

— А коя харесваш най-малко? — упорстваше Джони.

— О, без значение коя — отвърна Шлейм.

Джони се усмихна. Драконът върху шлема му блесна и сякаш помръдна, когато Джони се обърна към пратениците.

— Тъй като лорд Шлейм няма определени предпочитания — каза Джони и протегна ръка с лъча-показалка, — ще изберем тази. Азарт! — И той я посочи със светлинния лъч. — Забележете особените, подобни на кратери форми, тези пет елипси, които отличават тази луна.

Шлейм изведнъж се смрази. Азарт! Под повърността му лежаха огромните работилници и хангари на цялата толнепска флота. Местните товарни кораби караха там частите на въздушните кораби и на Азарт ги сглобяваха. Мощните неатмосферни кораби на Толнеп дори не можеха да излетят от повърхността на планетата. Преди всяка доставка на материали или екипаж цялото небе буквално биваше преравяно за чужди разузнавателни кораби. Преди всяко изстрелване на космически кораб от самия Толнеп излитаха шпионски самолети и сканираха небето. Функцията, която изпълняваше Азарт, се пазеше в строга тайна. Как се е добрал този дявол до такава информация? Или просто е налучкал? Шлейм усети как става напрегнат.

Но в този момент изведнъж всичките му грижи се разсеяха. Дяволът със странния звяр на шлема каза:

— Мога ли да помоля всички лордове да ме последват навън? За ваше удобство са поставени столове. Смятам, че демонстрацията ще ви се стори много интересна.

Току-що дяволът по най-тъпашки начин бе разрешил проблема на Шлейм.