Катрин Купър
Сребърният хълм (13)

11
Вести от Анун

Джак се събуди от слънчевите лъчи, които струяха през дръпнатите завеси. Беше толкова уморен, че забрави да ги дръпне, преди да заспи. Той примижа срещу часовника. Още нямаше шест часа. Дядо му щеше да спи поне още час. Джак си пое дълбоко въздух и бавно издиша. През последните няколко дни не беше имал време да спре и да помисли. Всичко се случваше толкова бързо. Зачуди се дали Нора и Чаркъл са се върнали и дали вече са разбрали, че Норис и Снук са в безопасност. Усмихна се. Искаше му се да види лицето на Чаркъл, когато отново зърне братята си. Приближи се до прозореца и се загледа в дърветата, обграждащи имението Юел. Остана там няколко секунди и тъкмо се канеше да си легне отново, когато пронизително писукане го накара да вдигне очи.

— Тимъри?

Джак грабна пръчицата си и се върна при прозореца тъкмо навреме, за да види как от обърнатото с главата надолу прилепне се разгъва заострена опашка.

— Чаркъл! Кога се върнахте? Видя ли…

— Дойдох да ти благодаря, да ти благодаря с цялото си сърце! Братята ми също ти благодарят.

— Трябва да благодарите също на Камелин, Тимъри и дориска — без тях никога нямаше да се справим. Успя ли вече да поговориш с братчетата си?

— Не още. Върнахме се тази сутрин на разсъмване. Нора освободи Норис и Снук от фенерите и сега те спят. Не искаше да ги безпокоя. Каза, че по-късно ще имаме много време да си говорим, но аз нямах търпение да дойда да ти благодаря. Нора каза, че няма нищо лошо, стига да не те събудя, защото сигурно си изтощен. Тя знае всичко за спасителната операция и колко смели сте били всички. Другите спят и аз дойдох тук да чакам, докато се събудиш.

— Нора от Камелин ли чу разказа?

— Отчасти да, но Тимъри също беше там, както и Нощните стражи, така че Нора знае всичко, което се е случило, откакто е заминала. Не можах да повярвам на очите си, когато се върнахме и видях Норис и Снук на масата. Толкова ти благодаря, Джак Бренин, ти наистина си наш приятел!

Джак не знаеше какво да отговори. Не искаше да променя темата, но копнееше да чуе новини от Елан.

— Е, какво става в Анун? — попита той, колкото може по-спокойно.

— О, Джак, имат ужасно голям проблем — по-голям, отколкото дори Нора, Елан, Гуилам и целият Свещен съвет могат да решат.

— Какъв проблем?

— Нора ме повика, за да се опитам да стопя дупка в ледената покривка пред Пещерите на вечния покой. Помниш ли, че когато бяхме в Анун, отидохме да ги видим?

Джак кимна.

— Не разбирам. Защо им е дупка в леда?

— Гуилам е разговарял насън с Мортарн, Пазителя на пещерите. Повечето друиди искат да бъдат събудени, за да помогнат на кралицата да възстанови реда в Анун. Гуилам е събрал Свещения съвет, за да изпълни церемонията по събуждането.

— Церемония по събуждането? Много друиди ще трябва да бъдат събудени наведнъж.

— Използват ритуал, с който първо събуждат Пазителя. След това той завърта големия кристал, който е ключът към пещерите и стопява леда, запушващ входовете. Щом пещерата бъде отворена, друидите могат да бъдат събудени. Които искат, излизат, а останалите могат да продължат да спят, когато ледът отново се затвори. Пазителят не може да напуска пещерите. Той трябва да остане там за вечни времена.

— Това все още не обяснява защо е трябвало да направиш дупка в леда.

— Когато членовете на Свещения съвет стигнали до входа, вътре било толкова тъмно, че нищо не виждали. Не могли да събудят Пазителя, нито да отворят входа. Много са притеснени. Трябва да се е случило нещо ужасно, за да изгасне светлината.

— Затова ли Нора замина толкова бързо за Анун?

— Да. Елан се е опитала да помогне, но нито една от магиите й не се оказала достатъчно силна. Помислила, че ако опитат всички заедно, може да успеят поне да пробият дупка в леда и да пуснат малко въздух вътре.

— Но в пещерата няма ли достатъчно въздух?

— Имало е, докато кристалите са работели. Те не само излъчват светлина, но и поддържат живота на друидите. Без тяхната светлина пещерата ще се превърне в гробница. Затова Нора искаше да се опитам да разтопя леда. Дори съвсем малка дупчица би свършила работа, но и това беше невъзможно. Магията е твърде силна. Ако Мортарн не се събуди и не завърти кристалния ключ, всички спящи друиди в пещерите ще умрат.

