Николай Яковлев
Маршал Жуков (6)

Самураите запомниха урока

Сражението на р. Халхъйн Гол, и до днес известна единствено на сведущите географи, рязко промени международния живот. Пълководческият подвиг на Г. К. Жуков, удостоен за тази победа със званието „Герой на Съветския съюз“, не само премахна опасността, надвиснала над съюзника на СССР — Монголската народна република, но и стабилизира цялата обстановка в Далечния изток.

От този момент в Токио престанаха да се вслушват в сирените на армейските щабове, които подмамваха правителството със съблазнителните перспективи за лесен поход на север против СССР. Халхъйн Гол веднъж завинаги заличи от паметта на войскарите представата за съветския войник, която те си бяха създали по време на Руско-японската война от 1904–1905 година. Командирите и червеноармейците, които през лятото на 1939 г. дадоха нагледен урок на войнствените самураи, спестиха на Съветския съюз нашествие и от изток след 22 юни 1941 година. Падналите в тези боеве са безсмъртни — с цената на своя живот те спасиха мнозина от неизбежна гибел: Япония отказа да започне с Германия война срещу СССР.

Ударите по Квантунската армия отекнаха като мощно ехо в Европа. В средата на август 1939 г. хитлеристкото ръководство отхвърли предложението на Токио за създаване на троен военен съюз, в който да участват Германия, Италия и Япония. Берлин предпочете да сключи пакт за ненападение със Съветския съюз, подписан на 23 август 1939 година. Този пакт внесе объркване в лагера на агресорите, доведе до това, че те не се включиха едновременно във Втората световна война. На 25 август правителството на Хиранума в Япония, при което бе замислен Халхъйн Гол, подаде оставка. Озлоблението на Токио към „вероломния“ съюзник — Германия — бе просто неописуемо.

А Жуков? Докато ставаха тези епохални събития, тласък за които бе и победата на Халхъйн Гол, командващият корпус се бе посветил изцяло на една добре позната и любима работа — той укрепваше бойната мощ на съветските войски, предпазили съюзна Монголия от агресора. Работа имаше много и той й се отдаде с присъщата му енергичност. Заповяда участниците в боевете да бъдат изпратени по частите, още непомирисвали барут, за да им предадат своите завоювани с кръв знания и опит. Цялата есен, зима и пролет преминаха в интензивни занятия. Жуков предвкусваше как ще изведе войските на тактически учения в полето. Ето вече година, откакто е в Монголия.

Москва издаде друго разпореждане.

Маршалът на Съветския съюз М. В. Захаров, началник на Генералния щаб в края на шестдесетте и началото на седемдесетте години, отбелязва: „Ръководството на Генералния щаб постъпи съвсем правилно, като за командващ групата съветски войски в Монголия издигна кандидатурата на Г. К. Жуков. На него съвсем основателно се възлагаха големи надежди. И наистина, ръководейки многочислени войскови съединения в степите на Монголия, той прояви в бойни условия своята изключителна военна дарба. Партията и съветското правителство откриха в него военачалник с голям мащаб.“

В началото на май 1940 г. Г. К. Жуков бе върнат в Съветския съюз. Както винаги през живота си, той се стегна набързо за път. Напускаше войските, които вече бе обикнал, с твърдата увереност, че влязат ли отново в бой, те достойно ще изпълнят всяка задача. „Неслучайно — ще напише той в спомените си — съединенията, които през 1939–1940 г. се намираха в Монголия, след прехвърлянето им през 1941 г. в Подмосковието се сражаваха с немците изключително добре.“

През май 1940 г. Жуков бе удостоен със званието армейски генерал.