Николай Яковлев
Маршал Жуков (37)

„Да унищожим фашисткия звяр в бърлогата му!“

С такива плакати бяха посрещнати съветските войски на германската граница. Челните съветски части ги слагаха веднага щом съветските войници прекрачеха границата на Германия с Полша. Плакатите призоваваха: „Бойци и командири! Ние навлизаме в територията на Германия. Напред към Берлин!“

На 26 януари Военният съвет на 1-ви белоруски фронт внесе в Ставката следното предложение: след като частите му форсират Одер, да се изтеглят изостаналите войски, да попълнят запасите от боеприпаси и гориво и на 15–16 февруари да превземат „със стремителен скок Берлин“. На 27 януари Ставката прие това предложение. Тогава Жуков не се съмняваше, че то е реално: Берлин беше относително слабо прикрит и съединенията, набързо сформирани и прехвърлени срещу 1-ви белоруски фронт, едва ли щяха да издържат на челен удар по посока към града.

Тази операция обаче не бе проведена. На военнонаучната конференция, състояла се в края на 1945 г., Г. К. Жуков обясни изчерпателно защо са се отказали от нея:

— Искам да отговоря на изказването на др. Енюков (представител на Генералния щаб на Червената армия, генерал-майор — бел. авт.). Очевидно някои другари не са съвсем наясно за целесъобразността на различните мероприятия на командването по време на операцията. Той каза, че със средствата, с които е разполагал, фронтът е могъл да стигне до Берлин. Разбира се, по онова време Берлин нямаше силно прикритие. На западния бряг на р. Одер противникът имаше само отделни роти, батальони, отделни танкове, следователно по Одер все още не съществуваше истинска вражеска отбрана. Това се знаеше. Можехме да пуснем танковите армии на Богданов и Катуков (2-ра и 1-ва гвардейска танкова армия — бел. авт.) право към Берлин, те можеха да стигнат града. Друг въпрос е, разбира се, дали щяха да го превземат, трудно е да се каже. Но трябваше да устоим на изкушението, а това не беше лесно. Командирът не бива да се главозамайва дори при успех. Вие мислите, че др. Чуйков не е искал да се спусне към Берлин или пък Жуков не е искал да превземе Берлин? Можехме да тръгнем към Берлин, можехме да хвърлим подвижните войски и да се приближим към града. Но, другарю Енюков, нямаше да можем да се върнем, тъй като противникът лесно щеше да прегради пътищата ни за отстъпление. Противникът лесно щеше да пробие нашата пехота с удар от север, да излезе на преправите на р. Одер и да постави войските на фронта в тежко положение. Още веднъж подчертавам, че трябва да умеем да се владеем и да не се поддаваме на изкушения, в никакъв случай да не бъдем авантюристи. В решенията си командирът винаги трябва да следва здравия разум.

Именно през тия дни бяха получени сведения за голяма концентрация на противникови войски по на север — в Померания. Тази групировка бе надвиснала застрашително над оголения десен фланг на фронта. Още на 23 януари немските войски в Померания и край Берлин се сляха в групата армии „Висла“. За неин командващ Хитлер бе назначил Химлер, шефа на СС и на всички наказателни органи в райха.

Фюрерът, който дори тогава все още не се бе отърсил от химеричните си илюзии за „силата“ на националсоциалистическата идеология, вярваше, че единственият му изход, обещаващ успех, е да назначи там палач на палачите за командващ. През 1976 г. Дж. Тоуланд, може би най-влиятелният днес изследовател на живота на Хитлер, пише за тези действия на фюрера: „Тази извънредна група армии беше предназначена да спре главния удар, нанасян от маршал Г. К. Жуков. Гудериан смяташе назначаването на Химлер за лудост, но Хитлер посочи — райхсфюрерът е единственият човек, способен да организира бързо армията, само като чуят името му, войските ще се вдъхновят за борба докрай.“ Но отдавна вече беше минало времето, когато фашистките лозунги и техните живи въплъщения вдъхновявана вермахта…

