Тим Лахей, Джери Дженкинс
Оставените (17) (Роман за последните дни на Земята)

Седемнадесета глава

Само след няколко минути Рейфърд се увери, че Клои е чула воплите му.

— Не се тревожи за мен, тате. Ще го превъзмогна.

Какво ще превъзмогне? Дали искаше да каже, че е само въпрос на време да превъзмогне колебанията си, или имаше предвид, че ще се справи с мъката от тежката загуба?

Така му се искаше да й признае, че се тревожи за нея, но всъщност тя го знаеше. Самото й присъствие го успокояваше. Когато обаче с леки стъпки тя се запъти обратно към стаята си, Рейфърд усети, че отново го връхлита безнадеждна самота.

Не можеше да заспи. Слезе на пръсти на долния етаж и включи новия телевизор на Си Ен Ен. Предаваха странен репортаж от Израел. На екрана се виждаше тълпа, наобиколила двама мъже пред прочутата Стена на плача. Мъжете крещяха и ръкомахаха.

„Никой не познава тези мъже — предаваше репортерът от мястото на събитието. — Обръщат се един към друг с имената Ели и Моис. Тук са от ранни зори и проповедите им напомнят много стила на старите американски евангелисти. Това, разбира се, предизвика гнева на ортодоксалните евреи, които ги обвиняват, че сквернят това свято място, като прогласяват, че в Исус Христос от Новия Завет всъщност се сбъдва пророчеството за Месия, за Когото се говори в староеврейската Тора.

До този момент няма сведения за насилие, но страстите се нажежават и властите държат тълпата под око. Израелската полиция и военните отиват винаги с нежелание в този район и предпочитат да оставят религиозните фанатици сами да се справят с проблемите си. Това е най-взривоопасният конфликт в Свещената земя от провала на руското въздушно нападение насам. Досега този отскоро благоденстващ народ беше принуден да се справя предимно с външни заплахи.

За Си Ен Ен предаде Дан Бенет от Йерусалим.“

Ако не беше толкова късно, Рейфърд щеше да се обади на Брус Барнс. Той вече се чувстваше част от голямото семейство на вярващите, към което явно принадлежаха и двамата мъже от Йерусалим. Именно това беше научил — че Исус е Месия, за Когото се говори в Стария Завет. Брус им беше казал — на него и останалите от по-тесния кръг в „Нова надежда“ — че скоро ще се появят 144 000 евреи, които ще повярват в Христос и ще започнат да разнасят благовестието по целия свят. Може би това бяха първите двама.

Водещата от Си Ен Ен премина към новините от страната.

„Ню Йорк все още е под въздействието на няколкото публични изяви днес на новия румънски президент Николае Карпатия. Тридесет и три годишният ръководител пожъна голям успех сред медиите на сутрешната си кратка пресконференция и последвалата я забележителна реч пред Общото събрание на ООН, където той накара цялата зала да се изправи на крака и да го приветства. След това Карпатия се снима за корицата на списание «Пийпъл» и ще бъде обявен от журналистите там за първия жив секссимвол, изместил преждевременно съвсем наскоро избрания победител за тази година.

Приближени до младия румънски президент съобщиха, че той е удължил престоя си в Ню Йорк, за да присъства на няколко международни срещи, които ще се проведат тук през следващите две седмици, и че е поканен от президента Физъг да говори на заседание на Конгреса и да прекара една вечер в Белия дом.

На пресконференция този следобед президентът обяви подкрепата си за новия ръководител.“

Образът на президента изпълни екрана.

— В този тежък за човечеството момент — каза тържествено той — е съдбоносно важно защитниците на единството и мира да се изправят, за да ни напомнят, че сме част от една световна общност. Приятелите на мира са приятели на Съединените американски щати, а господин Карпатия е един от тях.

На въпроса на Си Ен Ен какво мисли за идеята на Карпатия за промени в Организацията на обединените нации президентът отговори:

— Ще ви кажа само това: смятам, че не съм срещал досега човек във или извън ООН, който да познава така добре историята и структурата на организацията. Той си е научил урока, а има и цел, към която се стреми. Слушах го внимателно. Надявам се, че посланиците и генералният секретар Нгумо също са слушали внимателно. Не бива да възприемаме едно ново виждане като заплаха. Сигурен съм, че няма ръководител по света, който да не споделя позицията ми, че в този момент се нуждаем от всяка протегната ръка.

