Катрин Купър
Сребърният хълм (21)

19
Магията на кристала

Времето сякаш спря, а радостта на Джак премина в смъртен ужас. Знаеше, че е безсилен пред Велиндур. Нямаше къде да избяга. Велиндур се разсмя и Джак настръхна от гласа му, който отекна в пещерата.

— Ето че се срещаме отново! Един гарван и едно безполезно момче.

Джак отчаяно се огледа. Пещерата беше студена и безмълвна. Велиндур махна с ръка.

— Тук няма кой да ти помогне. Ако тези друиди още не са мъртви, то скоро ще бъдат.

— Камелин, направи заклинанието си! — извика Джак.

— Не мисля, че може да те чуе. Сърцето на Джак се сви.

Велиндур извади пръчицата на Камелин.

— Гарванът не може да ти помогне вече — изкиска се той и кимна към скалата.

Джак се взря в тъмнината. Тялото на Камелин лежеше безжизнено на пода. Джак събра всичкия си кураж и направи две крачки напред. Велиндур отново се закикоти.

— Казах им, че ще се върна. Те ме подцениха. Ще съжаляват, че ме прогониха от Анун.

Джак направи още две крачки към Камелин, но внезапно спря. Откъм вратата се чу силно цвъртене. Мотли и Рагс захапаха краката на Велиндур, а Тимъри и дорискът закръжаха около главата му.

— Не! — изкрещя Джак, когато Велиндур изрита плъхчетата и удари двете малки прилепчета с опакото на ръката си. — Не! — изхлипа той, като видя как приятелите му падат безжизнени на пода.

Велиндур заобиколи момчето и застана пред ледената завеса. Засмя се гръмогласно и вдигна диамантения ключ, така че всички от другата страна да го видят. Сърцето на Джак се сви.

— Дойде мигът на разплатата! — изрева Велиндур и хвърли диаманта с всичка сила към стената. Той се пръсна на хиляди късчета. Джак се наведе и покри главата си с ръце, за да се предпази от дъжда от парченца. Доплака му се, като видя какво направи Велиндур. Никой вече нямаше да може да възстанови диамантения ключ.

Велиндур разпери ръце.

— Това е моето отмъщение! — изкрещя той и се спусна към Джак. — Никой от вас няма да си тръгне жив оттук!

Джак отскочи настрани, мушна се под ръката му и се завтече към Камелин.

— Събуди се! — извика той и разтърси отпуснатото тяло на гарвана.

Камелин не помръдна. Джак настръхна от злобния смях на Велиндур. Изправи се и бавно се обърна с лице към него. Страхът му беше изместен от тревога за Камелин и за приятелите му. Виждаше Нора, Гуилам и Елан от другата страна на ледената стена. По лицата им разбра, че не могат да му помогнат. Момчето инстинктивно стисна златния жълъд на шията си и с цялото си сърце поиска Велиндур да изчезне.

Изведнъж в гърба го блъсна силен вятър. Той се олюля, но следващият порив го събори и го запрати към стената. Някаква невидима сила го прикова намясто. С удивление видя как Велиндур губи равновесие и се вдига бавно във въздуха.

— НЕ! СПРИ! — запищя Велиндур, завъртайки се около себе си.

Джак притаи дъх. Велиндур се въртеше все по-бързо и бързо, докато очертанията на тялото му се размазаха.

— Какво става? — размърда се Камелин. — Какво направи?

— Не знам. Не знам дали бях аз. Пожелах Велиндур да изчезне и тогава се появи тази вихрушка. Може би е била Нора или Елан. Ти добре ли си?

Джак не успя да чуе отговора на Камелин, защото тътенът от вихрушката се усили и изпълни цялата пещера. Велиндур не спираше да крещи. Джак понечи да запуши ушите си, но не можа да помръдне. Появи се облак дим и вихърът изведнъж изчезна. Тялото на Джак се отпусна. Той се свлече покрай стената и падна върху Камелин. Когато вдигна поглед, Велиндур вече го нямаше, а пръчицата му лежеше на пода до тази на Камелин.

— Къде отиде онзи злодей?

— Не знам и не ми пука — отвърна Камелин, — той ми открадна пръчицата! А сега би ли станал от мен?

