Тим Лахей, Джери Дженкинс
Оставените (12) (Роман за последните дни на Земята)

Дванадесета глава

Бък отседна във франкфуртския „Хилтън“, като се регистрира с фалшивото си име. Знаеше, че трябва да се обади в Щатите преди семейството му и колегите му да са научили за неговата мнима смърт. Първо намери телефон във фоайето на хотела и набра номера на баща си в Аризона. Пресметна, че с часовата разлика там сега е събота рано следобед.

— Татко, наистина съжалявам, но скоро ще чуеш, че съм загинал при някаква бомбена експлозия в кола, терористично нападение или нещо подобно.

— Какво, по дяволите, става, Камерън?

— Не мога да ти обясня сега. Просто искам да знаеш, че съм добре. Обаждам ти се от другата страна на океана, но не искам да казвам точно от къде. Връщам се утре, но ще трябва да се покрия за известно време.

— Поменът на снаха ти и децата е утре вечер.

— О, не, татко. Непременно ще ме разпознаят, ако се появя там. Съжалявам. Кажи на Джеф, че наистина страшно съжалявам.

— Добре, да разиграем ли малък театър? Искам да кажа — да направим ли помен и за теб?

— Не, не. Едва ли ще мога дълго да се преструвам на умрял. Когато колегите от „Глобъл“ разберат, че съм добре, вече няма да е тайна.

— А когато тези, които смятат, че си убит, разберат, че си жив? Тогава ще бъдеш ли в опасност?

— Вероятно да. Трябва да свършвам вече. Обясни на Джеф как стоят нещата, а?

— Добре. Пази се.

Бък се премести на друг телефон и от там се обади в „Глобъл“. С преправен глас помоли телефонистката да го свърже с гласовата поща на Стив Планк.

„Стив, познаваш гласа ми, нали? Каквото и да чуеш през следващите двайсет и четири часа, искам да знаеш, че съм добре. Ще ти се обадя утре и ще можем да се срещнем. Остави другите засега да повярват в новините за мен. Трябва да се крия, докато намеря някой, който наистина може да ми помогне. Стив, ще ти се обадя скоро.“

* * *

В колата Клои предпочиташе да мълчи. На Рейфърд пък страшно му се бърбореше. Това не беше характерно за него, но сега усещаше същата неотложност и настойчивост, която почувства у Брус Барнс. Искаше да запази спокойствие, да разсъждава разумно и аналитично. Имаше желание да се учи, да се моли, да придобие сигурност. Но не беше ли това някакъв вид застраховане? Можеше ли да бъде по-убеден?

Какво във възпитанието на Клои я бе направило толкова предпазлива, толкова недоверчива? Защо гледаше отвисоко на нещо, което за него бе толкова очевидно? Той беше открил истината. Брус имаше право. Трябваше да действат, преди да им се е случило нещо лошо.

Новините бяха пълни със съобщения за грабежи и всякакви други престъпления. Мнозина се възползваха от хаоса. Имаше похищения, изнасилвания, убийства. Пътищата бяха станали по-опасни от всякога. В екипите за бърза помощ нямаше достатъчно хора, персоналът на летищата също бе намалял, не достигаха опитни пилоти и екипажи за самолетите.

Хората проверяваха дали близките им не са изчезнали от гробовете си. Безскрупулни типове се преструваха, че са водени от същите подбуди, докато търсеха скъпоценности, заровени с по-богатите мъртъвци. Само за една нощ светът се бе превърнал в грозно и страшно място. Рейфърд се боеше за тяхната сигурност — своята и на дъщеря си. Трябваше час по-скоро да гледа касетата и да потвърди решението, което вече беше взел.

— Нека да я гледаме заедно — предложи той.

— Наистина предпочитам да не я гледам, татко. Разбирам накъде биеш, но аз още не съм готова. Това е нещо много лично. Не е групова или семейна инициатива.

— А ако грешиш?

— Възможно е, но не ме насилвай. Гледай касетата сам. Аз ще я видя по-късно.