Водещата продължи:

„Късно тази вечер пристигна съобщение от Ню Йорк, че от журналист от «Глобъл Уикли» са свалени всички обвинения и подозрения във връзка със смъртта на следовател от Скотланд Ярд. За многократно награждавания старши репортер на списанието Камерън Уилямс се смяташе, че е загинал при бомбена експлозия в кола, която отне живота на инспектор Алан Томпкинс, близък познат на Уилямс.

Останките от тялото на Томпкинс бяха идентифицирани, а на мястото на инцидента откриха личните документи на Уилямс. Съобщението за предполагаемата смърт на журналиста беше разпространено из цялата страна. Днес късно следобед той се появи в Ню Йорк и беше забелязан на пресконференцията, последвала речта на Николае Карпатия пред ООН.

Рано тази вечер Уилямс все още се смяташе за беглец, търсен както от Скотланд Ярд, така и от Интерпол, за да бъде разпитан във връзка с бомбения атентат. И от двете управления съобщиха, че от него вече са свалени всякакви обвинения и че за щастие той е невредим.

Продължаваме със спортните новини. Отборите от Международната баскетболна лига срещат трудности при замяната на десетките изчезнали играчи…“

На Рейфърд все още не му се спеше. Направи си кафе, а после набра номера на дежурния на летището. Беше му хрумнало нещо.

— Дали все още бихте могли да включите Хати Дърам в екипажа за полета ми в сряда? — попита той.

— Ще видя какво мога да направя — беше първоначалният отговор. После дойде отказът. — О, не. Мисля, че е невъзможно. Тя вече е включена в полет до Ню Йорк. Вие летите в десет сутринта, а тя — в осем.

* * *

Получил уверенията на Николае Карпатия, че няма повече основания за безпокойство, след полунощ Бък Уилямс се прибра в апартамента си. Карпатия телефонира на Джонатан Стонагъл и включи микрофона, за да чуе Бък разговора. Стонагъл постъпи по същия начин, като в среднощния си разговор с Лондон освободи Уилямс от отговорност. Бък чу дрезгавия глас на Тод-Котран, който се съгласи да се обади в Скотланд Ярд и Интерпол, за да прекратят разследването.

— Но моята работа е сигурна, нали? — осведоми се Тод-Котран.

— Гарантирам — отвърна му Стонагъл.

Най-тревожното за Бък бе това, че Стонагъл поне до този момент също имаше и вършеше своя собствена мръсна работа. Въпреки облекчението и благодарността, които изпитваше, Бък отправи към Карпатия поглед, изпълнен с обвинение.

— Господин Уилямс — каза Карпатия, — бях убеден, че Джонатан ще може да се справи с тази работа, но ви уверявам, че съм запознат с подробностите точно толкова малко, колкото и вие.

— Но това още веднъж доказва, колко прав е бил Дърк! Двамата са в заговор и вие сте го знаели. Стонагъл току-що обеща на Тод-Котран, че работата му е сигурна, каквото и да означава това.

— Уверявам ви, че не знаех нищо до момента, в който вие не ми разказахте, Бък. Нищо не ми е било известно предварително.

— Но сега вече знаете. И можете ли след всичко това с чиста съвест да оставите Стонагъл да ви помага да се издигнете в международната политика?

— Ще се справя и с двамата, повярвайте ми.

— Несъмнено има и много други като тях! Какво ще кажете за всички онези така наречени височайши особи, с които сте се запознали?

— Бъдете сигурен, Бък, че около мен няма място за лицемерие и несправедливост. Ще се справя с тях, когато му дойде времето.

— А дотогава?

— Какво бихте ме посъветвали? Мисля, че точно сега не бих могъл да направя нищо. Те изглеждат решени да ме издигнат, но преди да са го сторили не съм в състояние да правя нищо друго, освен това, което вие, журналистите, наричате „да играя по тяхната свирка“. Колко далеч ще стигна така, преди да разбера докъде всъщност се простират пипалата им? Нима самият вие доскоро не смятахте, че Скотланд Ярд е институция, на която можеш да се довериш?

Бък тъжно поклати глава.

— Разбирам, какво искате да кажете, но това ме отвращава. Те знаят, че вие знаете.

— Това може да се окаже в моя полза. Може да решат, че съм на тяхна страна и че така ставам още по-зависим от тях.

— А в действителност по-различно ли е?