— Той взе и моята, но не ги е отнесъл със себе си. Ето ги на пода.

Джак отиде да вземе пръчиците, като внимаваше да не стъпи на някое парче кристал.

— Какво е това по пода? — попита гарванът.

— Това са парчетата от диамантения ключ. Велиндур го строши, преди да изчезне. Провалихме се и сега друидите никога няма да бъдат събудени.

В този момент чу тихо скимтене.

— Какво е това?

Огледаха се откъде идва звукът. Рагс лежеше свит на пода. Джак изтича при него.

— Какво има?

Момчето коленичи и повдигна главата на плъхчето. Тимъри и дорискът долетяха отнякъде, а Мотли дотича, следван от Камелин. Рагс заскимтя още по-силно.

— Свършено е с мен, свършено. Прегазиха ме… Джак видя локвичка кръв под телцето му.

— Мръдни назад — каза Мотли, — искам да погледна.

Джак го послуша.

Рагс простенваше тихичко, докато Мотли ровеше в козината му, за да го прегледа.

— Няма нищо счупено. В гърба ти се е забило парченце от кристала. Щом го извадим, ще се оправиш. Ела да ми помогнеш, Джак!

Рагс отново изскимтя. Очевидно го болеше. Джак погледна към входа на пещерата. Нора, Елан и Гуилам бяха притиснали лица в ледената завеса, опитвайки се да видят какво става вътре.

— Сомнус! — каза Джак, като насочи пръчицата си към Рагс.

Заклинанието подейства незабавно. Старият корабен плъх се отпусна тежко и потъна в дълбок сън. Мотли и Джак внимателно извадиха парченцето от гърба му. Джак го вдигна към светлината. Тъкмо е канеше да го хвърли, когато чу тихо звънтене. Отломките от диаманта започнаха да се вдигат от земята. Парченцето в ръката му се изтръгна и полетя към другите. Всички се завихриха във въздуха във въртящо се кълбо, което постепенно се смаляваше. Изведнъж ярка светлина изпълни пещерата. Когато светлината угасна, кристалният ключ лежеше цял на земята.

— Ти ли го направи? — попита Камелин.

— Не, не бях аз. Само си стана. Нямам никаква представа какво става.

— Аз имам — каза един глас от тъмнината.

Джак се стегна, очаквайки да види Велиндур. Взе кристала и го притисна към гърдите си, преди да се обърне по посока на гласа.

— Не е необходимо.

В светлината към него пристъпи непознат старец.

— Нека се представя. Аз съм Мортарн, Пазителят на Пещерите на Вечния покой и Кристалния ключ.

Старецът се поклони ниско и протегна ръка към Джак.

— Ако бъдеш така добър и ми дадеш ключа, мога да го върна на мястото му и да пусне другите.

— Мислех, че всички спите и никой не може да ви събуди — продума Джак.

— Другите още спят. Аз обаче се събудих благодарение на връщането на кристалния ключ. Бих ти помогнал и по-рано, но не можех. Почувствах присъствието на кристала още щом минахте през петата порта, но бе нужно време, за да се върнат силите ми.

Джак подаде кристала на Мортарн. Старецът се приближи до входа, постави внимателно диаманта на празното място и го завъртя бавно три пъти. После вдигна ръце и запя. Когато свърши, се обърна към Джак.

— Съвсем скоро входът ще се отвори. Всички обърнаха очи към леда, който бързо се топеше.

След миг Нора, Елан и Гуилам се втурнаха в пещерата.

— Толкова се притеснихме! — извика Нора. — Какво стана?

— Намерихме кристала в стаята на Велиндур и влязохме през петата порта — обясни Джак.

— Тя се оказа друидска смаляваща се врата — добави дорискът, — но Джак я отвори с ключа си.

— Същият ключ? — ахна Нора. — Вълшебният?

Джак кимна.

— А какво стана с Велиндур? — попита Елан.

— Не знам. Аз хванах жълъда, пожелах той да изчезне и така стана.

Мортарн се приближи до Джак и сложи ръце на раменете му.

