Николай Яковлев
Маршал Жуков (33)

Операция „Багратион“

Операцията за разгрома на немците в Белорусия неслучайно носеше името на прославения герой от войната през 1812 г. Пьотр Иванович Багратион. Той е влязъл в историята като пълководец, нанасящ стремителни, безогледни удари. Такъв дух пронизваше цялото щабно планиране при подготовката на операция „Багратион“. Дълбоко символично беше и че операцията през четвъртата година от Великата отечествена война започваше именно по местата, където през 1941 г. вермахтът бе провел „светкавичната“ си кампания. Сега трябваше „светкавично“ да отстъпва.

В самото навечерие на операцията в Ставката бе разгледано значението на предстоящото настъпление в рамките на цялата коалиционна война против Германия и нейните сателити в Европа. На 6 юни 1944 г. войските на западните съюзници най-после дебаркираха във Франция. От този момент Германия водеше война на два фронта. И какво от това? Сталин нареди на Антонов да доложи за събитията във Франция. Участниците в съвещанието отбелязаха: войските на съюзниците напредват „изключително бавно“. Следователно, записал е А. М. Василевски, „ние обсъдихме как ще се отрази на съветско-германския фронт дебаркирането на англо-американските войски в Нормандия и стигнахме до извода, че когато Червената армия започне Белоруската операция и продължи успешното настъпление срещу Финландия, хитлеристкото командване ще прехвърли част от войските си от Западния на Източния фронт“.

И сега съветското командване трябваше да разчита на собствените си, само на собствените си сили. Преди началото на Белоруската операция войските на четирите съветски фронта, които щяха да участват в нея, наброяваха 2,4 милиона личен състав, 36 400 оръдия и минохвъргачки, 5200 танкове и самоходни оръдия, 5300 самолета. Врагът разполагаше с 1,2 милиона души личен състав, 9500 оръдия и минохвъргачки, 900 танкове и самоходни оръдия, 1350 бойни самолета.

Решаваща роля се отреждаше на 1-ви белоруски фронт.

По молба на Жуков Сталин разреши 1-ви и 2-ри белоруски фронт да започнат настъплението на 24 юни, с един ден по-късно от 1-ви прибалтийски и 3-ти белоруски фронт. Жуков реши да остане в командния пункт на 3-та армия на А. В. Горбатов, влизаща в 1-ви белоруски фронт.

През нощта срещу 24 юни той се качи на наблюдателния пункт на Горбатов — на неколкостотин метра от предната линия, сред гъстите корони на дърветата бяха маскирани наблюдателни кули. Точно в полунощ в небето се разнесе тежко бучене — минаваха стотици самолети от авиацията за далечно действие. Те се ориентираха по светлината на автомобилните фарове, закрепени в окопите на предната линия и обърнати на изток. Но когато се взривиха първите серии от 500-килограмови бомби, силната въздушна вълна удари гората и Жуков се разтревожи: не са ли засегнати съветските войски? Провериха и му доложиха, че всичко върви по плана. „Поолекна ми на душата“ — спомня си С. И. Руденко.

Предната линия на врага бе обстрелвана от въздуха около час, а след това се наложи обстрелът да бъде прекъснат: заваля дъжд и екипажите не виждаха нито опознавателните сигнали, нито целите. Пауза, Жуков заповяда артилерийската подготовка да започне в определеното време, на разсъмване. Когато небето посивя, гръмнаха хиляди оръдия, на всеки километър в участъка на пробива имаше над 200 дула. Жуков наблюдава няколко минути непрекъснатите взривове, покрили вражеските позиции, протегна се и каза на генерала до него:

— Да идем да поспим, тази музика още дълго ще продължава.

Той постъпи, както подобава на опитен военачалник — всичко бе подготвено и пуснато в действие, оставаше му да чака резултатите, когато започне атаката. След артилерийската подготовка, която продължи повече от два часа и завърши с атака на щурмовите самолети и залпове на „катюшите“, се вдигна пехотата. За първи път през Великата отечествена война тя вървеше след двоен огневи вал с дълбочина 1,5–2 километра. И веднага се видя: сред настъпващите редици избухваха немски снаряди и мини, откриха огън неунищожени картечни точки. Атаката се задави. Проверените и смели войски залегнаха.

