Тим Лахей, Джери Дженкинс
Оставените (23) (Роман за последните дни на Земята)

Двадесет и трета глава

Бък се обади в църквата „Нова надежда“ и се уговори да се срещне с Брус Барнс привечер, а после отиде в чикагското бюро на „Глобъл Уикли“ и прекара там следобеда. Слухът, че той ще е новият им шеф, бе пристигнал преди него. Бившата помощничка на Лусинда Уошингтън, млада и видимо здравомислеща жена, го посрещна хладно.

— Планк не направи нищо, за да намери заместник на Лусинда, затова предположих, че аз ще заема нейното място.

Самонадеяното й държание предизвика Бък да каже:

— Това е малко вероятно, но вие ще научите първа, когато му дойде времето. Засега не смятам да правя промени.

Останалите колеги все още скърбяха за загубата на Лусинда и посещението на Бък сякаш ги зарадва. Стив Планк рядко се отбиваше в Чикаго, а откакто тя изчезна, изобщо не бе идвал.

Бък се настани в кабинета на Лусинда и разговаря за около двайсетина минути с всеки от по-важните фигури в редакцията. Той използва възможността да сподели с всички тях за статията, върху която работи, и поиска да чуе и техните обяснения за случилото се. Накрая питаше всеки един:

— Къде мислите, че е Лусинда Уошингтън сега?

Повече от половината редактори предупреждаваха, че не биха искали да бъдат цитирани, но отговорът винаги бе един и същ:

— Ако има нещо на небето, тя е там.

Към края на деня предупредиха Бък, че Си Ен Ен излъчва на живо важно събитие от седалището на ООН. Той покани всички в кабинета, за да гледат заедно предаването.

„По време на най-важното и драматично заседание в историята на тази международна организация — се казваше в репортажа — румънският президент Николае Карпатия въпреки нежеланието си с почти единодушно мнозинство бе издигнат на ръководния пост. Карпатия, който настояваше за сериозни промени в насоката на развитие и сферите на влияние на ООН, очевидно се опита елегантно да отклони предложението, но само преди минути бе избран за генерален секретар. Тази сутрин неговият прессекретар и говорител, Стивън Планк, бивш главен редактор на списание «Глобъл Уикли», отрече Карпатия да проявява какъвто и да било интерес към този пост и изброи дълъг списък от изисквания, които румънецът щял да постави, преди да започне да обмисля поканата. Според думите на Планк предложението за издигането на Карпатия дошло от напускащия поста генерален секретар Муангати Нгумо от Ботсвана. Попитахме господин Нгумо защо се отказва от ръководната позиция.“

Лицето на Нгумо изпълни екрана на телевизора. С наведен поглед, без да изразява каквито и да било чувства, той каза:

— Отдавна съм си дал сметка, че разделянето на задълженията ми между моята родина и ООН ми пречи да бъда докрай полезен и на двете места. Трябваше да направя своя избор, а аз принадлежа на първо място и преди всичко на народа на Ботсвана. Благодарение на щедростта на нашите приятели от Израел ние получихме възможност да преуспеем. Моментът е подходящ за промяна, а качествата на човека, когото предлагам, са безспорни. Ще му окажа пълна и безусловна подкрепа.

— Господине, бихте ли се отказали от поста, в случай че господин Карпатия не приеме предложението?

Нгумо се поколеба, но отвърна:

— Да, в такъв случай също бих се отказал. Може би не точно в този момент и вероятно не със същото спокойствие за бъдещето на Организацията, но в крайна сметка — да, бих се отказал от поста.

Репортерът на Си Ен Ен продължи:

„Само за няколко часа всички искания, които Карпатия постави на пресконференцията тази сутрин, бяха включени в дневния ред, подложени на гласуване и одобрени от участниците в съвещанието. В срок от една година седалището на Организацията на обединените нации ще бъде преместено в Новия Вавилон. До един месец в състава на Съвета за сигурност ще се включат десет постоянни страни-членки. В понеделник сутринта се очаква да се свика пресконференция, на която Карпатия ще представи избрани от него кандидати за делегати на ръководното тяло.

