Николай Яковлев
Маршал Жуков (21)

Конармейците

Командването на Западния фронт и Ставката не смятаха, че е необходимо да държат и занапред в тила на врага войските на генералите Ефремов и Белов. Те получиха заповед да се върнат при съветските части. Щабът на фронта им посочи полосата — през партизанските райони, през горите към мястото, където войските на 10-а армия подготвяха пробив в относително слабата отбрана на врага. Но генерал-лейтенант Ефремов изтъкна, че групата му е уморена, и помоли Генералния щаб да се изтеглят по най-краткия път през река Угра. Той смяташе, че Жуков проявява излишна предпазливост.

Сталин попита Жуков какво мисли и той отговори с категоричен отказ. Добре познаваше най-храбрия измежду храбрите генерали, но в тези условия само смелост не стигаше. Сталин отбеляза, че Ефремов е опитен военачалник и че на място нещата се виждат по-добре.

Ефремов тръгна с групата си по пътя, който бе избрал. За съжаление врагът се бе досетил за замисъла му и бе поставил силна преграда. Буйният генерал поведе бойците в решителна атака. Малцината оцелели са го запомнили в оня миг — висок, строен, с разкопчан шинел, с автомат в ръка, дори весел под непрекъснатия обстрел. С Михаил Григориевич Ефремов загинаха повечето войници, изтеглящи се с него. Червената армия загуби талантлив командващ армия.

По-различна бе съдбата на частите, командвани от спокойния и трезвомислещ Белов. Умело маневрирайки, те избягваха множеството капани и нанасяйки внезапни удари на хитлеристите, се придвижваха към участъка на пробива, посочен им от командването на фронта. Жуков лично се занимаваше с всичко, свързано с рейда на мъжествените кавалеристи. Белов получаваше от него подробни указания, които обикновено биваха изпращани с копие на Сталин. На 6 юни 1942 г. малко преди края на рейда Жуков сметна за необходимо да предупреди отново Белов: „Особено държа да не нарушавате създадената вътре в групата система за свръзка, а също така да обръщате внимание на връзката с мен. При всички условия гледайте постоянно да имате две радиостанции «Север» или «Партизанка», с които да поддържате радиовръзка с фронта… Операцията по изтеглянето е извънредно сложна, затова трябва внимателно, без да бързате, да подготвите плана и практическите мероприятия за изтеглянето на групата. Необмисленото и неподготвено изтегляне може да има сериозни последици.“

Жуков не ограничаваше действията на Белов. Той постъпваше не толкова като старши по положение, а по-скоро като по-възрастен другар, който подсказва най-разумните решения.

А опитите да се унищожи групата на Белов бяха ръководени от немските командни инстанции, та дори от хитлеристкия Генерален щаб на сухопътните войски. Халдер многократно получаваше донесения, де обкръжените войски ще бъдат ликвидирани всеки момент. Надеждите му не се оправдаха. Една от обобщаващите записки на озлобения Халдер за операцията, в която бяха хвърлени големи фашистки сили, гласи: „Във фронта на групата армии «Център» войските на руския генерал Белов отново се промъкнаха към Киров. (Калужка област — бел. авт.) Това не ни прави чест!“ (15 юни 1942 г.)

Бойците на Белов най-сетне се срещнаха със съветските части. Жуков от все сърце поздрави бойния си съратник, неговите смели командири и червеноармейци. Докато прегръщаше Белов, обикновено суровият Жуков грейна. Той се радваше за стария другар конармеец. Георгий Константинович слушаше за безпримерния петмесечен рейд и направо се подмладяваше, на умореното му лице изби руменина — нали именно в конницата бе минала военната младост на армейския генерал. Безкрайно развълнуваните събеседници се понатъжиха: бойните генерали разбираха, че прекрасната операция на Белов е изключение, „лебедовата песен“ на най-благородния род войски в съвременната война.

Кавалерийските корпуси се сражаваха чак до края на Великата отечествена. Но кавалеристите влизаха в бой най-вече спешени или действаха в състава на конно-механизирани групи. Пък и този рейд едва ли щеше да се осъществи, ако не бе снабдяван от въздуха и не бе подкрепян от безумно храбрата „въздушна пехота“ — бойците от авиодесантния корпус, които се сражаваха рамо до рамо с кавалеристите.