— Нали разбираш, че просто се тревожа, защото те обичам и държа на теб?

— Не се съмнявам в това.

— Ще я гледаш ли преди събирането в църквата утре?

— Татко, моля те. Ако продължаваш да ми досаждаш, само ще ме отблъснеш. Не знам дали изобщо искам да присъствам на това събиране. Чух какви ги приказваше пастирът днес. А и той самият каза, че утре ще е същото.

— Ами ако утре реша да стана истински християнин? Ще ми се и ти да си там.

Клои го погледна.

— Не знам, татко. Това не е като да се дипломираш.

— А може и да е. Чувствам се така, сякаш майка ти и брат ти са издържали изпита, а аз не съм.

— Жестоко!

— Не, сериозно. Те се оказаха подготвени за небето, а аз не успях.

— Нека не говорим сега за това.

— Добре. Само още нещо. Ако не дойдеш утре с мен, искам да гледаш касетата, докато ме няма.

— Ами аз…

— Защото искам да вземеш решение преди полета в понеделник. Пътуването със самолет става все по-опасно и човек не знае какво може да му се случи.

— Стига бе, тате! Цял живот те слушам да убеждаваш хората, че това е най-безопасният начин на придвижване. Всеки път, когато стане някаква катастрофа и някой те попита не те ли е страх или не си ли изпадал в подобно положение, ти започваш да изброяваш всякакви статистически данни и да обясняваш, че летенето е не знам си колко пъти по-безопасно от пътуването с кола, да речем. Така че не започвай с тая тема.

Рейфърд се отказа да спори с нея. Реши, че ще се погрижи за собствената си душа, а за дъщеря си ще се моли. Ако я насилваше да приеме вярата, явно нямаше да постигне нищо.

Вечерта Клои си легна рано, а Рейфърд се настани пред телевизора и пъхна касетата във видеото. „Здравейте“ — чу се приятният глас на пастира, когото бе виждал няколко пъти. Докато говореше, възрастният мъж се беше облегнал на ръба на бюрото в същия кабинет, в който Рейфърд бе влязъл сутринта.

Казвам се Върнън Билингс и съм пастир на църквата „Нова надежда“ в Маунт Проспект, Илинойс. Представям си страха и отчаянието, изписани на лицата ви, докато гледате тази касета, защото тя е предназначена да се пусне само след изчезването на Божия народ от земята.

Щом гледате касетата, значи сте сред оставените. Без съмнение сте поразени, сринати, изплашени и изпълнени с угризения. Бих искал да се замислите върху това, което ще кажа сега, и да го възприемете като напътствие в живота си след Грабването на вярващите от Христос. Ето какво се случи. Всеки, когото познавате или за когото знаете, че се е доверил единствено на Христос, за да се спаси, е отведен от Него на небето.

Нека ви покажа с помощта на Библията какво точно се е случило. На вас вече няма да са ви нужни доказателства, защото ще сте преживели най-потресаващото събитие в човешката история. Този запис се прави предварително, но аз съм убеден, че ще бъда сред грабнатите. Ще се запитате: а откъде е знаел? Ето — прочетох го в Първото послание към коринтяните 15:51-57.

Обективът се завъртя и на екрана се появи текст от Свещеното Писание. Рейфърд натисна бутона за пауза и отиде да вземе Библията на Айрин. Нужно му беше известно време, докато намери това послание. Преводът при него бе малко по-различен, но смисълът беше същият.

Пастирът продължи:

Искам да ви прочета онова, което великият благовестител и мисионер, апостол Павел, пише на християните от църквата в град Коринт:

Ето, една тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим в един миг, докато трепне око, при последната тръба. Защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие. А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът. Но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос.

Рейфърд се почувства объркан. Разбра някои неща, но повечето му звучеше като безсмислица. Отново пусна касетата.

За да ви стане напълно ясно — чу се отново гласът на пастира, — ще се опитам да изтълкувам някои неща в този текст. Апостол Павел казва, че не всички ще умрем. А после потвърждава, че тленното същество ще се облече в нетленно тяло, което ще бъде вечно. Когато всичко това се случи, когато вече мъртвите християни и тези, които са още живи, получат безсмъртни тела, това ще е Грабването на Божия народ.

