Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (35)

8

Лорд Шлейм чувстваше, че нямаше да има никакъв диамант и никакъв фар на снимката, която щяха да им покажат след малко.

Те бяха видими само за толнепски очи и можеха да бъдат заснети само със специално пригодена толнепска камера. Ще използва момента, за да отвлече вниманието на останалите.

Да! В небето се чуваше слабо бръмчене на мотори. Флотилията ще бъде тук след няколко минути. Правилно бе разпределил времето си. Колко умно от негова страна. Но нали си бе заслужил репутацията на опасен дипломат. Много опасен при това.

Приближи се до стола си и провери дали достига кошницата. Погледна събраните пратеници. Всички напрегнато протягаха шии, чакайки да видят снимката. Съвсем не бяха нащрек. Дяволът седеше пред всички и не бе скриван от прожекционния апарат.

Шлейм докосна с пръст долната част на скиптъра.

— Покажете последната снимка от измамния ви макет! — подигравателно каза Шлейм.

Джони натисна бутоните. Светлината угасна и се появи триизмерна картина на Азарт.

Беше от различен ъгъл. Показваше обратната страна на луната и част от лицевата. От филтрацията имаше леко синкав оттенък, но без съмнение бе Азарт. Изглеждаше така, сякаш се носи спокойно между тях.

Точно в центъра безпогрешно можеха да се разпознаят диаманта и фара, знака на Толнеп.

Шлейм зяпна от учудване. Нямаше измама. Това наистина бе Азарт.

Единият от краищата на диаманта трябваше да сочи към вратата на хангар. Точно в този момент вратата му се отвори. Огромна, зееща дупка на пещера, изкопана от толнепите.

Луната се бе свила още повече. Приличаше на гигантски синкав балон, безпощадно притиснат от едната страна. Натискът ставаше все по-голям и свиването — все по-бързо.

Потъналата част се запълваше от нешо, което приличаше на черен газ.

След това от грамадната зееща врата бе изстрелян военен кораб! Макар че сигурно се движеше с огромна скорост, заради голямата му маса изглеждаше, че едва пълзи. Толнепски военен кораб от поне трийсет хиляди тона се опитваше да избяга в космическото пространство.

Но бе твърде късно. Явно вече бе засегнат от силите на разрушение, цялата му задна част бе всмукана навътре и изчезна.

Пред смразените погледа на пратениците целият кораб бе изяден от опашката до пода и металният му корпус се превърна в черни газове.

Започнаха да се отварят други врати на хангари.

Но записът стигаше дотук. Един последен облак черен газ от отчаяната разруха на кораба и се чу гласът на Шлейм: „Това е лорд Шлейм“.

Шлейм изписка. След това действа светкавично.

Запуши тъпанчетата си. Скочи. Завъртя долния пръстен на скиптъра си, бързо като картечница от ляво на дясно, за да ги смрази всички.

— Парализа! — изкрещя толнепът. — Не мърдайте! По дяволите, не мърдайте!

Не действаше достатъчно бързо! По-далечните пратеници започнаха да падат по очи.

Грабна другия скиптър от кошницата. Завъртя долния пръстен и го размаха около себе си, за да обхване и часовоите.

Не падаха достатъчно бързо.

Шлейм се наведе към кошницата и извади трите гранати. С цялата си сила, която никак не бе малко, запрати едната през отворената врата на контролния щаб. Хвърли една към входа за купата. А третата захвърли към дявола.

Още докато гранатите бяха във въздуха — с такава бързина действаше — той бе извадил оръжието от кошницата. Прицели се към дявола — право в главата му от трийсет стъпки. С радост натисна спусъка.

Не стреля.

Лорд Дом, бълбукащо същество от предимно течен свят, скочи на крака и се завтече към него.

Шлейм високо вдигна пистолета си, като се готвеше да го стовари върху Дом и да го разпльока. Толнепите бяха физически по-силни от всички присъстващи.

Джони хвърли брадвичката си като свистяща стрела. Твърдият й тъп край смаза очните филтри на Шлейм.

Лорд Браул, масивният дървоподобен пратеник, който преди бе седял зад него, обви около Шлейм широките си една стъпка в диаметър ръце и го стисна така, че кокалите му проскърцаха.

— Дръж го неподживен! — извика лордът на Фаулджопан. — Не му позволявай да докосва тялото си!

С удар на китката си фаулджопанът произведе отнякъде човкоподобен нож и пристъпи към Шлейм.

Толнепът се бореше, но огромните ръце здраво го държаха. Фаулджопанът огледа с капкоподобните си очи врата на толнепа.

— А, — най-накрая възкликна. — Ето къде е скрита капсулата!