Разбира се, няма никакви гаранции, че страните членки ще приемат единодушно предложението да се унищожат деветдесет процента от оръжейните им запаси, а останалите десет процента да бъдат на разположение на ООН. Но няколко посланици вече изказаха убедеността си «в необходимостта да се създаде международна мироопазваща сила, ръководена от изявен пацифист и привърженик на идеята за разоръжаване». Цитиран бе и самият Карпатия, който прогнозира: «Организацията на обединените нации няма да се нуждае от военната си мощ, ако никоя друга държава не разполага с такива запаси. Очакваме с нетърпение деня, в който дори ООН ще се разоръжи».

На днешното заседание беше съобщено и за подготвянето на седемгодишно споразумение между членовете на ООН и Израел, с което да се гарантира неприкосновеността на границите и запазването на мира в тази страна. В замяна, Израел ще даде на Организацията правото да прилага избирателно формулата, разработена от носителя на Нобелова награда д-р Хаим Розенцвайг, с която се обогатява почвата и която превърна пясъчната пустиня в обработваема земя, а Израел — в основен износител на нейната продукция.“

Бък се облещи от изненада, когато Си Ен Ен предаде как развълнуваният Розенцвайг дава недвусмислената си подкрепа за Карпатия. По новините съобщиха също, че новоизбраният генерален секретар е поканил няколко международни групировки, които вече са в Ню Йорк за различни предстоящи срещи, да се съберат в края на другата седмица, за да оформят заедно някои предложения, споразумения, решения.

— Призовавам ги да пристъпят незабавно към действия, които биха допринесли за установяване на световен мир и единство — каза самият Карпатия.

Един от репортерите го запита дали това включва и планове за единна световна религия, а накрая — и общо световно правителство. Отговорът бе:

— Трудно бих могъл да си представя нещо по-насърчително от това различните религии най-накрая да се обединят. Някои от най-тъжните примери за борби и разногласия се наблюдават именно между такива общности, чиято мисия е да проповядват обич сред хората. Всеки привърженик на чистата религия би трябвало да приветства подобна възможност. Времето на омразата е безвъзвратно отминало. Човеколюбците се обединяват.

Водещият на Си Ен Ен продължи:

Покрай развитието на днешните събития се чуха слухове, че определени групировки вече са прегърнали идеята за общо световно правителство. Карпатия беше запитан дали се стреми към ръководния пост в подобна организация.

Румънецът, вперил поглед право в обектива на телевизионната камера, с навлажнени очи и плътен глас каза:

Още съм затруднен и объркан от поканата да поема длъжността генерален секретар на ООН. Нямам никакви други стремежи. Макар и идеята за единно световно правителство да намира дълбок отклик у мен, мога да кажа, че има още много други кандидати, достойни за този пост. За мен ще е чест и радост да служа навсякъде, където бих бил полезен, но тъй като не виждам себе си в ролята на водач на подобно правителство, ще се опитам да помогна, като насоча всички сили, с които разполага ООН, за осъществяването на тази цел.

„Просто и ясно“ — помисли си Бък. Виеше му се свят. Докато коментатори и световни политици се изказваха в защита на единната световна валута, общия международен език и дори величаеха идеята на Карпатия да подкрепи възстановяването на храма в Израел, журналистите от чикагското бюро на „Глобъл Уикли“ бяха в настроение да празнуват.

— От години насам не съм изпитвал такъв оптимизъм за бъдещето на обществото — каза един от репортерите.