— Това е ужасно. Мислиш ли, че ако се върнете заедно с Норис и Снук, ще успеете да стопите леда? Огненият дъх на трима дракони трябва да е по-силен от този на един.

— Вече го предложих на Нора тази сутрин, но тя казва, че е нужен много по-голям дракон.

— Знам къде можем да го намерим.

— Предполагам, че имаш предвид Сребърната планина.

— Да. Нора знае ли за нея?

— Вече да. Чака Норис и Снук да се събудят, за да получи колкото може повече вътрешна информация. Камелин не остана доволен, когато Тимъри предложи да спасим дракона, но Нора май хареса идеята.

— Да спасим дракон! — засмя се Джак. — Някога е било точно обратното. Рицарят се биел с дракон, за да спаси принцесата. Никога досега не съм чувал обаче дракон да е бил спасяван.

— О, напротив! Ние, драконетите, бяхме спасени и вечно ще бъдем признателни.

— Да се надяваме, че и големият дракон ще бъде признателен, защото няма да бъде никак лесно. Прочетох книгата на Нора за драконите и открих, че първата работа на драконерите била да изгарят хората, без да задават въпроси. Много обичали печено човешко.

— Но не биха изгорили друг дракон.

— Откъде знаеш?

— Драконите могат да подушат друг дракон от голямо разстояние. Казах ти, че усещам дъха на дракон през вратата в Сребърната планина.

— Дъх на дракон! Аз помогнах на Нора да направи цял котел отвара с това име. Каза, че ако ще търсим дракони, ще ни бъде необходима цялата помощ, която можем да намерим, но мислех, че има предвид драконетите.

— Така е, но ще свърши работа и за големи дракони.

На Джак му прималя. Отиде и седна на леглото. Беше прочел всичко за драконерите и знаеше с какво си имат работа. Нора — също. Ако разчитаха на отварата да ги пази от дракона в Сребърната планина, дано да я беше приготвил както трябва. В противен случай щяха здраво да загазят. Чаркъл влетя в стаята на Джак и запърха около главата му.

— Как си? Не ми изглеждаш добре.

— Добре съм, но сега трябва да се приготвям. Следобед е концертът. Предполагам, че Нора е забравила. Всъщност не очаквам да дойде, има си достатъчно работа.

Преди Чаркъл да успее да отговори, будилникът на дядо му иззвъня. Чаркъл направи още едно кръгче над главата на Джак и излетя през отворения прозорец.

— Ще се видим по-късно, Джак.

— Да, до после.

Виеше му се свят. Трябваше да се съсредоточи върху концерта. Драконите и друидите можеха да почакат, но колкото и да се мъчеше, не можеше да прогони мислите за тях от главата си. На вратата се почука и той подскочи.

— А, добре, станал си — рече дядо му, като надникна вътре. — Ето бялата ти риза и папийонката за концерта. За да не ги изцапаш, първо слез да закусиш, а после се обличай.

— Идвам след минута — каза Джак. Трябваха му няколко секунди да се изправи на крака.

 

 

Джак усещаше как стомахът му се свива, докато излизаше от училищната зала и вървеше начело на хора към сцената, издигната под дърветата в дъното на игрището. Държеше гърба си изправен, както го беше помолил учителят, и вървеше уверено, макар да се чувстваше много неспокоен. Генералната репетиция беше пълен провал и той много се тревожеше, че няма да покаже най-доброто, на което е способен. Когато мина покрай първия ред от публиката, видя дядо си. Неговата усмивка и окуражителното му кимване му помогнаха да се почувства много по-добре. Мястото на Нора обаче беше празно. На Джак много му се искаше и тя да дойде, но разбираше защо не е успяла. Огледа дърветата, но и от Камелин нямаше и следа.

След като хористите заеха местата си, оркестрантите се настаниха пред тях. Директорът излезе отпред, приветства всички и почука три пъти с палката си по стойката за ноти, за да даде знак за начало. Оркестърът изпълни четири произведения. Джак знаеше, че остава само още едно, преди да дойде неговият ред. Щеше да пее соло без акомпанимент в началото на хоровото изпълнение. Стана му горещо и яката му сякаш изведнъж се стегна около врата му. Не беше свикнал да носи папийонка, но не можеше да я разхлаби — всички бяха предупредени да не си играят с тях. Докато публиката ръкопляскаше на оркестъра, Джак видя Нора да върви към мястото си. Тя седна до дядо му и го озари с най-топлата усмивка, която бе виждал от много време насам. С крайчеца на окото си видя Камелин на дървото до училищната порта, а от двете му страни бяха кацнали четири малки птичета. Докато ги гледаше, долетя още едно. Сега Джак знаеше, че ще пее страхотно, защото щеше да пее за приятелите си. Искаше му се дори Съсухрените в гората Нютън Гил и дриадите да го чуят.