Тежък, продължителен бой. „В тази обстановка — пише маршалът от артилерията Н. Д. Яковлев — командармът А. В. Горбатов, човек, преминал дълъг армейски път и добре съзнаващ колко сложен е ратният труд, се държеше сдържано, дори спокойно. И в това спокойствие се чувстваше непоклатимата му вяра, че въпреки всичко командирите на корпуси, дивизии и полкове в неговата армия достойно ще изпълнят своя воински дълг. Затова гледаше да не ги тревожи, като често им се обажда по телефона, и търпеливо изчакваше по-нататъшното развитие на събитията.

Г. К. Жуков също не издаде с нищо своето вълнение. Той дори не се обади на командарма, само се разхождаше в горичката, в която бе разположен НП на армията, и от време на време се интересуваше какви са съобщенията за бойната обстановка на фронта като цяло и при съседа — войските на 2-ри белоруски фронт. Със същото самообладание се държа през целия ден, вечерта и през нощта, та дори на другия ден. Можеш само да завиждаш на такова хладнокръвие.“

А по на юг, в заблатения горист район, където настъпваше 65-а армия на Батов, се очертаваше успех. „Познавах добре тези места — пише Жуков, — тъй като бях служил тук повече от шест години и по онова време ги бях обходил надлъж и нашир.“ На фона на онова, което ставаше в полосата на армията на Горбатов, донесението на Батов му се стори почти неправдоподобно. Батов бе повикан на телеграфа: „Доложете лично каква наистина е обстановката пред фронта на армията. Жуков.“ Доложиха му.

„Апаратът мълчеше — спомня си Батов, — най-сетне изтрака кратката фраза: «Ще дойда сам да видя с очите си.» В 15,00 часа в НП в Гомза пристигнаха Жуков, Рокосовски, Новиков и Яковлев. Колите им тъкмо бяха префучали по пътя и вражеската артилерия започна да го обстрелва от Паричи.

— Тук при теб е напечено, Павел Иванович — каза Рокосовски.

— Да, не е безопасно, другарю командващ, съветвам ви да не оставате дълго.

— Никъде няма да ходим — намеси се Жуков. — Ще седнем да обядваме. А сега докладвай.“

Жуков се убеди, че войските на Батов са дошли от югоизток в обход на Бобруйск, докато Горбатов все още не бе успял да стигне дотам от североизток. Следователно планът за обкръжаване на хитлеристите край Бобруйск все още не бе изпълнен. След като се върна в 3-та армия, Жуков подкрепи молбата на Горбатов, която бе отхвърлил при подготовката на операцията, да нанесе удар по на север. И се почна… Вражеската отбрана най-после бе смазана. На 27 юни югоизточно от Бобруйск бяха обкръжени над 40 хиляди хитлеристи.

Към 17 часа въздушното разузнаване доложи: врагът се готви да се измъкне от обкръжението. Не биваше да се губи нито час, не биваше фашистите да се възползват от нощта! Жуков заповяда на частите да нанесат удар от въздуха, преди да се е мръкнало. За по-малко от два часа командващият 16-а въздушна армия С. И. Руденко подготви безпрецедентна операция — от 19,15 ч., за час и половина 526 съветски бомбардировачи и щурмови самолети връхлетяха върху струпаните войски на противника. Авиацията действаше невероятно ефикасно. С бомбени удари и оръдейно-картечен обстрел тя поразяваше вражеската техника, над пътя и гората до него на височина 300–400 метра се издигаха кълба черен дим. Обезумели, хитлеристите хукнаха накъдето им видят очите през горящата гора.

След това специална комисия изчисли: унищожени са близо 150 танкове и щурмови оръдия, около 6 хиляди коли и влекачи, около хиляда оръдия, три хиляди каруци. Убити са над хиляда вражески войници и офицери. Обезумели от ужас, хитлеристите се предаваха в плен на разбъркани тълпи, а онези, които се опитваха да се съпротивляват, биваха унищожавани.

Пробивът край Бобруйск и успехите на съседните фронтове край Витебск изправиха цялата немска група армии „Център“ пред непосредствената опасност от обкръжаване. Жуков като кадрови военен следеше с голям интерес действията на вражеското командване: какво ще предприеме?

