Ново назначение
Ето я и майска Москва. Народният комисариат на отбраната на Арбатския площад. На продължаващите късно след полунощ заседания Г. К. Жуков щедро споделяше своите наблюдения, правеше задълбочени изводи за боевите възможности на червеноармейските части.
Изслушваха го с голямо внимание. Върховното командване на въоръжените сили вече живееше по законите на военното време. На 1. септември 1939 г. с нападението срещу Полша хитлеристка Германия подпали Втората световна война. Пактът с Германия позволи на Съветския съюз да спечели време, за да укрепи у отбранителната способност на съветската страна. Под ударите на вермахта панска Полша се сгромоляса и на 17 септември 1939 г. Червената армия тръгна на освободителен поход, като взе под своя закрила населението на Западна Украйна и Западна Белорусия. Съветската граница бе преместена със стотици километри.
Чак до края на пролетта на 1940 г. Англия и Франция, формално обявили война на Германия след нападението срещу Полша, не започнаха бойни действия против хитлеристите. Дотогава се водеше „странната война“. Но когато Жуков се завърна в Москва, пожарът на войната на Запад започваше да се разгаря. През април Германия окупира Дания и пристъпи към завземане на Норвегия. Англия и Франция изпратиха в Норвегия малък контингент войски, но на Западния фронт както и преди беше спокойно…
Поредното съвещание в Народния комисариат на отбраната бе прекъснато — обаждаха се от Кремъл. При Й. В. Сталин се бяха събрали членовете на Политбюро Трудно е да се опише вълнението на Жуков, обзело го, когато той за пръв път прекрачи прага на кабинета, станал му по-късно твърде познат. Той, строевият генерал, се бе изопнал като струна. Сталин се ръкува сърдечно с него, припали лулата си и след кратка пауза попита за това, с което Жуков живееше през последната година: мнението му за японската армия. Веднага се създаде непринудена обстановка.
Г. К. Жуков подробно описа онова, което бе видял и което познаваше. Нови въпроси, този път за съветските войски. Жуков даде висока оценка на танкистите, артилеристите, летците. Не скри, че стрелковите войски трябва още да се учат. Той изрази мнение, че е необходимо бронетанковите и механизираните части в състава на армията да бъдат увеличени. Но предупреди, че танковете БТ-5 и БТ-7 с бензинов двигател са взривоопасни. В делова обстановка Сталин и другите членове на Политбюро обсъдиха редица въпроси. В заключение Сталин каза:
— Сега вие имате боен опит. Поемете Киевския военен окръг и използвайте опита си в подготовката на войските.
Неочаквано предложение. Ставаше въпрос за най-големия по онова време военен окръг в СССР. От Монголия направо на пост — лице в лице с фашистка Германия. Последната година Жуков беше далеч от Европа и знаеше какво става там само от вестниците. Пък и нямаше навика да се раздвоява с неща, които го отклоняваха от непосредствената му работа. Затова пък му се бе отворил случай да си изясни мнението на Сталин за причините за „странната война“.
— С какво си обяснявате твърде пасивния характер на войната на Запад и как според вас ще се развият по-нататък бойните действия? — попита Жуков.
Сталин се усмихна:
— Френското правителство на Даладие и английското правителство на Чембърлейн не искат да воюват сериозно с Хитлер. Те все още се надяват да го тласнат към война със Съветския съюз. През 1939 г. отказаха да създадат заедно с нас антихитлеристки блок и така всъщност искаха да развържат ръцете на Хитлер за евентуална агресия срещу Съветския съюз. Но от това няма да излезе нищо. Ще има да си плащат за недалновидната политика.