— Само за известно време. Имате думата ми. Ще се справя с това. Засега съм щастлив, че ви измъкнах от една доста деликатна ситуация.

— Аз също съм щастлив, господин Карпатия. Мога ли да направя нещо за вас?

Румънецът се усмихна.

— Нужен ми е прессекретар.

— Опасявах се, че ще кажете точно това. Не ставам за тази работа.

— Разбира се, че не. Не мога дори да мечтая за това.

За да се пошегува, Бък вметна:

— А какво ще кажете за мъжа, когото срещнахте в коридора?

За сетен път Карпатия прояви невероятната си памет.

— А, онзи Ерик Милър?

— Точно той ви трябва. Ще ви хареса.

— Вече го поканих да ми се обади утре. Мога ли да кажа, че вие сте го препоръчали?

Бък поклати глава отрицателно.

— Само се пошегувах.

И разказа на Карпатия какво се беше случило във фоайето, в асансьора и в коридора, преди да се срещнат. Николае не беше във възторг.

— Ще си напрегна мозъка и ще се опитам да ви предложа друг кандидат — каза Бък. — А сега — не забравяйте, че сте ми обещали гореща новина.

— Така е. Информацията е нова, но не бива да се разпространява, докато не съм в състояние да действам.

— Слушам ви.

— В момента израелците са особено уязвими, както бяха преди нападението на руснаците. Тогава имаха късмет, но светът негодува срещу тяхното благоденствие. Нуждаят се от защита и ООН може да им я даде. В замяна на химическата формула, която прави пустинята плодоносна, светът с удоволствие ще осигури на Израел мир и спокойствие. Ако всички останали държави се разоръжат и предоставят една десета от военните си запаси на ООН, тогава Израел ще трябва да подпише договор за мир само с тази организация. Израелският министър-председател е упълномощил д-р Розенцвайг да преговаря за подобно споразумение, тъй като той е истинският притежател на формулата. Израелците настояват, разбира се, да получат гаранции за не по-малко от седемгодишна защита.

Бък продължаваше да клати глава.

— Вие ще получите Нобеловата награда за мир, ще станете Мъж на годината на списание „Тайм“, а също и Личност на годината на „Глобъл Уикли“.

— Моята цел със сигурност не е такава.

Бък си тръгна оттам, убеден в това толкова дълбоко, колкото не беше се чувствал никога досега. Ето един човек, който не може да бъде купен с пари, както мнозина други.

В апартамента му го чакаше още едно съобщение по телефона от Хати Дърам. Реши, че най-после трябва да й се обади.

* * *

Във вторник следобед Брус Барнс спешно събра ядрото за среща в църквата „Нова надежда“. Рейфърд реши да отиде, като се надяваше, че ще чуе нещо полезно и че Клои няма да има нищо против да остане за малко сама. След обира и двамата бяха на тръни.

Пастирът събра всички около бюрото си в канцеларията. Започна с молитва въпреки вълнението си да се изразява ясно, за да достигнат думите му до сърцата на хората. После накара всички да се обърнат към книгата Откровение.

Очите на Брус блестяха, а в гласа му се долавяше същата страст, която Рейфърд усети още по телефона. Чудеше се какво го е развълнувало толкова силно. Беше го попитал, но пастирът настоя да му обясни когато се видят.

— Ще се опитам да бъда кратък — каза той. — Открих нещо важно, което искам да споделя с вас. В известен смисъл ми се ще всички да сте бдителни, да бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите, както се казва в Библията. Знаете, че от известно време изучавам Откровението и някои коментари за събитията през последните времена. Днес, когато преглеждах записките на нашия пастир, се натъкнах на една от неговите проповеди на тази тема. Като четох Библията и различни книги по този въпрос, ето какво открих.

Брус сложи върху стойката за четене на книги голям бял лист, на който беше изобразил оста на времето.

— През следващите няколко седмици ще се опитам внимателно и подробно да ви обясня всичко. Смятам, както впрочем пишат и мнозина специалисти преди нас, че периодът, в който се намираме сега, ще продължи седем години. Първият цикъл от двадесет и един месеца обхваща това, което в Библията се нарича наказанията на седемте печата или наказанията на книгата, запечатана със седем печата. Следват още двадесет и един месеца, през които ще чуем да прозвучат наказанията на седемте тръби. През последните четирийсет и два месеца от тези седемгодишни страдания, ако сме още живи, ще трябва да изтърпим най-суровите изпитания — наказанията, които ще се изсипят от седемте чаши на Божия гняв. Втората половина на седемгодишния период се нарича време на Голямата скръб и ако дочакаме живи края му, ще бъдем възнаградени, като станем свидетели на славното явяване на Христос.

