Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (30)

3

Лорд Шлейм никак не бе мръднал. Прекрасно съзнаваше какво прави. В момента прилагаше една дипломатическа максима, която казваше, че когато дипломацията се провали, остават военните средства.

През последните няколко минути му стана ясно, че ако продължава по същия начин, ще загуби. Затова промени целия си план рязко и внезапно.

Времената бяха смутни. Усети, че властта на малкия сив човек се е сгромолясала и нещата не са както преди. Тъй че спокойно можеше да не се съобрази със заплахата от страна на малкия сив човек. Това бе първото събрание на пратеници за годината и той бе напълно уверен, че властта на пратеници и сборни правителства е само привидна и не представлява истинска опасност за Толнеп — всички тези империи и държави бяха прекалено далеч.

Той току-що бе дал на полу-капитан — от днес капитан Сноул — пределно ясни заповеди. Бе използвал кодова дума, известна само на офицери с висок чин и висши служители на толнепското правителство. С определена комбинация от думи можеше да се предаде съвсем друго значение. Освен това бе използвал радио вълна, която бе хипер-недирекционна и бе известна само на толнепите. Улавяха я единствено приемниците на висши офицери и на дипломатическия корпус. На мостика на всеки голям военен кораб винаги имаше приемник, настроен на тази вълна. Имаше и заглушители в случай, че това не се окаже достатъчно стабилно.

Шлейм току-що бе заповядал на Рогодетер Сноул да изпрати корабите на другите воюващи до обектите, защитавани от земните, да събере всички толнепски сили и да поеме с пълна скорост към зоната на конференцията. Заповяда му да не се съобразява с никакви предупреждения на малкия сив човек.

Тъй като основната част от толнепските кораби бяха над Сингапур — доста близо, наистина — щяха да пристигнат след не по-късно от два часа.

В долния край на скиптъра си, противоположно на радиото, Шлейм имаше парализиращ лъч. Трябваше само да извие долния край на скиптъра и всички в залата, освен него самия, щяха да се парализират. Той носеше специални тампони в ушите, които при докосване щяха да преградят ушните мембрани. Цялото събрание зависеше от неговата воля. Трябваше само под някакъв предтекст да ги изкара навън в купата, тъй че и часовоите да попаднат в обхвата на парализиращия лъч и при първия сигнал за пристигането на флотилията да извие скиптъра.

На Толнеп дипломатите се подбираха както по ум, така и по смелост. Щеше да вземе някакво оръжие и ако е необходимо, да си пробие път до контролното табло на защитния кабел със стрелба, след което да го изключи и да пусне своите кораби.

А що се отнася до онзи пулт за управление, изобщо не го бе грижа. За Толнеп щеше да е по-добре да го няма — нация, чиято икономика се гради върху търговия с робство, бе винаги под някаква заплаха и телепортацията много повече бе пречила досега на Толнеп, отколкото й бе помагала.

Той самият бе на такова разстояние от дома, което спокойно можеше да се прелети с кораб. Същото се отнасяше и за останалите воюващи, освен това те щяха да бъдат принудени или да му се подчинят, или да умрат. А за останалите пратеници изобщо не го бе грижа как ще се върнат и изобщо дали ще се върнат. Още повече, мъртвите не говореха — било то пратеници или земни, особно когато бяха погребани.

Естествено, щеше да си направи труд да изтезава този дявол, за да се докопа до процеса на телепортация. Ако междувременно умре, какво от това.

Но най-хубавото в пялата работа бе това, че ако нещо се обърка, щеше да използва собствените аргументи на животното, за да се защити. Ще твърди, че Рогодетер Сноул се е оказал пират и не се е подчинил на заповедта му, а е дошъл тук на своя глава. Можеше да свали и екзекутира Рогодетер Сноул, а флотилията да остане под негово командване. Сноул просто ще бъде пожертван за по-висшето от неговия живот добруване на страната. Това бе съвсем обичайна тактика в дипломатическите среди.

Шлейм можеше дори да унищожи с толнепската флотилия останалите воюващи, ако се наложи.

Планът бе пипнат отвсякъде.

Оставаше му само да измисли как да изкара цялото събрание навън.

Усещаше такава увереност в себе си, че дори не слушаше какво говори дяволът. Каквото да направи, нямаше да му помогне.

Лорд Шлейм търпеливо се облегна назад и с половин ухо слушаше продължилите разговори.

Дипломацията наистина бе изкуство. Но ако се провали, винаги може да бъде заменена с аргументите на силата.

Шлейм докосваше с пръсти дъното на скиптъра.

Напрягаше слух да долови първия рев на моторите на своята флотилия.