— Мисля, че изчезването на Велиндур се дължи на магията на кристала. Тя е най-силната от всички магии — има свой собствен живот и не може да бъде управлявана от никого. Аз прекарах целия си живот в тези пещери и все още не разбирам как действа. Тя сама избира. Кристалите винаги са давали покой и убежище на всеки, дошъл в пещерите. Сега, когато ги няма, се боя, че онези, които са избрали да почиват тук, никога няма да се събудят. Аз се провалих като Пазител, не вие.

Мортарн приседна на една издатина и отпусна глава на ръцете си.

— Не си виновен — обади се Елан. — Велиндур е разбрал за портата.

— Той е накарал едно боги и сприганите да откраднат кристалите — добави Джак. — Те надали изобщо са разбрали, че са влезли в Анун.

— Не биха ги взели, ако знаеха — подкрепи го Нора. — Велиндур сигурно им е казал, че всеки може да си вземе от кристалите.

— Какво ще правим сега? — обърна се Мортарн към Гуилам.

— Не се тревожи, не всичко е изгубено. Шум от пляскащи крила накара всички да се обърнат към входа на пещерата. Вътре влетяха трите драконетчета, всяко от които носеше по една издута торбичка. Оставиха ги внимателно в нозете на Мортарн.

— Погледни вътре, стари приятелю — подкани го Гуилам.

Мортарн отвори една от торбичките. От нея засия топла светлина.

— Кристалите! — извика той. — Но… как?

— Дълга история, но благодарение на една стара легенда за Виещата планина, на няколко изгубени драконетчета и на голяма смелост кристалите бяха спасени — отговори с усмивка Нора.

— Мисля, че е време да ги върнем по местата им, какво ще кажете? — рече Гуилам.

Нора отвори другите две торбички и отстъпи назад.

— Имате ли нужда от помощ? — попита Джак.

Гуилам се засмя.

— Не, благодаря. Няма да отнеме много време. Дръпнете се назад.

Той насочи жезъла си към торбичките и от тях заструя бяла светлина. Кристалите се надигнаха, увиснаха за миг във въздуха, след това всеки зае мястото си на стената. Скоро цялата пещера се преобрази и се изпълни с мека светлина.

— Величествено! — възхити се Мотли, докато се оглеждаше.

— Наистина удивително — призна дорискът, който пърхаше из залата.

— Мисля, че е време да оставим Мортарн да свърши работата си на спокойствие — подсети ги Нора.

— Да се върнем в двореца! — предложи Елан.

— Дворец ли? — сънено се обади Рагс. — Къде съм?

— Рагс! — извика Джак и се спусна към малкото плъхче. — Добре ли си?

— Кракът ме боли.

Нора се приближи и го прегледа.

— Трябва да сложим нещо на крачето, за да не го боли и да зарасне бързо.

Тя вдигна нежно плъхчето и го залюля в ръцете си.

Докато всички се суетяха около Рагс, Джак се приближи до Мортарн.

— Какво според вас направи магията на кристала с Велиндур?

— Магията на кристала никога не унищожава, тя само защитава и дарява живот.

— Значи Велиндур не е мъртъв? — изграчи Камелин, като се заклатушка към тях.

— О, не, не е мъртъв, но магията може да го е отнесла къде ли не.

Джак не се зарадва на тази новина. Мислеше си, че с Велиндур е свършено веднъж завинаги. Сега поне се надяваше магията да го е пренесла някъде много далеч. Не искаше повече да го вижда.

— Време е да вървим — обърна се Елан към Камелин и драконетите. — Вие летете напред и съобщете на всички, че идваме.

— И аз ще дойда с вас! — изписука Тимъри. Щом излезе от входа, Нора го превърна в красиво колибри.

— Чакайте ме! — извика дорискът и също се превърна в колибри, само че с очилца.

Елан се наведе и протегна ръка, за да може Мотли да се покатери по нея. Той се настани гордо на рамото й и всички се сбогуваха с Мортарн. Нора се приближи до Джак и протегна ръка:

— Мисля засега аз да пазя пръчицата на Камелин.

Джак я сложи в дланта й. Нора и Гуилам се запътиха към двореца. Елан застана на входа до Джак. Момчето се обърна да погледне за последно пещерата. Двамата помахаха на Мортарн и последваха Нора и Гуилам по пътеката.

— Значи Ембър не успя да стопи леда?