Друг добави:

— За първи път от изчезванията насам имам повод да се усмихна. Трябва да сме обективни и дори скептични, но как би могло да не ти се понрави това? Ще трябва да минат години, за да се осъществят всички тези идеи, но един ден най-после ще настъпи мир в целия свят. Няма да има повече оръжия, нито войни, нито гранични конфликти или фанатизъм, предизвикан от религиозни или езикови различия. Брей! Кой би повярвал, че нещата ще стигнат до тук?

В това време позвъни Стив Планк.

— Гледаш ли какво става? — попита той Бък.

— Как ще пропусна!

— Доста вълнуващо, нали?

— Направо смайващо.

— Слушай, Карпатия те иска тук в понеделник сутринта.

— За какво съм му?

— Харесваш му бе, човек. Не се дърпай. Преди пресконференцията ще се срещне с тузарите и десетте делегати от постоянния Съвет за сигурност.

— И иска аз да присъствам?

— Да. Сещаш се кои са някои от тузарите, нали?

— Подсети ме.

— Е, единият е ясен.

— Стонагъл.

— Естествено.

— И Тод-Котран. Предполагам, че той ще бъде новият представител в ООН на Обединеното кралство.

— А може и да не бъде — каза Стив. — Има още един британец. Не му знам името, но и той е от международната финансова групировка, оглавявана от Стонагъл.

— Мислиш, че Карпатия е поръчал на Стонагъл да приготви някоя резерва, в случай че реши да разкара Тод-Котран?

— Възможно е, но никой не е в състояние да нарежда на Стонагъл.

— Даже и Карпатия?

— Особено пък Карпатия. Той добре знае кой го издигна. Николае е честен и искрен, Бък. Не би извършил нищо незаконно, задкулисно или дори прекалено политическо. Той е чист, човече. Чист като току-що навалял сняг. Е, ще дойдеш ли?

— Предполагам, че ще трябва. Колко колеги от медиите ще има?

— Гледай да не паднеш. Само ти.

— Шегуваш се.

— Изобщо не се шегувам. Казах ти, Бък. Той те харесва.

— Каква е уловката?

— Няма такава. Не поиска нищо. Дори не постави въпроса за по-благосклонно отразяване. Знае, че трябва да си обективен и честен. Медиите ще научат горещите новини на пресконференцията след това.

— Явно няма да ми се размине. — Бък си даде сметка, че гласът му изобщо не звучи ентусиазирано.

— Какво ти става, приятелю? Тук се прави история. Светът става такъв, какъвто винаги сме искали и сме се надявали да бъде.

— Надявам се да си прав.

— Прав съм. Карпатия поиска още нещо.

— А, значи все пак има уловка.

— Не, не си задължен да го правиш. Ако не можеш, недей. Поканата за понеделник сутринта остава. Но той иска пак да види оная твоя приятелка, стюардеската.

— Не я наричай стюардеска, Стив. Тя е старша стюардеса.

— Добре де, все едно. Доведи я, ако можеш.

— А защо той не я покани лично? Аз какво — да не съм сводник?

— Стига бе, Бък. Не е това, което си мислиш. Човекът е самотен. Не може да тръгне по улиците да сваля мадами. Нали помниш, че ти ги запозна? Той ти има доверие.

„И още как — помисли си Бък, — след като ме кани на тържествена среща преди официалната пресконференция.“

— Ще я питам — каза той, — но не обещавам.

— Разчитам на тебе, приятел.

* * *

Рейфърд Стийл изпитваше същото щастие както когато той самият взе решение да приеме Христос. Да вижда Клои засмяна, жадна да чете от Библията на Айрин, да може да се моли заедно с нея и да разговаря за всичко бе повече, отколкото някога беше мечтал.

— Ето нещо, което трябва да направим — каза й той, — да ти намерим една Библия. Тази ще я скъсаш от четене.

— Искам да се присъединя към вашата група в църквата. Искам да чуя всичко направо от Брус Барнс. Единственото нещо, което ме безпокои, е, че ще става още по-зле.

Късно следобед се отбиха при Брус и той потвърди опасенията на Клои.