Той обобщава: „Докато наблюдавахме и анализирахме действията на немските войски и на тяхното главно командване в тази операция, ние, честно казано, бяхме донейде изненадани от грубите грешки в маневрите им, които обричаха войските на катастрофален край. Вместо да се изтеглят бързо на тиловите рубежи и да прехвърлят силните си групировки към фланговете, които бяха застрашени от съветските ударни групировки, немските войски се впускаха в продължителни фронтални сражения източно и северно от Минск.“

Начинът на действие, избран от бавномислещия немски щаб, откри блестяща възможност за паралелно преследване. Заобикаляйки възлите на отбраната, съветските танкове изминаваха по 50 километра на ден, а общовойсковите съединения изминаваха средно на денонощие 20 километра. Огромна бе помощта на белоруските партизани, които прекъсваха съобщителните пътища на врага и му нанасяха удари откъм тила. Партизаните съобщиха, че хитлеристите минират големите сгради, оцелели в Минск, готвят се да ги заличат от лицето на земята.

Съветското командване ускори настъплението, за да предотврати поредното престъпление на фашистките варвари. На 3 юли градът бе освободен. Жуков разгледа със свито сърце Минск, където навремето бе служил 7 години. Навсякъде развалини, от които жителите на столицата на Белорусия, като по чудо останали живи под ботуша на окупаторите, излизаха измъчени и крайно изтощени да посрещнат освободителите.

Някои от виновниците и съучастниците в чудовищните злодейства бяха унищожени в обкръжението източно от Минск. Там за около една седмица бе ликвидирана почти стохилядна групировка. Предадоха се 57 хиляди фашистки „герои“, сред които 9 генерали.

Както навсякъде, освободената съветска земя бе белязана от страшните следи на фашистките злодейства. В. Белорусия хитлеристите бяха убили 2 200 хиляди мирни жители и военнопленници. Бяха унищожили изцяло или частично 209 града и районни центрове, 9200 села. Зверствата на окупаторите бяха най-нагледната агитация срещу хитлеризма: те не можеха да бъдат описани е думи. Сега фашистките зверове бяха сполетени от справедливо възмездие.

Генерал Горбатов бе смаян, докато отиваше с кола през Берьозина към железопътния мост: на бойното поле имаше повече от три хиляди вражески трупа. Тук поредната орда обкръжени безуспешно се бе мъчила да се отскубне и бе попаднала под огъня на учетворените зенитни картечници на съветската охрана на моста. „Спомних си — пише Горбатов — отколешния израз «Труповете на врага миришат хубаво», промених маршрута на две дивизии от втория ешелон, поели към току-що оправения мост край градчето Свислоч, и ги накарах да минат по железопътния мост, за да видят какво са направили другарите им от първия ешелон. Реших, че шестте километра, които щяха да извървят в повече, ще бъдат изплатени в бъдеще.“

Да, това несъмнено беше най-добрата възпитателна работа сред войските, които изпитаха дълбоко удовлетворение при вида на повалените врагове и не искаха да изостават в сраженията от бойните си другари. Яростта на настъпващите непрекъснато нарастваше, те помитаха по пътя си фашистката сган.

На 10 юли, оставили далече зад себе си Минск, доблестните съветски войски водеха боеве на меридиана Вилнюс–Барановичи–Пинск. От Западна Двина в район от приблизително 400 километра организираната отбрана на хитлеристите бе разбита.

На 7 юли Жуков бе повикан в Ставката. На другия ден Сталин покани маршала заедно с Антонов на вилата си. Върховният беше в чудесно настроение, шегуваше се. Настроението му се подобри още повече, след като той говори по телефона с Василевски, от фронта имаше нови радостни новини. Във вилата се събраха членовете на Държавния комитет на отбраната. Заговориха за перспективите на войната. „Й. В. Сталин изказваше мислите си сбито и ясно — отбелязва Жуков — и от това личеше, че задълбочено е обмислил всички тези въпроси. Макар и да смяташе, че имаме достатъчно сили, за да унищожим сами фашистка Германия, Върховният искрено приветстваше откриването на втория фронт в Европа. Това ускоряваше края на войната, толкова необходим на съветския народ.“

За хората, събрали се у Сталин, не беше тайна, че Германия върви към поражение. Във военно отношение тя беше изгубила войната на съветско-германския фронт. Разбира се, Хитлер, този „комарджия“, както отбеляза Сталин, ще се опита да потърси политически изход, но Рузвелт и Чърчил няма да приемат сделка с него. Те ще се стремят в Германия да бъде създадено „правителство, което да им се подчинява“.

