Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (62)

7

В седем сутринта екипът на Маккендрик започна да подготвя съвсем различна операционна зала.

— Не знаем нищо за психлоските болести — каза Маккендрик на Джони. — Възможно е като се разложат, труповете им да са силно заразни за живите. Изградени са от вируси и е възможно да има някакъв вирус, по-малък от останалите. Тъй че си облечи други дрехи и смени изцяло жиците и оборудването.

Джони отиде да се преоблече, при което господин Цунг доста се затрудни, за да му намери нова престилка и се върна в залата с нови инструменти. Много се учуди, когато Маккендрик каза да доведат Чърк.

— Тя е почти мъртва — каза Маккендрик. — Психлоските жени вече месеци наред я хранят със системи стомашно. Структурата на мозъка е подобна на тази на труповете, освен това дупката на челюстта е по-голяма. Тъй или иначе е в кома и няма защо да й даваме много метан. Това е упойката, която ги хваща.

— Ще ида да я доведа — каза Джони.

Взе една миньорска количка и дихателна маска и слезе в помещенията, където постоянно циркулираше дихателен газ.

Двете психлоски жени веднага се озоваха при него, когато приближи количката до леглото на Чърк.

Тя лежеше със затворени очи, абсолютно неподвижна. Беше ужасно отслабнала, приличаше на скелет. Бедната Чърк.

Двете едри психлоски без никакви усилия я преместиха върху количката. Джони помисли, че може би и сам щеше да се справи. Само дето костите й не тракаха.

— Дайте ми дихателна маска за нея — каза Джони.

Двете женски го погледнаха неразбиращо.

— Защо? — попита едната.

— За да може да диша — нетърпеливо отговори той.

Другата женска се обади:

— Няма смисъл първо да я измъчвате. Нищо няма да усети.

Джони не схвана за какво става дума. Като забеляза объркването му, първата обясни:

— Отдавна чакаме някой да дойде да я убие. Винаги така правят. Чудехме се защо се бавите цели месеци?

— Това е единственото лечение, което катристите прилагат в случаи на лапсин.

Какви бяха тези думи? Ами „катрист“, това е медицинския научен култ, който в действителност управлява Психло. Нима не е знаел? А „лапсин“ е често разпространена болест по женските деца и макар че е рядкост да се прояви на възрастта на Чърк — тя е на трийсет години — все пак се случва. Без съмнение страда от лапсин. И естествено, рано или късно трябва да бъде убита.

— Аз няма да я убивам! — възмутено каза Джони. — Ще се опитам да я излекувам!

Не му повярваха. Първо, да се лекува лапсин бе противозаконно. Освен това беше противозаконно неупълномощен човек да се бърка в мозъка. Тъй че, той явно лъжеше, както правеха всички катристи. И все пак, да знае, че няма смисъл да я измъчва преди да я изпари, защото тя е безчувствена и той няма да изпита никакво удоволствие.

Джони трябваше сам да вземе дихателна маска и да я постави на Чърк. Изкара количката през херметическата врата. Чу зад гърба си двете женски:

— Ще я измъчва, нали ти казах.

Джони едва-едва бе потопил пръстче в „цивилизацията“ на психлосите и това бе достатъчно, за да се разстрои. Заведе Чърк в импровизираната операционна зала. Макар че бе слаба, трябваха трима, за да я качат на масата.

Маккендрик бе упражнявал много пъти цялата операция и екипът му бе обучен. Новият лекар повдигна маската достатъчно, за да пъхне в устата екстензия. Сестрата подпъхна под ръба на маската епруветка с метан и прослуша сърцето на Чърк, за да види има ли промяна. Сърцебиенето се забави и тя кимна на Маккендрик.

Пролуките на челюстта бяха извън маската и Маккендрик пъхна в тях жичките към мозъка. Внимателно постави главата в апарата. Джони регулира спусъка на пистолета. Сестрата постоянно слушаше сърцето и регулираше сместта от метан и дихателен газ.

Капсулата в главата ставаше все по-малка и по-малка. Металът върху терминалната платка ставаше все повече и повече.

След час и четиресет и пет минути Маккендрик се отдръпна. Извадените жички бяха в ръцете му. Сестрата попи две малки зелени петънца от двете страни на главата. Свалиха метановата епруветка. Извадиха от устата екстензията. Сестрата увеличи максимално подаването на дихателен газ.

— Изпитахме това преди няколко месеца върху един работник, без да го оперираме — каза Маккендрик. — Ще й трябват около четири часа, за да се събуди. Ако изобщо се събуди.

Джони щеше да се погрижи нищо да не й попречи. Подкара миньорската количка, заедно с товара й, към долните етажи.

Двете психли все още бяха вътре и страшно се учудиха, като го видяха. Помогнаха му да я върнат в леглото. Като започна да й сваля маската, едната каза:

— Предполагам, че я върнахте тук, за да ни заповядате да я убием.

Това беше капакът. Джони ги избута и двете от стаята. Взе един стол и седна от външната страна на херметически затварящата се врата. Реши да изчака тук през четирите часа, за да не би на някой друг да му хрумнат още странни психлоски идеи. Надяваше се Чърк да дойде в съзнание, докато изтекат четирите часа. Но за всеки случай се приготви да чака и повече.