Лорета вдигна ръка.

— Защо все повтаряш „ако оцелеем“? Какви са тези наказания?

— Те стават все по-тежки и ако правилно съм разбрал, за нас ще бъде все по-трудно да оцелеем. Ако умрем, ще отидем на небето, при Христос и нашите близки, но вероятно смъртта ни ще бъде ужасна. Ако преживеем някак седемте страшни години, особено втората им половина, славното явяване на Христос ще бъде още по-величествено. Той ще се върне на земята, за да установи Своето хилядагодишно царство.

— Милениума?

— Точно така. Но това е още далеч и може би само дни ни делят от началото на първия период на изпитания от 21 месеца. И пак, ако съм разбрал правилно, Антихриста скоро ще дойде на власт, ще обещава мир и ще иска да обедини света.

— Какво лошо има в това да се обедини светът? — попита някой. — Във времена като тези е най-добре да бъдем заедно.

— Може би наистина няма нищо лошо, като изключим това, че Антихриста ще бъде голям измамник и когато се разкрият истинските му цели, той ще срещне съпротива. Така ще се стигне до война, вероятно Третата световна война.

— Кога ще стане това?

— Страхувам се, че ще бъде много скоро. Трябва да внимаваме кога ще се появи новият световен водач.

— А какво ще кажеш за младия човек от Европа, който стана толкова известен с речта си пред ООН.

— Направи ми силно впечатление — отвърна Брус. — Ще трябва да го наблюдавам и да следя внимателно какво казва и какво прави. Изглежда прекалено скромен и смирен — не прилича на човек, който е тръгнал да завладява света.

— Но нещата са назрели и ние имаме нужда точно от такъв човек — обади се един възрастен мъж. — Когато го гледах, си помислих, че ми се иска той да е наш президент.

Няколко души се съгласиха.

— Трябва да го наблюдаваме — повтори Брус. — А сега, нека ви разкажа накратко за книгата, запечатана със седем печата, от Откровение 5 глава и с това ще приключим за днес. От една страна, не бих искал да ви внушавам страх, но всички съзнаваме, че сме още тук, защото преди Грабването пренебрегнахме спасението. Зная, че сме благодарни за втората възможност, която ни се дава, но не можем да се надяваме, че ще избегнем страданията в живота ни занапред.

Брус обясни, че първите четири печата са представени като четири коня: бял, огненочервен, черен и пепелявосив.

— Ездачът на белия кон — продължи пастирът — очевидно е Антихриста, който два-три месеца си служи с езика на дипломацията и обещава мир, докато в същото време се подготвя да осъществи истинската си цел. Огненочервеният кон означава война. Трима владетели от юг ще се противопоставят на Антихриста и милиони ще загинат.

— В Третата световна война?

— Такова е моето предположение.

— Но това значи през следващите шест месеца.

— Опасявам се, че е така. И непосредствено след тази война, която заради наличните огромни запаси от ядрено оръжие ще трае от три до шест месеца, Библията предрича глад — черния кон. Богатите ще станат още по-богати, а бедните ще започнат да измират от глад. Още милиони хора ще загинат в това изпитание.

— Излиза, че ако преживеем войната, ще трябва да се запасяваме с храна.

Брус кимна.

— Аз бих постъпил точно така.

— Трябва да обединим усилията си.

— Така е, защото предстои нещо още по-лошо. Този убийствен глад ще трае два-три месеца, преди да дойде времето на четвъртия печат или четвъртия ездач — на пепелявосив кон, който символизира смъртта. Освен глада и чума ще покоси целия свят. Една четвърт от населението на земята ще измре, преди да се отвори петият печат.

— А какво означава петият печат?

— Ще се сетите за неговия смисъл — каза Брус, — защото вече сме говорили за него. Помните ли разказа ми за 144 000 евреи, които ще свидетелстват за Христос и ще се опитат да разнесат благовестието по света? Много от хората, които ще ги последват, ще бъдат измъчвани и убити от световния водач и блудницата. Това е името на онази световна религия, която отрича Христос.

