Катрин Купър
Сребърният хълм (10)

8
Спасителната операция

Никой не продума. Умът на Джак препускаше. Трябваше да вземе правилното решение. Ако сбърка, щеше да изложи на опасност всички. Замисли се за двата драконета. Те бяха загазили здраво и ако някой не им се притече на помощ, щяха да бъдат изядени.

Джак си пое дълбоко въздух и погледна умолително към дориска.

— Имам план, но отново ще ни е нужна помощта ти.

Дорискът се поклони ниско и докосна очилата си.

— За теб, Джак Бренин, ще направя всичко!

Камелин се покашля.

— Това не е ли малко прекалено? Дори не знаеш какво иска от теб.

Без да му обръща внимание, Джак започна да излага плана си на дориска.

— Когато стигнем до Сребърната планина, ще трябва отново да минеш през ключалката. Когато разбереш къде точно държат драконетите, ще се върнеш и ще ни кажеш. Ние ще влезем през вратата и ще ги спасим.

Дорискът кимна.

— И как точно възнамеряваш да минем през вратата? — попита Камелин.

Джак предпочиташе да не споменава за специалния ключ на Нора, но не искаше и да лъже.

— Ще взема пръчицата си. Ще се наложи да летя с нея в клюна, но се боя, че няма да можем да спасим драконетите без малко магия.

Камелин изглеждаше доволен от отговора.

— Ако можеш да отвориш вратата, защо да не доведа Тимъри — той може да влезе първо с дориска. Когато намерят драконетите, Тимъри ще се върне и ще ни заведе при тях. Той е истински смелчага, така че надали ще има нещо против.

— Чудесна идея!

— Така ли? — изненада се Камелин.

— Определено! Ще успееш ли да го намериш бързичко?

Камелин излетя през отворения прозорец, а Джак се обърна към дориска:

— Щом стигнем, ще отворя вратата.

— Може да ти трябва нещо повече от магия, предвид каква врата е, а не видях и ключ. Единственото нещо от другата страна на вратата беше шапка на боги.

— Шапка на боги ли?

— Да. Влезеш ли в тунела, веднага се усеща миризмата на боги. Те са готови да използват всяка врата, която намерят, но не мисля, че тази е била тяхна в началото. Твърде добре е изработена. Врати има всякакви и навсякъде — някои са големи, други малки. Някои принадлежат на вълшебни същества, други не. Това може да е било дори смаляваща се врата.

— Какво означава „смаляваща се врата“?

— Това са специални врати, които друидите са правили много отдавна. Днес не са останали много. Поставяли са ги на важни места, които не използвали често. Ако през вратата мине непознат или неканен гост, друидите веднага разбирали, защото след всяко непозволено отваряне вратата се смалявала. Ако това е смаляваща се врата, ще ти трябва специален ключ, за да я отвориш.

— Имам специален ключ, но не искам Камелин да знае за него.

— Аз умея да пазя тайни, когато се налага. Обещавам ти, че никога няма да продам тази информация на никого.

Джак му беше много признателен. Отиде до стола, където бяха панталоните му, бръкна в джоба и извади съвсем обикновения наглед ключ. За да го пренесе до Сребърния хълм се налагаше да го смали и да го закачи на врата си. Джак не виждаше толкова малка ключалка в стаята си. Тъкмо си мислеше да помоли Книгата на сенките за помощ, когато се сети за нещо, което прибра в кутията си за спомени. Отвори най-долното чекмедже на шкафа и извади оттам стара кожена кутия. Порови вътре и намери малко сребърно сърчице на верижка. В средата му имаше ключалчица. Медальонът беше на майка му — едно от най-ценните неща, които имаше. Ръката му потрепери и ключът в нея заискри. По матовия метал пробягаха ситни светлинки и след малко целият ключ засия. Докато го приближаваше към медальона, пръстите му изтръпнаха. Ключът се смали, докато не стана точно като за ключалката. Джак откопча верижката и закачи ключа на нея, след което я сложи на шията си. Беше по-малка от златната верижка, на която носеше златния си жълъд, но щеше да е в безопасност между перата му, когато се преобрази. Тъкмо прибра кутията и Тимъри влетя в стаята, като писукаше.

— Обожавам приключенията! За мен е чест, че ме вземате с вас!

— Иска ми се и аз да можех да дойда с вас — прошепна Орин.

— Съжалявам! — погали я Джак. — Сприганският тунел не е място за бяло плъхче.

— Знам — въздъхна Орин. — Внимавайте! Джак я погали отново, за да я успокои, и се обърна към Камелин.

— Готов ли си?

— Готов съм!

— Затворете си очите! — предупреди Джак, преди да допрат чела с Камелин.

Щом се измъкна от пижамата си, той се обърна към Тимъри.

— Скачай на гърба ми.

— А, не — прекъсна го Камелин. — Аз ще взема Тимъри, а ти — дориска. Той постоянно мърда. Ще видим дали ще ти хареса, като почне да те сърби навсякъде, а не можеш да се почешеш.

