Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (69)

5

— Най-напред трябва да знаеш — каза Сот, като се настани по-удобно и сдъвка малко от кербангото, което Джони му донесе, — че има много видове математика. Колкото са и расите. Аз ги колекционирах, така поддържах някакъв интерес към живота.

Има вълнуващи броични системи за много различни цифри. Например „двоичната система“, която използват шатоврианците: в нея има само две цифри — нула и едно. Така могат да ги използват в компютрите, където електрическият ток, или посоката на магнетизиране на един елемент, има две стойности. Едната съответства на цифрата нула, другата — на едно. За хората е трудно, но е много удобно за машините.

Има система, основаваща се на три, друга съвсем различна на четири, друга на пет, на шест, на седем, друга на осем, съвсем различна на девет и така нататък. Даже има една на двайсет и една на шейсет.

За ръчни изчисления най-удобна е така наречената „десетична“ система, основана на десет. (Джони бе чувал за нея от книгите на хората.) Психлоската математика е основана на единайсет. Някои я наричат „унденарна“. Трудна е, тъй че няма да те уча на нея.

— О, много ще се радвам да науча за тази система — каза Джони.

Съвестта го загриза заради „много се радвам“. Мразеше тази объркана смесица.

— Много по-лесно ще е да те науча на десетичната система — каза Сот. — Когато някой открие тази система в някоя планета, става герой.

Видя, че на Джони тези не му минават, въздъхна и каза:

— Добре. — Извади лист измачкана хартия. — Ще ти напиша единайсетте основни цифри.

Джони каза, че вече ги знае, но Сот поклати глава:

— Не, не. Много се съмнявам, че ги знаеш. За да разбереш наистина един символ, трябва да знаеш откъде идва. Така, всички цифри като символи са били отначало или първата буква на думата, с която са се наричали, или определен брой точки, или линии. Или са били пиктографи, които постепенно са били стилизирани, докато станат само част от първоначалната картина или тяхна стенографска версия.

Психлоските цифри най-напред са били пиктографи. С течение на времето са ги писали във все по-опростен вид, докато се превърнат в сегашните известни на теб единайсет цифри. Някога са се наричали „пътят към щастието“.

Джони не знаеше това. Виждаше тези цифри, тези символи, всеки път като летеше. Стана му интересно.

Сот започна да му рисува цифрите като пиктографи — малки рисунки.

— Нулата е празна уста — виждаш ли този зъб? Едно е лапа, само един нокът. Две е едно същество и една клечка. Три е едно същество, една лопата и една скала. Четири е миньорска количка — виждаш ли четирите ъгъла? Пет е както ние го наричаме „сгъната“ лапа — с пет нокъта. А шест е „разгъната“ — с шест нокъта. Седем е рудна шахта. Осем е леярна — виждаш ли купчината и дима? Девет е купчина метални кюлчета, подредени като пирамида. Десет е като светкавица — символ на власт, обозначен само като чертичка. Единайсет е две стиснати лапи — изразява доволство.

Това е малък нравствен урок, забелязваш ли. Ако копаеш и топиш руда, издигаш се от гладуване към сила и власт. — Засмя се. — Много малко хора знаят това. Само знаят в какво са се превърнали заради бързината с течение на времето. Все още се забелязват следи от пиктографите.

— Много се радвам, че научих това — каза Джони. Беше му забавно. От самото начало психлосите са били миньорска раса. — Аз мога да смятам малко в тази система. Но не мога да разбера силовите уравнения.

Реши да поизбърза. Не беше лъжа. Направо го заболяваше глава от тях. Нищо не се изравняваше.

Сот бе вперил поглед в него.

— Мисля, че биеш към телепортационните уравнения.

Джони повдигна рамене.

— Ние имаме работеща платформа. Произвеждаме телепортапионни системи.

— Да, чух — каза Сот. — Така се снабдихме с храна и дихателен газ. Чух, че имало някаква планета, Фобия, на която никой не можел да живее — явно това го озадачаваше. — А! Някой от учените ви го е открил в някоя друга математика и сега се опитвате да проверите всичко с психлоските силови уравнения.

Разсмя се и дълго не можа да спре.