Всеки, който вярва в Исус Христос и в Неговата саможертвена смърт, в погребението и възкресението Му, очаква Неговото завръщане. Когато гледате този запис, всички истински вярващи вече ще са видели как се изпълнява обещанието на Христос, когато Той казва: „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“.

Убеден съм, че всички тези хора буквално са грабнати от земята, като са оставили всичко материално зад себе си. Ако сте станали свидетели как милиони хора изчезват, как бебета и малки деца буквално се изпаряват пред очите ви, несъмнено знаете, че ви говоря истината. Вярвам, че до една определена възраст, а тя вероятно е различна за различните хора, Бог няма да държи децата отговорни за решения, които трябва да се вземат с ума и сърцето, при пълното осъзнаване на възможните последствия. Може би ще видите как неродени още деца изчезват от утробите на майките си. Представям си отчаянието на родителите, представям си болката и мъката да живееш в един свят без скъпите си деца.

В пророческото си Послание към коринтяните апостол Павел казва, че това ще се случи за миг. Ще видите как любимото ви същество, което стои пред вас, внезапно изчезва. Не ви завиждам за ужаса, който ще изживеете.

В Библията се казва, че сърцата на мнозина ще се пръснат от ужас. За мен това означава, че ще има починали от сърдечен удар, че в отчаянието си много хора ще се самоубият. Но вие по-добре от мен виждате хаоса, който настъпва след изчезването на християните. Знаете какви са последствията в транспорта, колко болезнено се отразяват загубите сред пожарникарите, полицаите и в екипите за спешна помощ от всякакъв род.

В зависимост от това, кога гледате този запис, може би сте свидетели, че на много места е въведено военно положение. Вероятно вече се взимат мерки срещу мародери, които се опитват да разграбят и малкото, останало след бедствието. Много правителства ще паднат и по света ще има масови безредици.

Вероятно ще се питате защо се случва всичко това. Според някои става дума за Божия съд над един безбожен свят. Всъщност той тепърва предстои. Колкото и странно да ви звучи, това е последното усилие на Бога да привлече вниманието на онези, които са Го пренебрегнали или отхвърлили. Сега за вас, които оставате, следва продължителен период на изпитания и скърби. Бог е извел вярващите от един покварен свят, който върви по свои пътища, търси удоволствия на всяка цена, преследва материални цели.

Вярвам, че Божият замисъл тук е да даде възможност на тези, които остават, да се осъзнаят и да престанат бясно да преследват житейските наслади и задоволяването на собствените си нужди, а да се обърнат към Библията, за да намерят истината, и към Христос — за спасението си.

Искам да ви уверя, че близките ви, децата ви, приятелите и познатите ви не са отвлечени от зли сили или извънземни нашественици. Това вероятно ще е едно от често срещаните обяснения. И макар да ви е звучало нелепо преди, сега може да ви се стори логично. Но не е.

В Свещеното Писание се казва още, че самозван световен водач ще произнесе една голяма лъжа. И тя най-вероятно ще бъде огласена с помощта на медиите. Самият Исус предрича, че ще се появи такъв човек. Той казва: „Аз дойдох в името на Моя Отец, и не Ме приемате. Но ако дойде друг в свое име, него ще приемете“.

Нека от свое име ви предупредя за опасността от подобен водач на човечеството, който би могъл да дойде от Европа. Той ще се окаже голям измамник, ще изпъкне с умението си да предизвиква знамения — толкова въздействащо, че мнозина ще повярват, че е пратеник на Бога. Този човек ще има много последователи сред оставените и те ще го смятат за чудотворец.

Измамникът ще обещае мир и сигурност, но в Библията се казва, че той ще говори срещу Всевишния и ще отхвърли всички светии на Всевишния. Ето защо ви предупреждавам да се пазите от един нов, особено надарен и влиятелен водач, който сред хаоса и объркването ще се опита да покори света. В Библията този човек е наречен Антихрист. Ще обещае много неща, но няма да изпълни думите си. Вие трябва да вярвате на това, което ви обещава Всемогъщият Бог чрез Своя Син Исус Христос.