Рейфърд не преставаше да записва. Чудеше се какво ли щеше да си помисли за тези налудничави приказки, ако ги бе чул само преди три седмици. Как беше пропуснал всичко това? Бог се бе опитал да предупреди вярващите чрез Своето писано Слово още преди векове. Въпреки образованието и интелекта си Рейфърд чувстваше, че е бил пълен глупак. Сега не можеше да се насити на всички тези нови хоризонти, макар шансовете да не бяха на страната на тези, които ще дочакат славното явяване на Христос.

— Шестият печат — продължи Брус — е гневът на Бога заради избиването на Неговите светии. Това ще бъде едно голямо земетресение по целия свят, толкова силно, че никакви уреди няма да са в състояние да го измерят. Ще бъде толкова страшно, че хората ще се молят планини и скали да паднат върху тях, за да ги избавят от страданията.

Някои от хората в стаята се разплакаха.

— Седмият печат — заговори отново пастирът — възвестява наказанията на седемте тръби, които ще настъпят във втората четвърт на този седемгодишен период.

— През вторите двадесет и един месеца — уточни Рейфърд.

— Правилно. Няма да говоря за това днес, но ви предупреждавам, че те са още по-страшни. Искам да се разделим с нещо по-обнадеждаващо. Спомняте ли си, че ви споменах за двамата свидетели и обещах, че ще проуча по-внимателно пасажите, свързани с тях. От Откровение 11:3-14 става ясно, че двамата Божии свидетели, надарени със свръхестествена сила да вършат чудеса, облечени във вретища, ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дни. Всеки, който се опита да ги нарани, ще бъде унищожен — огън ще излезе от устата им и ще погълне техните врагове. По време на тяхното пророчество няма да падне и капка дъжд. Те ще могат да превръщат водите в кръв и да поразяват земята с всякакви напасти. След три години и половина Сатаната ще ги убие и телата им ще лежат на улицата в града, където е разпънат Христос. Техните противници ще празнуват смъртта им и няма да позволят да бъдат погребани телата им. Но след три дни и половина те ще възкръснат от мъртвите и ще се възнесат на небето в облак пред очите на враговете им. Бог ще изпрати друго голямо земетресение, една десета от града ще падне и седем хиляди души ще загинат. Останалите ще се изплашат и ще прославят Бога.

Рейфърд хвърли поглед наоколо. Хората си шушукаха нещо. Всички бяха гледали репортажа за двамата побъркани мъже, които проповядваха за Исус пред Стената на плача в Йерусалим.

— Те ли са? — попита някой.

— А кой друг, ако не те? — отвърна Брус. — В Йерусалим не е валял дъжд от изчезванията насам. Тези мъже се появиха от нищото. Имат чудодейната сила на светии като Илия и Моисей и се наричат Ели и Моис. Те и в момента проповядват.

— Свидетелите.

— Да, свидетелите. Ако до този момент неколцина от нас все още са таили някакви съмнения или страхове и не са били сигурни какво се случва, то появата на тези двама свидетели би трябвало да ги успокои. Вярвам, че те ще имат стотици хиляди последователи — онези 144 000, които ще разнасят Христовото благовестие по целия свят. Ние сме с тях и трябва да дадем своята дан.

* * *

Във вторник вечерта Бък се свърза с Хати Дърам на домашния й номер.

— Значи ще дойдеш в Ню Йорк? — попита той.

— Да — отвърна тя, — и страшно искам да те видя, а може би и да се запозная с една много важна особа.

— Имаш предвид някой друг, освен мен?

— Сладур! — засмя се Хати. — Познаваш ли Николае Карпатия?

— Разбира се.

— Знаех си! Оня ден казах на един познат, че страшно ми се иска да се срещна с този човек.

— Не обещавам, но ще видя какво мога да направя. Къде да се срещнем?

— Самолетът ми пристига около единайсет, а в един часа имам среща в клуба на „Панконтинентал“. Но и да не успеем да се върнем до един, не е толкова важно. Ще летя чак на другата сутрин, а и не съм казала на човека, че ще отида на срещата.

— Още един? — възкликна Бък. — Май всичко ти е запълнено до края на седмицата.

— Не е това, което си мислиш — оправда се Хати. — Един пилот, който иска да ми каже нещо, а аз дори не съм сигурна дали искам да го изслушам. Ако успея да се върна за срещата и имам достатъчно време, ще говоря с него. Но не съм обещавала. Хайде да се срещнем в клуба и там да решим къде ще отидем.

