Николай Яковлев
Маршал Жуков (4)

Отпорът

На 5 юни Г. К. Жуков пристигна в щаба на 57-и специален съветски корпус, намиращ се в Монголия. Първи въпрос към командирите: не им ли е трудно да ръководят войските, след като са на 120 километра от полесражението? Смущение. Жуков, без да изслуша обясненията, замина при войските.

Той трябваше да признае, че врагът умело е избрал района за настъпление. На западния бряг на р. Халхъйн Гол — необозрима степ, за противника всичко е като на длан. До съветската граница има около 650 километра, към нея води един-единствен черен път. На изток постепенно се издигат веригите на планинския хребет Голям Хинган, където могат да се укрият не само войските, но и техният тил. Японците са прокарали две железопътни линии и няколко черни пътя.

Предимството за бързо и скрито съсредоточаване е на страната на врага.

Няколко дни колата на дивизионния командир обикаля из степта, Жуков искаше лично да огледа всичко. С набитото си око той оценяваше силните и слабите страни на малобройните съветско-монголски войски, разположени в района на Халхъйн Гол. Интуицията на опитен военен му подсказваше: бурята ще започне всеки момент, врагът явно съсредоточава силите си. Иначе как да си обясни: японските самолети безчинстват от изгрев до залез-слънце и преследват дори отделни коли.

Той изпрати срочно донесение в Москва: незабавно да се подсили съветската авиация, да се изпратят в Монголия поне три стрелкови дивизии и една танкова бригада. Целта — подготовка на контраудар. Молбата на Жуков бе удовлетворена. Той пое командването на корпуса, който скоро прерасна в 1-ва армейска група. От СССР пристигна група летци — 21 герои на Съветския съюз начело с Я. В. Смушкевич.

Те дойдоха тъкмо навреме, от средата на юни в небето над Монголия започнаха нечувани дотогава по своята ожесточеност въздушни боеве. Понякога в яростна въртележка се въртяха повече от двеста самолета от двете страни. Японското командване хвърляше в атака своите най-добри асове, защото се стремеше да постигне превъзходство във въздуха. Не успя. Съветските летци не отстъпваха небето, все по-често в степта се издигаха стълбове черен дим — догаряше поредният свален японски самолет.

Жуков бързаше да укрепи отбраната край Халхъйн Гол, особено плацдарма отвъд реката, да получи подкрепление от Съветския съюз. През сухата, изгоряла от зноя степ се нижеха колони пехота, тракаха гъсениците на танкове, които вдигаха огромни кълба прах. Космато, свирепо, необичайно слънце. Червеноармейците, вдигнати по тревога от сибирските гарнизони, оглеждаха новите за тях места. Кръвта пулсираше в слепоочията от страшната горещина, а Жуков усещаше чисто физически — тракат колелата по железопътните линии, приближават се японските ешелони. Докарват огромна опитна войска, която повече от две години е воювала в Китай. С нея трябва да се сражават младите червеноармейци, които са чували свистенето на куршумите само на стрелбището.

Разбира се, японската войска се придвижваше по железопътните линии по-бързо от съветските войскови части, които идваха по 650-километровия черен път. Японците успяха да съсредоточат около 40-хилядна войска, 310 оръдия, 135 танка и 225 самолета. Призори на 3 юли един съветски полковник тръгна към височината Баин Цаган на северния фланг на фронта по Халхъйн Гол, за да провери отбраната на монголската кавалерийска дивизия. Внезапно той се натъкна на японски войски, които вече форсираха реката. С първите лъчи на зората Жуков вече бе тук. Врагът се готвеше да проведе христоматийна операция — с удар от север да обкръжи и унищожи съветско-монголските войски, които държаха фронта по Халхъйн Гол. В „Руската военна машина; 1917–1945 година“ (1977), труд, който не се отличава с особени симпатии към Съветския съюз, водещите западни военни историци отбелязват: „Този план е абсолютно разумен и той би могъл да бъде прекрасно осъществен против някой китайски военачалник или монголската армия. Но японците не бяха предвидили мигновената реакция на Жуков.“

С набитото си командирско око Жуков веднага определи опасността. Но с какво да противодейства на японците? Докато по понтонния мост край височината Баин Цаган тайно, като крадци се изсипваха японските колони, по на юг тътнеше фронтът, който сковаваше центъра на съветските войски, а вражеските танкове водеха в атака гъсти редици пехота.

