Николай Яковлев
Маршал Жуков (25)

Къде ще удари врагът?

Какво пък, до болка позната история. За кой ли път в паузата между сраженията по щабовете като гъби никнеха планове, които според техните автори бяха многообещаващи. И тези автори бързаха да ги доложат на Върховното главно командване. Й. В. Сталин гледаше изключително сериозно на тези предложения по причина, описана от А. М. Василевски:

„Както вече отбелязах, Й. В. Сталин понякога подценяваше работата на апарата на Генералния щаб. Той все гледаше да изпрати на фронта мнозина ръководни сътрудници от Генералния щаб. Ако възразях поредният сътрудник от апарата на Генералния щаб да бъде изпратен на фронта, той всеки път отговаряше?

— Там той е по-необходим, а с тази канцелария все някак ще се оправим.

А когато го помолих да върнем от войските Н. Ф. Ватутин, тъй като, дето се казва, се задъхваме без квалифицирани щабни сътрудници, той попита сериозно: Не го ли бива за фронта?“

На 8 април 1943 г. маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков изпрати също от фронта, от Воронежкия, доклад на Й. В. Сталин. Докладът отразяваше мнението на Генералния щаб, с чието ръководство Жуков бе съгласувал и съдържанието, и изводите в този наистина исторически документ. Докладът бе обсъден с командващите Воронежкия и Централния фронт. Жуков пишеше:

„Докладвам мнението си за евентуалните действия на противника през пролетта и лятото на 1943 г. и съображенията си за нашите отбранителни боеве в най-близко време.

1. След като понесе големи загуби в зимната кампания от 42/43 г., противникът явно… поради ограничените си резерви ще бъде принуден през пролетта и през първата половина на лятото да разгърне настъпателните си действия на по-тесен фронт. Като изхождам от факта, че сега срещу нашия Централен, Воронежки и Югозападен фронт са разположени групировки, смятам, че противникът ще разгърне основните си настъпателни действия срещу тези три фронта…

2. Ще атакува със своята орловско-кромска групировка в обход на Курск от югоизток…

5. Трябва да очакваме, че тази година противникът ще разчита при настъпателни действия преди всичко на своите танкови дивизии и на авиацията, тъй като пехотата му сега е много по-неподготвена за настъпателни действия; отколкото миналата година.

Сега противникът е разположил пред Централния и Воронежкия фронт към 12 танкови дивизии и ако изтегли тук от други участъци 3–4 танкови дивизии, може да хвърли срещу нашата курска групировка около 15–16 дивизии с обща численост към 2500 танка.

6. За да се разбие противникът в нашата отбрана, освен мерките за подсилване на противотанковата отбрана на Централния и Воронежкия фронт трябва колкото може по-бързо да съберем от пасивните участъци 30 изтребително-противотанкови артилерийски полка, които като резерв на Ставката да прехвърлим на застрашените направления, а също така да съсредоточим всички полкове на самоходната артилерия в участъка Ливни–Касторно–Стари Оскол. Желателно е веднага да подсилим с част от полковете Рокосовски и Ватутин и да съсредоточим колкото се може повече авиация в резерва на Ставката, тъй че с масирани удари на авиацията във взаимодействие с танковете и стрелковите съединения да разбием ударните групировки и да провалим плана за настъпление на противника.

Не съм запознат с окончателното разположение на нашите оперативни резерви, затова смятам за целесъобразно да предложа да ги разположим в района Ефремов–Ливни–Касторно–Нови Оскол–Валуйки–Росош–Лиски–Воронеж–Елец. Основните резерви трябва да бъдат разположени в Ряжск, Раненбург, Мичуринск и Тамбов.

В района на Тула–Сталиногорск трябва да разполагаме с резервна армия.

Смятам, че не е целесъобразно войските ни да преминат в близките дни в настъпление с цел врагът да бъде изпреварен. По-добре ще е да изтощим противника в нашата отбрана, да обезвредим танковете му, а след това, въвеждайки свежи резерви, да преминем в общо настъпление и да ликвидираме окончателно основната вражеска групировка. Константинов (Жуков).“

Когато Сталин получи доклада на Жуков, при него беше Василевски, вече началник на Генералния щаб. След като прочете внимателно документа, Върховният се разхожда известно време из кабинета, без да казва нищо, като димеше с лулата и разглеждаше портретите на Александър Суворов и Михаил Кутузов (малко след началото на войната той бе наредил да окачат тия портрети в кабинета му). Накрая каза:

— Трябва да се посъветваме с командващите фронтовете.

