Катрин Купър
Сребърният хълм (8)

6
Посетители

Джак се оглеждаше за Камелин през прозореца на стаята си. От гарвана обаче нямаше и следа и Джак не можеше да разбере дали Чаркъл е получил съобщението на Елан. След два часа щеше да се стъмни и Нора щеше да го чака на Западната порта в Анун. Момчето въздъхна и взе пръчицата си и Книгата на сенките. Поне имаше много неща, които можеше да научи от нея, докато чака. Тъкмо се канеше да й зададе въпрос, когато Орин развълнувано изцвърча.

— Какво има?

— Виж! Фъргъс е на перваза!

Джак се обърна и видя Фъргъс, а след миг и Бери, който се покатери през отворения прозорец. Зачуди се дали не са дошли да се извинят на Орин, но и двамата мълчаха. След малко дойде и Мотли.

— И останалите Нощни стражи ли идват? — попита Джак.

— Не, не! Не би било удачно да ги отвличаме от задълженията им. Тук сме по работа. Има нещо, което трябва да разнищя докрай, а според тези двама младоци ти знаеш нещо по въпроса.

Джак се опита да не се разсмее, докато Мотли маршируваше нагоре-надолу пред двете по-дребни плъхчета. Те бяха навели глави и момчето предположи, че са направили нещо нередно. Мотли се спря пред Фъргъс и Бери.

— Ние, тоест останалите Нощни стражи, сме на много важна мисия, възложена от Нора. Оставих тези двама младежи да отговарят за къщата, като им възложих важни задачи. А те сега ми казват, че помагали на Камелин да търси някакъв изгубен ключ. При допълнителния разпит установявам, че не само не са изпълнили задачите си, но вместо това са почистили и гарванарника на Камелин.

Мотли застана мирно, присви очи и изгледа Джак.

— Знам, че са помагали на Камелин да търси ключа, но не знаех, че са му помогнали и да разтреби гарванарника си — рече Джак.

— Помогнали! Помогнали! Казват, че ги е оставил да свършат всичко сами, а било такава бъркотия, че им отнело часове. Освен това твърдят, че Камелин им обещал ти да им дадеш бисквити, джинджифилови бисквити, за да бъдем по-точни, за награда. Вярно ли е? Върнах се да проверя какво са свършили и ги намерих да идват насам. Приготвил ли си им джинджифилови бисквити? Насърчаваш ли моите младши Нощни стражи да пренебрегват дълга си?

Джак погледна Фъргъс и Бери. Беше му жал за тях.

— Представа си нямах нито за почистването на гарванарника, нито за бисквитите.

Мотли се обърна към Фъргъс и Бери и запотропва нервно с крак.

— Какво ще кажете в своя защита?

— Камелин обеща, че Джак ще ни даде бисквити, нали, Фъргъс? — продума Бери толкова тихичко, че момчето едва чу думите му. Фъргъс кимна.

— Не се сърди на Фъргъс и Бери — каза Джак. — Камелин е виновен. Ако изчакате тук, ще се опитам да се погрижа за заплащането. Ще ида да питам дядо дали няма бисквити.

Мотли кимна, а двете плъхчета си отдъхнаха с облекчение. Джак слезе в кухнята и погледна в кутията за бисквити, но тя беше празна. Дядо му беше в градината и прекопаваше картофите. Джак отиде при него.

— Имаме ли бисквити, дядо?

— Апетитът ти май се е възвърнал?

— Приядоха ми се джинджифилови бисквити, но кутията е празна.

Дядо му спря да копае.

— Новите пакети са на втория рафт в килера. Бъди така добър да ги сипеш в кутията. Може също да ми направиш чаша чай и да ми донесеш няколко масленки. Изморителна работа е копаенето. А ти си вземи каквото поискаш.

Джак му благодари и влезе в къщата. Радваше се, че ще може да плати на Фъргъс и Бери без проблем. Намери три пакета бисквити и ги сипа в кутията. Изтръска трохите в една чинийка и сипа при тях всички счупени бисквити. Чинийката се напълни. Преди да се качи горе, сложи чайника да се сгрее.

— Заповядайте — каза той и сложи чинийката на нощното шкафче. Усмихна се, като видя как Орин заприпка към леглото. И тя обичаше бисквити. — Няма да се бавя, само да направя чай на дядо.

 

 

Джак се забави повече, отколкото предполагаше. Дядо му имаше нужда от помощ за връзването на доматите. Когато се върна в стаята, вече се смрачаваше. Щом светна лампата, трите плъхчета се стрелнаха зад завесата.

— Аз съм, можете да излезете.

Фъргъс и Бери надникнаха иззад завесата, а Орин се покатери върху леглото.