Библията ни учи, че Грабването на Църквата предхожда седемгодишен период на изпитания и скръб. През това време ще се случат страшни неща. Ако не сте приели Христос за свой Спасител, душата ви е в опасност. А бедствията и катаклизмите, които ще настъпят, застрашават живота ви. Дори да се обърнете към Христос, пак може да умрете като мъченици.

Рейфърд отново натисна бутона за пауза. Вече знаеше за Спасението. А за времето на изпитания и скърби? Не беше ли достатъчно, че изгуби най-близките си и че гордостта и егоцентризмът му бяха попречили да отиде с тях на небето? Нима щеше да има и още?

Ами този велик измамник, за когото говореше пастирът? Може би прекаляваше малко с пророчествата. Но той нямаше вид на търговец на илачи. Беше искрен и честен човек, на когото може да се вярва. Беше Божи човек. Ако това, което казваше за изчезванията, бе вярно — а дълбоко в себе си Рейфърд знаеше, че е така — този човек заслужаваше внимание и уважение.

Помисли си, че е крайно време да престане да критикува, да анализира, да бъде недоволен от това, което вижда с очите си. Доказателствата бяха пред него: празните столове, самотата в леглото, раната в сърцето му. Оставаше само едно — да действа. И отново пусна касетата.

В този момент въпросът защо сте още на земята няма никакво значение — продължи пастирът. — Може да сте били прекалено големи егоисти, много горди или твърде заети. А може би просто не сте отделили време да разберете какво казва Христос за самите вас. Сега най-важното е, че ви се дава втори шанс. Не го пропускайте.

Изчезването на светиите и децата, хаосът, който го последва, отчаянието в душите на оставените — всичко това доказва, че съм прав. Молете се Бог да ви помогне. Приемете още сега Неговия дар на спасението. И не се поддавайте на лъжите и домогванията на Антихриста, който много скоро ще се появи. Не забравяйте, че той ще подведе мнозина. Не допускайте да сте сред тях.

Близо осемстотин години преди Христос да слезе на земята за първи път в Стария Завет пророк Исайя казва, че царствата на народите ще са в голям конфликт помежду си и лицата им ще са обгърнати в пламъци. За мен това предвещава Трета световна война, в която термоядреното оръжие ще затрие милиони хора от лицето на земята.

Библейските пророчества всъщност са предварително написана история. Настоявам да намерите литература по този въпрос или да се срещнете с хора, които са специалисти в тази област, но по една или друга причина не са приели Христос и са сред оставените. По такъв начин ще знаете какво предстои и ще можете да се подготвите.

Ще видите как ще се сменят правителства и религии. Ще избухнат войни и инфлация ще залее света. Ще станете свидетели на повсеместна смърт и разруха, на мъченичество на светии, даже на опустошително земетресение. Гответе се.

Господ иска да ви прости греховете и да ви покаже, че небето съществува. Чуйте какво казва Той в Йезекиил 33:11: „Не благоволя в смъртта на нечестивия, а нечестивият да се върне от пътя си и да живее“.

Ако приемете посланието на Бога за спасение, Неговият Свети Дух ще ви осени и ще ви доведе до духовно новорождение. Не е нужно да имате широки богословски познания. Можете още сега, в този миг, да станете дете на Бога, като Му се помолите заедно с мен…

Рейфърд натисна паузата и видя загрижеността в лицето на пастира, състраданието в очите му. Знаеше, че собствените му приятели и близки, дори дъщеря му, ще го сметнат за луд. Но тези думи му звучаха като истина. Не знаеше нищо за седемте години на изпитания и за измамника, който щеше да се появи и да се провъзгласи за водач. Но разбираше, че Христос е нужен в живота му. Трябваше му прошка за греховете, както и сигурност, че един ден ще бъде с жена си и сина си на небето.