— Не, опита се, но както сам видя, магията на кристала е много силна.

Джак се прозя.

— Биваше си я тази нощ. Радвам се, че сутринта не трябва да ставам за училище.

— Преди да се приберете, ще отпразнуваме победата.

— Имаш предвид, че ти няма да дойдеш с нас?

— Скоро и аз ще се върна, но засега оставам тук. Уинвър и Хеста много ще се зарадват да ви видят.

— Мислиш ли, че Нора ще се ядоса, задето дадох пръчицата на Камелин? — попита той Елан. — Без неговата помощ нямаше да можем да спасим Рагс, нито да намерим кристалния ключ!

— Убедена съм, че когато й обясниш, няма да има нищо против. Пък и доколкото разбрах, Камелин е научил само едно заклинание.

— Да, но то ни беше много полезно тази нощ. Джак зърна в далечината върховете на четирите стъклени кули.

— Стъкленият дворец също ли е кристална магия?

— Не знам — призна Елан. — Възможно е да е направен от същите кристали. Дори не си спомням времето, когато го е нямало. Можеш да погледнеш в библиотеката. Всичко, което някога е писано за Анун, е там.

— Може би следващия път. Малко съм уморен сега.

— Почти стигнахме. След като си починете, ще празнуваме.

Джак се усмихна. Не бе очаквал толкова скоро да се върне в Анун.

Стигнаха до селото на друидите. Гуилам ги чакаше, подпрян на жезъла си, до отворената врата на дома си.

— Изглеждаш уморен, Джак. Защо не поспиш малко? Ще те събудя, когато стане време да тръгваме.

Джак погледна към Елан.

— Добре, ще се видим после.

Джак влезе в къщата и отиде в стаята, където отседнаха с Камелин предния път. Щом отвори вратата, чу хъркане. На сламеника спеше Камелин. Не се събуди дори когато Джак се строполи до него. В мига, в който главата му докосна възглавницата, Джак също потъна в дълбок сън.

 

 

Джак чу някой да го вика. Опита се да отвори очи, но сънят пак го отнесе. Вратата се отвори:

— Събуждай се, сънливко! Всички ни чакат на поляната.

Джак присви очи срещу светлината, която струеше през прозореца, и видя Гуилам.

— Къде е Камелин?

— Уинвър и Хеста дойдоха да го вземат. Нора искаше да се види с него — май във връзка с пръчицата.

— Аз съм виновен за пръчицата! Трябва да ида да й обясня как е Рагс.

— Нора превърза раната му. Ще се оправи, но куцането може да му остане за цял живот. Не изглеждаше особено доволен, когато тя го посъветва да се оттегли от Нощните стражи. Нора предложи на Рагс да поеме охраната на хербориума. Убеден съм, че ще му хареса да не обикаля из горите по цяла нощ. Хайде сега, размърдай се!

 

 

Джак и Гуилам продължиха да бъбрят по пътя към поляната. Около Монолита бяха наредени маси и столове, а до големия камък стояха множество хора и разговаряха. Джак не познаваше високите мъже в пелерини, които бавно им кимнаха с глава.

— Трябва да се гордееш, Джак — каза Гуилам. — Без твоята помощ те нямаше да оживеят.

— Това друидите от Пещерите на вечния покой ли са?

— Да, това са тези, които избраха да се събудят и да помогнат на кралицата. Чака ни много работа, за да стане страната ни отново щастливото място, което беше.

— Къде са Камелин и останалите? — огледа се Джак.

— Скоро ще дойдат. Видя ли кой е там горе?

Гуилам кимна към трите възвишения в задната част на амфитеатъра. На билото на средното седеше Ембър. Големият й извит сребърен рог блестеше на слънцето, а червените й люспи проблясваха като лъскава кожа. Тя вдигна предната си лапа и Джак видя, че ноктите й също са лъснати. Изглеждаше наистина великолепно.

— Дали е щастлива? — попита Джак.

— Убеден съм! Тук ще бъде в безопасност, а и в планините има много пещери, където може да създаде свой дом. Ще се погрижим да се чувства добре.

Джак се усмихна и й помаха, но Ембър беше обърнала глава към двореца.

— Кралицата! — извика някой.