Джони му даде още малко кербанго.

— Ами добре. Не че ще ви свърши особена работа. Но направо ми е чудно как не можете да се справите. Сигурно трябва да си психло, за да успееш.

Смееше се толкова силно, че му излязоха сълзи.

— Е, добре — най-после каза той. — Вече разполагате с телепортация, защо ви е тогава математиката?

Взе още един лист хартия и нарисува голям кръг. След това му хрумна нещо, облегна се я погледна Джони.

— Ако ти дам това, какво ще ми дадеш в замяна?

— Пари?

— Отделен купол, достъп до библиотеката на лагера и инструменти, за да експериментирам с компютри. И да не ме телепортират повече никъде!

— Добре — каза Джони.

Сот бързо направи списък на нещата, които бе изброил. Добави „дихателен газ и храна до края на живота ми“.

— Съжалявам, но трябва да добавя и това. Ще живея само още десет години, тъй че ще важи дотогава. Това е всичко.

Джони го подписа и дори остави отпечатък на нокътя си, както правеха психлосите. Сот изглеждаше с десет години по-млад.

Подаде му начертания кръг. След това постави парче хартия в центъра му.

— Разбираш ли от кодови шифри? От криптография? Както и да е, това е психлоската азбука. — Изписа я. — А това са психлоските цифри.

Написа ги под буквите, след това започна отново да ги изписва, докато под всяка буква имаше цифра.

— Виждаш ли, всяка буква си има цифрова стойност.

Сот махна горния лист и отново откри големия кръг.

— Това — натърти той, като посочи кръга — е Имперския дворец на Психло.

Нарисува серия малки черти около кръга.

— Това са единайсетте порти. Много хора, дори на Психло, не са знаели, че си имат имена. А те имат.

Като вървим обратно на часовниковата стрелка, ето как се казват: Портата на Ангела, Портата на Измамника, Портата на Дявола, Портата на Бога, Портата на Рая, Портата на Ада, Портата на Чудовището, Портата на Кошмарите, Портата на Кавгата, Кралската Порта и Портата на Предателя.^[1] Единайсет порти, всяка със свое име.

Свали от лавицата книга „Силови уравнения“.

— Няма значение за какви уравнения става въпрос в психлоската висша математика. Едни и същи са. Спомена силови уравнения, затова ще използваме тях. Няма значение.

Отвори книгата на една страница, където всички уравнения бяха обощени и посочи най-горното.

— Виждаш ли това „И“? Можеш да помислиш, че е символ на нещо в психлоската математика. Но то няма никаква математическа стойност освен тази: „Измамника“.

Извади първия лист.

— Където и да се появи това „и“, виждаме, че буквата „и“ има стойност девет. Тъй че, трябва просто да съберем или извадим, или каквото е обозначено да се направи с буквата „и“, към девет.

Като стигнем до втората фаза на уравнението, няма никаква буква, но психлоските математици знаят, че трябва да вземат втората буква на „измамник“, която е „з“ и после да погледнат цифровата стойност на „з“, която е осем, и да поставят втория ред на уравнението под знаменател осем. Уравнението влиза в трета фаза и математикът знае, че трябва да го постави под знаменател — стойността на „м“, която е четиринайсет. И така нататък.

Ако буквата в първоначалния вид на уравнението е „а“, математикът ще използва цифровата й стойност и ще продължи надолу с цифровите стойности на буквите на думата „ада“.

В уравнението винаги има някоя от тези букви, тъй че името на портата е ясно. И трябва да го използваш. Когато съберат уравненията, съставят ги обратно от отговора, тъй че да пасне името на някоя порта. Разбра ли?

Да. Закодирана и зашифрована математика!

Нищо чудно, че не се изравняват. Така дори първоначалната форма на уравненията изглеждаше сложна.

Прибави към това цялата сложност на една единадесетична бройна система и се получаваше пълна бъркотия в очите на външен човек.

Радваше се, че под ревера му имаше камера, която записваше всичко. Самите имена на портите изглеждаха странни.

— Трябва да бъда откровен с теб — каза Сот. — Не зная откъде идва този стремеж към откровеност. Но всичко това едва ли ще ви потрябва.