И така във все по-тъмната нощ на фашисткия райх Хитлер хвърли срещу Жуков последния си коз — Химлер, който щял да поведе войната наистина по нацистки. Как по-точно? Химлер веднага постави часови по левия бряг на Одер — да убиват всеки, който се опита да прекоси под натиска на Червената армия реката. „Но дори тия мерки не накараха тълпите изтощени, загубили оръжието си войници да спрат огромните танкове на Жуков“ — казва Ю. Торвалд в книгата си „Разгромът на Изток“ (1980). Тъкмо тогава Химлер с глутницата есесовски генерали, които бе довел в щаба в Померания, разработи плана, разкрит от Жуков: да удари във фланг откъм север 1-ви белоруски фронт.

Първоначално Жуков смяташе, че ще успее да премахне заплахата съвместно със съседния 2-ри белоруски фронт. На 31 януари Жуков изпрати донесение в Ставката:

„1. Вечерта на 31 януари, след като левият фланг на 2-ри белоруски фронт изостана много от десния фланг на 1-ви белоруски фронт, фронтът вече е широк 500 километра.

Ако левият фланг на К. К. Рокосовски продължава да стои на едно място, противникът безусловно ще предприеме активни действия срещу разтегнатия десен фланг на 1-ви белоруски фронт.

Моля да заповядате на Рокосовски незабавно да атакува на запад 70-а армия поне в отстъп зад десния фланг на 1-ви белоруски фронт.

2. Моля да задължите др. И. С. Конев да излезе възможно най-бързо на р. Одер.“

В спомените си Жуков ще отбележи лаконично: „На това донесение не получихме бърз отговор и конкретна помощ от Върховния.“

2-ри белоруски фронт, чиито основни сили бяха задействани в Източна Прусия, започна исканото от Жуков настъпление на 10 февруари. Но той напредваше бавно и за 10 дни измина само 50–70 километра.

Хитлеристите се биеха на живот и смърт. Колкото до 1-ви украински фронт, едва в края на март неговите войски успяха да смажат вражеската съпротива и да излязат на р. Найсе, тоест там, докъдето бе напреднал 1-ви белоруски фронт.

Стана така, че намерението на Г. К. Жуков да превземе Берлин в средата на февруари не бе осъществено и войната се проточи с още няколко месеца. И защо? Може би Жуков не бе преценил добре ситуацията? Не, от военна гледна точка той беше абсолютно прав, изхождайки от положението в началото на януари. В щаба на 1-ви белоруски фронт тогава преценяваха перспективите за завършване на въоръжената борба в Европа, следвайки военната логика — Германия е притисната между два фронта. Колкото и вяли да бяха бойните действия на запад, хитлеристите бяха принудени да държат там определени сили. Но се намеси политиката: и действията на Хитлер, и позицията на западните съюзници на СССР внесоха резки промени в положението на Източния фронт.

Ставката не отговори бързо на донесението на Жуков от 31 януари, тъй като точно по това време Сталин се готвеше за историческата конференция на ръководителите на правителствата на СССР, САЩ и Великобритания, свикано в Ялта от 4 до 11 февруари. На нея съветската делегация изтъкна, че след като от запад са прехвърлени немски войски, „на нашия фронт могат да се появят още 35–40 дивизии“. Следователно трябваше да се ускори преминаването на съюзните войски в настъпление на Западния фронт. Желателно бе това да се направи „през първата половина на февруари“.