Щом аплодисментите стихнаха, хористите се изправиха и Джак излезе напред. Поде първия тон идеално, а гласът му се извиси към гората, чист и звънлив. Знаеше, че дърветата го слушат — виждаше как се полюшват клоните им, макар да нямаше никакъв вятър. Даде всичко от себе си в песента за приятелите си, а когато стигна до последния тон, го изпълни невероятно чувство на гордост. За пръв път беше направил нещо специално съвсем сам, без да използва магия или да се осланя на помощта на Нора. Овациите бяха оглушителни. Директорът изчака всички да утихнат, преди да махне отново с палката и концертът да продължи. Джак пя както никога досега. Беше невероятно усещане.

Концертът завърши с общо изпълнение на оркестъра, хора и цялото училище. По-голямата част от публиката също се включи. Директорът благодари на всички и Джак поведе хора обратно към училище под бурни аплодисменти. Нямаше търпение да се види с Нора. Веднага щом ги освободиха, хукна през игрището към дядо си. Нора я нямаше. Вдигна поглед към дървото. Камелин и другите птици също бяха изчезнали. Беше много разочарован, но не искаше дядо му да забележи.

— Хареса ли ти? — попита той.

— Дали ми хареса? Беше невероятно, ти пя просто прекрасно! Нали ти казах, че всичко ще бъде наред?

Джак кимна. Сърцето му биеше ускорено и той не знаеше дали е заради тичането, или от вълнение.

— А на Нора хареса ли й?

— Естествено. Покани и двама ни на чай. Аз ще дойда за малко, но после трябва да се прибера да полея градината. Ти можеш да останеш колкото искаш, а по-късно ще вечеряме, ако си гладен.

— Чудесно — зарадва се Джак.

 

 

— Доста се забавихте — измърмори Камелин, когато го пуснаха да влезе в кухнята. — Надявам се да сте ми запазили нещичко.

— Има много. Вземи си — покани го Нора.

За миг Камелин изглеждаше шокиран.

— Искаш да кажеш, че мога да ям каквото си поискам, в какъвто ред си искам?

— Да, само този път. Но се дръж прилично. Чувам, че маниерите ти са се влошили, докато ме е нямало.

Камелин не отговори. Беше твърде зает със сандвичите със сирене. Нора се обърна към Джак.

— Знаеш колко сме ти благодарни, нали, Джак? Постъпил си много смело.

Камелин вдигна глава.

— И аз бях смел.

— Дорискът и Тимъри — също — добави Джак.

Нора се усмихна и кимна.

— Наистина сте проявили голяма храброст, но не е трябвало да правите всичко това сами. Съжалявам, че отсъствах толкова дълго. Чаркъл ти е казал за проблема в Анун.

Нора замълча и разбърка замислено чая си.

— Дълго разговарях с Норис и Снук. Те познават тунелите в Сребърния хълм много добре. Трябва ни план за спасяването на дракона. Голям, огнедишащ дракон със сигурност би могъл да стопи дупка в ледената покривка.

— Не искам пак да летя до Сребърния хълм — оплака се Камелин.

— Няма да се наложи — успокои го Нора. — Следващия път ще отидем с колата.

— Боя се, че драконът може и да не се събере в нея — рече Джак.

Нора се засмя.

— Не мислех да го водим тук с колата. Доколкото разбрах обаче, имаме и плъхове за спасяване. Ще ни трябва цялата помощ, която можем да намерим.

— Нямаше да успеем да спасим Норис и Снук без дориска. Той каза, че е готов отново да помогне, когато се наложи.

— Да помогне на теб — поправи го Камелин.

— Не — обади се познат глас от двора, — ще помогне на всички ни.

— Елан! — извика Джак. — Не знаех, че си се върнала!

— Събирах помощ за спасителната ни мисия в Сребърната планина. Току-що проведох изключително интересен разговор с дориска. Той ще дойде довечера. Много ти е признателен за помощта.

Джак усети как бузите му се изчервяват.

— Нищо работа — издума той.

— Беше страхотен следобед — продължи Елан. — Много ми хареса солото ти.

— Нима си го чула?

— Не видя ли петте малки птичета, кацнали до Камелин?

Джак кимна.

— Нора използва заклинание за временно преобразяване. Драконетите и Тимъри се превърнаха във врабчета, а петото бях аз! За нищо на света не бих пропуснала изпълнението ти.