Рейфърд поседя така, отпуснал глава в шепите си, а сърцето му биеше ускорено. От стаята на Клои не се чуваше шум. Беше сам със себе си, сам с мислите си, сам с Бога и почувства Божието присъствие. Падна на колене на пода. Никога досега не бе коленичил за молитва. Но в този момент усети цялата сериозност и благоговението в сърцето си. Освободи паузата и захвърли дистанционното настрана. Събра дланите си и опря чело в тях.

„Молете се след мен — чу Рейфърд гласа на пастира и поде след него. — Господи, признавам, че съм грешник. Разкайвам се за греховете си. Моля Те, прости ми и ме спаси. Обръщам се към Теб в името на Исус, Който умря за мен. От този момент се уповавам на Него. Вярвам, че непорочната кръв на Исус е достатъчна отплата за моето спасение. Благодаря Ти, че ме чу и ме прие. Благодаря Ти, че спаси душата ми.“

Рейфърд не помръдна от мястото си, докато пастирът продължи с насърчителни думи и доказваше с цитати от Библията, че който призове Господното име, ще бъде спасен и че Господ няма да отхвърли никой, който Го е потърсил. В края на записа проповедникът каза: „Ако сте се молили искрено, сте спасени и новородени — вече сте чеда на Бога“.

Рейфърд искаше да продължи да говори с Бога. Изпитваше нужда да сподели конкретно своя грях. Разбираше, че му е простено, но някак по детски му се щеше да убеди Бога, че знае какъв човек е бил.

Разкайваше се за гордостта си. Гордостта от своята интелигентност. От външността си. От способностите си. Призна похотта си, как в търсене на удоволствия пренебрегваше своята съпруга. Как се бе прекланял пред парите и вещите. Когато свърши, се почувства пречистен. Това, което научи от видеозаписа, всички тези приказки за годините на изпитания, го изплашиха и разтревожиха. Но бе много по-добре да се изправи срещу трудностите като истински вярващ, а не като човека, който бе доскоро.

Следващата молитва, която произнесе, беше за Клои. Нямаше да престане да се тревожи и да се моли за нея, докато не се убеди, че тя ще го последва в този нов живот.

* * *

Веднага след като пристигна на летище „Кенеди“, Бък позвъни на Стив Планк.

— Бък, изменник такъв! Стой там, където си! Знаеш ли кой иска да говори с тебе?

— Нямам представа.

— Самият Николае Карпатия.

— Да бе!

— Говоря ти сериозно. Тук е, а с него е твоят стар приятел Хаим Розенцвайг. Явно Хаим те е превъзнасял и сега, когато всички медии са вперили поглед в него, той иска теб. Така че идвам да те взема. Ще ми разкажеш в какво си се забъркал, ще те съживим и така ще можеш да направиш великото интервю, за което мечтаеш.

Бък затвори телефона, плесна с ръце и си помисли: „Прекалено е хубаво, за да е истина. Ако на света има човек, който да стои над всички тези терористи и биячи, дори над мръсниците от лондонската борса и в Скотланд Ярд, това явно е Карпатия. Щом Розенцвайг го харесва, значи трябва наистина да е добър“.

* * *

Рейфърд с нетърпение очакваше утрото, за да отиде в църквата „Нова надежда“. Започна да чете Новия Завет и прерови цялата къща, за да намери книги или справочници, останали от Айрин. Все още разбираше трудно повечето неща, но изпитваше толкова силно желание да научи всичко за живота на Христос, че прочете от край до край четирите Евангелия. Чете до късно и накрая заспа.

През цялото време, докато четеше, мислеше само за това, че сега и той е част от онова голямо семейство, към което принадлежат жена му и синът му. Макар да бе изплашен от пророчествата на пастира за страшните бедствия, които очакват света след Грабването, новата му вяра силно го вълнуваше. Сега знаеше, че един ден ще отиде при Бога и при Христос. Повече от всякога му се щеше и с Клои да стане така.