— Добре, ще се опитам да уредя среща с господин Карпатия, вероятно в неговия хотел.

* * *

Във вторник късно вечерта Клои промени решението си и се съгласи да отиде с баща си до Ню Йорк.

— Виждам, че още не си готов да се появиш навън без мен — усмихна се тя и го прегърна. — Хубаво е да знаеш, че някой има нужда от теб.

— Да ти кажа честно — опита се да обясни той, — искам да се срещна с Хати и бих искал и ти също да присъстваш.

— За нейна или за твоя безопасност?

— Няма нищо смешно. Оставих й съобщение, в което настоявам да се срещнем в клуба на „Панкон“ на летището в един часа следобед. Не знам дали ще дойде. Но независимо от решението й ние с теб ще можем да прекараме известно време заедно.

— Тате, та ние сме непрекъснато заедно. Мислех си, че вече съм ти омръзнала.

— Това никога няма да се случи, Клои.

* * *

В сряда рано сутринта повикаха Бък в кабинета на Стантън Бейли, издателя на „Глобъл Уикли“. През всичките години отлична работа за списанието, въпреки всички спечелени награди го бяха канили в този кабинет само два пъти — веднъж по повод връчването на наградата „Хемингуей“ за военните му репортажи и втория път — за едно коледно тържество, което служителите със завист наричаха „да се наредиш край махагоновата маса“.

Бък реши да надникне първо в кабинета на Стив, но Мардж му каза, че той вече е при издателя. Очите й бяха зачервени и подпухнали.

— Какво се е случило? — попита я той.

— Знаеш, че нищо не мога да ти кажа — отвърна Мардж. — Хайде, върви.

Докато минаваше през преддверията на кабинетите, в които се подвизаваха тузарите, Бък разиграваше във въображението си най-различни сцени. Нямаше представа, че бяха повикали и Планк. Какво можеше да значи това? Дали бяха загазили заради лудориите в понеделник вечерта? Дали господин Бейли не беше узнал подробности за лондонската история и за това, как се беше измъкнал Бък? Силно се надяваше, че съвещанието ще свърши навреме, за да отиде на срещата с Хати Дърам.

Момичето отпред насочи Бък към другия кабинет на Бейли, където секретарката му повдигна едната си вежда и му махна да влезе.

— Няма ли да съобщите за мен? — пошегува се той.

Тя го удостои с надменна усмивка и се върна към заниманията си.

Бък почука тихо и внимателно отвори вратата. Планк седеше с гръб и не се обърна, когато Бък влезе. Бейли също не се помръдна, само му кимна да се приближи.

— Сядай там до шефа си — каза Бейли.

Бък се замисли за подбора на думите му. Вярно бе, че Стив му е шеф, но издателят обикновено не го наричаше така. Младият човек седна и каза:

— Здравей, Стив.

Планк кимна, но продължи да гледа Бейли.

— Уилямс — започна Бейли, — имам да те питам едно-две неща, преди да пристъпим към работа. Чист си и всички обвинения срещу теб зад граница отпадат, нали така?

Бък потвърди:

— Да, господине, никога не е имало основание за съмнения.

— Разбира се, че не, но ти извади късмет. Предполагам, че е било доста умен ход да представиш нещата така, сякаш някой те преследва и иска да те хване. Но за известно време успя да заблудиш и нас.

— Съжалявам, но това беше неизбежно.

— Но се оплете и им даде достатъчно доказателства, които можеха да използват срещу тебе, ако по някаква причина искаха да те съсипят.

— Така е. Това беше изненада и за мен самия.

— Но някой се погрижи за теб.

— Точно така.

— Как?

— Моля?

— Коя част от въпроса не ти е ясна? Как се измъкна? Чухме, че имало свидетели, които твърдели, че ти си го извършил.

— Но със сигурност има и доста други, които знаят истината. Томпкинс ми беше приятел. Нямах причина да го убивам, а и със сигурност не разполагах с нужните средства. Нямам ни най-малка представа как да направя бомба, да я пренеса до Лондон, а после да я взривя.

— Може да си платил на някого да ти помогне за всичко това.

— Но не съм. Не се движа в тези среди, а дори и да се движех, нямаше да поръчам да убият Алан.

— Е, все пак новината беше отразена доста заплетено и неясно. Никой от нас не пострада. Прилича по-скоро на недоразумение.