— С голямо вълнение те приветствам и ти казвам добре дошла в нашето семейство. За съжаление обаче си права. Тежки дни очакват вярващите. И не само тях. Много се моля и мисля за това, какво трябва да направим като църква във времето до славното явяване на Христос.

Клои бе нетърпелива да узнае всичко. Брус й прочете от Библията онези стихове, които го караха да вярва, че Христос ще се яви след седем години, когато свърши Голямата скръб.

— Повечето християни ще имат мъченическа смърт, ще загинат във войни, ще измрат от глад, чума или при земетресения — поясни Барнс.

Клои се засмя.

— Не е смешно, разбира се — оправда се тя, — но може би трябваше да се позамисля, преди да се присъединя към групата. Ще ви е трудно да убеждавате хората да приемат вярата, ако това ви е рекламата.

Брус направи недоволна гримаса.

— Да, но другите възможности са много по-лоши. Всички ние пропуснахме първия път. Ако бяхме послушали близките си, сега можехме да сме с тях на небето. Не съм мечтал да умра в мъки през този период на ужасни изпитания, но бих предпочел това да стане сега, когато вече съм приел Бога. Животът на всички останали също е в опасност. Разликата между нас и тях е само тази, че ние имаме още един начин да умрем.

— Като мъченици.

— Точно така.

Рейфърд слушаше и си мислеше как за толкова кратко време неговият свят се бе променил. Не бяха толкова отдавна дните, когато той, уважаван пилот, на върха на професионалната си кариера, затворен в черупката си, живееше своя фалшив живот. А сега ето го тук, седи в канцеларията на тая малка местна църква заедно с дъщеря си и един млад пастир и тайно обмислят как да оцелеят през седемте дълги години на изпитания след Грабването.

— Имаме вече нашето ядро — продължаваше Брус. — А ти, Клои, си добре дошла при нас, ако си готова изцяло да се посветиш на делото ни.

— А имам ли избор? — попита тя. — Ако това, което казваш, е вярно, няма време за шикалкавене.

— Права си. Но аз обмислям и възможността да създадем една по-малка група вътре в ядрото. Трябват ми изключително смели и интелигентни хора. Нямам намерение да омаловажавам искрените намерения на останалите вярващи от църквата, особено на участниците в ядрото. Но някои от тях са възрастни, неуверени, плахи. Моля се да успеем да създадем един тесен кръг от хора, които искат нещо повече от това само да оцелеят.

— Какво имаш предвид? Да настъпваме? — попита го Рейфърд.

— Нещо такова. Лесно е да се крием тук, да изучаваме Библията, да анализираме какво става и да обмисляме как да не бъдем измамени. Добре е да се молим за Божиите свидетели, които идват от Израел. Хубаво е да знаем, че по света има още хиляди вярващи. Но нима поне една частица от вас не желае да се втурне в битката?

Рейфърд слушаше с интерес, но не беше съвсем убеден в думите на Барнс. Клои бе по-запалена от него.

— Едно дело, за което не просто да умреш, а и да живееш — каза тя.

— Да!

— Група, отряд, ударна сила — довърши тя мисълта си.

— Точно така. Ударна сила.

Очите на Клои блестяха от вълнение. Рейфърд обичаше нейната младост, нейната пламенност, готовността й да се посвети на една идея, която бе възприела само преди часове.

— И как каза, че се нарича този период? — попита тя.

— Голямата скръб — отвърна Брус. — Или това е време на изпитания.

— Значи малката група вътре в ядрото ще бъде нещо като „зелени барети“ — елитен боен отряд, подготвен за настъпление. Ударна сила във времето на изпитанията.

— Ударна сила — повтори Брус, като гледаше Рейфърд, а после стана и записа това наименование на големия лист върху стойката за карти.

