Катрин Купър
Сребърният хълм (3)

1
Тайни

— Дай да те огледам хубаво — каза дядо му, докато се взираше в пъпките. — Още ли те сърбят?

— Не всичките. Днес мога да отида в имението Юел, нали?

— Според Нора малко чист въздух ще ти се отрази добре. Освен това спомена, че имаш да й връщаш някаква книга.

Джак кимна. Стоеше мирно, докато дядо му мажеше пъпките с лосиона.

— Готово! Обличай се! Нора каза, че ако искаш, можеш да обядваш у тях, но ако не се чувстваш добре, се прибери. Аз съм си вкъщи.

Джак изчака дядо му да затвори вратата на стаята и изигра танца на радостта. После нахрани Орин.

— Искаш ли да дойдеш с мен?

Орин поклати глава и зацвърча. Джак вдигна ръка:

— Чакай да си взема пръчицата. Та какво казваше?

— Те са твърде заети, за да си играят с мен.

— Кои „те“?

— Фъргъс и Бери. Последния път ми се скараха, че вървя след тях, и не ме пуснаха да вляза в хербориума.

— Какво са замислили според теб?

— Не ми казаха, но било нещо важно.

— Нора знае ли?

— Накараха ме да обещая, че няма да й кажа. Било тайна и колкото по-малко съм знаела, толкова по-добре.

— Това не ми харесва. Сигурно Мотли ги е накарал да направят нещо.

— Не мисля, че е Мотли. Той изпълнява някаква важна задача на Нора заедно с Нощните стражи, Фъргъс и Бери бяха сърдити, задето не ги е взел със себе си. Мърмореха, че ги е зарязал, Фъргъс каза, че било, защото са най-млади и най-дребни. Знам, че им е наредено да свършат някаква работа и да охраняват къщата, но се съмнявам, че Мотли е споменавал нещо за хербориума.

— Сигурна ли си, че няма да дойдеш с мен?

— Не искам да ги виждам. Бери ми каза да си гледам работата, а Фъргъс ми се сопна да не им се пречкам.

— Не се тревожи. Ще се опитам да разбера какво става. Струва ми се, че знам кой стои зад всичко това.

 

 

Джак се радваше, че има пряк път до имението Юел. Така никой нямаше да го види с това пъпчиво лице. Когато се промуши през плета в дъното на дядовата градина, той вдиша дълбоко. Дърветата и въздухът миришеха приятно. Нямаше търпение да разкаже на Камелин всичко, което е научил за драконите от книгата на Нора. Не беше сигурен как точно това ще им помогне да намерят семейството на Чаркъл, но поне се надяваше да е добре подготвен. Всъщност нямаше търпение да тръгнат да ги търсят.

Макар да копнееше да се види с Камелин, Джак не бързаше. Толкова хубаво беше навън. Яркото слънце едва не го заслепи, когато излезе от сенчестия тунел. Преди да влезе в къщата, заобиколи алпинеума и надникна в тайната пещера на Камелин.

— Сеж, там ли си?

От купчината листа в дъното се чу силно крякане.

— Имам въпрос за теб.

Джак почака жабата да се приближи до отвора.

— Колко пъпки имам?

Малката зелена жаба не отговори веднага. Джак тъкмо се канеше да повтори въпроса си, когато тя изкряка:

— Четиристотин двайсет и осем.

— Четиристотин двайсет и осем! Леле! Сигурна ли си?

Сеж се обърна и заподскача към купчината с листа, като не спираше да повтаря отговора:

— Четиристотин двайсет и осем, четиристотин двайсет и осем…

Джак се изправи и чу познат глас от близкото дърво.

— Четиристотин двайсет и осем какво?

— Пъпки от шарката.

— Тогава не се приближавай до мен. Не искам и аз да я прихвана.

— Вече не съм заразен.

— На мен не ми изглеждаш добре. Целият си в петна.

— Това е от лосиона. Освен това Нора каза, че гарваните не боледуват от варицела.

— Може да ми лепнеш враноцела. Още по-зле.

— Няма такава болест.

— Не се знае.

Джак реши да смени темата.

— Какви ги вършат Фъргъс и Бери в хербориума?

— Шшт! Не викай толкова силно.

— Не съм викал, само те попитах.

Камелин кацна на върха на алпинеума. Наклони глава към дърветата, като ги гледаше страшно, а после заподскача към пещерата.