Джак се изправи на пръсти, но не видя нищо, докато тълпата не се раздели. Всички се поклоняха, когато процесията минаваше покрай тях. Най-отпред вървеше Корагуенелан със сребърната корона с трите луни, която Джак бе виждал и преди. Полите на дългата й зелена рокля се влачеха по земята. Пръчицата й беше прибрана под сребърно коланче, а везаната й бяла пелерина се полюшваше на вятъра и сребърните нишки искряха на слънцето. Уинвър и Хеста седяха гордо на раменете й. Тълпата отново се поклони, Джак също. След кралицата вървяха дванадесет души с качулки. Когато стигнаха до Гуилам, първите двама спряха и той застана пред тях.

— Ела, Джак, трябва да вървиш до мен пред Свещения съвет.

Джак пристъпи напред и заедно последваха кралицата към една дълга маса. Нора ги чакаше с двете плъхчета на раменете си. Когато Корагуенелан се настани на красив резбован стол начело на масата, пред очите им избухна феерия от цветове — две колибри и три драконетчета се стрелкаха във всички посоки. Многоцветните им люспи и перца сменяха багрите си, докосвани от слънчевите лъчи. Всички заръкопляскаха. Кралицата даде знак на хората да седнат.

— Нека веселието започне! — обяви тя. Между масите тръгна разказвач, който припомни легендата за Виещата планина. Когато стигна до края, Рагс се изправи, подпрян на бастунче, и разказа на всички за приключенията им в Сребърната планина. Когато стигна до ролята на Ембър Сребророгата, той посочи красивия дракон, полегнал на билото на хълма. Всички заръкопляскаха. Мощният й рев обаче ги накара да замълчат. Тя разтвори крила и се спусна към тях. Издиша огнен пламък към барбекюто и въглищата мигом се запалиха. Джак никога не бе виждал такава изумителна гледка. Беше усетил как Ембър излита от ямата в Сребърната пещера, но там беше тъмно и тя беше невидима. Крилата й хвърлиха сянка върху цялата поляна. Всички хванаха чашите и чиниите си, за да не ги отнесе вятърът. Ембър направи едно кръгче и отлетя към планините. Настъпи мълчание. Хората гледаха след нея, докато не изчезна съвсем.

— Сега е мой ред — рече Камелин и полетя.

Той изпълни най-сложните номера, които знаеше — пикира, въртя се, прави тройни салта и летя по гръб. Трите драконетчета също се включиха и издухваха огнени обръчи, през които да премине гарванът. Тълпата въодушевено ръкопляскаше.

След като всички хапнаха добре и се наприказваха за приключенията си, Нора се изправи и обяви, че е време да тръгват.

— О, не! Нека поостанем още малко! — помоли Камелин.

— Боя се, че не. Дядото на Джак ще се тревожи за него, ако дойде да го търси в имението Юел и не го намери. Освен това трябва да огледам един гарванарник.

Камелин погледна към Джак.

— Претърпяхме инцидент с едно от кошчетата и нямахме време да почистим — обясни Джак. — Много бързахме снощи.

Нора не отговори, но момчето забеляза, че двете с Корагуенелан се усмихват.

— Мисля, че това е твое… — рече Гуилам, като извади гарванското кошче на Камелин изпод масата.

— О, чудесно! Сега няма да се наложи да летим на обратно. Можем да се возим в кошчето.

— Не мисля — възрази Нора, като насочи пръчицата си към него. То се смали до размера на малка чинийка. — Така по-лесно ще го занесеш до къщи.

Камелин направи физиономия, но нищо не каза.

Джак изведнъж се сети за ключа на Нора. Свали го от верижката си и й го подаде.

— Този ключ не е мой, Джак. Той е твой.

— Но аз го намерих в чекмеджето в хербориума.

Камелин се намръщи.

— И през цялото време е бил у теб?

— Да — потвърди Нора, — и добре е направил, че не го е използвал, за каквото не трябва.

— Не разбирам — каза Джак. — Това е вълшебен ключ. Свива се и се разширява според ключалката.

— Не е ключът — отвърна Нора. — Ти го караш да променя формата си. Магията идва от теб.

— О, божичко! — изписука Тимъри. — Джак може да прави истински магии!