Рейфърд не искаше да настоява повече. Реши да не й казва какво е направил, освен ако сама не го попита. Но на сутринта тя не му зададе никакви въпроси. Само се извини, че няма да отиде с него.

— Ще дойда някой друг път, обещавам. Не съм враждебно настроена. Просто не съм готова.

Баща й едва се сдържа да не й напомни, че не бива да чака прекалено дълго. Искаше още веднъж да я помоли да гледа видеозаписа, но не го направи. Тя знаеше, че си е пуснал касетата, но не го попита нищо. Беше върнал лентата отначало и я бе оставил във видеото, като се надяваше, че докато го няма тя все пак ще изпълни желанието му.

Стигна до църквата малко преди десет и много се изненада, когато му се наложи да паркира през три пресечки от нея. Всички места в залата бяха заети. Малцина носеха Библии и почти никой не беше облечен официално. Хората, които изпълваха цялата църква, пространството не само долу, но и на балкона, бяха уплашени и отчаяни. Като не намери къде да седне, Рейфърд застана прав, най-отзад.

Точно в десет Брус започна да говори, като преди това беше поръчал на Лорета да застане на вратата и да посреща закъснелите, така че всеки да се чувства добре дошъл. Въпреки многото хора, той не включи прожекторите и не застана зад амвона. Сложи един микрофон близо до първия ред и просто заговори на хората.

Първо се представи, после каза:

— Не говоря от амвона, защото това е място за хора с опит и призвание. Но те вече не са сред нас и затова аз ще поема тежкото задължение да ви водя и напътствам. При други обстоятелства щяхме да сме силно развълнувани да видим в църквата толкова много хора. Но няма да ви говоря за това колко е хубаво, че сте тук днес. Знам, че сте дошли, за да научите какво е станало с децата и близките ви. Уверен съм, че знам отговора на този въпрос. Очевидно не съм го знаел преди. В противен случай сега нямаше да съм с вас. Днес няма да пеем. Няма да направя и никакви съобщения, освен едно: по програма всяка сряда в 7 ч. вечерта ще изучаваме заедно Библията. Засега няма да събираме помощи, въпреки че от другата седмица ще трябва да започнем. Налага се, за да посрещнем разходите си. Църквата има малко пари в банката, но те трябва да покрият ипотеката, а и аз имам нужда от средства за съществуване.

След това Брус разказа същото, което бе споделил с Рейфърд и Клои предния ден. Всички бяха затаили дъх и само неговият глас се носеше из църквата. Мнозина плакаха. После той пусна касетата и стотици се присъединиха към молитвата на пастира в края. Брус настоя пред тях да започнат да посещават „Нова надежда“. После добави:

— Знам, че много от вас са все още скептично настроени. Вие сигурно вярвате, че това, което се случи, е от Бога, но все още не го приемате и негодувате срещу Него. Ако решите дори тази вечер да се върнете, за да поставите своите въпроси или да дадете израз на чувствата си, аз ще съм тук и ще ви очаквам. Но реших да не ви давам възможност за това още сега. За толкова много от вас вярата е нещо съвсем ново и не бих искал да ви обърквам. Уверявам ви, че ще изслушам всеки искрено зададен въпрос. Искам обаче да дам думата на онези, които тази сутрин са приели Христос и желаят да споделят нещо с нас. Библията ни учи да постъпваме точно така — да огласяваме пред всички решението и позицията си. Нека всеки, който е готов за това, да застане пред микрофона.

Рейфърд тръгна пръв, но докато вървеше по пътеката усети, че много други го последваха. Десетки искаха да разкажат своите истории, да споделят как са започнали пътуването си към Бога. Повечето също като Рейфърд се бяха доближили до истината чрез любим човек или приятел, но така и не бяха успели да приемат напълно истината за Христос.

Всички разкази бяха затрогващи и почти никой не си тръгваше. Минаваше вече пладне, а пред микрофона чакаха още четирийсет или петдесет души. Всички имаха нужда да говорят за онези, които са ги напуснали. Към два часа, когато хората вече бяха уморени и гладни, Брус каза:

— Ще се наложи да прекъснем. Не исках днес да правим нищо от обичайните неща, дори и да пеем. Но сега чувствам, че трябва да възхвалим Господа за това, което стана тук. Нека ви науча на един кратък хвалебствен химн.

