Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (65)

1

Толкова много неща зависеха от изхода на това начинание, че на Джони никак не му хареса като разбра, че трябва да чака три дни, за да разберат дали операцията на Чърк е успешна. Маккендрик каза, че има опасност от инфекция или възвръщане в предишното състояние. Трябваше да наблюдава реакциите й преди да продължат.

Джони напразно му повтаряше, че ако не реши проблема с психлоската математика, може пак да се озове в залата за конференции, обграден от гневни пратеници, чиито икономики са останали в стагнация и трябва отново да им прави демонстрации на сила. Маккендрик каза, че бързането няма да им бъде от никаква помощ.

Чърк не се възстанови бързо. На втория ден все още беше на легло, прекалено слаба, за да стане на крак. Джони се чудеше дали отстраняването на капсулите няма да наруши равновесието им, а може би и способността да мислят.

Случиха се и други неща. Пиер Соланс бе изчезнал и Джони разпитва часове наред, за да разбере накрая, че са го забелязали да се качва на самолет, който минал оттам на път за Европа.

Пати сякаш се бе променила. Джони седеше в старата библиотека и трескаво се ровеше из разни древи книги, когато изведнъж забеляза Пати. Явно имаше да му казва нещо. Той насочи внимание към нея.

— Джони, моля те, кажи ми истината. Бити дълго ли остана жив?

Джони се сепна. Веднага се върна в онзи фатален ден. Задави го вълна от скръб. Успя само леко да кимне.

— Значи е могъл да бъде спасен — каза Пати, не обвинително, само като факт.

Джони я погледна. Не можеше да говори. Мили боже, не! Момчето почти бе разкъсано на две от куршумите. Гръбнакът му бе засегнат. Нищо не би могло да спаси Бити. Нищо. Но не можеше да й го каже.

— Джони, ако бях знаела как да бъда доктор и ако бях там, той нямаше да умре.

Заяви го като факт, твърдо убедена. Джони не каза нищо. Не можеше.

— Когато лекарите си тръгнат оттук, искам да ида с тях — каза Пати. — Ще бъда много послушна. Няма да ги притеснявам. Ще ходя на училище и ще уча много, много. Ще науча всичко, което ми трябва, за да стана лекар. Ще ми помогнеш ли, Джони?

Не можеше да говори. Прегърна я. След малко успя да каже:

— Разбира се, Пати. Можеш да живееш при леля Елън. Ще говоря с Маккендрик. Ще се погрижа да имаш всички необходими средства.

Тя отстъпи назад със светнали от решимост очи.

— Благодаря ти — с достойнство каза тя и излезе.

След малко той усети как от плещите му се стовари тежест. Мислеше, че никога няма да се оправи. Но бе сгрешил. Беше намерила пътеката, която я извеждаше от отчаянието отново в света на живите.

На следващия ден Джони отиде в електрическата работилница, за да си набави необходимото и да погледне в някакъв справочник стойностите на тока от молекулярния пистолет. Спусна се към библиотеката.

И кого да намери — Чърк!

Седеше на едно бюро, заобиколена от книги.

— Джони, защо позволяваш така да се занемари това място? — В гласът й звучеше сериозен упрек. — Трябва да се научиш като извадиш една книга от рафта, да си я връщаш на мястото, като свършиш с нея.

Джони я огледа. Под маската й се виждаше, че дъвче корени. Кехлибарените й очи бяха съвсем ясни. Малко бе напълняла.

— Компанията много държи библиотеките да са подредени — каза тя. — Не го забравяй.

Отново се зае да подрежда томчетата. Координацията й изглеждаше съвсем наред. Подреждаше нещата със сигурна лапа. Купчините книги бяха идеално подредени. Лапата й дори не трепваше.

Канеше се да се втурне към Маккендрик, за да му съобщи новината.

— Джони — замислено каза Чърк, — мислех си за математиката. Ако все още ти е нужна помощ, ще се науча да смятам, да изваждам и такива неща. Само че, Джони — тя го фиксира с поглед, — право ми кажи, защо една интелегентна личност ще иска да учи математика? Искам да кажа, за какво се използва, Джони?

След три минути Джони вече разказваше на Маккендрик и настоя да продължат.