— Харесва ми. Няма грешка. Така ще е, изобщо няма да е забавно. Това ще е най-опасното дело, което човек може да избере. Ще изучаваме Библията, ще се готвим и ще говорим открито. И когато стане ясно кой е Антихриста, лъжепророкът, къде са злото и измамната религия, ние ще трябва да се изправим срещу тях и да ги оборим. Ще сме винаги на прицел. Онези християни, които ще се задоволят само да се крият по мазетата със своите Библии, може би ще избегнат всички изпитания, освен войните и земетресенията. Но за нас няма да е така. Ние ще трябва да изтърпим всичко.

— Клои — продължи Брус, — ще дойде време, когато от последователите на Антихриста ще се изисква да носят знака на Звяра. Не се знае как точно ще изглежда този знак. Има всякакви теории, които го описват от татуировка до печат на челото, различим само с инфрачервени лъчи. Ние безспорно ще откажем да носим този знак и отказът ни сам по себе си ще бъде акт на неподчинение. Ще се окажем в позицията на незащитени хора, лишени от закрилата, която дава принадлежността към мнозинството. Все още ли искате да участвате в Ударната сила?

Рейфърд кимна утвърдително и се усмихна, когато дъщеря му без всякакво колебание отвърна:

— За нищо на света няма да пропусна това.

* * *

Два часа след като Рейфърд и Клои Стийл си тръгнаха, Бък паркира взетата под наем кола пред църквата „Нова надежда“ в Маунт Проспект, Илинойс. Изпитваше чувство на предопределеност, примесено със страх. Какъв ли ще се окаже този Брус Барнс? Как ли изглежда? Дали ще може от пръв поглед да разпознае кой не е християнин?

Бък поседя известно време в колата, опрял чело на дланите си. Беше прекалено аналитичен, за да взема бързи решения. С години бе планирал как да напусне дома си и да продължи образованието си, а после да стане журналист. За семейството му това дойде като гръм от ясно небе, но за младия Камерън Уилямс то бе следваща логична стъпка към дългосрочните му цели.

Това, което правеше в момента, не беше част от плановете му. Нищо от случилото се след злополучния полет до Лондон не съвпадаше с които и да било от предначертанията му. Имаше вродената способност да открива интересното и забавното в живота, но винаги преценяваше нещата от гледната точка на логиката и реда. Огнената стихия в Израел го бе разтърсила, но дори тогава той не спря да действа от позицията на реда. Имаше работа, положение, кариера. В Израел бе дошъл да изпълни журналистическа задача и макар да не бе очаквал, че за една нощ ще се превърне в известен военен кореспондент, това някак се вписваше в начина, по който бе подредил живота си.

Но нищо не го беше подготвило за изчезванията и насилствената смърт на приятелите му. А и повишението, което неотдавна получи, също не бе част от неговия план. Сега пък статията, която подготвяше за различните теории и обяснения за последните събития, разпалваше в душата му пламък, за съществуването на който не бе подозирал. Чувстваше се сам, слаб, уязвим и все пак идеята да се срещне с Брус Барнс беше негова. Естествено, пилотът му я подхвърли, но той можеше да я подмине без всякакви угризения. Целта на това пътуване не бе да прекара няколко часа с хубавата Клои, а и чикагското бюро на „Глобъл Уикли“ можеше да почака. Знаеше, че е тук заради тази среща. Когато се отправи към църквата, Бък усети, че му прималява.

Стана му приятно, когато видя, че Брус Барнс е на неговата възраст. Стори му се интелигентен и сериозен. У него имаше същата убеденост и страст, които бе забелязал у Рейфърд Стийл. Бък отдавна не бе влизал в църква. Тази изглеждаше доста безобидна, сравнително нова, чиста и добре подредена. Двамата с младия пастир се срещнаха в скромна канцелария.

— Вашите приятели, семейство Стийл, ми казаха, че може да наминете — каза Барнс.