Камелин отлетя с Тимъри и не видя, че дорискът също се превърна в прилепче. Джак едва се сдържа да не се разсмее.

— Тайна — рече дорискът, като се покачи на гърба му. — Няма да казваме на сърдиткото!

Джак се стрелна в безлунната нощ след Камелин, стиснал пръчицата в човката си.

 

 

— Ау! Внимавай! — сопна се Камелин, когато Джак кацна до него на тясната площадка пред малката врата.

— Съжалявам, досега не съм летял с нищо в човката си.

Дорискът се спусна от гърба му, а като слезе на земята, отново беше добил формата на бълха. Джак се огледа. Тясна пътечка водеше по склона надолу. Той хвана края на пръчицата си с нокти и изкара светлинка от края й, та да могат да виждат.

— Виж, Камелин, на пътеката има разширение. Ела ми помогни да се преобразя, за да отворя вратата.

Джак и Камелин скочиха на по-долното ниво. За миг от секундата целият Сребърен хълм засия. Джак се радваше, че е тъмна нощ и наоколо няма никого, но никак не му беше приятно, че е гол. Взе пръчицата си и се затича обратно. Докато Камелин стигне до вратата, Джак вече беше свалил сребърната верижка от шията си и отключваше с ключа на Нора.

— Ставаш все по-добър с тази пръчица — отбеляза Камелин. — Ще имам много да наваксвам, за да те догоня, когато си върна моята.

Джак издебна момент, когато Камелин не гледа, извади ключето и върна верижката на врата си. За щастие, вратата се отвори навътре, но шумно изскърца. Джак я затвори зад гърба им възможно най-тихо. Шапката, която дорискът беше видял по-рано, още висеше на куката, но за радост на Джак под нея имаше и палто. Не му беше точно по размер, но поне не се чувстваше толкова гол. Вътре не беше тъмно, както дорискът беше казал, топлият тунел беше изпълнен с мека светлина. Долавяше се и примамливо ухание на готвено, което не остана незабелязано.

— Барбекю! — изграчи възбудено Камелин.

— Дали не е твърде късно…? — попита Джак.

— Късно за какво? — не разбра Тимъри. Джак се обърна намръщен към Камелин.

— Не си му казал, нали? А можеше всичко да му разкажеш по пътя.

— Трябваше да си пестя силите, за да летя, а не да говоря.

Джак въздъхна и поклати глава. В момента имаше по-важни неща, за които да мисли, вместо да се ядосва на Камелин. Разказа набързо на Тимъри всичко, което дорискът беше видял и чул. Когато свърши, Камелин вече беше стигнал до края на тунела. Човката му беше отворена и Джак се досещаше, че се наслаждава на миризмите.

— Не мислиш, че това е печен драконет, нали? — попита отново Джак.

— Не, това е овца. Сприганите хапват овче при всяка възможност. А ако е важен празник, не само една.

— Но аз мислех, че тържеството е утре — със свито сърце каза Джак.

— Така казаха — потвърди дорискът. — Ще отида да видя какво мога да разбера.

— Виждаш ли при тази светлина? — обърна се Джак към Тимъри.

— Няма проблем, тя не е ярка, а е като съмване или здрач, така че виждам без проблем.

— Това е облекчение — промърмори Камелин. — След като те носих по целия път, би било много жалко, ако трябва да останеш навън в тъмното.

— Така доникъде няма да стигнем — прекъсна го Джак. — Трябва да действаме бързо и да се върнем възможно най-скоро в Гласруен, за предпочитане с два драконета.

— Ще пратя Тимъри обратно веднага щом ги намерим — каза дорискът, като се преобрази в молец. Двамата отлетяха напред и скоро се изгубиха от погледите им.

Джак се облегна на стената. По време на полета беше съставил план, но не беше сигурен, че ще се получи. Знаеше, че не може да се справи сам, а ще има нужда от помощта на Камелин.

— Колко тежко можеш да носиш в клюна си? — попита той с възможно най-невинен глас.

— Много! Мога да вдигна котела на Нора, когато е празен.

— Значи би могъл да летиш с драконет в клюна?

— Няма смисъл — защо да го нося, след като може да лети и сам?

— Ще се наложи, ако е затворен във фенер както беше Чаркъл.

— Искаш да кажеш… ние ще… това е гениално… но можеш ли да летиш чак до Гласруен с драконет, фенер и пръчица в човката?

Джак също си задаваше този въпрос. Това беше единственият проблем на плана. Не знаеше дали ще има сили да прелети целия път обратно с още един пасажер. Но единственият начин да разбере беше да спасят драконетите.

 

 

Стори им се, че чакаха в тунела цяла вечност. Джак се страхуваше да не се появи Пайкрофт и да си поиска палтото, но единственият звук, който чуха, беше глух тътен, идващ от недрата на планината.