В хълмистата местност бе трудно да се определи какви сили е успял да прехвърли противникът на западния бряг на реката. По-късно се изясни — над 10 хиляди души със 160 оръдия, а като цяло японците превъзхождаха съветско-монголските войски на Халхъйн Гол по пехота и артилерия 3 пъти, по кавалерия — 4,5 пъти. Жуков повика авиацията: да бомбардира преправата, пренасочи насам и част от огъня на батареите от централния участък и заповяда да влезе в бой 11-а танкова бригада с командир М. П. Яковлев. Капнала от умора след дългия поход, тя тъкмо бе спряла за почивка на няколко десетки километра от фронта. Вдигната по тревога, бригадата долетя като вихър — танковете БТ-5 и БТ-7 бяха много бързи и маневрени, но за жалост бронята им бе доста тънка. Жуков пое невероятен риск: издаде заповед танковете да атакуват врага веднага, без да изчакват пехотата — повиканият мотострелкови полк пристигна едва към обяд.

Командирите на танковите батальони ясно сигнализираха с флагчетата „след мен“, люковете изтракваха и — напред към славата и безсмъртието! Беше 10,45 сутринта, когато 150 танка тръгнаха бързо към плацдарма, където на позициите ги чакаха 160 оръдия и в набързо изритите окопи вече се бяха притаили японските войници с мини, окачени на петметрови бамбукови пръти. В завързалото се сражение съветските танкисти показаха, че годините на учение не са отишли напразно — с огъня и танковите гъсеници те унищожиха и смачкаха цялата японска артилерия. Повратливите танкове действаха обаче в местност, която направо гъмжеше от японски войници. Макар че разчетите на оръдията бяха обезвредени, от окопите, долчинките, от най-различни укрития ехтеше стрелба, летяха гранати.

Загиваха и съветски танкисти. Екипажът на политическия ръководител Д. П. Викторов, унищожил десет оръдия, бе изгорен от японски войници, обкръжили повредения танк. Сражението бушува почти три денонощия без минута прекъсване. Съветските части трябваше да водят борба за унищожаване на упорито отбраняващия се враг, който се опитваше да прехвърля резерви, включително и танкове, от източния бряг. След двадесет години писателят Константин Симонов, по онова време сътрудник на фронтовия вестник „Героическая красноармейская“, описва Г. К. Жуков в незабравимата последна нощ преди решителната развръзка. В романа „Другари по оръжие“ той разказва:

„Командващият седеше в ъгъла, както винаги на платнено столче, и показваше на сведения над картата командир на бронева бригада къде трябва да изведе един от своите батальони, след като на разсъмване го прехвърли на източния бряг.

— С огън и броня ще ударите японците в тил, когато ги свалим от Байн Цаган и те побягнат към реката — каза командващият, като наблегна на думата «побягнат». — Ясна ли е задачата?

— Ясна е, другарю дивизионен командир!

— А защо лицето ви е такова? Ботушите ли ви убиват?

— Загубите са големи, другарю дивизионен командир.

— Е, не са чак толкова големи — каза командващият. — Утре, като изпълним задачата докрай, ще ги сравним с резултатите. Вървете!

Командващият излезе от палатката заедно с командирите.

Мъглата се бе загнездила тук-таме в долчинките, но хоризонтът вече се проясняваше и на него изпъкваха черните могили на изгорелите предния ден танкове.

— Бойно поле, смъртно поле, победно поле — всичко заедно — тържествено, като стих, изрече командващият. — Когато свърши всичко, на хълма Баин Цаган вместо паметник ще сложим танк. Един от тези.“

Сутринта на 5 юли врагът бе разбит на пух и прах, земята бе покрита с хиляди трупове, смазани и повредени оръдия, картечници, коли. Остатъците от вражеската групировка побягнаха към преправата, командващият, генерал Камацубара (в миналото военен аташе на Япония в Москва), сред първите се добра до другия бряг, а скоро „преправата — спомня си Жуков — бе взривена от техните сапьори, които се страхуваха от пробив на нашите танкове. Японските офицери се хвърляха в пълно снаряжение във водата и се давеха буквално пред очите на танкистите ни.“

Врагът загуби към 10 хиляди души, почти всичките си танкове, по-голямата част от артилерията. „Тази битка — обобщава Г. К. Жуков — е класическа операция на активна отбрана на войските на Червената армия, след която японците повече не дръзнаха да се прехвърлят на западния бряг на р. Халхъйн Гол.“ В тежките боеве загинаха и много смели червеноармейци и командири, сред които и бригадният командир М. П. Яковлев.

И до ден-днешен на височината Баин Цаган се издига паметник, който се вижда от десетки километри. На пиедестала е поставен танк БТ-5, надписът в чест на танковата бригада орденоносец, кръстена на героя на Съветския съюз М. П. Яковлев, гласи: „В памет на танкистите яковлевци от работническо-селската Червена армия, победила японците в Баинцаганското сражение на 3–5 юли 1939 година.“