Ножът му леко потъна и започна да реже. Започнаха да капят сиви капки толнепска кръв. Фаулджопан стисна раната и една крехка стъклоподобна капсула изскочи от нея. Беше непокътната.

— Капсулата му за самоубийство — каза фаулджопанът. — Трябваше само да се удари по врата от тази страна и щеше да е мъртъв. — Погледна укорително към Джони. — Ако го бе улучил с онази хвърчаща пръчка по врата, нямаше да имаме заложник!

Джони за пръв път заподозря, че нещата няма да се развият по неговия план и не вървят на добре.

Фаулджопанът се обърна към другите, които се бяха струпали около тях. Извика с крякащия си глас:

— Каква е волята на делегатите на тази конференция? Трябва ли този пратеник да бъде задържан от конференцията и осъден?

Замислиха се. Мислеха дълбоко. Гледаха се един друг. Някой подметка нещо за Член 32.

Джони само мислеше как да ги вкара вътре и да сложат край на войната, още сега. Нима тези лордове не разбираха, че умират хора? А що се отнася до Шлейм, та нали всички видяха, че използва оръжия? Но беше попаднал всред дълбокомислените идиотщини, с които се славеха правителства и съдилища. От небето дори се чуваше усилващо се бръмчене, което застрашаваше собствената им безопасност.

— Предлагам да го осъдим според всички правила — обади се един от лордовете отзад.

— Всички ли са съгласни? — провикна се друг. Всички невоюващи извикаха „да“, а воюващите казаха „не!“.

— Значи обявявам — каза лордът на Фаулджопан, — че пратеникът на Толнеп е задържан от конференцията и трябва да бъде осъден по Член 32 за физическа разправа с членовете на конференцията!

Ревът в небето се чуваше съвсем силно. Джони си проправи път през тълпата и застана точно пред толнепа. Размаха един скиптър пред лицето му.

— Това ли търсеше, Шлейм? Това е истинският. Другите бяха копия, които ние направихме. Залъгалки, както и останалите ти оръжия.

Шлейм се бореше и крещеше.

— Донесете ми някаква верига — извика фаулджопанът.

Джони се приближи до лицето на толнепа. Но фаулджопанът опипваше зъбите му, за да провери дали няма друга капсула, която да захапе. В момента, в който свърши, Джони отново каза на толнепа:

— Шлейм! Кажи на капитана си горе да се оттегли! Говори или ще ти натикам радиото в гърлото!

Лорд Дом се опита да отблъсне Джони.

— Това е затворник на конференцията! Не можеш да говориш с него, докато не бъде осъден. Член 51 от правителствените разпоредби за съдилищата…

Джони успя някак да се овладее.

— Лорд Дом, точно в този момент конференцията е заплашена от бомби! За вашата собствена сигурност настоявам…

— Настояваш? — каза фаулджопанът. — Виж сега, това са силни думи! Има определени процедури, които трябва да се спазват. А теб официално те информираме, че самият ти запрати предмет срещу пратеник. Тази конференция…

— За да му спася живота! — извика Джони и посочи към Дом. — Този толнеп шеше да му строши черепа!

— В онзи момент си позволи да действаш като отговорник по отбраната на конференцията. Не си спомням да сме те…

Джони си пое дъх. Трескаво мислеше.

— Бях назначен от планетата домакин, която има задължението да защитава живота на поканените делегати.

Естествено такава процедура нямаше.

— А, — каза лорд Дом. — Той има пред вид Член 41, задължения на планетата, отговорна за свиканите пратеници.

— Аха — каза Фаулджопан. — Значи не може да ти се предяви обвинение. Къде е веригата?

Един от китайските часовои тичаше с миньорска верига. Двама пилоти го следваха с чифт тежки белезници.

— По Член 41 — отчаяно каза Джони — настоявам затворникът веднага да разпореди на своите атакуващи корби да се предадат.

Лорд Дом погледна към Фаулджопан. Той поклати глава.

— По Член 19 може само да се уреди временно прекъсване на огъня там, където съществува заплаха за сигурността на пратениците.

— Добре! — каза Джони. Знаеше, че рискува. Пратениците не бяха вече толкова приятелски настроени към него. Но ще рискува докрай. От това зависеха много човешки живота. Не само техните собствени, но и тези на досега оцелелите в Единбург. Натика радиото близо до устата на Шлейм.

— Обяви незабавно прекъсване на нападението, Шлейм! И кажи на капитана си горе да се оттегли!

Лорд Шлейм просто се изплю в тях.