Бък бе поразен от прямотата на този човек. В средите, в които се движеше, никой не би споделил с другите подобна информация. Но пастирът явно не възнамеряваше да изостря интереса на събеседника си. Тук нямаше нищо за криене. Чисто и просто, Бък имаше нужда от информация, а Брус бе готов да му я предостави.

— Искам още сега да ви кажа, че познавам вашата работа и ценя таланта ви — започна Брус. — Но, да си призная, вече нямам време за дребните удоволствия и празните приказки, които ми бяха присъщи преди. Живеем в страшни времена, а аз имам послание и отговор за всеки, който търси истински. Предупреждавам всички от самото начало, че вече няма да се извинявам за онова, което ще кажа. Ако приемате тези уговорки, аз съм на ваше разположение.

— Признателен съм ви, господине. — Бък бе изумен от собственото си вълнение и смирение. — Нямам представа колко време ще ми е нужно. Не съм дошъл по работа. Бих могъл, разбира се, да отразя гледната точка на един пастир в статията си, но хората и без това се досещат какво мисли един проповедник, особено ако на него се позовават и други интервюирани.

— Като капитан Стийл например.

Бък кимна.

— Тук съм заради самия себе си и, честно да ви кажа, не мога да се ориентирам. До неотдавна не бих стъпил на място като това, а и не бих предположил, че тук може да се роди нещо с интелектуална стойност. Може би не приляга на един журналист да говори така, но искам да съм откровен с вас, както сте вие с мен. Капитан Стийл ми направи силно впечатление. Той е интелигентен, мислещ човек и е навлязъл във всичко това. Не знам. Вие също ми изглеждате умен. Просто искам да чуя какво ще ми кажете. Нищо повече.

Брус разказа на Бък за себе си — как бе израснал в християнско семейство, бе учил в библейски колеж, оженил се беше за християнка и беше станал пастир. После каза, че познава живота на Христос и знае пътя към опрощението, както и към общението с Бога.

— Мислех, че съм способен да взема най-доброто от двата свята. Но в Свещеното Писание ясно е казано, че не можеш да служиш на двама господари. Не може да вървиш по двата пътя. Тази истина обаче открих с цената на най-жестоката загуба.

И той разказа на Бък как се бе лишил от семейството и приятелите си, от най-близките си хора. Докато говореше, плачеше.

— Болката е толкова силна — каза той, — колкото бе в деня, когато се случи.

После, както бе постъпил и Рейфърд предния ден, Брус обясни какъв е пътят към спасението. Бък започна да се изнервя и стана нетърпелив. Имаше нужда от почивка. Прекъсна Брус и го попита дали не иска да научи нещо повече за него.

— Разбира се — насърчи го пастирът.

Бък разказа накратко за себе си, като се съсредоточи главно върху руско-израелския конфликт и изминалата оттогава около година и два месеца.

— Разбирам, че Бог се опитва да привлече вниманието ви — заключи Брус, след като го изслуша.

— Да, и почти успя. Но трябва да ви кажа — предупреди Бък, — че няма да ме купите лесно. Всичко това е много интересно и звучи далеч по-правдоподобно от останалите теории, но не бих се впуснал така изведнъж в подобно нещо.

— Никой не може насила да ви въвлече в това, господин Уилямс. Но ще ви повторя, че живеем в страшни времена. Не знаем колко време за размисъл ни остава.

— Говорите като Клои Стийл.

— А тя говори като баща си — усмихна се Брус.

— Той пък вероятно говори като вас. Сега виждам защо всички вие смятате това решение за толкова неотложно, но както вече казах…

— Разбирам — прекъсна го Брус. — Ако сега имате време, нека погледнем нещата от друг ъгъл. Вие сте интелигентен човек и можете да поемете цялата информация, преди да си тръгнете от тук.