— Може би трябва да видим как е Сеж.

— Току-що бях при нея. Добре е. Камелин го клъвна по обувката.

— Ау! Това пък защо беше?

— Мисля, че трябва да видим как е Сеж. Сега!

Джак схвана, че Камелин иска да му каже нещо, което дърветата не бива да чуят. Наведе се и влезе в пещерата след гарвана.

— Какво става?

— Не искам никой да знае за Фъргъс и Бери. Помолих ги да ми свършат една работа.

— Работа ли?

— Много важна работа! Тази седмица бях доста зает.

— Твърде зает дори за да пишеш? Не отговори на нито едно от съобщенията ми.

— Не можех.

— Нямаше да ти отнеме много време. Едно „здрасти“ щеше да е достатъчно.

— Казах ти, че не можех. Пръчицата не беше у мен цяла седмица, откак ти се разболя.

— Нора разбра ли за коша за боклук, който материализира в гарванарника? Знае ли колко бонбони си изял?

— Сто шейсет и два — изкряка Сеж. Камелин отиде до купчината с листа в дъното на пещерата:

— Няма нужда да ми напомняш! И не можеш ли да се махнеш за малко? Това е личен разговор.

— Та Нора разбра ли?

— Не.

— А какво е станало с пръчицата ти тогава?

— Взе ми я. Хубаво ме нахока, задето съм я използвал за собствена угода.

— Какво, за Бога, направи?

— Уголемих една от нейните кифлички. Реших, че е добра идея да се надуе като торта.

— И?

— И… прекалих. Ако се бях спрял на второто заклинание и я бях изял, Нора нямаше да разбере. Само че аз го казах още веднъж и кифлата се взриви и се посипа в цялата кухня. Нора веднага се сети какво съм направил. Нямах време да се отърва от уликите — парчетата бяха навсякъде. Нора се ядоса и рече, че не ще и да чува оправданията ми, и ми взе пръчицата. Не ми даде дори да почистя. Ще ми я върне, когато сметне, че отново може да ми има доверие, или като дойде време за обучение за работа с пръчици.

Джак се опита да сдържи смеха си, но мисълта за експлодиралата кифличка го накара да избухне в кикот. Камелин се обиди:

— Не е смешно!

— Извинявай. Предупредих те да внимаваш с пръчицата.

— Говориш също като Нора.

— Още не си ми казал какво правят Фъргъс и Бери в хербориума.

— Тайна е и ако не я знаеш, не можеш да я издадеш.

— Аз умея да пазя тайни.

— А пък Нора умее да ги измъква от теб. На всичкото отгоре, ако решиш, че е нещо, което тя трябва да знае, сам ще й кажеш.

Джак не знаеше какво да отговори. Камелин беше прав.

— Откога вършат тази важна работа?

— От десет дни — изкряка Сеж. Камелин отърси перушина. Изглеждаше много раздразнен.

— Нали няма да задаваш въпроси, когато Нора е наоколо? Никога не знам кога Сеж ще се окаже наблизо.

— Десет дни? Наистина ли?

— Естествено, тя никога не греши. Но ти откъде знаеш за Фъргъс и Бери? Да не би Нора да ти е казала нещо?

— Не, не е. Обидили са Орин и аз й обещах да се опитам да разбера какво са намислили.

— Е, сега знаеш. Това е тайна мисия и нищо друго няма да ти кажа.

— Може ли вече да отиваме в къщата? Имам да връщам една книга на Нора.

— Каква книга?

— За драконите.

— Онази с подвързията от драконова кожа?

— Да.

— Нора ти я е дала?

— Да. Защо?

— Това е една от книгите, които държи под ключ. Много е ценна! Ти цялата ли я прочете?

— Да. Има удивителни неща вътре.

— Какви например?

— Вече знаем защо всички сини дракони са изчезнали.

— Драконорите?

— Същите.

— Какво се е случило с тях?

— В книгата пише, че били много злонравни и ядели хора. За тях става дума в старите приказки и с тях се биели рицарите. Всъщност рицарите са ги избили до крак.

— А в книгата казва ли се, че подвързията е от кожа на драконер?

— Не, щях да питам Нора откъде я е взела.

— Кожата е на един прочут огнедишащ дракон на име Уигрим Остронокът Опасния.

— А Нора как се е сдобила с нея?