Камелин изпуфтя.

— Как така? — не разбираше Джак.

— Силата на Анун е в теб — обясни Гуилам. — И с всяко твое идване тук тя става все по-голяма. Ще дойде време, когато изобщо няма да имаш нужда от пръчица.

Джак беше смаян. Не знаеше какво да каже. Искаше му се да научи повече, но сега не беше подходящият момент. Гуилам се приближи до неколцина мъже с качулки, които стояха край пътеката, водеща към Западния портал. Корагуенелан им благодари за всичко, което бяха направили.

Всички им помахаха, когато тръгнаха по пътеката.

— Ще се приберем за нула време — увери ги Нора.

— Да-да! — измърмори Камелин. — Щяхме да стигнем два пъти по-бързо, ако не беше смалила кошчето ми.

 

 

Когато стигнаха до имението Юел, Нора отиде право в хербориума, за да настани удобно Рагс.

— Да не изчезнеш нанякъде — предупреди тя Камелин. — Не забравяй, че те чака проверка на гарванарника.

Камелин литна нагоре, а Нора и Джак се качиха по стълбите. Когато стигнаха, Джак зяпна от изненада. Подът беше безупречно чист. Никъде не се виждаше и едно парче от кошчето. Камелин кацна на перваза. И неговият клюн висеше отворен.

— Как успя да подредиш? — попита Нора.

— Ние помогнахме! — изписука Фъргъс и двамата с Бери застанаха до Камелин.

— Това беше най-малкото, което можехме да направим, след като ти отиде да спасяваш Рагс — додаде Бери.

Джак се усмихна.

— Какво е станало с прозореца? Камелин пристъпи неспокойно от крак на крак.

— Ако не го бях уголемил, нямаше да можем да излетим с кошчето през него.

Нора насочи пръчицата си към прозореца и върна предишните му размери.

— Така е по-добре. Вече всичко си е нормално.

— Аз по-добре да си събера нещата — обади се Джак, — дядо скоро ще дойде.

— Всички сме ви много задължени — каза Нора. — Нямаше да можем да спасим друидите без вашата помощ.

Камелин се прокашля и погледна към пръчицата, която стърчеше от джоба на Нора.

— Да, можеш да си я вземеш, но ако чуя, че си я използвал не по предназначение, знаеш къде ще отиде.

Камелин се приземи на пода и заподскача към Нора.

— Ще бъда добър! — обеща той и внимателно пое пръчицата с клюна си.

Нора се усмихна.

— Без повече уголемявания. Освен в спешни случаи! Мисля, че утре двамата с Джак трябва да се поупражнявате. Един от вас има много да наваксва.

 

 

Преди да слезе в кухнята, Джак се върна в гарванарника, за да каже довиждане на Камелин. С изненада го откри да лежи по гръб с вирнати във въздуха крака, върху меко столче по негов размер.

— Откъде взе това?

— Харесва ли ти? Реших, че няма да имаш нищо против, ако смаля твоето столче. Искаше ми се нещо по-удобно от кошчето.

— А Нора знае ли?

— Тя забрани да уголемявам нещата. За смаляването нищо не е казала.

— Мислех, че знаеш само едно заклинание.

— Аааа, смаляването е лесно. Просто казваш заклинанието за уголемяване на обратно.

Джак се усмихна. Струваше му се, че Нора не би възразила, стига гарванът да не почне да лети с новото си легло наоколо.

— Значи ще се видим утре?

— Да. Беше страхотен уикенд, нали?

Джак не можеше да намери правилния отговор.

— Да, по-различен беше — каза той накрая и заслиза по стълбата.

Имаше чувството, че го е нямало не два дни, а цяла седмица. Все още имаше въпроси, които му се искаше да зададе. Трябваше да научи колкото може повече за магията на кристала. Трябваше да научи и много неща за самия себе си, особено ако Гуилам беше прав и магията на Анун беше вътре в него. Джак стисна с ръка малкото ключе на сребърната верижка. Нора му каза, че той го е направил специално. Силата му го караше да променя формата си. Оставаха му шест седмици ваканция. Щеше да ги използва, за да научи всичко възможно за собствените си сили и нещата, които може да прави с тях. Нямаше търпение да започне.