Бък се поуспокои. Боеше се, че Брус ще постави ребром въпроса и ще го накара да произнесе молитвата, за която Рейфърд и Клои му бяха споменали. Той приемаше, че ще стигне и дотам и това ще потвърди началото на промяната у него и на общуването му с Бога, с Когото никога дотогава не бе разговарял. Но още не бе готов. Поне така си мислеше. И нямаше да позволи да го принуждават.

— Не се налага да се връщам в Ню Йорк преди понеделник сутринта — обясни той. — Така че тази вечер ще се възползвам от времето, което можете да ми отделите.

— Нека не ви прозвучи прекалено черногледо, господин Уилямс, но аз вече нямам семейни задължения. Утре ще се срещна с ядрото от вярващи, а в неделя — с всички християни в църквата. Винаги сте добре дошъл. Колкото до тази вечер, мисля, че ще намеря достатъчно сили да издържа до полунощ.

— На ваше разположение съм.

През следващите няколко часа Брус се постара да разясни на Бък по-важните неща, свързани с пророчествата и последните времена. Журналистът беше слушал доста за Грабването и двамата свидетели, а знаеше и някои неща за Антихриста. Но когато Брус заговори за могъщата единна световна религия, която ще се зароди, и за така наречения миротворец, който всъщност ще докара война и кръвопролития, за Антихриста, който ще раздели света на десет царства, кръвта във вените на Бък застина. Той се умълча, престана да предизвиква Брус с въпроси и забележки. Само си записваше колкото може по-бързо.

Дали да каже на този непосредствен и открит човек, че със сигурност Николае Карпатия е мъжът, за който пише в Свещеното Писание? Дали това не е просто съвпадение? Пръстите му затрепериха, когато чу предсказанията за седемгодишния договор между Антихриста и Израил, за построяването отново на храма и дори за Вавилон като столица на новия световен ред.

Към полунощ Бък бе направо сломен. Ужасяващ страх се бе загнездил дълбоко в него. Нямаше начин Брус Барнс да знае за плановете на Карпатия, преди те да бъдат съобщени в следобедните новини. По едно време му дойде наум да обвини пастира, че е изградил цялата теория върху репортажа на Си Ен Ен, но дори да беше така, всичко това го имаше черно на бяло в Библията.

— Гледахте ли новините днес? — реши да попита Бък.

— Не, днес не — отвърна Барнс. — От обяд имам срещи и едва успях да хапна нещо малко преди вие да дойдете.

Бък му разказа какво се бе случило в залата на ООН. Брус пребледня.

— Значи затова светлинният бутон на телефона ми непрекъснато сигнализира, че ме търсят. Изключих звънеца, за да не ни безпокоят, но хората се опитват да се свържат с мен и да ми кажат какво става. Често го правят. Говорим за това какво ще се случи според библейските пророчества, кога ще настъпят определени събития, а после хората намират потвърждение.

— Смятате ли, че Карпатия е този Антихрист?

— Не виждам до какво друго заключение бих могъл да достигна.

— Но аз действително вярвам на този човек.

— А защо не? С повечето от нас беше така. Той не изтъква сам себе си, а мисли за добруването на народите. Скромен е, не се стреми към власт или водителство. Но е измамник и има силата да владее умовете на хората. Способен е да ги накара да приемат лъжата като истина.

Тогава Бък каза на Брус за поканата да присъства на срещата преди пресконференцията с Карпатия.

— Не бива да ходите — бе категоричен Брус.

— Не мога да не отида — оправда се Бък. — Такъв шанс се случва веднъж в живота.

— Простете — извини се Брус. — Нямам право да ви заставя, но нека ви предупредя какво следва. Ще ви моля да бъдете внимателен. Антихриста ще укрепи властта си с демонстрация на сила.

— Той вече го направи.

— Да, но по всичко личи, че докато дългосрочните споразумения, които иска да наложи, влязат в действие, ще минат години. А на него му е нужно да покаже мощта си сега. Какво ли ще предприеме, за да се укрепи така здраво, че никой да не му се противопоставя повече?

