Николай Яковлев
Маршал Жуков (2)

Неочаквано поръчение

Учение, учение, учение! На 1 юни 1939 г. заместник-командващият Белоруския военен окръг Жуков провеждаше в щаба на корпуса в Минск разбор на поредната полева командно-щабна игра. Телефонът от Москва го прекъсна насред думата — незабавно да се яви в Народния комисариат на отбраната. Без да се отбива у дома, той отиде на гарата и с първия влак замина за столицата.

„Защо, как така?“ — питаше се Жуков в ЗИС-101, който се носеше стремително по улиците на Москва. Спретнатият командир, който го чакаше на гарата, само му каза — народният комисар ви чака! В приемната го слисаха с новината: приготвят му куфар за далечно пътуване!

К. Е. Ворошилов го посрещна насред кабинета, попита го как е със здравето и веднага започна делово:

— Японските войски внезапно са нахлули в приятелска Монголия, която съгласно с договора от 12 март 1936 г. съветското правителство е задължено да защитава от външна агресия. Ето картата на нахлуването с обстановката на 30 май.

Жуков погледна картата. Да, вражеските войски вече се бяха вклинили в територията на Монголия източно от река Халхъйн Гол. В съзнанието му като мълния проблесна мисълта: водят се боеве, но защо изпращат именно него?

Той не знаеше, че предния ден, на 1 юни, Ворошилов бе свикал съвещание. Началникът на Генералния щаб, маршалът на Съветския съюз Б. М. Шапошников изложил обстановката на Халхъйн Гол. Ворошилов отбелязал, че за „ръководител на бойните действия най-подходящ ще бъде някой добър кавалерийски началник“. Веднага на преден план излязла кандидатурата на Жуков — ръководството на Генералния щаб го ценяло високо като много добре подготвен военачалник. Ворошилов одобрил авторитетното предложение на Генералния щаб. И ето спретнат, съсредоточен, „добрият кавалерийски началник“ сега разучаваше картата пред народния комисар.

Гласът на Ворошилов го изведе от съсредоточеността:

— Започнала е сериозна военна авантюра. Можете ли незабавно да отидете там със самолет и ако се наложи, да поемете командването на войските?

Без да откъсва поглед от картата, Жуков отговори — готов е да тръгне „начаса“. Последни напътствия в Генералния щаб, главното е да се ориентира в обстановката на Халхъйн Гол и да предложи какви да бъдат по-нататъшните действия.

В 16 часа на 2 юни самолетът на Жуков излетя от Централното летище на Москва. Под крилото се мярна Ленинградският проспект, чашата на стадион „Динамо“. Курс на изток.

Предстояха им повече от две денонощия полет. Жуков мислеше съсредоточено какво го чака в местоназначението — в монголския град Тамцак Булак. Скоро ще види всичко със собствените си очи… Ето я пистата в безкрайната степ, няколко десетки юрти, сред които се губят шепа постройки от глина. Градът!