Брус изпя една песен от Писанието, в която се прославяха Бог Отец, Неговият Син Исус и Светият Дух. Останалите се присъединиха — запяха с тихо благоговение и от сърце. От вълнение Рейфърд остана безмълвен. Един по един хората спряха да пеят и изричаха думите шепнешком или просто тананикаха със затворена уста. Всички бяха така завладени от песента, че за Рейфърд това щеше да остане най-вълнуващият миг в живота му. Как му се искаше да сподели всичко това с Айрин, Рейми и Клои.

Хората сякаш не искаха да си тръгнат. Дори след като Брус произнесе последната молитва, много от тях останаха, за да се запознаят помежду си. По всичко личеше, че се създава ново паство. Сега името на църквата звучеше по-подходящо от всякога. „Нова надежда“. Брус се ръкуваше с всички на излизане и никой не го подминаваше, без да се спре. Когато Рейфърд му подаде ръка, Брус попита:

— Зает ли сте този следобед? Какво ще кажете да хапнем заедно?

— Разбира се — отвърна Рейфърд, — но първо искам да се обадя на дъщеря си.

Той позвъни на Клои, за да й каже къде е. Тя не го разпита за събранието в църквата, само каза:

— Доста дълго продължи, а? Много хора ли имаше?

Той отвърна с „да“ и на двата й въпроса, но беше решил да не казва нищо повече, ако тя не го попита. Надяваше се и се молеше любопитството й да надделее, за да може тогава да й разкаже както трябва за всичко, което се бе случило през деня. Може би тогава Клои щеше да съжали, че не е била там. Поне трябваше да разбере как се е почувствал той.

Двамата с Брус отидоха в малък ресторант в близкия Арлингтън Хайтс. Пастирът изглеждаше уморен, но доволен. Сподели с Рейфърд, че изпитва толкова смесени чувства, че не знае как да си обясни всичко това.

— Раната от загубата на семейството ми — говореше Брус — е още толкова прясна, че ми е трудно да правя каквото и да било. Продължавам да се срамувам от фалша и лицемерието си. И въпреки всичко, откакто се покаях за греховете си и истински приех Христос, само за няколко дни Той ме благослови повече, отколкото изобщо някога съм се надявал. Домът ми е самотен и студен, изпълнен с болезнени спомени. Но видяхте ли какво се случи днес? Той ме направи водач на новото паство и сега имам за какво да живея.

Рейфърд едва забележимо кимна. Усещаше, че Брус просто има нужда да поговори с някого.

— Рей — продължи Брус, — църковните общности обикновено се изграждат от пастири с богословско образование и старейшини, които са били християни през почти целия си живот. Ние няма да имаме тази възможност. Не знам какъв вид ръководство ще се утвърди при нас. Не можем да имаме старейшини, когато временно изпълняващият длъжността пастир (как иначе да се нарека?) сам е новоповярвал християнин, каквито са и всички останали. Но ще имаме нужда от едно ядро от хора, които държат един на друг и ще се посветят на делото. Лорета и някои други, с които се видяхме в нощта след Грабването, вече са част от този екип. Към тях ще се присъединят още неколцина по-възрастни хора, които от доста време са в църквата, но по някаква причина също са сред оставените. Знам, че всичко това е съвършено ново за тебе, но чувствам, че трябва да те помоля да се присъединиш към нашата малка група. Ще бъдем в църквата на службите в неделя сутрин, понякога и неделя вечер, ще се виждаме и в сряда вечерта на библейските изучавания. Освен това ще се срещаме и в моя дом още веднъж в седмицата. Така ще се молим един за друг, ще се държим един за друг и ще се опитаме да проникнем по-дълбоко в нещата, за да сме с една крачка преди новото паство. Готов ли си за това?