Върховният нареди да бъде свикано съвещание, на което да бъде обсъдена лятната кампания през 1943 година.

Вечерта на 11 април Жуков се върна в Москва и целия следващ ден съгласуваха с Василевски и с неговия заместник Антонов доклада до Върховния. Тримата стигнаха до извода: хитлеристите се опитват да ликвидират дълбоко вклинилия се в техните позиции Курски издатък, или Курската дъга. Ако успеят и разгромят съветските войски вътре в Курския издатък, общата стратегическа обстановка може да се промени в полза на врага.

Разбира се, съотношението на силите на фронта далеч не бе благоприятно за хитлеристите. През лятото на 1943 г. Германия успя чрез тотална мобилизация да струпа на съветско-германския фронт към 4,8 милиона души (плюс 525 хиляди души, изпратени от нейните сателити), разполагащи с 54 хиляди оръдия и минохвъргачки, с 5,8 хиляди танка и щурмови оръдия, с към 3 хиляди самолета. Но Германия не успя да попълни загубите и да си възвърне максималната численост на своите армии на Източния фронт, наброявали през есента на 1942 г. 6,2 милиона души.

През лятото на 1943 г. съветската действаща армия вече бе нараснала на 6,6 милиона души със 105 хиляди оръдия и минохвъргачки, 2200 реактивни установки, 10199 танкове и самоходни оръдия, почти 10 252 самолета. На 1 юни 1943 г. в армията имаше 1 818 385 комунисти и 2 493 396 комсомолци. От началото на 1943 г. армията и флотът с гордост носеха пагоните — символ на почетния воински дълг пред родината. Списъкът на наградите за отличилите се бе попълнен с новоучредените бойни ордени — „Суворов“, „Кутузов“, „Александър Невски“, „Нахимов“. С новите си подвизи съветските воини множаха отколешните ратни традиции на Русия.

Много политработници бяха преместени на командирски длъжности, а 160 от тях получиха генералски звания.

Към края на втората година на Великата отечествена воина в ръцете на съветското Върховно главно командване бе съсредоточена огромна военна мощ. Но и врагът все още беше силен. Макар че СССР имаше съюзници — САЩ и Великобритания, вече бе ясно: тъкмо той ще трябва да понесе основното бреме на бойните действия. Трябваше още отсега да се мисли как Съветският съюз ще излезе от най-тежката в историята на човечеството война. Следователно врагът трябваше да се громи по възможност с по-малко жертви.

Вечерта на 12 април 1943 г. Жуков и Василевски докладваха в Ставката: ако през пролетта и лятото на 1943 г. хитлеристите подновят военните действия, съветските части трябва да ги срещнат на добре подготвени позиции, да ги обезкървят и едва тогава да преминат в настъпление. „Този път Върховният като никога — пише Жуков — изслуша внимателно нашите съображения. Той се съгласи, че трябва да насочим главните си усилия в района на Курск… Така че отбраната на нашите войски безусловно не беше принудителна, а съвсем преднамерена; моментът за настъпление зависеше от обстановката. Ставката бе на мнение, че не бива да се бърза, нито да се протака.“

Бе взето решение с всички средства да се заздравяват позициите по Курския издатък, на северния фас на който беше Централният фронт на Рокосовски, а на южния — Воронежкият фронт на Ватутин. Генералният щаб и командването на тези фронтове се заеха да разработят подробен план за съсредоточаването на съветските сили в района.

И така на 8 април Жуков определи мястото на предстоящото сражение и предложи как да бъде разгромен вермахтът, на 12 април Ставката прие предложението му.

А какво ставаше в щаба на другата страна, при Хитлер?

В директива № 6, издадена от Хитлер на 15 април 1943 г., пред вермахта се поставяха задачите, предсказани от Г. К. Жуков. Съветският маршал бе предвидил точно и силите, които ще успее да събере вермахтът — 2500 танка. В битката край Курск немците използваха 2700 танка. Г. К. Жуков бе определил точно броя им почти три месеца, преди да плъзнат към съветските позиции! Той бе анализирал директивата на Хитлер в доклада до Сталин от 8 април, т.е. една седмица преди издаването й. Единствената разлика — Хитлер вярваше, че ударът по Курската дъга ще донесе нечувана победа за Германия. Жуков смяташе, че ще последва катастрофалното й поражение. И така, да надникнем в директивата на Хитлер: Аз реших, още щом времето го позволи, да предприемем настъплението „Цитадела“ — първото настъпление през тази година.