— Мислех, че сте си тръгнали — каза Джак, но усети, че сигурно е прозвучало неучтиво.

— Мотли ни каза да те изчакаме, за да ти благодарим за бисквитите — обясни Бери. — Другите също ти благодарят.

— Другите ли?

— Да — продължи Фъргъс, — Мотли изпрати Нощните стражи един по един да си хапнат от бисквитите.

Джак погледна чинийката — беше почти празна.

— Нищо чудно, че не е останало много!

— Скоро съвсем ще намалее — Рагс още не е минал — промърмори Фъргъс, гледайки с копнеж към чинийката.

Джак чу драскане по бръшляна отвън и Рагс, старият корабен плъх, застана на перваза с потрепващи мустаци.

— О, мирише хубаво!

— Заповядай, вземи си — покани го Джак.

— Много мило. На кораба нямаше такива работи, само твърди бисквити. Помагат да поддържаш остри зъби, но нямат никакъв вкус.

— Можеш ли да останеш за малко? — попита Джак.

— Трябва да тръгвам, но вече остарявам и ще бъде хубаво да дам малко почивка на кокалите си. Откак се върнахте от Анун, Мотли ни изкарва навън всяка вечер. Следим границите.

— За какво?

— За нарушители. Нора не иска непознати наоколо.

— О! Разкажи ни повече — развълнува се Бери. — Ние никога не разбираме какво става.

Рагс махна една трохичка от сивата си козина и се вгледа сериозно в двете плъхчета.

— Не ми е работа да разказвам. Не искам да си навлека неприятности, задето издавам поверителна информация на младшия състав.

— А на мен можеш ли да кажеш? — попита Джак.

— Е, това е съвсем друга работа. Нора каза, ако нея я няма, да дойдем при теб и да ти кажем всичко. Ти си щял да знаеш какво да правиш. Беше свързано с някаква странна дума… започваше с „весп“…

— Веспула! — ахна Джак. — Знам точно за кого следите. Не се притеснявай, аз знам всичко за Велиндур. Нора смята, че може да дойде тук ли? Мислех, че го е освободила някъде много далеч от Гласруен.

— Който и да е той, я е заплашил, че ще си отмъсти. Следим за всеки непознат в района, който би могъл да създаде неприятности.

— И видели ли сте някого досега?

— Нищо подозрително, но мога да ти кажа какво правят всички в Гласруен.

— Какво е Веспула? — попита Фъргъс.

Рагс се прокашля.

— Не мисля, че трябва да се тревожите за това. Оставете на нас, ние ще се погрижим.

— Виждаш ли — рече Фъргъс, — нищо не ни казват, но и ние знаем някои тайни. Като например какво търси Камелин — нали, Бери?

— Така ли?! — възкликна Джак.

— Да — потвърди Бери.

— И ще ни кажете ли?

— Май по-добре да не казваме. Не искаме повече неприятности — отвърна Фъргъс.

— Може да уредим сделка — предложи Джак. — Още бисквити срещу информация?

Фъргъс и Бери подушиха въздуха и погледнаха към чинийката. Фъргъс прошепна нещо в ухото на Бери.

Рагс гледаше сърдито двата по-млади плъха.

— Изплюйте камъчето, момчета. Не знаете ли, че не е учтиво да се шепне. Ако не можете да кажете нещо на всички, изобщо не го казвайте.

— Аз… ъъъ… бих искал още бисквити и ще ви кажа какво прави Камелин, дори Бери да не иска.

— Не, и аз мога — изписка Бери.

— Е, добре — каза Джак. — Какво прави Камелин?

Фъргъс направи крачка към чинийката.

— Търси дориск.

— За какво?

Фъргъс сниши глас и бързо зашепна:

— Трябва му, за да мине през ключалката, но първо ще си намери един, за да знае къде е, а след това ще те помоли да измагъосаш нещо, с което да го подкупи, и ще поиска да отидете на лов за дориски, но той вече ще знае къде да го открие.

Информацията беше твърде объркана, за да може Джак да я смели отведнъж.

— Искаш да кажеш, че е отишъл да търси дориск?

Двете плъхчета кимнаха.

— А после ще се престори, че не знае къде е, и ще ме накара да отида с него на лов за дориск?

— Точно така — потвърди Фъргъс. — Сега може ли да хапнем още?

— Да, заповядайте.

— Защо му е дориск да минава през някаква ключалка? — попита Рагс.

— Защото иска да си върне магическата пръчица — обясни Бери.

— Не съм сигурен, че Камелин има предвид ключалката в хербориума — замислено каза Джак.

— Аз знам къде е дорискът — обяви Рагс.

— Така ли? — изненада се Джак.

— Да, той е във фейската могила.

— Какво е „фейска могила“?