Рейфърд се облегна назад и каза неуверено:

— О, не знам. Новак съм в тази работа.

— Всички сме начинаещи.

— Да, но ти си израснал с всичко това, Брус. Разбираш нещата.

— А съм пропуснал най-важното.

— Добре, ще ти кажа какво ме привлича във всичко това. Имам огромна нужда от познания за Библията. И се нуждая от приятел.

— Аз също — каза Брус. — Именно в това е рискът. Ще се опитаме да се облегнем един на друг.

— Готов съм да поема риска, ако и ти направиш същото — съгласи се Рейфърд. — Но при условие че не се налага да изпълнявам някаква ръководна роля.

— Дадено — веднага откликна Барнс, като му протегна ръката си.

Рейфърд също подаде ръка. Никой от двамата не се усмихна. Рейфърд имаше чувството, че започва едно приятелство, родено от мъката и нуждата. Надяваше се то да успее.

Когато се прибра вкъщи, Клои вече с нетърпение очакваше да чуе разказа му. С изумление изслуша впечатленията на баща си и с неудобство призна, че още не е гледала касетата.

— Но сега ще я гледам, тате. Преди да заминем за Атланта. Май че си навлязъл доста навътре, а? Всъщност ми се ще да проверя как стоят нещата, дори да не направя нищо друго.

Бяха минали повече от двайсетина минути, откакто Рейфърд се беше прибрал, бе облякъл пижамата си и се готвеше да си почине през останалата част от вечерта, когато Клои му извика:

— Татко, за малко да забравя. Някоя си Хати Дърам те търси няколко пъти. Стори ми се доста развълнувана. Каза, че работи с тебе.

— А, да — поде Рейфърд. — Искала е да я включат в екипа ми за следващия полет, но аз отказах. Вероятно е научила и бърза да разбере причината.

— Защо си й отказал?

— Дълга история. Друг път ще ти обясня.

Рейфърд тъкмо се протягаше към телефона, когато той иззвъня. Беше Брус.

— Забравих да ти кажа нещо — веднага заговори той. — Ако приемеш да си част от ядрото, първото ти задължение е да присъстваш тази вечер на срещата с разочарованите и скептиците.

— Явно ще бъдеш строг ръководител.

— Ще те разбера, ако си имаш други планове.

— Брус — каза Рейфърд, — единственото място, на което искам да бъда, е небето. И няма да пропусна възможността за това. Дори ще се опитам да доведа и Клои с мен.

— Къде ще ме водиш? — попита Клои, когато той свърши разговора си.

— Минута само и ще ти обясня — отвърна баща й. — Искам да се обадя на Хати и да оправя нещата.

Рейфърд остана учуден, че Хати не спомена нищо за полета.

— Току-що научих една обезпокоителна новина — каза тя. — Нали си спомняш оня журналист от „Глобъл Уикли“, който пътуваше с нас. Онзи, дето си беше свързал компютъра с вътрешния телефон в самолета?

— Смътно.

— Казва се Камерън Уилямс. Говорих с него по телефона няколко пъти, след като пристигнахме. Снощи се опитах да му се обадя от летището в Ню Йорк, но не успях да се свържа.

— Аха.

— Току-що научих от новините, че е загинал в Англия при бомбена експлозия в автомобил.

— Не може да бъде! Шегуваш ли се?

— Не, не се шегувам. Не е ли твърде странно? Рейфърд, понякога не знам колко още ще мога да понеса. Едва го познавах, но бях толкова потресена, че се разревах, когато научих вестта. Извинявай, че те занимавам с това, но си помислих, че може би го помниш.

— Няма нищо, Хати. Знам колко тежко е всичко това за тебе, защото и с мене беше така. Всъщност имам да ти казвам много неща.

— Така ли?

— Можем ли да се видим в близките дни?

— Исках да ме включат в екипажа на един от твоите полети. Ако стане, може би…

— Може би — каза Рейфърд. — А ако не стане, може да дойдеш на вечеря с мен и Клои.

— С удоволствие, Рейфърд. С най-голямо удоволствие.