— Много се радвам. По-хубаво не съм пял.

— Дриадите също бяха впечатлени. Отидох да ги видя следобед.

Камелин се покашля.

— Не забравяте ли, че ни чака по-сериозна работа?

Нора се зае да прибира масата.

— Прав си, но благодарение на Джак имаме осигурена защита.

— Благодарение на Джак, благодарение на Джак! Винаги благодарение на Джак! Ами всички смели неща, които аз правя?

— Доколкото чувам, си отказал да му помогнеш да приготви отварата. Ако му беше помогнал, щяхме да благодарим и на теб — отговори Нора. — Без Джак сега нямаше да имаме пълен котел с драконов дъх. Той ще предпази всички ни от опърляне.

При споменаването на отварата Камелин направи пирует и се закашля.

— Предпочитам да бъда изпечен, отколкото да пия от онази гадост в котела.

Нора и Елан се разсмяха, Джак също.

— Няма да ви бъде толкова смешно, когато я помиришете.

— Отварата не е за пиене! Джак направи от нея шампоан, който трябва да намажем по косите си и да го оставим да изсъхне. После ще се отмие. Когато се върнете, Джак може да ти помогне да го изчистиш от перата си в банята.

Камелин разтърси крила с отвращение. Джак предположи, че не обича да се къпе.

— Имате ли представа защо светлините в пещерите са угаснали? — попита той.

— Никаква. Магията на кристалите е най-силната възможна магия, не би трябвало да се развали. А сега изглежда така, сякаш кристалите изобщо ги няма — отвърна Елан.

Джак усети как го побиват тръпки. Изведнъж разбра защо кристалът, който бе взел от тунела в Сребърната планина, му изглежда толкова познат. Бързо стана и се огледа. Трябва да е тук някъде в кухнята. Всички впериха очи в него.

— Какво има? — попита Нора.

Джак се обърна към Камелин.

— Къде е светлинката, която донесох от Сребърната планина?

— В гарванарника, къде другаде?

— Каква светлинка, Джак? — попита Елан.

— Прилича на кристал и мисля, че знам къде съм виждал нещо подобно.

— По-добре я донеси — заръча Нора, — искам да я видя.

Камелин не бързаше. Бавно се заклатушка през вратата. Джак се надяваше да греши, но когато гарванът се върна и остави кристала на масата, от него сияеше мека светлина.

Нора се пресегна и го взе.

— Мили боже! Виж, Елан, същият е! Как са успели сприганите да го вземат?

Джак преглътна.

— Повечето тунели в Сребърния хълм са окичени с такива. Затова е Пирът без свещи — защото сега си имат кристали и вече не им трябват свещи.

Нора отново се взря в кристала.

— Зад това стои някой друг. Сприганите не биха могли да го направят сами.

Джак си спомни разговора си със Снук.

— Онзи, когото наричат Свинската зурла, има нещо общо със светлините. Изглежда, той е шефът и организира банкета. Смятам, че това е Пайкрофт.

Нора закрачи напред-назад.

— Работата е по-сериозна, отколкото си мислех. Как е успял някой да влезе в Анун? Това може да стане само през Западния портал — другите три още не са отворени.

— Четири — изкряка Сеж.

Всички се обърнаха към малката жабка, която подскачаше по пода в кухнята. Елан нежно я вдигна.

— Колко портала има в Анун? — попита тя.

— Пет.

— Тя никога не греши — обади се Камелин.

— Знам — отвърна Нора. — Това променя всичко.

Елан изглеждаше шокирана.

— Защо никога не сме чували за пета порта? Трябва да открием къде е и да попречим да продължат кражбите на кристали. В противен случай никога няма да успеем да събудим друидите. Силата на кристалите ги поддържа живи. Ако бъдат откраднати още кристали, друидите вече никога няма да могат да напуснат пещерите.

— Означава ли това, че няма нужда да спасяваме дракона? — попита Камелин.

— Естествено, че не — отговори Нора. — Не можем да оставим горкото същество в плен. А и нямаме много време. Трябва да си върнем кристалите и да ги занесем в Пещерите на Вечния покой възможно най-скоро. Най-бързият начин ще бъде през леда. Освен това трябва да намерим входа към петата порта, а това няма да бъде лесно. Който е вземал кристалите, очевидно знае къде е. Преди да направим каквото и да било, трябва да зададем няколко въпроса на Пайкрофт.

— Като че ли той ще иска да си говори с теб! — изкиска се Камелин.

Нора се намръщи.

— Не е смешно. Трябва да отидем в Сребърния хълм и да го измъкнем оттам.

— Отвличане на боги! — изграчи Камелин.

— Именно. И ще го направим тази вечер.