— Те си сменят кожата. На Всеки сто години им пораства нова кожа и захвърлят старата. Нора я намери в една от пещерите и я донесе. Казва, че това е най-хубавата подвързия за книги — здрава и не се нищи, но най-важното е, че е огнеупорна. Че какво пише в книгата, щом това го няма?

— Не съм сигурен, че трябва да ти казвам. Нора може да иска да държи информацията в тайна. Ще я питам дали има нещо против.

Камелин изсумтя силно.

— Подозирам, че не си научил нищо ценно — като например как да открием семейството на Чаркъл или дори колко дракона са останали до днес.

— Четири — изкряка Сеж.

Джак и Камелин я изгледаха смаяно.

— А колко драконета са останали? — попита бавно Джак.

— Три.

Джак поклати глава.

— Това не е добре. Какво ще правим сега? Да кажем ли на Чаркъл, че освен него има само още два драконета?

— Те може и да не са неговите близки.

— Да питаме Нора, тя ще знае как да постъпим.

Джак и Камелин мълчаливо се отправиха към къщата.

 

 

— Какво има? — попита Нора, като излезе от кухнята. — Пак ли ти е лошо, Джак?

— Аз съм добре, но току-що научихме нещо и не знаем какво да правим.

— О, това не ми звучи добре. Какво става? Камелин кацна на облегалката на стола, но не каза нищо. Нора погледна Джак.

— Сеж каза, че са останали само три драконета.

— Божичко! Чаркъл така се надяваше, че ще намери цялото си семейство.

— А тези може дори да не са от неговото семейство — изграчи Камелин.

Нора изглеждаше угрижена.

— Трябва да помисля. Вие двамата не се тревожете. Трябва да кажем на Чаркъл. За него ще е голямо разочарование, но е редно да го знае. Засега обаче, докато намеря време да помисля, нека това да бъде наша тайна. Съгласни ли сте?

— Разбира се! — отвърнаха Джак и Камелин. Джак свали раницата си и я отвори.

— Нося ти книгата.

— Цялата ли я прочете?

— Да, беше много интересно. Може ли да разкажа на Камелин за драконите?

— Стига да му е интересно — отговори Нора, като гледаше към гарвана.

— Интересно ми е, но бих предпочел да имам пръчица, за да се упражнявам с Джак.

Нора поклати глава.

— Тази пръчица остава заключена в хербориума, докато не се уверя, че мога да ти имам доверие.

При думата хербориум Джак смръщи вежди. Камелин също се навъси.

— А може ли да се преобразим и да полетим?

— Джак още не е укрепнал достатъчно. Може би утре, но днес — категорично не.

Камелин въздъхна.

— Тук не е никак забавно.

— Защо не идете на езерото? Ще ви повикам, когато стане време за обяд.

Джак взе пръчицата си и тръгна към езерото, а Камелин полетя напред и кацна на върбата на брега.

— Да ти разкажа ли за драконите? — попита Джак, като вдигна поглед към него.

— Не, не сега, имам работа. Ще се върна след малко. Но не казвай на Нора.

Камелин полетя край езерото към градинката на кухнята. Джак се зачуди какво ли е намислил този път гарванът. Изведнъж дочу странен звук като от миши крачка. Вдигна поглед и видя Фъргъс и Бери да надничат иззад ствола на върбата.

— Здравейте!

— Здравей, Джак Бренин. Търсехме Камелин — отвърна Фъргъс.

— Сигурен бях, че кацна на това дърво — изцвърча Бери.

— Така беше — увери го Джак. Бери се обърна към Фъргъс.

— Виждаш ли, казах ти, че е Камелин!

— Но той ни заръча да се срещнем зад бараката в кухненската градина — каза Фъргъс.

— А не дойде! Знаех си, че го видях да лети към това дърво — сърдито добави Бери.

— Тук беше, но отлетя — обясни Джак.

— Накъде? — попитаха двете плъхчета в един глас.

— Не знам, но каза, че скоро ще се върне. Защо не останете да го изчакате?

Бери и Фъргъс кимнаха. Джак се усмихна, като гледаше ту единия, ту другия. Бяха почти еднакви. Бяха по-дребни от другите Нощни стражи, имаха сребристо кафява козина и предните им зъби стърчаха. Различаваше ги само защото Бери беше гладък и лъскав, а Фъргъс почти винаги изглеждаше разрошен.

— Е — подзе Джак, — каква е тази работа, дето я вършите за Камелин?

Фъргъс смушка Бери, който вече си отваряше устата.