Вързваха го с вериги. Някой бе открил в кошницата му резервен филтър и го бе сложил на мястото на изпочупените стъкла над очите му, за да може да вижда. Събориха го на земята. Приличаше на голямо кълбо. Виждаше се само лицето му. Бе свил устни и от устата му се чуваха само съскания.

Джони щеше да му кресне, че ако отказва да говори по радиото, ще изпрати на планетата му Толнеп един голям дракон, но мисълта, че тези думи могат да се окажат в нарушение на някой друг член, го спря. Опитваше се да намери по-подходящ начин.

Но за щастие лорд Дом без да иска реши въпроса, преди Джони да се обади.

— Шлейм — каза той, — сигурен съм, че на процеса ще бъдем много по-благосклонни към теб, ако заповядаш на силите ти да се оттеглят.

Това се бе опитвал да изкопчи лорд Шлейм.

— При това условие и ако капитанът там горе се откаже от пиратското си начинание и ми се подчини, можете да ми дадете радиото.

Беше му подадено под устата от Джони, на който по-скоро му идеше да го фрасне с него и да му избие гадните зъби.

— И никакви кодове! Само кажи: „Обявявам временно прекъсване на бойните действия“ и „Заповядвам ви да се оттеглите в орбита далеч от бойните зони“.

Шлейм огледа липата над него. Когато Джони натисна скритото копче на микрофона, за всеобща изненада повтори точно думите на Джони. Но по лицето му едва едва пробягна хитра усмивчица.

Явно там горе си имаха някакви предварителни уговорки. От скиптъра долетя гласът на Рогодетер Сноул:

— Мое задължение е да попитам дали пратеникът на Толнеп не се намира под физическа заплаха или дискомфорт.

Спогледаха се. Очевидно толнепските разпоредби визираха такива внезапни и необясними промени в заповедите.

Шлейм, обвит до шия в тежки вериги, се усмихна:

— Мога ли отново да говоря с него?

— Кажи му веднага да се подчини! — каза Джони.

Не искаше открито да заплашва планетата на толнепите в такова обкръжение и в такъв момент.

Шлейм отново повтори дословно думите на Джони.

Отново се разнесе гласът на Рогодетер Сноул:

— Мога да се подчиня само ако бъда сигурен, че живота и сигурността на личния пратеник на Толнеп са гарантирани и конференцията обещава да го изпрати невредим на Толнеп.

Фаулджопан каза на лорд Дом:

— Това просто означава, че не може да има екзекуция.

— По силата на член 42 — каза лорд Браул — въпреки това, може да има процес. Това е съвсем нормално. Предлагам да гарантираме безпрепятственото връщане на пратеника. Всички ли са съгласни?

Този път всички бяха единодушни с „да“.

Фаудджопан започна да се оглежда.

— Къде е… къде е…?

Малкият сив човек се появи. Взе скиптъра от Джони. Огледа лордовете един по един и тъй като всички кимнаха, заговори по микрофона. Най-напред каза някаква кодова дума, последвана от особено жужене, което идваше сякаш от ревера на костюма му. След това каза:

— Капитан Сноул, пратениците гарантират завръщането на вашия представител на Толнеп не след дълго и без никакви физически увреждания.

Гласът на Сноул:

— Благодаря Ви, Ваше превъзходителство. Моля уведомете пратениците, че ще се подчиня на временното прекратяване на бойните действия и ще се оттегля в орбита далеч от тази зона и всички други зони на бойни действия. Край на предаването.

Джони сочеше пратениците на другите воюващи. Тъкмо те вилнееха в Русия и Единбург!

— Лорд Фаулджопан — каза Джони, — убеден съм, че временното прекратяване на бойните действия се отнася за всички воюващи.

— А! — каза Фаулджопан. Помисли. — Няма гаранции, че горе има само толнепски кораби. Няма да бъде правилно, ако и другите не се съгласят.

Но болбодът, дрокинът, ховинът и останалите представители на воюващите посочиха сър Робърт, който в момента седеше на вратата на контролния щаб.

— Ние сме съгласни! — извика сър Робърт с отвращение към цялото това бавене.

Пратениците на воюващите започнаха да се оглеждат как биха могли да се свържат с корабите си. Отвътре изскочи тълпа комуникатори с микрофони, които едва не ги пометоха.

Заповедта за временна забрана на бойните действия се разнесе на всички езици до всички воюващи кораби.

Велики боже, въздъхна Джони. През цялото това време умираха хора. Положението все още бе много критично. Нямаше никаква гаранция, че бойните действия няма да бъдат възобновени, дори с по-голяма сила.

И кой беше този малък сив човек, който упражняваше такава власт над тях? Къде се вписваше той във всичко това? Кой беше? Какъв интерес имаше от цялата тази работа? Още една заплаха?