— Всяка могила, която се намира между дъб, ясен и трънка, принадлежи на вълшебни същества. В тази живееха семейство язовци, но се изнесоха, защото им беше твърде шумно в празничните нощи. Когато феите се съберат заедно, вдигат голяма олелия, а и музиката им не е за всяко ухо.

— И ти знаеш къде е тази фейска могила?

— О, да, в края на задната алея. Дорискът харесва феите и дори се включва в празниците им, а те, явно, нямат нищо против. Нас, плъховете, обаче никога не ни допускат. Предложих да им разкажа някоя от историите си, но те само ми се изсмяха. Не се застояват дълго на едно място и изчезват, докато мигнеш.

— Ти наистина много ми помогна — каза Джак. — Благодаря ти!

— Е, сега трябва да вървя. Ще взема тези хлапета със себе си. — И той затика Фъргъс и Бери към отворения прозорец.

Когато плъховете си отидоха, Джак седна в края на леглото и се замисли.

— За ключалката в Сребърния хълм ли става въпрос? — попита Орин.

— Възможно е, макар че наистина не ми се лети дотам тази вечер. Не и ако не се налага.

 

 

Потънал в мислите си, Джак се стресна от пърхането на крила. Камелин се спусна през отворения прозорец и кацна на пода.

— Бисквити ли надушвам? — попита той, преди Джак да успее да каже и дума.

— Има чинийка на масата.

— Обожавам бисквити! — Камелин заподскача към шкафчето. — Къде са?

— В чинийката.

Камелин го изгледа убийствено.

— Празна е!

— Фъргъс и Бери сигурно са ги изяли.

— Всичките?!

— Не, другите от Нощните стражи също похапнаха.

— Защо не им каза да ми оставят малко?

— Защото някой е обещал, че могат да ядат, колкото си искат.

— Не всички, само Фъргъс и Бери.

— Ако беше дошъл по-рано, и за теб щеше да има.

Камелин заоглежда пода.

— Нито трохичка — измърмори той.

— Фъргъс и Бери са ти свършили две задачи, затова са яли два пъти.

— Това не е честно.

— Напротив — каза твърдо Джак. — Не беше лесно да им намеря бисквити. Трябваше да ме питаш, преди да им обещаваш.

— Нямаше време, имах работа.

— Каква работа?

— Просто работа. Може ли вече да говорим по същество?

Джак въздъхна.

— Сигурно, макар че съм уморен и исках да си легна рано. Ти предаде съобщението на Чаркъл, нали?

— Да и той се приготвя да лети към Побитите камъни. За нула време ще стигне в Анун. Затова нямам време за губене. Имам план.

— План ли? Какъв план?

— Ами замислих се, че ако си намерим дориск и му дадем нещо, което наистина иска, можем да го убедим да се смали и да дойде с нас до Сребърния хълм довечера. Той може да влезе през ключалката и ако Норис и Снук са там, ще имаме чудесна изненада за Чаркъл, когато се върне.

Джак не беше разбрал, че целият план е заради Чаркъл, но наистина беше много уморен.

— Не може ли да отидем друга вечер?

— Не, искам да покажа на Нора, че мога да направя нещо добро. Тогава тя ще ми върне пръчицата.

— Значи имаш и друг мотив.

Камелин не отговори веднага. Беше зает да търси трохи около леглото на Джак.

— Ще дойдеш, нали? Предпочитам да знам какво има от другата страна на вратата, преди да влезем.

Джак се съгласи, че звучи разумно да изпратят дориска на оглед. Каквото и да имаше зад тази врата, то нямаше да забележи едно съвсем дребно същество. Колкото повече информация съберяха, преди да се върне Нора, толкова по-добре.

— Ще ти кажа нещо — рече Джак, като се преструваше, че мисли. — Ако аз първи намеря дориск, ти можеш да отидеш при Сребърната планина, но аз си лягам да спя. Ако ти пръв намериш, ще дойда с теб. Става ли?

Камелин се изкиска тихичко.

— Съгласен съм, но знаеш, че ще загубиш, нали? Аз съм най-добрият ловец на дориски.

— Аз не мога да се отдалечавам от къщата. Имаш ли нещо против аз да търся в задната алея?

— Не, но как ще разбереш, когато го намеря?

Джак се опита да сдържи смеха си.

— Който пръв намери дориск, ще нададе гарвановото бухане. После може да се срещнем пак тук.

— По-добре се приготви за дълъг полет — засмя се Камелин. — До скоро!

Джак изчака гарванът да отлети към игрището за крикет. Малко се тревожеше. Знаеше къде да търси дориска, но залавянето му можеше да не се окаже толкова лесно, колкото се надяваше. А дори и да го хванеше, нямаше представа как ще го убеди да лети до Сребърния хълм с Камелин.