От високата политика към военните въпроси. Сталин попита Жуков могат ли съветските войски да стигнат до Висла и къде да бъде включена в сраженията създадената в СССР 1-ва полска армия. Жуков изрази твърдата си увереност, че могат не само да стигнат до Висла, но и да заемат удобни плацдарми за по-нататъшно настъпление към Берлин, и предложи 1-ва полска армия да бъде насочена към Варшава.

Сталин заповяда на Жуков да поеме ръководството и на 1-ви украински фронт, който тия дни трябваше да се включи в операцията, взаимодействайки с левия фланг на 1-ви белоруски фронт. По това време маршал Конев, командващ 1-ви украински фронт, разполагаше с 1,2 милиона души личен състав, с 16 100 оръдия и минохвъргачки, с 2050 танкове и самоходни оръдия и 3250 самолета.

Същинска грамада! А целта й бе да освободи Лвовска област и източната част на Полша и да излезе на Висла. Жуков бързо пресметна: силите и средствата са повече от необходимото. Не е ли по-добре да вземат от Конев някои съединения, да ги прехвърлят в групата фронтове на Василевски, да ги подсилят и те да превземат в движение Източна Прусия? Докато бяга, врагът едва ли ще може да организира здраво прикритие.

— Да не сте се наговорили с Василевски? — попита Сталин. — Той също иска да го подсилим.

— Не, не сме се наговаряли. Но ако и той мисли така, значи е прав.

— Немците ще се бият до последно за Източна Прусия. Там може да закъсаме — завърши разговора Сталин с категоричен тон, който изключваше възражения.

Явно в този случай Жуков не е проявил необходимата настойчивост. През юли 1944 г. пътят към Източна Прусия беше открит. Сталин бе прав, че хитлеристите „ще се бият до последно“ за нея, но с какво?

На 5 юли Хитлер заповяда незабавно да бъдат сформирани 15 гренадирски дивизии, които главно да прикриват Източна Прусия. На първите от тях бе наредено да пристигнат на фронта в края на юли, а на останалите — в края на август. На 13 юли той държа реч пред 160 командири, назначени в тези дивизии. Това бе последната реч на Хитлер пред относително голяма аудитория. Текстът й не е запазен. Населението на Източна Прусия бе подкарано към границите да строи укрепления. Какъв бе ефектът? На 18 юли най-близкият помощник на фюрера Мартин Борман е записал: „Руснаците са край Августов, непосредствено до границата на Източна Прусия. Ако техните танкови съединения упражнят макар и малък натиск, ние нямаме засега с какво да ги спрем. Новосформираните дивизии все още не разполагат с необходимите противотанкови средства.“

Сега от сферата на възможното да преминем към онова, което ставаше в действителност. На 11 юли Г. К. Жуков пристигна в 1-ви украински фронт и разположи командния си пункт в района на Луцк. На 13 юли фронтът премина в настъпление и след пет дни беше напреднал с 80 километра. А на 18 юли, „в този незабравим ден“, войските от левия фланг на 1-ви белоруски фронт се втурнаха към Люблин. Пред тях беше Висла!

Успехите на съветските войски бяха главозамайващи. Фронтовете се носеха на запад, право на запад. Жуков, разбира се, не е могъл да знае цитираното по-горе мнение на Борман. Но той виждаше обстановката. На 19 юли изпрати извънредно донесение, което да бъде предадено „лично“ на Сталин. Жуков не се довери на телеграфа, а изпрати документа по офицер. Донесението наистина е извънредно важно.

„До Другаря Сталин.

Във връзка с това, че нашите войски наближават държавната граница, докладвам съображенията си как да бъде изградена операцията на белоруските фронтове в най-близко време:

1. В най-близко време главната стратегическа цел на 1-ви, 2-ри и 3-ти белоруски фронт трябва да бъде: да излязат на Висла при Данцигския залив, като превземат и Източна Прусия или в краен случай, когато излязат на Висла, да откъснат Източна Прусия от Централна Германия…

1-ви белоруски фронт разполага с достатъчно войски, за да изпълни гореизложените задачи. Трябва да му бъдат дадени допълнително 300 танка и 100 самоходни оръдия.