— Нямам представа.

— Без съмнение, той има скрити причини, за да иска да отидете на срещата.

— Едва ли ще мога да му бъда полезен с нещо.

— Ще можете, ако ви държи под контрол.

— Но той не ме държи под контрол.

— Ако той е злодеят, за когото се говори в Библията, едва ли има нещо, което да не е по силите му. Предупреждавам ви да не ходите там, без да сте взели предпазни мерки.

— Имате предвид охрана?

— Най-малкото охрана. Но ако Карпатия е Антихриста, готов ли сте да се изправите срещу него без Бога?

Бък бе слисан. Този разговор бе твърде странен и без да си задава въпроса дали Брус не използва всички средства, за да го убеди да приеме вярата. Несъмнено въпросът бе искрен и логичен, но Бък почувства натиск върху себе си.

— Разбирам какво имате предвид — каза бавно той, — но смятам, че няма да се поддам на хипноза или нещо подобно.

— Господин Уилямс, вие естествено ще постъпите както намерите за добре, но ви умолявам да ме послушате. Ако отидете на онази среща без да сте приели Бога, вие ще бъдете в смъртна опасност.

Брус разказа на Бък за разговора си с Рейфърд и Клои Стийл и за това, как заедно са стигнали до идеята за отряда Ударна сила.

— Това е група решителни хора, които смело ще се противопоставят на Антихриста. Не очаквах, че истинската му същност ще се открои толкова скоро.

Идеята за ударен отряд разбуди у Бък нещо дълбоко и отдавна забравено. Пренесе се обратно във времето, когато като млад журналист вярваше, че има силата да промени света. По цели нощи стояха будни с колегите си и мечтаеха как ще имат смелостта и решимостта да се противопоставят на потисничеството, на диктатурата, на фанатизма. Но с годините, докато събираше овациите за журналистиката си, Бък бе изгубил своя плам и енергията си. По талант и известност той вече надминаваше същите тези колеги, но макар все още да му се искаше да се бори за справедливост, вече го нямаше ентусиазмът, с който преди защитаваше принципа „един за всички — всички за един“.

Подобни идеи привличаха идеалиста, бунтаря у него. Не си струваше обаче да повярва в Христос само заради вълнуващата възможност да се присъедини към малък приятелски кръг.

— Смятате ли, че утре бих могъл да участвам в събирането на вашето ядро? — попита той.

— Опасявам се, че не — отвърна Брус. — Сигурен съм, че ще ви е интересно, и вярвам, че това ще ви помогне да вземете решение. Но тази среща се прави в много тесен кръг. Истината е, че ще им говоря за същото, за което разговаряхме двамата тази вечер. За вас това ще е просто повторение.

— А църковната служба в неделя?

— Там сте добре дошъл. Но трябва да ви предупредя, че темата ще бъде същата както всяка неделя. Слушали сте за нея от Рейфърд Стийл, а и от самия мен. Но ако това ще ви помогне, заповядайте и вижте колко много са търсещите и намиращите при нас. Вероятно, както и в последните две недели, ще има места само за правостоящи.

Бък се изправи и се протегна. Отдавна бе минало полунощ и той се извини на Брус, че го е задържал толкова дълго.

— Излишно е да се извинявате — каза пастирът. — Такава ми е работата.

— А откъде мога да намеря една Библия?

— Може да я получите от мен.

* * *

На следващия ден ядрото с вълнение и ентусиазъм посрещна най-новия си член Клои Стийл. Групата прекара по-голямата част от деня в анализ на последните новини. Обсъждаха и вероятността Николае Карпатия да е Антихриста. Никой не можа да посочи доводи срещу тази теза.

Брус им разказа за Бък Уилямс, без да го назовава по име или да споменава за познанството му с Рейфърд и Клои Стийл. И докато групата се молеше за неговата безопасност и за душата му, Клои тихичко си поплака.