— Сигурно е много важна, щом я е възложил на вас — продължи Джак.

— О, да, така е! — потвърди Бери. — В замяна обеща да ни уголеми.

— Само че нареди нищо на никого да не казваме! — измърмори Фъргъс.

— Да Ви уголеми ли?

— Това е тайна. Забрани ни да казваме на Нора, но съм сигурен, че не би имал нищо против да кажем на теб. Камелин обеща да ни направи по-големи, за да бъдем като другите Нощни стражи. Никога не ни вземат с тях, защото сме най-малките или най-младите, или с някакво друго оправдание, което измисли Мотли — обясни Бери.

Джак изглеждаше притеснен. — Дали е добра идея? Не знаете ли какво е станало с кифличката, която е уголемил? Двата плъха поклатиха глави.

— Взривила се е!? — каза им Джак. Фъргъс и Бери се спогледаха и преглътнаха.

— Взривила се е! — ахна Бери.

— Да, пръснала се е из цялата кухня. Затова Нора му е взела пръчицата.

— Това не ни го е казал — промърмори Фъргъс.

— Вече не съм сигурен, че искам да ме уголемява — изписука Бери.

— Какво точно иска да направите?

Фъргъс въздъхна.

— Нора е заключила пръчицата на Камелин в шкафа на стената. Камелин не може да стигне дотам, защото няма на какво да кацне. Затова ни помоли да се вмъкнем в чекмеджето на бюфета и да вземем резервния ключ. После щяхме да извадим пръчицата и да сложим клонка на нейно място, за да не разбере Нора, че я е взел. След това той щеше да уголеми и двама ни.

Бери кимна и продължи:

— Направихме дупка на гърба на чекмеджето и влязохме вътре, но там има много ключове. Опитвахме ги един по един, когато Нора я няма.

— Но още не сте намерили правилния.

— Да — потвърди Фъргъс, — нито един не иска да завърти ключалката. Споменах на Камелин, че Нора може да е направила заклинание, но той каза, че не е — била сложила там пръчицата, защото това е единственият шкаф, в който той не може да влезе.

— Всичките ключове ли изпробвахте?

Бери поклати глава.

— Не още, но Камелин е сигурен, че Нора държи и специалния си ключ в чекмеджето.

— Специален ключ ли?

— Който отваря всичко — обясни Бери. — Но как е възможно един ключ да отваря всички ключалки?

Фъргъс завъртя очи.

— Защото е специален, вълшебен ключ.

— В това чекмедже няма нищо специално. Би трябвало да го знаем, влизаме и излизаме десет дни вече.

Над главите им се чу пърхане на крила и те вдигнаха поглед.

— Мисля, че ви казах да се срещнем при бараката в градината на кухнята — измърмори Камелин, като кацна на един клон. — Какво правите тук?

Фъргъс и Бери не отговориха.

— Вие двамата чувате ли ме? Можете да отидете и да ми свършите онази специална работа по обед. Никой няма да ви безпокои поне час.

Фъргъс се прокашля и се изправи на задни крака.

— Ако не възразяваш, ние решихме, че не искаме да ни уголемяваш.

Камелин хвърли изпепеляващ поглед към Джак.

— Ти си им казал, нали?

— Беше честно да знаят какво се е случило с кифличката.

— Мислех те за приятел!

— Приятел съм ти, но и ти не би искал да нараниш Фъргъс и Бери, нали?

Камелин поклати глава.

— Да, но си искам пръчицата.

— Мисля, че ще трябва да почакаш, докато Нора прецени, че може да ти я върне.

Камелин въздъхна тежко.

— Животът не е справедлив, особено когато си гарван.

Бери изглеждаше облекчен.

— Ние тръгваме — рече Фъргъс и без да чакат отговор, двамата бързо се отдалечиха.

Джак се чувстваше малко виновен. Върбата сигурно беше чула целия разговор и Нора скоро щеше да научи какво е замислил Камелин. Освен ако вече не знаеше — от Нора трудно можеше да се опази тайна. Ако знаеше, надали би оставила резервния ключ в чекмеджето. Малко вероятно беше и да държи специалния ключ на място, където лесно би могъл да бъде намерен.

Камелин отново въздъхна.

— Сега може да ми разкажеш за книгата. Нямам друга работа чак до обед.

Джак си намери удобно местенце, изтегна се по гръб и започна да разказва на Камелин за драконите.