— Каквото всъщност беше.

— Да, разбира се. Камерън, повиках те тази сутрин, защото току-що ми бе връчена най-малко желаната оставка, която някога съм получавал.

Бък не отвърна нищо, но главата му се маеше.

— Стив ми каза, че това ще е изненада и за теб, така че нека караме направо. Той ни напуска, за да поеме незабавно поста прессекретар на Николае Карпатия. Получил е предложение, на което ние не можем да противопоставим нищо. И докато аз смятам, че е неразумно и неподходящо, той очевидно мисли обратното. Все пак обаче става дума за неговия живот. Ти как смяташ?

Бък не можа да се сдържи.

— Смятам, че е гадно. Стив, какво става с теб? Ще се преместиш да живееш в Румъния?

— Ще бъда тук, Бък. Седалището ни ще е в хотел „Плаза“.

— Чудесно.

— Да, бих казал.

— Стив, това не си ти. Не ставаш за тази работа.

— Карпатия не е обикновен политически ръководител. Признай, че в понеделник и ти скочи на крака да му ръкопляскаш.

— Скочих, но…

— Но какво? Такъв шанс се случва веднъж в живота. Нищо друго не би ме накарало да оставя журналистиката.

Бък поклати глава.

— Не мога да повярвам. Знам, че Карпатия търсеше човек, но…

Стив се засмя.

— Признай си, Бък. Предложил е първо на тебе, нали?

— Не.

— Но той сам ми каза, че е така.

— Не е така. Всъщност аз му препоръчах Милър от „Сийборд“.

Планк подскочи и стрелна с поглед Бейли.

— Наистина ли?

— Ами да, защо не? На него повече ще му подхожда.

— Бък — рече Стив, — тялото на Ерик Милър е било изхвърлено на брега на Статън Айланд миналата нощ. Паднал е от ферибота и се е удавил.

— Е, стига за тоя ужасен случай — прекъсна ги Бейли. — Стив те препоръча за негов заместник.

Бък още беше замаян от новината за смъртта на Милър, но чу предложението.

— Моля ви! — каза той. — Не може да говорите сериозно.

— И няма да приемеш тази работа? — попита Бейли. — Ще се откажеш от възможността да оформяш списанието, да определяш водещата новина, като продължаваш да пишеш най-сензационните материали? Не може да се откажеш. Заплатата ти ще стане почти двойна и ако това може да те накара да се съгласиш, обещавам ти го.

— Не, не е това — каза Бък. — Прекалено млад съм дори за работата, която върша в момента.

— Не го мислиш сериозно. Иначе нямаше да си толкова добър професионалист.

— Да, но така мислят колегите ми.

— Нищо ново — изсмя се Бейли. — Те смятат, че аз съм твърде стар. За Стив пък мислят, че е прекалено отстъпчив. Други го намират за прекалено нахакан. И папата да им доведа, пак няма да са доволни.

— Мислех, че папата е сред изчезналите.

— Разбираш какво искам да кажа. Е, какво мислиш?

— Никога не бих могъл да заменя Стив, господин Бейли. Съжалявам. Колегите може да са се оплаквали от него, но те много добре знаят, че той е справедлив и винаги е бил на тяхна страна.

— И ти ще бъдеш такъв.

— Но те никога няма да ми позволят да покажа какво мога. Още от първия ден ще дойдат да се оплакват и да ми подливат вода.

— Няма да позволя такова нещо. Виж, Бък, това предложение няма да стои и да чака безкрайно твоя отговор. Искам да го приемеш, за да мога веднага да го оглася.

Бък сви рамене и втренчи поглед в пода.

— Дайте ми един ден да помисля.

— Двайсет и четири часа. Междувременно не казвай на никого. Планк, знае ли някой друг за твоята оставка?

— Само Мардж.

— Можем да й се доверим. Тя няма да каже на никого нито дума. Три години ми беше любовница и изобщо не съм се притеснявал, че някой ще разбере.

При тази новина Стив и Бък се сепнаха.

— Е, и вие не знаехте, нали? — попита самодоволно Бейли.

— Не — отвърнаха едновременно двамата.

— Виждате ли как умее да си затваря устата? — Той изчака малко, после каза: — Пошегувах се, момчета. Просто се пошегувах!

Когато излизаха от кабинета му, той продължаваше да се смее.