На това настъпление се отрежда решаващо значение. То трябва да завърши с бърз и решителен успех и да прехвърли в наши ръце инициативата за пролетта и лятото на тази година.

Във връзка с това всички подготвителни мероприятия трябва да бъдат проведени изключително внимателно и енергично. За главните удари трябва да бъдат използвани най-добрите съединения, най-доброто оръжие, най-добрите командири и много боеприпаси. Всеки командир, всеки редник са длъжни да заживеят с мисълта за решаващото значение на това настъпление. Победата край Курск трябва да стане факел за целия свят.

Заповядвам:

1. Целта на настъплението е със съсредоточен удар, проведен бързо и решително от една ударна армия от района на Белгород и от друга — от района, южно от Орел, и с концентрично настъпление противотанковите войски в района на Курск да бъдат обкръжени и унищожени.

5. … Да се вземат всички мерки за маскировка и запазване на тайната, а също така за дезориентация на противника. Настъплението да започне най-рано на 3.05… Частите да заемат изходни позиции за настъплението само през нощта, като спазват всички правила на маскировката.

7. За да се запази тайната, в замисъла на операцията да бъдат посветени само лицата, чието привличане е абсолютно необходимо. Новите лица да се запознават със замисъла постепенно и по възможност по-късно. Този път трябва непременно да избегнем противникът да узнае поради наше невнимание или небрежност замислите ни. Чрез подсилване на контраразузнаването да се осигури постоянна борба с вражеския шпионаж.

Директивата е дълга, тя изобилства със самоуверени указания какво и как да се прави след разгрома на съветските войски, например за „незабавен и пълен отчет на всички заловени пленници, местни жители и трофеи“. Бандитското счетоводство си има своята история. При подготовката на операция „Цитадела“ Хитлер отначало се разпореди пленниците да не се откарват, а да се разстрелват на място. Когато го научи от своите приятели — професионалните убийци, генералите от СС, министърът на въоръженията А. Шпеер се вцепени — във военните заводи в Германия не достигат роби, а ето че се канят да унищожат „стотици хиляди“ яки мъже. Той уговори фюрера да се откаже от намерението си. Ето защо директивата бе разширена и допълнена с препоръки „как да се води пропагандата за разложението на противника“. „Ах, тия спорове за бъдещите пленници се оказаха безпредметни“, щеше да се вайка Шпеер по-късно, след като се разбраха резултатите от операцията „Цитадела“ — поредния разгром на вермахта.

Само политически кретени, с каквито изобилстваше висшето ръководство на райха, можеха да си въобразяват, че в края на втората година от войната на някой ще му хрумне да вдигне ръце пред фашистите.

На Курската дъга стояха съветски войници, вече извървели стотици километри на запад, освобождавайки родната земя. На всяка крачка те виждаха какво носи фашизмът на съветския народ. Генерал П. И. Батов, командващ 65-а армия, която държеше „върха“ на Курския издатък, разказва типичен случай от зимното настъпление. Той пита по телефона подчинен командир как вървят работите.

Отговор: „Имаме трофеи — шестдесет коли и четиридесет и пет оръдия с различен калибър… За пленници ли питате? Малко са, към тридесетина. Но днес освободихме сто и шестнадесет червено армейци, пленени от фашистите. Тръпки те побиват, като ги гледаш, другарю командващ! Само кожа и кости. Раните им са гноясали. Дрипите по тях са прогнили. Проклета да е тази «западна цивилизация»! Да доложа какво е настроението ли? Давам им храна, другарю командващ, то и ние нямаме кой знае какво, но все ще ги изхраним. Те ще бъдат най-смелите бойци, такова е настроението им…“

В ръцете на съветските войници попадна инструкцията „Дванадесет заповеди на Изток и как да се отнасяме с руснаците“, подписана от Хитлер. В нея се казваше: „Трябва да осъзнаете, че столетия наред ще бъдете представители на млада Германия и знаменосци на нова Европа. Затова трябва достойно да прилагате най-твърди и безпощадни мерки…“

Ето как хитлеристките пропагандисти бяха „решили“ отдавнашния проблем — Западът и Русия. „Политическите работници от 65-а армия използваха «заповедите» в разговорите си с бойците“ — завършва П. И. Батов.