Ръководителите на САЩ и Великобритания заявиха, че ще го сторят. Те оценяваха високо подвизите на Червената армия от началото на 1945 г., казаха добри думи за тях и на конференцията, а малко след нея на 23 февруари 1945 г. Чърчил заяви публично пред целия свят по случай Деня на Червената армия: „Червената армия празнува двадесет и седмата си годишнина с триумф, който предизвиква безграничното възхищение на нейните съюзници и реши участта на германския милитаризъм. Бъдещите поколения ще признаят, че са длъжни на Червената армия също така безусловно, както го правим ние, които доживяхме да бъдем свидетели на тия велики победи.“ С не толкова гръмки фрази Рузвелт изрази същото мнение.

Хитлеристите знаеха за конференцията в Ялта, участниците в която оповестиха решимостта си да ликвидират фашизма. Берлин обаче съдеше за позицията на Запада по делата. Той не беше забравил миналото — протакането с „втория фронт“ — и виждаше настоящето: американо-английските войски явно не бързаха. Германското разузнаване бе заловило директива на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ и Великобритания, издадена на 24 януари 1945 г. от американския и британския командващ в Европа: „Съветският съюз постигна на Изток успехи, каквито англо-американското командване не очакваше. В случай че те продължат да напредват бързо на запад, може да се създаде обстановка, която е крайно нежелателна за правителствата на САЩ и Великобритания… Нашите военни мерки трябва да бъдат такива, че да дадат на немците възможност да заздравят Източния си фронт, което може да бъде постигнато главно чрез отслабване на Западния им фронт.“

В директивата се подчертаваше, че е нужно „руснаците да бъдат заблудени“. Бомбардировъчната авиация на САЩ и Великобритания получи заповед да разруши от въздуха железопътните възли в Централна и Източна Германия и с това уж да помогне на съветските войски, а всъщност да затрудни напредването им на запад. В края на януари Хитлер и приближените му обсъдиха перспективите на войната и единодушно стигнаха до извода: пред лицето на настъпващата Червена армия САЩ и Великобритания всеки момент ще протегнат ръка на Германия.

Хитлеристите оставиха на запад части, отговарящи на някакви си 26 дивизии, и хвърлиха всичко на Източния фронт. На южния фланг край езерото Балатон те дори започнаха контранастъпление. На северния в средата на февруари последва контраударът в Померания, предвиден от Жуков. Боевете на съветско-германския фронт избухнаха с нова сила. На германските войници им внушаваха: трябва да се държат, докато се появи митичното „оръжие чудо“, а на офицерския корпус допълнително се разясняваше, че колкото по-упорито вермахтът се съпротивлява срещу СССР, толкова по-скоро САЩ и Великобритания ще се притекат на помощ на райха и ще започне съвместната им борба против болшевизма.

Тези замисли имаха химеричен характер, от тях лъхаше безумие, но рязко нарасналата съпротива на фашистката армия беше факт. Операциите на 1-ви и 2-ри белоруски фронт в Померания продължиха почти два месеца — до края на март. Жуков ръководеше своя фронт предпазливо, без да забравя, че врагът може всеки момент да се опита да се нахвърли върху кюстринския плацдарм на Одер. Въпреки отчаяната си съпротива най-силната групировка в Померания бе разгромена. Хитлер свали Химлер от поста командващ групата армии „Висла“ и изгони началника на Генералния щаб Гудериан.

С тези сражения в началото на пролетта бе напълно освободена Полша. В боевете за нейната свобода и независимост паднаха над 600 хиляди съветски воини. В героични сражения главно в Померания Полската войска изгуби 26 хиляди убити и безследно изчезнали.

Спомняйки си за Съветската армия, която през 1945 г. носеше свобода на народите от Европа, маршал И. С. Конев пише: „Велико нещо е опитът от войната. Войниците, започнали да воюват през 1941–1942 г. край Москва, в степите на Украйна, край Сталинград, сега се приближаваха към Берлин. Те бяха достойни за славата на приказните богатири на Суворов и дори може би ги превъзхождаха… С такива войници можехме да превземем не само Берлин — с тях можехме да щурмуваме и небето.“

През 1941 г. комунист бе всеки девети воин, а сега, в края на войната — всеки четвърти.