— Всички ядат — измърмори Камелин. — Вече не усещам миризмата на готвено.

Джак подуши въздуха. Сигурен беше, че Камелин е прав, тъй като гарванът несъмнено знаеше повече за храната и приготвянето й от Джак, но самият той се притесняваше повече за дориска и Тимъри, отколкото за стомаха си.

— Дали са добре? Няма ги вече доста време.

— Ще се оправят, естествено.

Чу се гласче от края на тунела:

— Готови ли сте? Дорискът намери драконетите. Добрата новина е, че не са изпечени. Лошата е, че се намират в килера с провизии на сприганите, в голям казан с марината.

— Ранени ли са? — попита Джак. — Разбра ли как се казват?

— Не ги видях и нямах време да разговарям с тях, но когато тръгвах, дорискът им обясняваше за спасителната операция, така че той сигурно ги е питал.

— Каква е маринатата? — поинтересува се Камелин.

Джак го изгледа изпепеляващо.

— Идваш или предпочиташ да останеш тук?

— Само питам! Няма ли право гарванът да си зададе въпросите?

— Води ни, Тимъри, идваме.

Джак беше признателен, че малкото прилепче има толкова добър усет за ориентация. Тунелите се виеха и завиваха надолу. Меката светлина на малките лампи по стените им позволяваше да го следват с лекота. Но макар да виждаше къде върви, Джак знаеше, че не би могъл сам да намери обратния път. Когато стигнаха до едно разклонение, Тимъри изобщо не се поколеба. Навлязоха дълбоко в планината бързо и тихо. Накрая Тимъри спря пред вратата на добре осветена стая.

— Тук е твърде светло за мен. Ще ви изчакам отвън и ще наблюдавам. Това е килерът, другите са вътре.

Джак предпазливо се вмъкна в стаята. Забеляза множество маси, отрупани с храна. Той изгледа предупредително Камелин.

— Насам! — чу се гласът на дориска.

Дорискът пърхаше над голям казан, поставен близо до огнището. Джак изтича към него и погледна вътре. За негово облекчение двата драконета изглеждаха добре, макар че с усилие държаха главите си над повърхността. Клетките им бяха вързани за пръстените на казана и потопени в сместа.

— Не се притеснявайте! — каза им Джак. — Ще ви измъкнем оттук за нула време. Аз съм Джак Бренин, а това е Камелин.

— Знаем — успя да издума едното драконетче, мъчейки се да задържи главата си над маринатата. — Много сме ви благодарни… те щяха да…

— Няма нищо — прекъсна го Джак. — Ще говорим после. Как се казвате?

— Аз съм Нори, а това е Снук — каза другото драконетче.

— Колко ще се зарадва Чаркъл — рече Камелин, като се приближи до котела. — Сега ще мога да си върна пръчицата.

— Чаркъл! — извикаха драконетите в един глас.

Джак се почувства безмерно щастлив за братчетата.

— Да, Чаркъл. Той е в безопасност и ни разказа много за вас, но нека оставим всичко това за после. Сега трябва да ви измъкнем оттук. А после ни чака дълъг път към дома.

— Какъв е планът? — попита Камелин.

— Трябва всички да се махнем оттук възможно най-бързо — обясни Джак. — Тимъри ще ни води, а дорискът ще лети отзад, в случай че се наложи да прибегнем до план Б. Но първо искам да ви извадим от този казан и да намерим нещо, което да закачим за края на въженцата, за да не забележат, че ви няма.

— А какъв е план Б? — попита дорискът, докато Джак се оглеждаше наоколо.

— Може да се наложи да се преобразиш в драконетче. Ще можеш ли?

— Да, но ще трябва да остана с очила, иначе нищо няма да виждам.

— Става. Ще го направиш само ако сприганите ни видят, за да им отвлечеш вниманието. Аз също ще се преобразя и това ще е сигналът за начало на план Б. Светлината ще е толкова ярка, че за няколко секунди ще заслепи сприганите. Когато отново могат да виждат, ти ще трябва да направиш нещо, за да те забележат, да решат, че драконетите са се освободили, и да тръгнат след теб. Поведи ги в обратна посока, за да имаме време да се измъкнем през вратата. После ти ще се преобразиш в молец и ще дойдеш при нас. Няма да тръгнем без теб.

— Няма ли? — намеси се Камелин.

— Не, няма! — заяви твърдо Джак, като продължаваше да търси някакви тежки предмети, които да завърже на мястото на клетките. — Да се надяваме, че ще се измъкнем оттук, преди някой да е разбрал — обърна се той към драконетите.

— Побързайте! — рече Снук. — Сприганите влизат и излизат цяла нощ.

— Още не са стигнали до пудинга — отбеляза Норис, като кимна към една от масите. — Никога не остават без пудинг, колкото и да са преяли.

— Спригани! — изписка Тимъри, влитайки в кухнята. — Двама са и идват право насам.