На 2-ри белоруски фронт трябва да бъдат дадени една армия от 9 дивизии, един стрелкови корпус — три дивизии, 2–3 танкови корпуса или една танкова армия, четири тежки танкови полка ИСУ-152, фронтът трябва да се подсили и с авиация…

Би ми било много полезно да се посъветвам лично с Вас за предстоящата операция, няма да е зле да извикате и Василевски.“

Не го повикаха в Москва. Сталин не промени мнението си.

На 20 юли в изключително мрачна атмосфера в щаба на Хитлер бе свикано съвещание. Началникът на Оперативния отдел генерал Хойзингер докладва и обрисува тъжната картина на Източния фронт. Насред доклада му право от Берлин пристигна началник-щабът на Резервната армия полковник Щауфенберг, повикан да доложи за „гренадирските дивизии“, предназначени за Източна Прусия. Щауфенберг остави дебелата си чанта в заседателната зала и излезе. Хойзингер показваше на картата клиновете на съветските армии — групата армии „Север“ бе застрашена от обкръжение откъм север. Той повиши тон: „… Ако нашата група армии не бъде незабавно изтеглена, катастрофата…“

Фразата му бе прекъсната от мощния взрив и бомбата в чантата на Щауфенберг.

Покушението бе подготвено от група заговорници, които се опитваха с убийството на фюрера да предотвратят военния крах на Германия. Хитлер остана жив и жестоко наказа не само тях, но и всички, заподозрени в нелоялност към режима. Терорът на нацистите и пропагандата заздравиха съпротивата на вермахта. На 21 юли Хитлер назначи за началник на Генералния щаб опитния генерал Гудериан.

Поемайки работата, Гудериан прави заключението: „… След 22 юли 1944 г. положението на групата армии «Център» беше просто катастрофално, по-лошо от това едва ли можеше да бъде… руснаците се бяха устремили като неудържим поток към Висла.“ Остатъците от разбитите в Белорусия немски дивизии бягаха към Полша. Резервите? „Единствените сили, с които разполагахме, се намираха в Румъния, в тила на групата армии «Южна Украйна». Достатъчно бе да погледнеш картите с железопътните линии, за да разбереш, че прехвърлянето на тия резерви ще отнеме много време.“

Скъпо платиха хитлеристите за това, че през март 1944 г. съветските войски навлязоха под командването на Жуков в Карпатите!

Но до втората половина на юли съветските войски бяха изминали за един месец около 500 километра, тиловете бяха изостанали, по-слаба бе поддръжката от въздуха; новите летища не успяваха да настигнат фронта, който стремително напредваше на запад. Именно в този момент Гудериан пое ръководството в свои ръце.

Жуков, който винаги се е отличавал с обективност, отбелязва спокойно в спомените си за тези събития: „Все пак трябва да кажа, че в тази изключително сложна обстановка командването на групата армии «Център» намери правилен начин за действие. Тъй като немските части нямаха плътен отбранителен фронт, а и не разполагаха с необходимите за създаването му сили, германското командване реши да спре настъплението на нашите войски главно с бързи контраудари. Под прикритието на тези удари войските, прехвърлени от Германия и от други участъци на съветско-германския фронт, се разполагаха на тилови рубежи и се развръщаха за отбрана.“

Всичко това затрудни, но не можеше да спре и не спря пробива на настъпващите съветски войски. На 23 юли ударната групировка на 1-ви белоруски фронт освободи Люблин, а на 24 юли форсира Висла, като създаде плацдарм в районите на Магнушев и Пулави. През това време 1-ви украински фронт провеждаше Лвовско-Сандомирската операция. На 27 юли бе превзет Лвов, а на 29 юли бе форсирана Висла и бе създаден сандомирският плацдарм.

Жуков високо оцени действията на войските на 1-ви украински фронт, но все пак смяташе, че в планирането на тази операция, макар и блестящо завършена, има грешки, недопустими за четвъртата година от войната. Заради немарливостта при разузнаването и недостатъците при артилерийската и авиационната подготовка не всички маневри на противника бяха разкрити навреме.

След като изминаха над 600 километра, съветските войски преминаха Висла и се укрепиха здраво на три плацдарма. До Берлин оставаха точно толкова километри, колкото 1-ви белоруски фронт бе изминал за месец и нещо. Сега този фронт бе острието на клина на Червената армия, насочен право на запад, към Берлин.

На 29 юли Й. В. Сталин и М. И. Калинин поздравиха Г. К. Жуков по случай награждаването му с втория медал Златна звезда „Герой на Съветския съюз“.